Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 25.05.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през
две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №8387 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
„Ю.Б. ” АД *** иска да се признае за
установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ
срещу П.Д.С. ЕГН ********** *** ; че С. дължи сумата от 214 055,83 евро главница за периода 10.10.2014 г – 05.07.2016
г по договор за рефинансиране на кредит и покупка на недвижим имот №HL22620 от 06.06.2007 г и допълнителни споразумения към
него , частичен иск от сумата от 260 696,64 евро ; сумата от 34 806,65
евро договорна лихва за периода 10.08.2014 г – 05.07.2016 г по посочения
договор ; и сумата от 1137,52 евро банкови такси за периода 12.08.2014 г
– 05.07.2016 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2016 г до
окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 08.08.2016 г по ч.гр.д.№36988/16 г на СРС , 71 състав .
Според ищеца на ответника е предоставен кредит
в размер на общо 250 000 евро . Ответникът се задължил да заплаща лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в евро ,
който към момента на сключване на договора е 6 %. При просрочие и при
предсрочна изискуемост се дължи наказателна надбавка от 10 пункта . Кредитополучателят-ответник
заплаща на банката 0,75 % еднократна такса управление , а в началото на всяка следваща година 0,1 %
такса управление и 10 лева такса при подаване на документите за кредит .
Крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца , като погасяването е на
месечни равни месечни /анюитетни/ вноски от главница
и лихва . Предвидена е възможност за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем при неплащане на месечните вноски . С допълнителни споразумения от
24.06.2010 г , 29.06.2012 г , 19.07.2012 г и 30.09.2013 г са установени
размерите на дълга , въвеждани са периоди на облекчено погасяване на дълга и се
капитализира начислена , но непогасена лихва . С нотариална покана от
09.06.2016 г връчена на ответника на 03.08.2016 г кредитът е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем . Издадена е
процесната заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 08.08.2016 г по
ч.гр.д.№36988/16 г на СРС , 71 състав и изпълнителен лист . Образувано е изп.дело №691/16 г на ЧСИ О.М.№846. Ответникът е подал в
срок възражение по чл.414 ГПК , поради което е образувано настоящото
производство по чл.422 ГПК.
Ответникът
оспорва исковете по размер като твърди , че банката незаконосъобразно е
изменяла БЛП , а с това и задълженията му . Твърди , че са налице неравноправни
клаузи в договора за кредит и допълнителните споразумения към него . Чл.3 ал.1
изр.1 , чл.3 ал.5 , чл.6 ал.3 и чл.12 от договора за кредит противоречат на
чл.143 т.3,10,13 от ЗЗП и чл.146 ЗЗП . Нищожно е капитализирането /натрупването
на лихва върху лихва / и въвеждането на лихвени надбавки - чл.294 ал.2 ТЗ ,
чл.143 т.9,12,18 ЗЗП. Неравноправна клауза е възможността за едностранно
изменение на БЛП по субективно решение на банката , като всички неравноправни
клаузи не са индивидуално уговорени и не са налице ограниченията по чл.144 ал.2
т.1 и т.2 ЗЗП и чл.144 ал.3,4 ЗЗП . Ответникът е надплатил сумата от 7313,16
евро възнаградителна лихва от сключване на
договора до 10.03.2014 г ; сумата от 19 107,94
евро капитализирани суми по
допълнителните споразумения и 2482,48 евро лихва върху капитализираните
суми по допълнителните споразумения ; за които суми ответникът прави възражения
за прихващане .
Със становище по отговора /“допълнителна
искова молба“/ от 23.10.2017 г ищецът счита , че кредитополучателите не са
невменяеми , а ЗЗП и договорът позволяват едностранно изменение на лихвения
процент , за което банката да ги уведоми. Съгласно чл.144 ал.2 ЗЗП чл.143 т.10
ЗЗП не се прилага при финансовите услуги . Кредитополучателят е можел да се
откаже от договора като погаси изцяло или частично кредита . В договора за
кредит е предвиден начина на формиране на БЛП , като няма данни ответникът да е
възразил по клаузи и условия на договора. Възраженията за прихващане са
необосновани и неоснователни .
С молба от 20.11.2017 г ищецът уточнява
, че претендираните 1137,52 лева банкови такси се състоят от 509,68
евро годишна такса за управление на кредита за периода 12.08.2014 г –
05.07.2016 г ; 76,78 евро такси
за просрочие / за администриране на просрочен кредит/ за периода 12.08.2014 г –
05.07.2016 г дължими на основание допълнителните споразумения ; 428,35 лева премии по имуществена застраховка съобразно чл.14 ал.3 във вр.чл.10 т.5 от
договора за кредит ; 122,71 евро разходи за връчване на нотариална
покана във връзка с предсрочна изискуемост . Ищецът посочва , че БЛП не е
произволен , а е зависим от пазарни фактори и лихвени мерители
. Описани са лихвените проценти по конкретните периоди .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя извлечение от
счетоводни книги за процесния кредит , справки , лихвен лист и банкови
извлечения по периоди .
Ищецът представя договор за
рефинансиране на кредит и покупка на недвижим имот №HL22620 от 06.06.2007 г. На ответника е предоставен
кредит в размер на общо 250 000 евро . Ответникът се задължил да заплаща
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в
евро , който към момента на сключване на договора е 6 % . Според чл.3
ал.5 от договора за кредит действащият
БЛП не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява Кридитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата ,
от която той е в сила чрез обявяване на видно място в банковите салони .
Договорените в договора надбавки не се променят . При просрочие и при
предсрочна изискуемост се дължи наказателна надбавка от 10 пункта .
Кредитополучателят-ответник заплаща на банката 0,75 % еднократна такса управление , а в началото на всяка следваща година 0,1 %
такса управление и 10 лева такса при подаване на документите за кредит .
Крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца , като погасяването е на
месечни равни месечни /анюитетни/ вноски от главница
и лихва . В случай на промяна на БЛП размерът на месечните вноски се изменя
автоматично . Предвидена е възможност за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем при неплащане на месечните вноски .
Ищецът представя допълнително
споразумение от 24.06.2010 г между „Б.Р.С.“ АД и ответника. Със споразумението
се констатира размера на редовната главница , въвежда се период на облекчено
погасяване ; капитализира се начислена , но непогасена лихва ; одобрява се нов
погасителен план ; начисляват се допълнителни такси за администриране на
просрочен кредит .
Ищецът представя допълнително
споразумение от 29.06.2012 г между него и ответника. Със споразумението се
констатира размера на редовната главница , въвежда се период на облекчено
погасяване и по-ниска лихва ; капитализира се начислена , но непогасена лихва ;
одобрява се нов погасителен план ; начислява се лихвена надбавка след изтичане
на периода на облекчено погасяване и такси за администриране на просрочен
кредит . В споразумението е посочено , че БЛП се определя от Управителния съвет
на банката или от комитет към него въз основа на определени критерии и лихвени мерители ; като БЛП се определя ежемесечно и се оповестява
в сайта на банката и в банковите салони . При промяна на БЛП кредитополучателят
има право в срок от 3 месеца да погаси изцяло или частично кредита без да дължи
таксите съгласно договора за кредит .
Ищецът представя допълнително
споразумение от 19.07.2012 г между „Б.Р.С.“ АД и ответника. Със споразумението
се констатира размера на редовната главница, лихви и такси ; въвежда се период
на облекчено погасяване и по-ниска лихва ; капитализира се начислена , но
непогасена лихва ; одобрява се нов погасителен план ; начислява се лихвена
надбавка след изтичане на периода на облекчено погасяване и такси за
администриране на просрочен кредит . В споразумението е посочено , че БЛП се
определя от Управителния съвет на банката или от комитет към него въз основа на
определени критерии и лихвени мерители ; като БЛП се
определя ежемесечно и се оповестява в сайта на банката и в банковите салони .
При промяна на БЛП кредитополучателят има право в срок от 3 месеца да погаси
изцяло или частично кредита без да дължи таксите съгласно договора за кредит.
Ищецът представя допълнително споразумение
от 30.09.2013 г между него и ответника. Със споразумението се констатира
размера на редовната главница, лихви и такси ; въвежда се период на облекчено
погасяване и по-ниска лихва ; капитализира се начислена , но непогасена лихва ;
одобрява се нов погасителен план ; начислява се лихвена надбавка след изтичане
на периода на облекчено погасяване и такси за администриране на просрочен
кредит . В споразумението е посочено , че след изтичане на периода на облекчено
погасяване се начислява годишна лихва в размер равен на сбора от референтен
лихвен процент ПРАЙМ на банката и
договорна надбавка от 3,55 % , като към датата на подписване РЛП е в размер на
5,2 % . РЛП се определя от Комитета по управление на активите и пасивите
съгласно методология на банката , която е публикувана на сайта на банката и
представлява приложение към допълнителното споразумение . РЛП се преразглежда
на тримесечна база и се оповестява в сайта на банката и в банковите салони .
При промяна на БЛП кредитополучателят има право в срок от 3 месеца да погаси
изцяло или частично кредита без да дължи таксите съгласно договора за кредит.
Ищецът представя методология за
определяне на РЛП приета от АЛКО на 22.04.2013 г .
Ищецът представя договор за прехвърляне
на вземания от 03.10.2007 г от ищеца на „Б.Р.С.“ АД .
Ищецът представя договор за прехвърляне
на вземания от 25.01.2013 г от „Б.Р.С.“ АД на ищеца .
Ищецът представя връчени на 10.06.2016 г
нотариални покана на ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
за обратно прехвърляне на вземанията от „Б.Р.С.“ АД на ищеца.
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 06.07.2016 г за сумата 214 055,83
евро част от главница за периода
10.10.2014 г – 05.07.2016 г по договор за рефинансиране на кредит и покупка на
недвижим имот №HL22620 от 06.06.2007 г и
допълнителни споразумения към него , частичен иск от сумата от 260 696,64
евро ; сумата от 34 806,65 евро договорна лихва за периода
10.08.2014 г – 05.07.2016 г по посочения договор ; и сумата от 1137,52 евро
банкови такси за периода 12.08.2014 г – 05.07.2016 г ; ведно със законната
лихва върху главницата от 06.07.2016 г до окончателното й заплащане. За сумите
и за разноски са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 08.08.2016 г
по ч.гр.д.№36988/16 г на СРС , 71 състав и изпълнителен лист от същата дата .
С определение от 25.10.2017 г съдът е
указал на ищеца , че не сочи механизъм , формула и компоненти за определяне и
променяне на БЛП .
С определение от 25.10.2017 г съдът е
указал на ответника , че трябва да уточни реда за разглеждане на възраженията
му за прихващане ; както и по възраженията по подточки 2 и 3 да уточни периода
, за който са надплатени сумите .
Към молба от 20.11.2017 г ищецът представя
методология за определяне на БЛП /без дата/ и справка за промени на нивата на
БЛП считано от 01.01.2006 г до 20.09.2013 г .
Към молба от 20.11.2017 г ищецът
представя извлечения от протоколи на Комитет по управление на активите на „Ю.Б.“
АД , според който липсва ясен механизъм /формула/ за образуване и увеличаване
на БЛП.
С молба от 14.12.2017 г ответникът е
уточнил по възраженията си прихващане ,
че сумата от 19 107,94 евро
капитализирани суми по допълнителните споразумения са за периода
14.07.2007 г – 10.03.2014 г ; а сумата от 2482,48 евро са лихви върху
капитализираните суми по допълнителните споразумения за периода 14.07.2007 г –
10.03.2014 г .
Според изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза /основна и допълнение/ на вещото лице Р.С. ; към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК - 06.07.2016 г ответникът дължи :
-
неплатената
главница е в размер на 260 696,64 евро ; от които 250 000 евро
усвоена сума и 19 835 евро натрупани към главницата задължения ; от
които са извадени 8586,47 евро заплатена главница и 551,89 евро
погасена главница чрез преоформяне в дълг ;
-
неплатена възнаградителна лихва от 33 652,30 евро за
периода 10.08.2014 г – 05.07.2016 г ;
-
неплатена
наказателна лихва върху просрочена главница от 1154,35 евро за периода
10.11.2014 г – 05.07.2016 г ;
-
неплатени такси в
общ размер от 586,46 евро за периода 12.08.2014 г – 14.06.2016 г ;
-
неплатена
застраховка имущество в размер на 428,35 евро за периода 20.07.2014 г – 22.06.2016 г .
Последната погасена сума е по вноска за
възнаградителна лихва с падеж 10.07.2014 г . За
периода 10.08.2014 г – 05.07.2016 г кредитът не е обслужван . Последните вноски
от ищеца за банкови преводи от трето лице на 24.06.2014 г и от 04.08.2014 г ,
но на 06.08.2014 г ответникът е изтеглил 990 лева . Банката е изменяла БЛП ,
респ.месечните вноски по кредита . При лихвен процент от 6 % за срока на
договора би се дължала 100 612,76 евро , а не 103 332,68 евро т.е.
2719,92 евро по-малко . Към главницата са капитализирани 19 273,85 евро
, с които е погасена възнаградителна лихва . Общият
размер на капитализираните просрочени задължения към остатъчната главница е 19 835
евро /19 107,94 +727,06 евро/. Върху
капитализираните суми са начислени 2694,14 евро лихви , която е платена
от кредитополучателя като част от възнаградителните
лихви . Общият размер на капитализираните просрочени задължения към остатъчната
главница е 19 835 евро , от които 19 278 евро лихви .Погасената
лихва в частта за лихвената надбавка в размер на 16 608,41 евро . Вноска
с падеж 10.10.2013 г не е платена , а договорната лихва от 697,73 евро е
капитализирана и върху нея е начислена 28,06 евро лихвена надбавка .
Неплатената главница при прилагане на първоначално уговорената лихва от 6 % би
била 228 371,98 евро към 16.06.2013 г . С извършените плащания ще
са погасени изцяло вноските за главница до 14.05.2013 г без да се вземат
предвид капитализациите .Евентуално ответникът е
надплатил общо сумата от 5455,93 евро , представляващи сумата от 2719,22 евро лихви
в повече поради увеличения на лихвата и сумата от 2736,01 евро лихви върху
капитализирани лихви . Общият размер на платените суми е 115 747,36
евро и с него биха се платили вноските до 14.11.2013 г изцяло и 333,60 евро
част от вноска на 14.12.2013 г. Ако увеличението на лихвите се приеме за
неправомерно за периода 14.07.2007 г – 06.07.2016 г са платени месечните вноски
до 14.07.2014 г , а платената в повече възнаградителна
лихва е в размер на 2803,03 евро .Общият размер на капитализираните към
главницата суми е 19 835 евро , от които 19 278 евро
капитализирана лихва , 551,89 евро капитализирана просрочена главница и 5,11
евро капитализирана просрочена такса .Таксата за управление от 0,1 % за периода
12.08.2014 г – 05.07.2016 г е в размер на 441,69 евро .Вещото лице не
открива информация как се изчислява БЛП към момента на сключване на договора за
кредит. РЛП по допълнителното споразумение от 30.09.2013 г се изчислява по
методология .
В о.с.з на 15.05.2018 г вещото лице С.
уточнява , че сумата от 7313,26 евро представлява сбора на надплатените суми
над първоначално определения размер на лихвата само за месеците , в които има
платени в повече суми . Сумата от 2736,01 евро е отнесена за възнаградителна лихва , тъй като тя е изчислена върху
капитализираните суми прехвърлени към
главницата . Сумата от 16 608,41 евро е част от дължимата възнаградителна лихва и е платена . Ако кредитът е отчитан
по първоначалният погасителен план , то платените суми по кредита биха стигнали
до 14.05.2013 г .
В о.с.з на 15.05.2018 г ищецът изменя
възражението си за прихващане.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Съгласно
легалното определение в чл. 430 ал.1 ТЗ с договора за кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок , а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален ; като при него целта, за която се
отпуска сумата по кредита е релевантна за съществуването на самия договор. В
изпълнение на вече сключен договор за банков кредит за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по
посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита.
Между страните
е сключен договор за рефинансиране на кредит и покупка на недвижим имот №HL22620
от 06.06.2007 г , с който на ответника е предоставен кредит в размер на общо
250 000 евро . Ответникът се задължил да заплаща лихва в размер на сбора
на базовия лихвен процент /БЛП/ за жилищни кредити в евро , който към момента
на сключване на договора е 6 % . Според чл.3 ал.5 от договора за кредит
действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява Кредитополучателя за новия размер
на БЛП за евро и датата , от която той е в сила чрез обявяване на видно място в
банковите салони . Договорените в договора надбавки не се променят . При
просрочие и при предсрочна изискуемост се дължи наказателна надбавка от 10 % .
Кредитополучателят-ответник заплаща на банката 0,75 % еднократна такса
управление , а в началото на всяка
следваща година 0,1 % такса управление и 10 лева такса при подаване на
документите за кредит . Крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца ,
като погасяването е на месечни равни месечни /анюитетни/
вноски от главница и лихва . В случай на промяна на БЛП размерът на месечните
вноски се изменя автоматично . Предвидена е възможност за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем при неплащане на месечните вноски .
Между страните
са подписани цитираните по-горе допълнителни споразумения . Исковете са
оспорени по размер като спорът между
страните е за :
-
нищожни и неравноправни
клаузи в договора за кредит и ОУ даващи възможност за увеличаване на
лихвения процент по кредита ;
-
незаконосъобразност
на извършените капитализации
на лихви ;
-
ответникът прави
възражения за прихващания със суми , които според него е надплатил .
С определение от 25.10.2017 г съдът е
указал на ищеца , че съгласно трайната практика на ВКС следи /дори и служебно/
за неравноправни клаузи в договора
за кредит , както и че не сочи доказателства за механизъм , формула и
компоненти за определяне на базовия
лихвен процент.
По
сходни ОУ като тези на ищеца вече е формирана задължителна практика на ВКС .
С решение №205 от 07.11.2016 г по
т.д.№154/16 г на ВКС , I ТО
се прие , че уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от
страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен
процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да
се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза, изключението по
чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП е неприложимо. Разпоредбата на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП изключва
неравноправността при клаузи със смисъла по чл.143 т.7,10 и 12 ЗЗП, съдържащи
се в посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които
са извън волята и контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на
такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на
финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на
цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема
характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които
могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на
търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да
допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея,
независимо, че ощетената при увеличение на цената, винаги е по-слабата,
потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено
следователно при презюмирана от закона
добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави
неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното
поле на изключващата неравноправността норма на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП. Този извод
следва както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване на
разпоредбата във връзка с чл.144,ал.4 ЗЗП - при клауза в потребителски договор
за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя „методът
на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора”. Посочването
като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които
цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение
на банката, произтичащо и от текста на чл.147,ал.1 ЗЗП. То е гаранция за
възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които
търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така
и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна
вноска. Правото на информация за цената на услугите е основно право на
потребителя /чл.1 от закона/, респ. задължение на добросъвестния търговец е да
даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор /чл.4
ЗЗП/. Ако предпоставката - добросъвестност на търговеца, /предлагащ на
потребител договор с клауза за изменение на цената, респ.лихвата/, обективирана
в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената,
не е налице, същият не може да се ползва от изключението по чл.144,ал.3,т.1
ЗЗП.
Не е част от предмета на правния въпрос действителността на клауза, уреждаща
възможността цената на финансовата услуга единствено да нараства при промяна на
пазарните индекси, без да се променя при тяхното намаляване, съответно на
клауза, при която отсъства обвързаност на конкретния размер на промяната на
лихвата /цената/ с конкретния размер на изменение на пазарния индекс.
В случая е неприложимо изключението на чл.144
ал.3 т.1 ЗЗП - изменението на цената да
се дължи на външни причини /без необходимост от ясно установени правила и
конкретна информация как и колко търговецът може да промени цената/. В първоначалния
договор за кредит не се съдържат
условията по кредита, регламентиращи методиката, по които банката може
едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, т.е.
не са инкорпорирани условията - вътрешните правила на банката, изисквани от т.2
на чл.58,ал.1 ЗКИ /приложимият за
спора закон, тъй като Закона за потребителския кредит в редакцията му преди
изменението бр.59/2016г. и Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители, които дават специална закрила на потребителите на кредитни услуги
и уреждат правила за прозрачност и яснота при предоставяне на кредити на
потребители и задължение за предоставяне на преддоговорна
информация, са приети след сключване на процесния договор от ноември 2007г./
клаузите на чл.3 ал.5 от договора за
кредит е неравноправна и нищожна . Тя не съдържа описание и изброяване на обективни
фактори и условия, при които банката може да извърши промяната на лихвата . Не
е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде
променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на
лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които
принципно биха били основание за промяната. Банката не твърди, съответно по
делото няма доказателства, че на кредитополучателя са били оповестени и
предоставени „правила”, по които ще се определи, или е определен конкретният
размер на увеличението. Неясно , непрозрачно и без установен метод и стандарт
банката е увеличавала БЛП . Не се твърди и не се доказва клаузата да е
уговорена индивидуално .
Между страните са подписвани
допълнителни споразумения , с които се констатира размера на редовната
главница, лихви и такси ; въвежда се период на облекчено погасяване и по-ниска
лихва ; капитализира се начислена , но непогасена лихва ; одобрява се нов
погасителен план ; начислява се лихвена надбавка след изтичане на периода на
облекчено погасяване и такси за администриране на просрочен кредит .
За
допълнителните споразумения по договори за кредит с неравноправни клаузи , в
които споразумения има капитализации е налице практика на ВКС - решение №146 от
01.11.2017 г по т.д.№2615/16 г на ВКС , I ГО . Допълнително
споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на
кредит , в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на
неравноправни клаузи на първоначалния договор , е нищожно на основание чл.366 ЗЗД. С подписването на споразумението
/което има и установителна част/ се цели задължението формирано чрез неравноправните клаузи на първоначалния
договор да се признае като размер от кредитополучателя ; както и същото да се
счита за индивидуално уговорено , което не е така . Процесните допълнителни
споразумения са нищожни .
При тези данни трябва да се изследва
твърдението на ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение , че към 06.07.2016 г е налице предсрочна
изискуемост на кредита . Съгласно отговора на задача №10 таблица 11 от ССЕ
стр.234 от делото – без да се вземат предвид повишенията на лихвата и капитализациите по допълнителните споразумения – с
извършените плащания общо от 110 292,43 евро са погасени изцяло вноските
за главница до 14.05.2013 г като е останала непогасена главница от
228 371,98 евро , както и лихви и такси . Безспорно е настъпила предсрочна
изискуемост , а процесният иск за сумата от 214 055,83 евро главница е основателен .
За периода 10.08.2014 г – 05.07.2016 г
кредитът не е обслужван и се дължи лихва от 6 % +10 % наказателна надбавка по
чл.3 ал.3 от договора за кредит или общо 16 % . При уговорка за анюитетни вноски и за посочения период / 10 месеца и 23
дни/ ответникът дължи 14,355 % лихва х 250
000 евро = 35 888,75 евро. Искът за договорни лихви е основателен .
Искът за банкови такси е частично
основателен . Основателна е претенцията за сумата от 441,69 евро такса
за управление на кредита от 0,1 % върху
непогасената главница по чл.4 ал.3 от
договора за кредит , съгласно допълнението към ССЕ . Същата е неоснователна за
разликата до претендираните 509,68 евро.
Неоснователна е претенцията за сумата
от 76,78 евро месечна такса за администриране на просрочен кредит , тъй
като същата се основава на допълнителните споразумения , които се приеха за
нищожни.
Неоснователна е претенцията за сумата от 428,35
евро заплатени от банката премии по имуществена застраховка. Не става
въпрос за „банкова такса“ такса , а за съвсем различно като характер вземане. С
оглед особеностите на производството по чл.422 ГПК в него е недопустимо
изменение на иска по основание /от претенция за банкова такса в претенция за
възстановяване на имуществена застраховка/ , поради което не може да се вземе
предвид т.нар.уточнение на ищеца в молба от 20.11.2017 г .
По аналогични съображения на вече
изложените за премиите за имуществена застраховка , неоснователна е и претенцията
за сумата от 122,71 евро равностойност на извършени разходи за връчване на нотариална
покана . Отново не става въпрос за банкова такса , а за съвсем различно по
характер вземане , което не фигурира в заповедта за изпълнение .
Следователно искът за банкови такси
трябва да се уважи до размера от 441,69
евро и да се отхвърли за разликата
до 1137,52 евро .
Не
са налице предпоставки за „прихващане“
, тъй като вноските на ответника са отнесени изцяло за заплащане на дълговете
му и са недостатъчни , за да ги покрият , особено след като се има предвид продължително
спиране на плащанията . Сумите , които ответникът претендира да се „прихванат“ са от други варианти на изчисления , а
не на този приет от съда , при който се приема нищожност на капитализациите
и дължимост на 6 % договорна лихва до изпадане в просрочие . От такъв
друг вариант е взета сумата уточнена на 2736,01 евро в III.1 от възражението за прихващане . Капитализирани суми от 19 835 евро III.2 от възражението за прихващане не могат „да се прихванат“
, защото това са задължения на ответника , а не вземания – ако не
се дължат като главница /както се прие по-горе/, тези суми пак ще се дължат ,
но като лихва . За 23 921,67 евро
лихви върху капитализирани суми в III.3 от възражението за прихващане /изменено по всички
позиции в последното о.с.з./ също не става въпрос , защото в приетия от съда
вариант няма капитализации .
Твърденията на основания „за
прихващане“ са абсолютни инсинуации от страна на ответника . Трябва да се
отбележи , че допълнителните споразумения с капитализация – макар и нищожни – донякъде
са били в интерес на ответника . Видно е , че без тези споразумения ответникът изпада
в още по-голямо просрочие и бива задължен да заплаща 10 % наказателна надбавка
или общо 16 % годишна лихва за дълъг период . Самите лихви върху капитализирани
лихви /“лихви върху лихви“/ , от които толкова се
оплаква ответника , всъщност не са в значителен размер . Клаузата за
наказателна надбавка е неизгодна за ответника , но липсват основания да се
приеме за нищожна . С нея общият размер на дължимата лихва е близък до този на
законната лихва по чл.86 ЗЗД .
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника са деловодни разноски на ищеца в заповедното производство в размер на
19 162,58 лева и деловодни разноски в размер на 10 239,19 лева
в настоящото производство /общо 29 401,77
лева/ , изчислени съобразно уважената част от исковете и по компенсация .
Водим от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове на „Ю.Б. ” АД *** , които искове са с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.430 ал.1,2 ТЗ срещу П.Д.С. ЕГН ********** *** ;
че С. дължи сумата от 214 055,83 евро
главница за периода 10.10.2014 г – 05.07.2016 г по договор за
рефинансиране на кредит и покупка на недвижим имот №HL22620 от 06.06.2007 г и допълнителни споразумения към
него , частичен иск от сумата от 260 696,64 евро ; сумата от 34 806,65
евро договорна лихва за периода 10.08.2014 г – 05.07.2016 г по посочения договор
; и сумата от 441,69 евро банкови такси за периода 12.08.2014 г –
05.07.2016 г ; ведно със законната лихва върху главницата от 06.07.2016 г до
окончателното й заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК от 08.08.2016 г по ч.гр.д.№36988/16 г на СРС , 71 състав .
ОТХВЪРЛЯ
посочения иск за банкови такси за
разликата над 441,69 евро до предявения размер от 1137,52 евро банкови
такси за периода 12.08.2014 г – 05.07.2016 г ; за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК от 08.08.2016 г по ч.гр.д.№36988/16 г на СРС , 71
състав .
ОСЪЖДА
П.Д.С. ЕГН ********** *** да заплати
на Ю.Б. ” АД *** сумата от общо 29 401,77 лева деловодни разноски в
заповедното производство и настоящото производство ; по компенсация .
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :