Определение по дело №526/2024 на Административен съд - Варна

При спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК,

 

Жалбоподателката С. Й. К., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г. Ж., редовно упълномощена с пълномощно на л.7 от делото и приета от съда от днес.

Ответната страна – кмет на Община Варна, редовно призован, се представлява от юрк. А., редовно упълномощен с пълномощно приложено към молба С.д. № 5093/08.04.2024г. и приет от съда от днес.

 

Съдът докладва постъпила от ответника молба С.д. № 5093/08.04.2024г., чрез юрк.А., с която заявява и представя доказателства за това, че услугата по Заявление рег. № АУ014332ВН/08.02.2024г. на жалбоподателката С. Й. К. е изпълнена. Исканото удостоверение е издадено и в същото изрично е посочено, че за имота, предмет на заявлението, няма съставен АОС. В тази връзка счита, че е отпаднал правния интерес от оспорване по смисъла на чл.159, т.4 АПК и моли производството по делото да бъде прекратено. В случай че жалбоподателката претендира разноски за процесуално представителство, прави възражение за прекомерност.

 

Юрк. А.: Молбата е подадена от името на юридическото лице Община Варна, което е моя грешка. Моля да се счита, че същата е подадена от коректната страна по делото, а именно - кмет на Община Варна.

 

Адв. Ж.: Аз считам, че са налице основанията на чл.159, ал.3 от АПК. Тоест, в случая имаме оттегляне на мълчаливия отказ от страна на административния орган. Независимо от това, предвид факта, че административната услуга, индивидуалният административен акт по чл.21, ал.3 от АПК, е издаден повече от месец, след законоустановения срок, в който е следвало да бъде издаден, то считам, че административният орган не може да бъде освободен от отговорност за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Съответно, молим на основание чл.143, ал.2 от АПК да ни бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, което искане сме отправили още с жалбата. Предвид факта, че административният орган безспорно е станал причина за завеждане и водене на делото, моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски. Индивидуалният административен акт, чийто мълчалив отказ ние обжалвахме, а в последствие е оттеглен, е издаден и след образуване на настоящото производство. Не само след подаване и депозиране на жалбата чрез органа, а и доста време след образуване на настоящото производство. За процесуална икономия съм подготвила кратки писмени бележки по съществото на спора, които представям. В тази връзка, г-жо Председател, моля да ни бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Твърдим, че издаденото ни удостоверение е могло да бъде получено едва на 26.03.2024г., а представеното удостоверение е с изходящ номер от 21.03.2024г. Три, четири дни - всеки ден, по два пъти на ден съм ходила в деловодството на Община Варна, като удостоверението ми беше предоставено на 26.03.2024г. Получили сме исканото удостоверение по подаденото заявление и молбата-декларация е заверена. Считам, че са налице процесуални пречки по хода на делото и моля такъв да не бъде даван.

Юрк. А.: Приемам изцяло доводите които адв. Ж. изложи. Безспорно това са фактите по делото. Те са и достатъчно ясно видими. Приемам, че ние сме виновни за завеждането на делото, тъй като в крайна сметка услугата е със срок. Моля да приемете факта, че в конкретния случай е била необходима проверка и в районната администрация на район „Аспарухово“, което до голяма степен е усложнило издаването на това удостоверение. Налице са и други обективни причини, които администрацията на Община Варна в момента решава и които в най-скоро време ще бъдат отстранени, за да можем да спазваме дължимите срокове, които сме поели като установени. В тази връзка Ви моля да приемете нашето възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед факта, че делото не страда от фактическа и правна сложност, а в същото време и към датата на първото заседание ние вече сме издали дължимото удостоверение, тоест, сме изпълнили услугата която е била поискана от административният орган.

 

Съдът, с оглед представените от ответната страна доказателства за извършване на искана услуга, което обстоятелство се потвърждава и от изявленията на процесуалния представител на жалбоподателката, намира, че ход на делото не следва да бъде даван.

 

Производството е образувано по жалбата на С. Й. К., чрез адв.Г. Ж., против мълчалив отказ на кмета на Община - Варна по Заявление рег. № АУ014332ВН/08.02.2024г. за издаване на Удостоверение за липса или наличие на АОС и заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за СОС с ид.**** по КК на гр.Варна.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на постановения мълчалив отказ и иска неговата отмяна, както и присъждането на разноски. Такива, съгласно представения в днешно съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК се претендират в общо в размер на 1010 (хиляда и десет) лева, от които 10 лева за заплатена държавна такса и 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

 

Със С.д. № 5093/08.04.2024г., ответната страна е представила доказателства за това, че е извършила исканата административна услуга по Заявление рег. № АУ014332ВН/08.02.2024г. - представено е Удостоверение рег. № АУ014332ВН_002ВН/21.03.2024г., което според процесуалния представител на жалбоподателката е получено от нея на 26.03.2024г., както и е извършена заверка на молбата-декларация, поради което съдът намира, че основателно ответната страна твърди, че правният интерес от оспорване на мълчалив отказ е отпаднал в хода на производството. С оглед изложеното е налице основанието по чл.159, т.4 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по адм.д. № 526/2024г.

Доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото, на основание чл.143, ал.2 ГПК, вр. чл.78, ал.2 ГПК следва да се уважи искането на жалбоподателката за присъждане на разноски, които съгласно представен списък се претендират в размер на 1010 (хиляда и десет) лева, от които 10,00лв. за държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение, изплатено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.02.2024г., в деня на сключване на договора.

Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид актуалната практика на Върховния административен съд, се преценява от настоящия състав като неоснователно.

По арг. от разпоредбата на чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението, определен с договор между страните, трябва да бъде справедлив и обоснован от обема на предоставената защита. Възнаграждението съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на административно дело по обжалване на мълчалив отказ. В случая се провежда открито съдебно заседание с участие на процесуалния представител на жалбоподателката, като в тази връзка са изготвени и писмени бележки по същество на спора, поради което съдът намира, че отговарящо на разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата е именно възнаграждението за осъществяване на процесуално представителство, което съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, е именно в минималния размер от 1000 лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Й. К., [ЕГН], гр.Варна против мълчалив отказ на кмета на Община - Варна по Заявление рег. № АУ014332ВН/08.02.2024г. за издаване на Удостоверение за липса или наличие на АОС и заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за СОС с ид.*** по КК на гр.Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 526/2024г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на С. Й. К., [ЕГН], гр.Варна, разноски за производството в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от днес.

 

Разглеждането на делото приключи в 10:13 часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.