№ …….../20.12.2018 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Павлова
частно търговско дело № 1876 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба
на А.Й.С., чрез особен представител адв.Златко Липчев срещу определение № 12453
от 31.10.2018 год. на ВРС, постановено по гр.д. № 2756/2018 год. на 46 състав, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка
за изменение на постановеното протоколно определение в частта му за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение и се настоява за
отмяната му.
Насрещната страна по частната жалба депозира
писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното определение, ведно с присъждане на разноски.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените
доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на
Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради
следните съображения:
Видно от
данните по първоинстанционното дело, предпоставка за образуване на гр.д.№ 2756/2018
год. на ВОС е незаплащане на ВиК услуги за периода от 22.05.2015 – 22.09.2017
год. за абонатен номер 1604777, чийто титуляр е ответницата, като търсената с
иска защита ищецът обосновава с неправомерното поведение на ответницата,
изразяваща се в незаплащане на потребената вода.
Заявлението
по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 24.10.2017 год., а исковата молба - на
23.02.2018 год. След предявяване на исковата молба и осъществена размяна на
книжата по същата, на 27.09.2018 год., ответницата е заплатила изцяло
задълженията си към ищеца /включително и начислени лихви/, с което е
способствала за отпадане на правния интерес от водене на делото.
Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране направените от него в хода на
производството разноски като дава възможност те да бъдат в тежест на ответника
съобразно с уважената част от иска.
От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК сочи, че в тежест на ищеца са разноските,
направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска, както и в
хипотезата, ако последният с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.
Посочените разпоредби налагат извода, че в случаите на разрешаване на спора
по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността
или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т. е. от
извънпроцесуалното му поведение.
Единствената хипотеза, в която правото на страните на разноски не е
предпоставено от разрешаване на спора по същество е визирана в чл.78, ал.4 от ГПК, предвиждаща право на ответника на разноски и при прекратяване на делото.
При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ
от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за
производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца.
В случая обаче не се касае за оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина , а оттеглянето е обусловено от независещо от ищеца новонастъпило, след предявяването на иска,
обстоятелство, произтичащо именно от поведението на ответника и което, като
краен резултат, погасява заявеното за защита спорно право. В тази хипотеза
отговорен за разноските е ответникът, който извод се налага по аргумент,
изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът изхожда от предприетото от ответника действие, водещо до отпадане
на правния интерес от заведения иск и необходимостта от съдебна намеса, при което правилно в негова тежест за присъдени
сторените по делото разноски. /в този смисъл, определение № 626 от 20.08.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова/.
Налага се
извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде потвърден,
ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд:
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12453 от 31.10.2018 год. на ВРС, постановено по гр.д. №
2756/2018 год. на 46 състав.
ОСЪЖДА А.Й.С., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД, ЕИК *********,
гр.Варна, ул.Прилеп № 33 сума в размер на 50 лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение за пред въззивна инстанция.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: