Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 855 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я.И.В. с
ЕГН ********** ***, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 0991452,
издаден от ОДМВР Добрич, с който на Я.И.В. с ЕГН ********** ***, за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лв.
С жалбата се иска отмяна на електронния
фиш, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят
лично и чрез защитника си поддържа жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят
лично заявява, че иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
изтекла абсолютна погасителна давност, в която насока е и искането на неговия
защитник.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, с писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
Серия К № 0991452, издаден от ОДМВР Добрич.
Правната норма на чл. 189, ал. 4,
изр. 1 от ЗДвП представлява правило за поведение, което има за адресат в случая
съответния правоприлагащ орган и регламентира процедурата по издаване на
електронен фиш /ЕФ/. Това правило е изразено чрез свързани в определено
съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на
законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване - на
правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването на нормата следва да
започне с изясняване на изразената по този начин мисъл, а това изисква да се
разкрие освен съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай
не се налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с
онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се установи
тяхната логическа връзка, съобразно с важещите в това отношение правила на
етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на
граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4
- ал. 11 от Закона за движението по пътищата е въведена възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателна отговорност по олекотена процедура, която се
основава на автоматизирани технически средства или системи, като се елиминира
субективният елемент при установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата
на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП в редакцията, действала към датата на
извършване на нарушението гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай,
единственият възможен извод, който се налага по правилата на граматическото
тълкуване е, че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител” пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не
установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че
когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством автоматизирано техническо
средство или система, тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на
контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
който изисква да се състави акт от определено лице - контролен орган, и то в
присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в
ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4
на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които
съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на
нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато
това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически,
разпоредбата на ал. 4, също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и
на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към
самото установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези
основания, настоящият състав на съда намира, че изискването на закона е
свързано с обстоятелствата, при които се съставя електронният фиш, и в
конкретния случай те са спазени. По делото е приет като доказателство протокол №
7-16.15 от 02.04.2015 г. от проверката на Мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-М”, № 537/09, в който е посочено, че системата е
монтирана на лек автомобил с рег. № ***/л. 22 от делото/. Този автомобил следва
да бъде позициониран и системата – включена. В този смисъл присъствието на
полицейски служител не означава, че по някакъв начин последният влияе на
констатирането и заснемането от автоматизирането техническо средство на
нарушението. Същевременно конкретното местоположение на мобилната система за видеоконтрол
винаги може да бъде установено не само от изготвения с нея видеоклип, но и чрез
утвърдената схема на установъчните пунктове по контрол на скоростта за
съответната територия.
В електронния фиш, предмет на
обжалване по настоящото дело е посочено мястото на извършване на нарушението – в
гр. Добрич, по бул. „Трети март”, до № 76, в посока към околовръстен път. Видно
от самия снимков материал е описано и местонахождението /географските
координати/ на патрулния автомобил. В настоящия случай, соченото място на
извършване на нарушението попада в териториалната структура на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ Добрич, от която е
издаден електронния фиш. В закона не е поставено изискване фишовете да се
издават от съответното районно управление, на чиято територия е установено
нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на
териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем
законосъобразно последната е посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в
конкретния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя за пороци в
тази насока са неоснователни.
В действителност в електронния
фиш не е посочен редът за неговото обжалване – срок, чрез кого и пред кого се
подава жалбата. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, още повече,
че законодателят в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова
изискване. Имайки предвид, че жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок,
съобразно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е сезирал Добричкият районен съд с жалба срещу
издадения електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е
нарушено.
В светлината на изложеното съдът
намира за нужно да отбележи, че като правоспособен водач на моторно превозно
средство, преминал съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава
нормативната уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число
и разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 16.07.2015 г. в 13:59 часа в гр. Добрич, по бул. „Русия”, до № 76,
в посока към околовръстен път, с МПС Опел Астра с регистрационен номер ***е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № ТFR1 - М № 537. При разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е
установена стойност на скоростта 84 км/ч, като превишената стойност на скоростта
е 34 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение,
на Я.И.В. като собственик, на когото е регистрирано МПС, на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева.
От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ТFR1 - М 537,
което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Относно процедурата по издаване
на ЕФ:
Възможността на контролните
органи да установяват нарушения на ЗДвП, чрез използване на технически средства
е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Съгласно редакцията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.),
действала към датата на извършване на нарушението, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015
г.) от ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани технически средства и системи”
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б)мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание
чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани техническа средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани техническа
средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС,
като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага
извода, че към датата на нарушението - 16.07.2015 г., нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със
съответен пътен знак и оповестени по законово определения за това начин, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган – освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите
средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г.
Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият въззивен състав приема, че
ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата
може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнение
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
От друга страна следва да се
отбележи, че в чл. 11, ал. 2, изр. последно от Наредбата изрично е посочено, че
за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение електронни фишове
не се издават. По аргумент на противното следва да се приеме, че ако са спазени
всички останали предпоставки, указани в чл. 7 и сл. от Наредбата, нарушение,
фиксирано с мобилно АТСС може да бъде санкционирано с издаване на ЕФ, стига да
се докаже, че превозното средство на което е било монтирано АТСС не е било в
движение към момента на фиксиране на нарушението, какъвто е именно настоящия
случай.
Както вече бе посочено, ЕФ
съдържа всички реквизити, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От доказателствата по преписката
се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредбата, съобразно редакцията, действала към датата на извършване на
нарушението – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. Съгласно представеното по административнонаказателната
преписка заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология /л. 5 от делото/, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за
измерване, като удостоверението е валидно до 24.02.2020 г. Видно от приложените
по делото писмо и протокол № 7-16.15 от проверката на мобилна система за
видеоконтрол „ТFR1 – М”, издадени от Главна
дирекция „Национална полиция” при Министерство на вътрешните работи, сектор
„Полицейска техника” към отдел „Управление на собствеността”, мобилната система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “ТFR1 – М” с идент. № 537/09, № от ДР 4835, № МПС ***е
преминала последваща проверка на 02.04.2015 г., удостоверено със знак за
последваща проверка 02704, като периодичността на проверката е 12 месеца /л.л.
21-22 от делото/. С други думи – средството за измерване - мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „ТFR1 – М” с идент. № 537/09 е било технически изправно и
направените с него измервания към дата 16.07.2015 г. са в съответствие със
Закона за измерванията.
Спазен е и редът за ползване на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
“ТFR1 – М” с идент. № 537/09, № от ДР
4835, № МПС ***.
Така например, по преписката са
представени доказателства за спазване на изискванията за обозначаване на
участъка от пътя, където е бил осъществен контрола чрез мобилното техническо
средство, чрез поставяне на съответния пътен знак и за оповестяването на
контрола на интернет страницата на МВР. По делото е приложена и фотоснимка с
дата 16.07.2015 г. /л. 37 от делото/, удостоверяваща мястото на поставяне на
преносим пътен знак Е-24 за контролираната посока на движение – изискване на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) и чл. 7, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., действащи към датата на извършване на
нарушението.
Видно от приложения по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 851р-3435/17.07.2015 г. /Приложение към чл. 10, ал. 1/, контролът, когато е
заснето процесното нарушение е бил осъществен на 16.07.2015 г. на предварително
оповестеното място и за времето от 12:30 – 15:20 часа, съгласно разстановката
за деня, утвърдена от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Добрич,
както и при стационарен режим на работа, с посока за задействане - приближаващ
/л. 36 от делото/. Видно от същия протокол в мястото за контрол е липсвал пътен
знак за ограничение на скоростта, като е важело общото ограничение на скоростта
от 50 км/ч. за движение в населено място, съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От
доказателствата по делото се установява, че заснемането на нарушението е
станало обективно, чрез включване на мобилното техническо средство и извършване
на необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол
от полицейския служител Севдалин Върбанов, който е поставил началото и края на
работния процес. Следва да се отчете и обстоятелството, че С* В* е преминал
обучение за работа със „Системата за автоматично фиксиране на нарушенията на
правилата за движение”, за което има издаден протокол за обучение /л. 45/.
Ето защо съдът намира, че
процесната система за видеоконтрол е годно техническо средство, като производството
по реализиране на административнонаказателната отговорност чрез издаването на
електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила. В
тази насока е и константната съдебна практика.
В случая от страна на собственика
на автомобила не са представени данни за лицето, което го е управлявало на
посочените в ЕФ дата, място и час, поради което правилно в контекста на
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на
собственика на моторното превозно средство.
За пълнота на изложението,
съдебният състав намира за нужно да отбележи, че в законоустановения 14-дневен
срок от получаване на ЕФ, Я.И.В. не е представил в ОДМВР – Добрич писмена
декларация за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, съобразно дадената му възможност с
нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
в качеството му на собственик, като в електронния фиш изрично е посочено, че
същият е наказан като собственик, на когото е регистрирано моторното превозно
средство.
В този смисъл, съдът намира
нарушението за безспорно установено, като наказващият орган правилно и
законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съдът намира обаче искането на
жалбоподателя за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
изтекла абсолютна погасителна давност за основателно, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се
предвижда друго. Относно давността за погасяване на
административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради
което следва да намерят приложение съответните текстове на чл. 80 и 81 от НК. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 112 от 16.ХІІ.1982 г. по н.д. № 96/82
г., ОСНК, докладчик член-съдията Господин Господинов, съгласно което
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване –
чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от Закона за
административните нарушения и наказания.
В тази насока е и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховния административен съд на
Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАК, видно от
което, сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания
са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните
нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс.
В светлината на гореизложеното и
съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, всяко едно административнонаказателно
преследване се погасява с изтичането на срок от четири години и шест месеца от
извършване на нарушението, независимо от спирането или прекъсването на
давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност.
В настоящия случай деянието,
вменено като нарушение е извършено на 16.07.2015 г., като абсолютната давност
за наказателно преследване спрямо наказаното лице е изтекла на 16.01.2020 г.
Изтичането на посочения давностен
срок от четири години и половина по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК има за последица погасяване на административнонаказателната
отговорност на наказаното лице, което е и основание за отмяна на наказателното
постановление.
Ето защо, съдът намира искането
на жалбоподателя и на неговия процесуален представител за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради изтекла абсолютна погасителна давност за
основателно.
Страните не претендират разноски.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 0991452, издаден от ОДМВР Добрич, с който на Я.И.В.
с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/