РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300502143 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК.
Образувано е по жалба от Т. А. А., ЕГН: ********** и Ю. А. А., ЕГН: ***, чрез
пълномощника адвокат М. М., подадена срещу Разпореждане с изх.№ 72111/15.05.2025
г. постановено по изп.д.№ *** г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824 от
КЧСИ, с район на действие ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената
от същите молба с вх.№ 32624/20.03.2025 г. за заличаване на възбрана върху 5/8 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 55909.501.1444 и сграда с идентификатор 55909.501.1444.2
(гараж).
Жалбоподателите излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното разпореждане. Позовават се на съдебно решение за разпределение на
правото на ползване, постановено по гр.д.№ 282/1990 г. на ПдРС върху парцел IV-
1444, 1445, от кв.103 по плана на гр.П., от което заключават за съсобствеността върху
същия. Оспорват изводите на ЧСИ, че с посоченото съдебно решение на
наследодателя на длъжницата е възложено ползването на целия ПИ 1444. Намират за
недоказана собствеността на длъжницата върху гаража. Излагат доводи, че
неправилно и незаконосъобразно е наложена възбрана върху имот, чиято част се
владее от жалбоподателите и върху сграда, която е тяхна собственост. Молят за отмяна
на обжалваното разпореждане и уважаване на молбата за заличаване на възбрана върху
1
ПИ с идентификатор 55909.501.1444 и сграда с идентификатор 55909.501.1444.2.
Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, ТД на НАП Пловдив като присъединен взискател, както и на длъжника
Р. Г. Я., от които не е постъпило становище.
Постъпили са мотиви по чл.463, ал.3 от ГПК от ЧСИ Константин Павлов, с
които оспорва жалбата като недопустима с довода, че върху възбранените имоти не е
насочено изпълнение, а до момента възбраната върху процесните имоти има само
обезпечителен характер, поради което възбраната не е породила юридически
последици спрямо жалбоподателите. По същество намира жалбата за неоснователна
като излага доводи за правото на собственост на длъжник върху възбранения
недвижим имот и сгради. Моли жалбата да се остави без уважение.
Настоящият съдебен състав на ПдОС, след като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824 от
КЧСИ, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.02.2017 г. от
Районен съд Пловдив на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 17922 от 2016 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с, по молба на взискателя “Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД С ЕИК ********* срещу длъжника Р. Г. Я., ЕГН
**********, за събиране на парично вземане.
На осн. чл. 458 от ГПК Държавата чрез ТД НАП ПЛОВДИВ е присъединена
като взискател по делото.
Въз основа на молба от взискателя от 23.04.2021 г., съдебният изпълнител е
извършил проверка на имущественото състояние на длъжника Я. и е наложил
възбрана, вписана в Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр.Пловдив,
под акт № *** г. върху:
5/8 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 55909.501.1444, находящ се в гр.
П., общ. П., обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-270/02.05.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот от 16.06.2020 г., с адрес на поземления имот: гр. П., п.к. ***, ул. ***, с площ: 383
кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 m), Предишен идентификатор: няма, Номер по
предходен план: 1444 (1711), квартал: 103 (44), парцел: част от IV-1444,1445 (част от
бивш VIII-1711,1712), Съседи: 55909.501.1443, 55909.501.9619, 55909.501.1445,
55909.501.1446, ведно със Сградите, които попадат върху имота, а именно: 1. Сграда с
идентификатор 55909.501.1444.1 със застроена площ 80 кв. м., брой етажи 2 ,
2
предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор
55909.501.1444.2, със застроена площ 26 кв. м., брой етажи 1, предназначение: хангар,
депо, гараж.
По изп.дело е постъпила молба вх.№ 32624/20.03.2025 г. от Т. А. А. и Ю. А. А.,
чрез адвокат М., с която са поискали да се вдигне възбраната върху парцел 1444, 1445,
ведно с прилежащите постройки с довода, че не попадат в патримониума на
длъжницата. Представили са удостоверение за наследници от 19.03.2025 г. изд. от
Община Пловдив, район Централен, на В. А. Т., починала на *** г.; Нотариален акт за
право на собственост на недвижим имот, издадена на основание на обстоятелствена
проверка акт №*** г. от 01.10.2024 г. на Нотариус рег.№ 131 от НК, вписан в АВ – СВ
Пловдив под акт № *** г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
акт № *** г. на Нотариус при ПРС;Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот акт № *** г. на Нотариус при ПРС;Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот акт № *** г. на Нотариус рег.№ 638 от НК, вписан в АВ – СВ Пловдив
под акт № *** г.; Решение от 28.II.1990 г. постановено по гр.д.№ 282/1990 г. на ПдРС,
X гр.с. на осн.чл.32, ал.2 от ЗС, ведно със скица за разпределение на ползването на
парцел IV – 1444, 1445, кв.103 по плана на гр.П..
В производството са постъпили, изисканите от ЧСИ – Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г. на Нотариус при ПРС; Нотариален
акт за собственост на недвижим имот – констативен акт № *** г. на Нотариус рег.№
227 от НК, вписан в АВ – СВ Пловдив под акт № *** г.; Справки за родствени връзки
на Ф. Я. и на В. Т. от МРРБ.
С разпореждане изх.№ 72111/15.05.2025 г. ЧСИ К.Павлов е оставил без
уважение молба вх.№ 32624/20.03.2025 г. от Т. А. А. и Ю. А. А., чрез процесуалния
представител адвокат М. М.. ЧСИ е приел за установено по делото, че длъжникът Я. е
придобила възбранения имот по наследство от починалия си съпруг. Освен това е
приел, че според представения разделителен имот с идентификатор 55909.501.1444
остава в патримониума на покония съпруг и наследодател на длъжника Я..
С подадената жалба се оспорва разпореждането изх.№ 72111/15.05.2025 г. с
довода, че жалбоподателите владеят част от недвижимия имот – предмет на
възбраната, както и притежават правото на собственост върху сградата (гараж) в
имота. Жалбоподателите се позовават на представените в изпълнителното
производство писмени доказателства, които прилагат, както и на представения с
жалбата - Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
регулационен ред (чл.279, ал.2 ППЗТСУ) акт № *** г. на Нотариус при ПРС.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от трети лица за изпълнението,
3
които са активно легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител
съгласно изложените от тях твърдения, и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е възражението на съдебния изпълнител за недопустимост на
жалбата. Жалбоподателите са трети лица за изпълнителното производство, които
твърдят, че съдебният изпълнител е наложил възбрана върху имот, част от който се
владее от тях ( до размера на 264 кв.м., съгласно съдебно разпределение на ползването)
и сграда, която е изключителна тяхна собственост. Налагането на възбрана е действие
по подготовка на принудително изпълнение с обезпечителен характер, което поражда
правен интерес за третото лице да подаде жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК, за да се защити
от бъдещо отнемане на владението. Изложеното обосновава процесуалната
легитимация на жалбоподателите, поради което жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня
на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във
владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била
собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Както е посочено и ТР 3/2017 г. на ОСГК на ВКС предмет на производството по
обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния
изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи
законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата
по чл. 435, ал. 4 ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на
законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по
отношение на материалното право на собственост.
С оглед на изложеното при проверка законосъобразността на обжалваните
действия на съдебния изпълнител следва да се отговори на въпроса дали възбранените
5/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор 55909.501.1444 и от сграда с идентификатор
55909.501.1444.2 са били собственост на длъжника Я. при налагането на възбраната,
което е определящо за уважаване на жалбата според разпоредбата на чл. 435, ал. 4 изр.
2 ГПК.
По делото се установява, че ПИ с идентификатор 55909.501.1444 по КККР на
гр.П., одобрена Заповед РД-18-270/02.05.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК, е
с административен адрес гр.П., ул. ***, с площ от 383 кв.м., с номер по предходен
план 1444 ( 1711), квартал 103 (44), парцел: част от IV – 1444, 1445 (част от бивш VIII
– 1711, 1712), със съседи: 55909.501.1443, 55909.501.9619, 55909.501.1445,
55909.501.1446. В ПИ са заснети: Сграда 55909.501.1444.1, със застроена площ от 80
кв.м., броя етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; Сграда
4
55909.501.1444.2, със застроена площ от 26 кв.м., броя етажи 1, с предназначение:
хангар, депо, гараж – съгласно представената скица от АГКК.
Правото на собственост на длъжника Я. върху 5/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор
55909.501.1444 е признато въз основа на наследяване от Ф. Я. Я., с нотариален акт за
собственост на недвижим имот – констативен акт № *** г. на Нотариус рег.№ 227 от
НК, вписан в АВ – СВ Пловдив под акт № *** г.
Въз основа на констативния нотариален акт от 21.07.2020 г. се обосновава
легитимацията на Р. Г. Я. като собственик на 5/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор
55909.501.1444 при налагането на процесната възбрана на 07.06.2021 г.
Посоченото право на собственост на длъжника Я. върху ПИ не се опровергава
от останалите доказателства, от които се установява следното:
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от
06.06.1984 г., Ф. Я. Я. е придобил правото на собственост върху дворно място от 468
кв.м., представляващо имот пл.№ 1711 от кв.44 по плана на гр.П. – Пловдивски окръг,
който имот се включва в новообразувалия се парцел VIII – 1711, 1712, в същия
квартал, като този парцел има площ от 595 кв.м., при граници Г. П. Т., Н. Г. Г. и улица,
ведно с подобренията в двора (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
акт № *** г. на Нотариус при ПРС).
На 04.01.1990 г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по регулационен ред (чл.279, ал.2 ППЗТСУ) акт № *** г. на Нотариус при ПРС е
призната П. Й. З. за собственик на маломерно празно дворно място от 100 кв.м. – част
от имот № 1444, която част е бивша собственост на Ф. Я., за който заедно със
собствения на П. Й. З. имот планоснимачен № 1445 – и двата по плана на гр.П.,
обл.Пловдивска, се отрежда общ по регулация парцел за малоетажно застрояване IV-
четвърти в квартал 103 по плана на същия град, при граници на парцела: от двете
страни улици, А. С. Г. и А. Д. Г., целият състоящ се от 528 кв.м. В нотариалния акт е
посочено, че описаното маломерно дворно място от имот пл.№ 1444 е изкупено от П.
Й. З. за изравняване на дяловете в упоменатия общ по регулация парцел, с което се
прилага регулацията по отношение на същия парцел за имотите, за които е отреден.
На 28.02.1990 г. със съдебно решение, постановено по гр.д.№ 282/1990 г. на
ПдРС, X гр.с. на осн.чл.32, ал.2 от ЗС е извършено разпределение на правото на
ползване на парцел IV – 1444, 1445, в кв.103 по плана на гр.П., Пловдивска област
между П. Й. З. и Ф. Я. Я., след като е прието, че страните са съсобственици при равни
квоти на парцела. Дял първи по заключение на в.л. между буквите А, Б, В, Г, Д и А е
разределен на Ф. Я. Я., а дял втори между буквите Б, Ж, З, И, Г, В и Б на П. Й. З..
Приложена е скицата на в.л., въз основа на която е извършено разпределението на
ползването, в която е посочен парцел IV – 1444, 1445 от 528 кв.м., от които 1/2 са от
264 кв.м.
5
С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт от 12.04.1990
г., П. Й. З. и Г. Д. З. са продали на В. А. Т. - 1/4 ид.ч. от цялото дворно място,
представляващо парцел IV – 1444, 1445, в кв.103 по плана на гр.П., Пловдивска
област, състоящ се целия парцел от 527 кв.м., при граници на парцела: от две страни
улица, А. С. Г. и А. Д. Г., както и целия първи етаж, над приземния етаж от къщата в
северната част на парцела с посочено право на ползване на къщата, право на
пристрояване, както и право на ползване на 100 кв.м. между двете къщи в парцела
(нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г. на Нотариус при
ПРС).
С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт от 27.06.1990 г.,
П. Й. З. и съпруга й Г. Д. З. са продали на В. А. Т. - 1/3 ид.ч. от приземния етаж от
къщата в северната част на парцела с право на реално ползване от същия и избено
помещение в югоизточната част на къщата, която е построена в горепосочения парцел
IV – 1444, 1445 (Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г.
на Нотариус при ПРС).
Според представеното удостоверение за наследници от 19.03.2025 г. изд. от
Община Пловдив, район Централен, на В. А. Т., същата е починала на *** г. като е
оставила за наследници: Д. Т. А. – син, починал на *** г. с наследници С. А. А. –
съпруга, В. Д. Б. – дъщеря; А. Т. Т. – син, починал на *** г. Наследници на А. Т. Т. са
синовете му Т. А. А. и Ю. А. А., жалбоподателите по делото.
С договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт от 11.10.2017 г.,
Д. Т. А. е продал на Т. А. А. - 1/8 ид.ч. от ПИ № 501.1445 от кв.103 по ЗПР на гр.П.,
обл.Пловдив, одобрен със Заповед № 509/22.06.1989 г., с площ от 175 кв.м., който
попада в УПИ IV – 1444, 1445, с площ по нотариален акт от 527 кв.м., а по графични
данни от 548 кв.м., при граници на поземления имот: от две страни улици, ПИ №
501.1444, УПИ III – 1446, ведно с 1/2 ид.ч. от първия етажа над приземния от
двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. (нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № *** г. на Нотариус рег.№ 638 от НК,
вписан в АВ – СВ Пловдив под акт № *** г.).
От анализа на посочената доказателствена съвкупност се заключава, че Ф. Я.,
наследодател и бивш съпруг на длъжника Я., е придобил правото на собственост върху
ПИ с пл.№ 1711 ( съответно пл.№ 1444), от кв.44 (103) по плана на гр.П. – съгласно
нотариалния акт от 06.06.1984 г. ПИ пл.№ 1711, съответно пл.№ 1444, понастоящем
представлява ПИ с идентификатор 55909.501.1444 по КККР на гр.П., съгласно
представената скица от АГКК.
Придобитият от Ф. Я. ПИ пл.№ 1711 (пл.№ 1444) е бил включен в
новообразуван парцел VIII – 1711, 1712 ( парцел IV – 1444, 1445) в посочения квартал
на гр.П., с площ от 595 кв.м., заедно с имот пл № 1445 – собственост на П. Й. З.. Така
6
за имот с пл.№ 1444 на Ф. Я. и имот с пл.№ 1445 на П. Й. З. е бил отреден общ по
регулация парцел за малоетажно застрояване - парцел IV – 1444, 1445 в кв.103 по
плана гр.П., в който е налице изравняване на притежаваните идеални части според
нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулационен ред от
04.01.1990 г. С посочения нотариален акт П. Й. З. е била призната за собственик на
маломерното дворно място от 100 кв.м. от имот № 1444 на Ф. Я. след като е изкупила
същото, поради което е констатирано прилагането на регулацията по отношение на
парцела между посочените имоти.
Съгласно Решение № 304 от 12.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 263/2010 г., II г. о.,
ГК - Дворищнорегулационният план има отчуждително действие по отношение на
придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно и
прехвърля само голата собственост. Едва със заплащането и завземането на
придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на регулацията
и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и създадените с него
граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален
и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3 във вр. ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ (отм.).
Според Решение № 354 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 700/2008 г., I г. о., ГК
- само при образуване на общи парцели по силата на дворищнорегулационния план,
ако те се отреждат за два или повече имота между притежателите на тези имоти се
поражда съсобственост по силата на самата регулация - чл. 29 ЗТСУ (отм.).
В аспекта на горното и установените по делото обстоятелства за изравняване на
частите в общия парцел IV – 1444, 1445 в кв.103 по плана гр.П. и прилагане на
регулацията по отношение на парцела между посочените имоти, следва да се заключи,
че собствеността върху имотите, включени в общия парцел, се е преобразувала в обща
собственост на Ф. Я. и П. З. ( аналогично на приетото и в Решение № 776 от
15.VI.1992 г. по гр. д. № 412/92 г., IV г. о.).
Изложеното обосновава и извършеното разпределение на ползването на парцел
IV – 1444, 1445 между Ф. Я. и П. З. с решение от 28.02.1990 г., постановено по гр.д.№
282/1990 г. на ПдРС, X гр.с. на осн.чл.32, ал.2 от ЗС.
По делото няма спор и се установява, че П. Й. З. и съпруга й са прехвърлили
притежаваната от тях 1/4 ид.ч. от парцел IV – 1444, 1445 на В. А. Т., която ид.ч.
впоследствие е придобита от жалбоподателите.
Въз основа на последното и извършеното разпределение на ползването на
парцел IV – 1444, 1445 с решението по гр.д.№ 282/1990 г. на ПдРС, X гр.с., се твърди
от жалбоподателите, че упражняват владение върху част от възбранения ПИ и
настояват за заличаването на възбраната.
Оплакванията на жалбоподателите са неоснователни.
7
Решението на съда по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е акт на спорна
съдебна администрация, целящ да даде съдействие на съсобствениците при уреждане
на възникналия между тях спор относно това как следва да бъде ползван съсобствения
имот. Решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй
като е постановено в производство по осъществяване на спорна съдебна
администрация, независимо, че в него могат да се разглеждат преюдициалните
въпроси, свързани с наличието на съсобственост и с установяване обема на правата на
страните в нея, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 13/2013 г. по тълк.дело
№ 13/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В Решение № 138 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2023 г., II г. о., ГК, е
прието, че разпределението на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС
предоставя основание за съсобственика да упражнява фактическа власт в реални
граници, т. е. да ползва общата вещ, което е различно от владението като правомощие,
елемент от състава на правото на собственост. Приема се, че разпределението на
ползването представлява правно основание за държането на цялата вещ, а
неползващите съсобственици ще имат право само на заместващата престация по чл. 31,
ал. 2 ЗС от деня на писменото поискване.
В аспекта на изложеното се налага извод, че въз основа на решението по гр.д.№
282/1990 г. на ПдРС, на осн.чл.32, ал.2 от ЗС всяка от страните е упражнила
правомощието си да ползва реална част от парцел IV – 1444, 1445, което е различно от
владението като правомощие на собственика. Въпреки извършеното разпределение на
ползване, всеки от съсобствениците е продължил да бъде владетел на притежаваните
от него идеални части, а по отношение на останалите идеални части – държател.
Предвид последното се приема в съдебната практика, че разпределяне на ползването
на съсобствен имот изключва придобиването по давност от съсобственика, който
ползва конкретния имот, тъй като същият владее своята част и държи за останалите
съсобственици техните части ( в този смисъл Решение № 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 166/2010 г., I г. о., ГК).
Следва да се посочи, че жалбоподателите не отричат правото на собственост на
Ф. Я. Я., нито на длъжника Я. върху възбранените 5/8 ид.ч. от процесния ПИ, която е
установена по делото с констативния нотариален акт за собственост от 21.07.2020 г.
Последният притежава обвързваща доказателствена сила за съда и за третите лица,
въз основа на която следва да се приеме за установено правото на собственост на
длъжника Я. върху възбранените 5/8 ид.ч. от процесния ПИ. По предвидения от закона
ред не са опровергани констатациите на нотариуса в нотариалния акт от 21.07.2020 г.,
не е установено придобиването на ид.ч. на Ф. Я. от жалбоподателите, нито грешка при
заснемането на ПИ в КККР на гр.П., а обсъждането на тези въпроси е извън
правомощията на съда в настоящото производство, в което действа като контролно –
8
отменителна инстанция при проверка законосъобразността на действията на съдебния
– изпълнител.
След като по делото безспорно се установява, че процесната възбрана е
наложена върху притежаваните от длъжника Я. 5/8 ид.ч. от имота, неоснователно се
оспорва законосъобразността на действията на ЧСИ.
Неоснователно е и оспорването на наложената възбрана върху 5/8 ид.ч. от
сграда 55909.501.1444.2, която е построена в ПИ с идентификатор 55909.501.1444, тъй
като сградата е станала собственост на собствениците на имота по силата на чл.92 от
ЗС. Според посочената разпоредба собственикът на земята е собственик и на
постройките върху нея, освен ако е установено друго. Поради това собствеността на
терена се разпростира и върху намиращите се върху него строежи, като презумпцията
е оборима и законното предположение се счита оборено при учредяване на право на
строеж. Такива твърдения липсват, както липсват и доказателства за учредено право
на строеж.
В случая жалбоподателите се позовават на нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, издаден на основание на обстоятелствена проверка от
01.10.2024 г. -акт №*** г. от 01.10.2024 г. на Нотариус рег.№ 131 от НК. Позоваването е
неоснователно, доколкото нотариалният акт е съставен след вписването на възбраната
на 07.06.2021 г., а давността не се прилага службено съгласно чл.120 от ЗЗД. При
вписването на възбраната е установено правото на собственост на длъжника върху
възбранените ид.части от сградата в ПИ по силата на чл.92 от ЗС, поради което
жалбата се явява неоснователна.
С оглед на изложеното, съдът намира, че след като по делото се установява
правото на собственост на длъжника върху възбранените 5/8 ид.ч. от ПИ
55909.501.1444 и от сграда 55909.501.1444.2 в гр.П., жалбата следва да се остави без
уважение съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода на делото разноските се следват за ответниците
по жалбата, които не са претендирали разноски, поради което такива няма да се
присъждат.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Т. А. А., ЕГН: ********** и Ю. А. А.,
ЕГН: ***, чрез пълномощника адвокат М. М., подадена срещу Разпореждане с изх.№
72111/15.05.2025 г. постановено по изп.д.№ *** г. по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824 от КЧСИ, с район на действие ОС – Пловдив, с което е оставена без
уважение подадената от същите молба с вх.№ 32624/20.03.2025 г. за заличаване на
9
възбрана върху 5/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор 55909.501.1444 и сграда с
идентификатор 55909.501.1444.2 ( гараж).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10