№ 953
гр. Пазарджик, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220103454 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявени установителен иск по чл.59 и чл.86
ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в размер на 635.41 лв., включващо: сумата 552.33 лв. - цена на
топлинна енергия за периода м. юли, 2020 г. – м. април, 2022 г., ведно със
законната лихва за забава от подаването на заявлението в съда на 07.11.2023 г.
до плащането; сумата 60.31 лв. - мораторна лихва за периода 31.08.2021 г. –
25.10.2023 г.; сумата 18.12 лв. - такса за дялово разпределение за периода м.
октомври, 2020 г. – м. септември, 2021 г., ведно със законната лихва за забава
от подаването на заявлението в съда на 07.11.2023 г. до плащането и сумата
4.65 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2020 г. – 25.10.2023 г.
Ищецът „Т**“ ЕАД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: **,
твърди, че без да е сключен договор за продажба на топлинна енергия между
страните е доставил топлинна енергия до недвижим имот, представляващ
офис в ***, с аб. №**, който се намира в сграда в режим на етажна
собственост, за която е сключен договор за дялово разпределение на топлинна
енергия с „**“ ООД /сега „**“ ООД/. Твърди, че собственик на
топлоснабдения имота е ответникът Т. Ч. Ч. с ЕГН ********** от гр.
1
Пазарджик, ** която не е заплатила цената на доставената топлинна енергия и
таксата за дялово разпределение, поради което се е обогатила за негова сметка.
Поддържа, че е изпратил до ответника писмена покана за плащане №1546 от
08.02.2023 г., но въпреки това задължението не е изпълнено, поради което
ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е
връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да
установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
оспорват иска при твърдение, че не е собственик или ползвател на имота и не
се явява потребител на доставената топлинна енергия. Оспорва размера на
вземането, като твърди, че представеното от ищеца извлечение от сметките за
дялово разпределение е за друг абонат, който е различен от посочения в
исковата молба. Оспорва правилното отчитане на топлинната енергия в т.ч.
изправността и монтирането на средствата за търговско измерване и тяхното
своевременно калибриране, както и вътрешното разпределения на разходите
за отопление и БГВ. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Третото лице – помагач не е изразило становище.
Съдът въз основа на събраните доказателства и на закона достигна до
следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по реда на чл.422 ГПК е кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими.
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че през
процесния период ответникът е ползвал доставена от него топлинна енергия
за стопански нужди в процесния топлоснабден имот и на каква стойност, като
подвържа, че това е станало без основание.
При установяване на горното ответникът следва да докаже основание за
доставянето на енергията и/или че е заплатил същата на ищеца.
2
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава.
Спорният въпрос между страните е дали ответникът е ползвал топлинна
енергия в качеството на собственик или ползвател на имота, до който ищецът
е доставял топлинна енергия през процесния период, без да е имал
задължението да го прави, респ. извлякъл ли е по този начин ответникът
имуществена облага, която не му се следва.
Ищецът поддържа, че ответникът е придобил имота по наследство и като
негово собственик дължи цената на доставената без основание енергия.
От представения от ищеца нотариален акт за продажба на надвижим имот
№34 от 26.04.2000 г., том ІІ, рег. №3250, дело №231/2000 г. на ц са – нотариус с
рег. №030 в НК е видно, че процесният имот е закупен от ч г ч, който е баща на
ответника. Същият е починал на 11.03.2011 г., оставяйки за единствен законен
наследник ответника Т. Ч. Ч., съгласно представеното удостоверение за
наследници №5691 от 30.08.2023 г. на Столична община.
Наследяването като придобивен способ предполага, че призованият към
наследяване е приел наследството. Наследството не преминава по право и
автоматически към наследниците. При откриване на наследството със смъртта
на наследодателя, лицата, които имат право да наследяват се призовават към
наследяване. Придобиването на наследството става с приемането му и има
обратно действие, т.е. от датата на откриване на наследството. До приемането
важат разпоредбите на закона, които уреждат статута на незаетото наследство
– чл.58 ЗН. Цитираната разпоредба дава ограничени права на призованите към
наследяване законни наследници да управляват наследството и да предявяват
владелчески искове за запазване на имуществото. Невъзможността на
наследниците да предявяват негаторни искове следва да се обясни именно с
факта, че докато не приемат наследството те не придобиват вещните права на
наследодателя върху имуществото. По същата причина те не могат да
отговарят и за задълженията на наследството, освен като негови управители
по чл.59, ал.2 ЗН. Именно затова в закона за наследството е предвидена
възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за
приемане на наследството. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН по искане на всеки
заинтересован районният съдия може да определи на наследника срок, за да
заяви приема ли наследството или се отказва от него. Според чл. 51, ал. 1, изр.
3
2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи,
тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът за
приемане се определя от съда, който разглежда делото. Тълкуването на
цитираните разпоредби налага извод, че кредиторът не може да претендира
изпълнение на задължението от наследник на длъжника, който не е приел
наследството. Когато липсват доказателства, че наследството е прието, тъй
като наследникът не се е произнесъл по този въпрос и не е извършил
действия, които обективират приемането, съдът по искане на всеки
заинтересован му определя срок да заяви дали приема наследството или се
отказва от него. Кредиторът разполага с такава възможност, тъй като той има
интерес да се установи безспорно кои са наследниците на неговия длъжник,
които отговарят за задълженията на наследството. Когато наследниците не са
известни или когато не поемат управлението на наследството, районният
съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на
наследството, който има правата и задълженията по чл.59, ал.2 ЗН.
Същото важи и за активите на наследството. Те не преминават в
патримониума на наследниците, които не са го приели.
За пълнота следва да се посочи, че на съда е известно решение
№437/17.01.2012г. по гр.д. №70/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че
разпоредбата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която
законните наследници носят отговорност по чл.60 ЗН от момента на
откриване на наследството до доказване на приемането на наследството по
опис или на отказ от наследство.
На първо място, цитираното решение разглежда различна хипотеза, тъй
като се отнася до отговорността на наследниците за задълженията на
наследодателя – тези които са възникнали приживе и са част от наследството,
какъвто не е настоящия случай. Процесното задължението е за заплащане на
ТЕ, която е доставена след смъртта на наследодателя. Затова за отговорността
на ответника е от значение дали той самият има качеството на клиент, т.е. дали
е придобил по наследство правото на собственост върху топлоснабдения имот
/дали е придобил активите на наследството, а не дали е наследил
задълженията на наследодателя/.
На следващо място, настоящия съд споделя преобладаващата съдебна
практика на ВКС, според която наследството се придобива с приемането му.
4
Ищецът по настоящото дело не е представил доказателства, че
ответникът е приел наследството и е придобил имота, до който е доставена
топлинната енергия. Не се установява и че ответникът, макар и да не е
собственик, се е обогатил по някакъв начин за сметка на топлофикационното
дружество, тъй като е ползвал топлинна енергия, без да я заплати. Напротив,
от приложената по делото справка за адресната регистрация на ответника е
видно, че от 2010 г. неговият настоящ адрес е в Съединените Американски
Щати, което подкрепя изводите на съда, че не би могъл да извлече
имуществена полза за сметка на ищеца от това, че последният е отоплявал и е
доставял БГВ до процесния имот, без да е сключил договор за доставка на ТЕ.
Съдът формира извод, че ответникът не се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, тъй като не е собственик или притежатели на ограничено
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот и не е ползвал доставена
от ищеца топлинна енергия. Ето защо искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът имат
право на съдебни разноски, но не е представил доказателства за направени
разноски и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т**“ ЕАД, ЕИК: **,
седалище и адрес на управление: ** против Т. Ч. Ч. с ЕГН ********** от ** за
съществуване на вземането по издадената заповед №2302 от 06.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№4359/2023 г. на РС – Пазарджик за заплащане на сумата от сумата 552.33 лв.
- цена на топлинна енергия за периода м. юли, 2020 г. – м. април, 2022 г., ведно
със законната лихва за забава от подаването на заявлението в съда на
07.11.2023 г. до плащането; сумата 60.31 лв. - мораторна лихва за периода
31.08.2021 г. – 25.10.2023 г.; сумата 18.12 лв. - такса за дялово разпределение
за периода м. октомври, 2020 г. – м. септември, 2021 г., ведно със законната
лихва за забава от подаването на заявлението в съда на 07.11.2023 г. до
плащането и сумата 4.65 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2020 г. –
25.10.2023 г.
5
Решението е постановено при участието на „**“ ООД, ЕИК: **, седалище
и адрес на управление: **, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6