№ 4392
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110214232 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба от адв. И. Л., процесуален представител на лицето А.
Г. Т., с ЕГН **********, срещу заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-961 от
25.09.2021 г., издадена от М.Я. от 04 РУ-СДВР.
В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че същата протИ.речи на
целта на закона. Допълва се, че е налице, пълна липса на мотиви.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява, за него се явява адв.
Л.. На първо място се изтъква, че не е приложен правилно материалният закон, тъй като
няма никакво основание да се приеме, че между жалбоподателя Т. и Д.А. са налице
отношения на фактическо съжителство, поради което и намира, че не е приложим Закон за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Изтъква се, че е нарушен принципът на
пропорционалност, прокламиран в чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека
/ЕКПЧ/. Моли за отмяна на заповедта и за присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, 04 РУ-СДВР, редовно уведомена – представлява се от юрк. П.. Сочи,
че заповедта е законосъобразно издадена, при спазване на
административнопроизводствените правила. Моли за нейното потвърждаване и
присъждането на разноски. Отправя възражение за прекомерност, спрямо размера на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
От фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателят А. Т. и свидетелят Д.А. имали интимна връзка от 2019 г. Към септември
1
2021 г., свидетелят А. била в напреднала бременност. Двамата живеели в различни
апартаменти, а с времето отношенията им се влошили.
На 24.09.2021 г., в 04 РУ-СДВР, свидетелят А. подала сигнал срещу жалбоподателя А. Т.. В
подадения сигнал А., заявила, че от месец април 2020 г., жалбоподателят Т., системно й
нанасял побой и упражнявал физическо насилие спрямо нея, въпреки напредналата й
бременност. Свидетелката А. се оплакала, че на 14.09.2021 г., жалбоподателят Т. я е
заплашил по телефона, че след като се роди детето, ще изпрати „ония“ да я удушат.
На основание подадения сигнал и чл. 212, ал. 3 от НПК, било образувано ДП № 1244/2021
г., по описа на 4 РУ-СДВР за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 130, ал. 1
от НК, за причинена на Д.А. лека телесна повреда. На същия ден А., била разпитана, в
качеството й на свидетел.
На 25.09.2021 г., в 12:50 ч., лицето А. Т. било задържано, на основание Заповед за
задържане на лице № 230зз-1364/25.09.2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР. За основание за
задържането, в заповедта било посочено: „във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от
домашното насилие, във връзка с ЗМ 1244/20211 г., по описа на 04 РУ-СДВР“.
На същата дата, 25.09.2021 г., била издадена втора Заповед за задържане № 228зз-
961/25.09.2021 г. /процесната/, с посочен час на задържане 14:00 ч., час на освобождаване
13:55 ч., на 26.09.2021 г. За основание в оспорената Заповед за задържане № 228зз-
961/25.09.2021 г., било записано: „във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от
домашното насилие, във връзка с ЗМ 1244/20211 г., по описа на 04 РУ-СДВР“.
От събраните по делото доказателства е видно, че процесната заповед е послужила за
фактическото задържане на лицето А. Т.. Тя е връчена на лицето срещу подпис, а към нея е
приложена декларация от 25.09.2021 г., от 14:33 ч., с която задържаният е декларирал, че е
запознат с правата си.
При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:
Задържането за срок до 24 ч. е принудителна административна мярка /ПАМ/, която се
прилага с цел да предупреди, преустанови или осуети, извършването на протИ.правно
деяние. На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/, полицейските органи биват овластени да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. За гарантиране на прозрачността и яснотата по налагане на ПАМ,
в чл. 74 от ЗМВР, е предвидено минимално необходимото й съдържание. Част от него е
излагането на факти, от които задържаното лице да получи ясна представа защо се налага
неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от
момента на задържането. Разбирането на фактическите основания на задържането,
гарантира възможността да се оспори законността му пред съда, в съответствие с член 5, § 4
от ЕКЗПЧОС.
2
Погледнато през светлината на така изброените принципни постановки, то следва, че
оспорената заповед за задържане на А. Т. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена,
поради следните недостатъци.
В заповедта е налице формално посочване на основанието – фактическо и правно, на което е
задържано лицето. На практика е описана законова разпоредба и номер на досъдебно
производство: „във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закон за защита от домашното насилие, във
връзка с ЗМ 1244/20211 г., по описа на 04 РУ-СДВР.“
Задържаният не може да разбере, с какви свои действия/бездействия е провокирал
прилагането на държавна принуда спрямо него. Достатъчно би било издаващият орган да
въведе поне фактическите данни, на които е обосновал предприемането на действия спрямо
жалбоподателя Т.. Липсата на факти или информация, сочещи за съществуването на
обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на жалбоподателя,
единствено посочване на законова разпоредба, както и липсата на факти или обстоятелства,
свързващи жалбоподателя с това престъпление, водят до нарушаване на неговото право на
информация в наказателното производство – в този смисъл и Решение № 3928 от
13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2019 г., VIII о., докладчик съдията Е. И.а.
Нещо повече, съдът не оспорва, че за прилагането на задържането като принудителна мярка
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление,
но те следва да са относими за престъпление по конкретен текст от НК, а в заповедта е
посочена разпоредба по ЗЗДН, а не текст от НК. Така посочените данни, следва да бъдат
закрепени в писмен документ, както е сторено и в докладната записка, протокол за разпит,
които и са събрани преди момента на постановяване на принудителната мярка „временно
задържане за срок до 24 часа“, но те са относими към престъпление, по смисъла на НК, а в
заповедта се посочва различно основание.
За задържания посочването на номер от образувано досъдебно производство, не би могло да
му предостави необходимата яснота, защо бива ограничено свободното му придвижване. Не
е за подценяване и обстоятелството, че за задържането на жалбоподателя са издадени две
заповеди, от една и съща дата, като фактическото ограничаване на свободното му движение
е надвишило разумния и съразмерен срок от 24 часа, нарушавайки принципа на
съразмерност уреден в чл. 6 от АПК.
Поради това настоящият съд приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като в нея не са посочени фактическите и правни основания
за постановяването й. Тези нарушения са съществени, тъй като отсъствието на мотиви води
до невъзможност за задържаното лице да реализира правото си на защита, както и нарушава
правата и законните интереси на задържания в степен по –голяма от необходимото.
От жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. От страна на представителя на 04 РУ-СДВР, е направено възражение за прекомерност.
Воден от горното и съобразявайки, че е проведено едно съдебно заседание, както и
настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, то съдът намира,
3
че следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, в неговия минимум, по реда
на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Столичната дирекция на вътрешните работи
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лева в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от адв. И. Л., процесуален представител на лицето А. Г. Т., с ЕГН
**********, Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-961 от 25.09.2021 г., издадена от
М.Я. от 04 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на А. Г. Т., с ЕГН
**********, сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4