№ 364
гр. Видин, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20211320101084 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „АГРОМАШИНА
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул.
„Диана“ № 17, представлявано от управителя Х В Х против АЛ. Р. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Брегово, обл. Видин, ул. „Георги Димитров” № 24, установителен иск
по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Претенциите на ищеца произтичат от търговски отношения с ответника – договор за
покупко-продажба на земеделска техника. Посочва се, че на 05.05.2020 г. страните
сключили договор, по силата на който ищцовото дружество е продало на разсрочено
плащане на ответника земеделска техника – един брой дискова брана Argo-Masz BT 40 на
цена от 13200.00 лева с ДДС. Посочва се също, че предаването на стоката на купувача е било
осъществено в деня на подписване на договора, като за удостоверяване на това
обстоятелство е подписан приемо-предавателен протокол. Договорено било цената да бъде
платена на пет вноски, подробно посочени в исковата молба. Поддържа се, че на 05.05.2020
г. ответникът е платил първата вноска в размер на 2200.00 лева, а на 08.10.2020 г. е
извършил частично плащане на втората вноска в размер на 2000.00 лева. Остатъкът от
продажната цена не е заплатен.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 231/2021 г. по описа на ВдРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 9000.00 лева - незаплатена част от
1
продажната цена на един брой дискова брана Argo-Masz BT 40, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът, редовно уведомен в едномесечния срок за отговор на исковата молба е заявил,
че оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочил е, че е извършвал плащане и че
остатъкът е 8400.00 лева. Предложил е сключване на споразумение с ищеца.
В последствие от ищеца са подадени писмени становища с вх. № 1895/15.03.2022 г. и с вх.
№ 4308/09.06.2022 г. В тях ищецът признава, че след образуване на настоящото дело
ответникът е направил 3 броя частични плащания на исковата претенция, както следва: на
20.05.2021 г. – 300.00 лева; на 01.07.2021 г. – 300.00 лева и на 23.09.2021 г. – 400.00 лева.
Ищецът излага, че при посочените от ответника параметри не е съгласен да бъде сключена
спогодба. Иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
8000.00 лева – главница, представляваща неизплатена част от продажната цена на един брой
дискова брана Argo-Masz BT 40, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца на 08.02.2021 г. заявление
по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 231/2021 г. по описа на РС - Видин, по което, на
10.02.2021 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 20180/10.02.2021 г. за сумата от 9000.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от 08.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 180.00 лева -
разноски по делото за държавна такса и 650.00 лева - адвокатско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по 422 ГПК, като в
резултат на това е образувано и настоящето дело.
По делото е представен договор за покупко-продажба на разсрочено плащане №
ИМ054/05.05.2020 г., от който е видно, че ищецът е продал на ответника един брой дискова
брана Argo-Masz BT 40 за сумата в размер на 13200.00 лева с ДДС, както че горепосочената
сума ще се плаща разсрочено по следния начин:
Вноска 1 – в срок до 05.05.2020 г. – сума 2200.00 лева с ДДС;
Вноска 2 – в срок до 25.07.2020 г. – сума 2750.00 лева с ДДС;
Вноска 3 – в срок до 25.10.2020 г. – сума 2750.00 лева с ДДС;
Вноска 4 – в срок до 10.10.2020 г. – сума 2750.00 лева с ДДС и
Вноска 5 – в срок до 25.11.2020 г. – сума 2750.00 лева с ДДС.
В договора е посочено, че предаването на стоката на купувача се извършва с подписване на
2
двустранен приемо-предавателен протокол – Приложение № 3, което е неразделна част от
договора. В исковата молба е посочено, че предаването на вещта е станало в деня на
сключване на договора. Това обстоятелство не е оспорено от ответника, поради което съдът
го приема за установено.
По делото е назначена икономическа експертиза. Вещото лице излага в експертизата, че на
04.05.2020 г. ищецът издал на ответника за доставена 1 бр. дискова брана – данъчна фактура
№ ********** на стойност 13200.00 лева с ДДС, в т.ч. данъчна основа от 11000.00 лева и
начислено ДДС в размер на 2200.00 лева. При направена справка в счетоводството на ищеца
вещото лице установило, че на 05.05.2020 г. ответникът внесъл по сметка на ищеца сумата
от 2200.00 лева, на 08.10.2020 г. ответникът внесъл по сметка на ищеца сумата от 1000.00
лева, на 20.11.2020 г. ответникът внесъл по сметка на ищеца сумата от 1000.00 лева.
Вноските били в общ размер от 4200.00 лева и останал неплатен остатък от главницата в
размер на 9000.00 лева. На 08.02.2021 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. След издаване на заповедта за изпълнение ответникът
направил следните вноски по сметка на ищеца – на 01.07.2021 г. – 300.00 лева, на 20.05.2021
г. – 300.00 лева и на 23.09.2021 г. – 400.00 лева. Вещото лице е посочило в заключението си,
че издадената данъчна фактура № ********** от 04.05.2020 г. на стойност 13200.00 лева с
ДДС, е отразена в дневника за продажби на ищеца и част от подадената справка-декларация
по ЗДДС за месец май 2020 г. на дружеството. Вещото лице сочи, че след направени
частични плащания по фактурата в размер на 5200.00 лева, неплатения остатък от
главницата е 8000.00 лева. Съдът счита, че заключението на вещото лице е компетентно
изготвено и дава вяра на същото.
При горната фактическа обстановка от правна страна съдът приема за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 231/2021 г. по описа на
РС - Видин.
От своя страна, вземането е основано на частично неизпълнение на сключен между страните
договор за покупко-продажба на разсрочено плащане № ИМ054/05.05.2020 г., по силата на
който ищецът е продал на ответника един брой дискова брана Argo-Masz BT 40, а
ответникът вместо пълната дължима сума от 13200.00 лева заплатил на ищеца на вноски
сумата в общ размер от 5200.00 лева. Последният факт се потвърждава от ангажираните по
делото платежни нареждания, както и от заключението на вещото лице. Размерът на
заплатените от ответника суми не е оспорен от него.
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно
отношение във връзка със сключен договор за покупко-продажба на разсрочено плащане №
ИМ054/05.05.2020 г., по силата на който ищецът е продал на ответника един брой дискова
брана Argo-Masz BT 40, като насрещното задължение на ответника съответно е да заплати
цената на дисковата брана в пълен размер, а именно сумата от 13200.00 лева до 25.11.2020
г., когато съгласно договора е следвало да бъде заплатена последната вноска.
3
Последното обаче не е сторено от ответника, а същия е заплатил само сумата от 5200.00
лева, поради което е налице частично неизпълнение и съответно същият е неизправна страна
по договора.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. При липса на реално
изпълнение и когато не са налице доказателства за отправена нарочна покана -
предявяването на иска, а в случая подаването на заявлението по чл. 410 ГПК поставя
длъжника в забава /Решение № 706 от 20.12.2010г. по гр.д. № 1769/09 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
В допълнително становище от ищеца с вх. № 4308/09.06.2022 г. същият е поискал съдът да
се произнесе с решение с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от
8000.00 лева, а не както е посочено в исковата молба - сумата от 9000.00 лева. В
становището липсва молба за изменение на иска по чл. 214 от ГПК, поради което изменение
в горния смисъл не е допуснато от съда.
Във връзка с изложеното и при преценка на събраните писмени и гласни доказателства се
налага изводът, че положителният установителен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79
от ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ се явява частично основателен за сумата от 8000.00
лева и следва да бъде уважен за същата сума, ведно със законната лихва, считано от
08.02.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното
изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 231/2021 г. по
описа на РС - Видин. За горницата до 9000.00 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая искът частично се отхвърля за горницата над
сумата от 8000.00 лева като погасен чрез плащане в хода на делото след депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което следва да
се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото - арг. от
противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски в пълен размер и по исковото производство и по заповедното производство по
ч.гр.д. № 231/2021 г.
С оглед изхода на делото ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в
настоящето производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на
880.00 лева, от които: 600.00 лв. - адвокатско възнаграждение, 180.00 лв. - платена държавна
такса и 100.00 лв. – депозит за вещо лице.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
4
производство.
В случая разноските по ч.гр.д. № 231/2021 г. по описа на РС - Видин са в общ размер от
830.00 лв. /180.00 лева за платена държавна такса и 650.00 лева за адвокатско
възнаграждение/ и която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЛ. Р. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Брегово, обл. Видин, ул. „Георги Димитров” № 24, че дължи на
„АГРОМАШИНА ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Монтана, ул. „Диана“ № 17, представлявано от управителя Х В Х, сумата в общ размер от
8000.00 лева – главница, представляваща неизплатена част от продажната цена на един брой
дискова брана Argo-Masz BT 40, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2021 г. /датата
на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 231/2021 г. по описа на РС - Видин/ до окончателното
издължаване, като искът до пълния му размер от 9000.00 лева ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА АЛ. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Брегово, обл. Видин, ул.
„Георги Димитров” № 24 ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОМАШИНА ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Диана“ № 17,
представлявано от управителя Х В Х сумата в общ размер от 830.00 лв. /180.00 лева за
платена държавна такса и 650.00 лева за адвокатско възнаграждение/ - направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 231/2021 г. по описа на РС - Видин.
ОСЪЖДА АЛ. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Брегово, обл. Видин, ул.
„Георги Димитров” № 24 ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОМАШИНА ГРУП“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Диана“ № 17,
представлявано от управителя Х В Х сумата в общ размер на 880.00 лева, направени в
настоящото производство разноски, /600.00 лв. - адвокатско възнаграждение, 180.00 лв. -
платена държавна такса и 100.00 лв. – депозит за вещо лице/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 231/2021 г. по
5
описа на ВдРС.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6