Р Е Ш Е Н И Е
№ 349 27.11.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1235 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ю.Ф.К. *** срещу Наказателно постановление № 45-0000319 от 23.10.2019 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация” - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева по чл. 95а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози за нарушение по същия текст. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, отнасящи се до описание на деянието в процесния акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че НП не отговаряло на изискванията по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следвало да съдържа. Твърди, че не бил извършил описаното нарушение, тъй като констатациите в процесния АУАН и издаденото НП не отговаряли на действителната фактическа обстановка. При условията на евентуалност, излага съображения за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят бил маловажен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, упълномощен да го представлява по делото.
Административнонаказващият орган – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Хасково, редовно призован, се явява лично, но заявява, че ще вземе участие по делото единствено в другото процесуално качество, в което е призован.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 23.09.2019 г. в град Хасково, в района на автогарата, свидетелите С.И.К., на длъжност „инспектор” в РД „АА”, град Хасково и А.С.С.,***, на работа по график по същото време, извършили проверка на автобус марка „Фолксваген”, модел „**“, с рег. № ***, собственост на ***, управляван от жалбоподателя Ю.Ф.К., и след като приели, че с превозното средство от категория М2, клас В се извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут от град Хасково за с. Д. Ч., без да е оборудвано с обезопасителни колани, достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 95а, ал. 1 от ЗАвтПр. С оглед на това, на същата дата, в негово присъствие, срещу водача Ю.Ф.К. бил съставен от свид. С.И.К. Акт за установяване на административно нарушение, Серия А – 2018, бл. № 263527, който жалбоподателят подписал лично, без в съответната графа да впише обяснения или възражения по акта. Актът бил съставен и в присъствие на А.С.С., посочен като свидетел при съставяне на акта и подписал същия в графата за свидетели под № 1.
Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от него, станало на същата дата, лично срещу подпис на лицето, сочно, като нарушител, според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и посочил, че на основание чл. 95а, ал. 1 ЗАвтПр налага процесната санкция. Вписано в процесното НП е, че същото е издадено от А.С.С. - Началник на ОО „Автомобилна администрация” – Хасково, определен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр; чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел С.И.К., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, без да коментира в този момент допустимостта на показанията и достоверността на изложеното от наказващия орган като свидетел.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 95, т. 1 от Закона за автомобилните превози, наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който 1. разпореди или допусне извършването на превози на пътници с моторно превозно средство, за което се изисква да е оборудвано с обезопасителни колани и то не е оборудвано или не е спазен установеният ред за оборудването му. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на това основание. Действително, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, доколкото не е съобразено изискването за описание на деянието, съобразно изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 95а от ЗАвтПр досежно формата на изпълнително деяние изразяваща се в разпореждане и допускане извършването на превози на пътници в нарушение на изискването за оборудване на моторното превозно средство с колани. В конкретната хипотеза описанието на деянието на самия водач по извършване на превоза в отклонение с това изискване, не е в достатъчна степен точно, нито пък в достатъчна степен е прецизна квалификацията на деянието по чл. 95а, ал. 1 от ЗАвтПр, доколкото цитираната норма няма алинея първа, а точка 1. Тези отклонения от законосъобразното отпочване и развитие на адиминистративнонаказателното производство при съставяне на процесния АУАН са маркирани на това място до голяма степен за пълнота на изложението и настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо по – нататък обстойно аргументира дали тези пропуски имат характера и последиците на съществени процесуални нарушения, доколкото определящо за преценката по същество е друго. А именно, че обжалваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган. Видно от представените доказателства в тази насока и конкретно от съдържанието на процесния АУАН, като свидетел при съставянето му е взел участие А.С.С., след което същият, преназначен със Заповед № 958 от 07.08.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, град София на длъжност Началник на ОО „Автомобилна администрация” – Хасково, и на основание чл. 95а, ал. 1 ЗАвтПр наложил процесната санкция, като е издал наказателното постановление, позовавайки се на факта, че е определен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр; чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН. Това действие на наказващия орган обаче е осъществено при неспазване на изричната забрана по чл. 51, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него. Оттам и на изискването по чл. 51, ал. 2 ЗАНН, която разпоредба ясно и конкретно очертава последиците при възникване на опасното от евентуалното съвместяване на качества и какво следва да е поведението, за да се избегне то при наличието на някои от посочените основания по чл. 51, ал. 1 от ЗАНН, а именно длъжностното лице да се отведе. Това исиване в случая не е изпълнено и поради това санкционният акт е издаден, съответно административното наказание е наложено при особено съществено процесуално нарушение от лице, участвало при повдигане на административнонаказателното обвинение със съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като свидетел по него, водещо като единствено възможна последица до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-0000319 от 23.10.2019 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация” - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.