РЕШЕНИЕ
№ 2173
гр. Варна, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. И.а
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110114671 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на СТ. В. П. ЕГН **********, адрес
гр. Варна, ул. „*****" № 16, чрез адв. Д.С. С. от ВАК, съдебен адрес гр. Варна, ул.
„****" №1, ет.2, тел. ****срещу ВЛ. Д. ИВ. ЕГН **********, адрес Варна, ул. „****"
16 за заплащане на сумата в размер на 5000 /пет хиляди/ лева като част от общо
задължение в размер на 12000 лева, представляваща стойността на дадена в заем сума
от П. на И. по неформален договор за заем от м.октомври 2018 г., със срок за плащане
21.12.2020 г.
Твърденията са, че страните са били във фактическо съжителство от 2003 г.
до началото на 2020 г., когато са се разделили. Имат две малолетни деца. През 2006 г.
****изтеглил кредит, за да закупи семейно жилище, което е на посочения адрес,
представляващ недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. ****, бл.16, вх.Е, ет.6,
ап.77, представляващ самостоятелен обект в сграда, площ 61.060 кв., прилежащ обект -
1 изба с площ 3.27 кв. През м.септември - октомври на 2018 г. решил да прави частичен
ремонт на апартамента с цел продажба. Бил извършен ремонт на банята, сменени били
климатиците. За ремонта на жилището ответникът поискал от ищцата заем в размер на
12000 лева, тъй като знаел, че тя има спестявания. Имали уговорка И. да върне
получената в заем сума в срок до края на 2020 г. Взаимоотношенията на страните се
влошили като в началото на 2020 г. ищцата П. била изгонена от жилището, а
ответникът И. и към момента живее в същото. Приятелка на страните била свидетел на
1
сключването на устния договор за заем. Ищцата моли съдът да уважи предявения иск
като осъди ответника да й заплати сумата в размер на 5000 лева, представляваща
цената на предявен частичен иск в размер на 12000 лева, представляваща стойността на
дадена в заем сума на ответника В.И. по неформален договор за заем от м.октомври
2018 г. Моли за заплащане на разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата чрез
проц.представител адв.Р.Д.. Счита същата за допустима, но неоснователна. Оспорва
изцяло твърденията, че страните са сключили договор за заем, както и че е получил в
заем сумата 12000 лева от ищцата. Оспорва твърденията, че с дадената в заем сума е
закупено семейно жилище, тъй като страните никога не са били в гр.брак.
Не дава съгласие да се събират гласни доказателства за доказване на
твърденията в молбата, на осн.чл.164, ал.2 ГПК. Моли за отхвърляне на иска и
заплащане на разноски за производството
Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, че преди подаване на исковата молба и преди
тяхната раздяла те са били във фактическо съжителство от което имат две деца.
Ответникът оспорва всички останали твърдения в молбата за наличието на
договор за заем между него и ищцата.
Съобразно доказателствената тежест, която ищцата носи в производството,
същата не доказа твърденията си, както и елементите на фактическия състав на
разпоредбата на чл.79, вр.чл.240 ЗЗД за сключен от страните по делото **** и В.И.
неформален договор за заем от м.октомври 2018 г. на стойност 12000 лева, със срок
за връщане на сумата 21.12.2020 г. Не се установиха елементите на такъв договор, а
именно дата на сключване, срок, размер на дадената в заем сума, падеж за връщането
й на заемодателя, предаване на сумата и други съществени условия на договора за
заем. Свидетелските показания са недопустими съгласно разпоредбата на чл.164, ал.2
от ГПК в случаите когато е налице противопоставяне и липса на съгласие от страна
на ответника за установяване на неформален договор за заем на стойност над 5000
лева.
При липса на доказателства за установяване на твърденията в исковата
молбата, че между страните по делото е сключен договор за заем на стойност 12000
лева, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
При направено искане по реда на чл.78 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника разноски за производството. Процесуалният представител на ищцата е
2
направил възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника,
което е в размер на 500.00 лева, на осн.чл.78, ал.5 ГПК.
За да се произнесе по искането съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Ищцата е представила списък по чл.80 ГПК в който е посочено, че е
заплатила възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 800.00 лева.
Ответникът е представил списък за заплатено възнаграждение в размер на
500.00 лева на упълномощен адвокат.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията по т.2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение №
5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68
от 2020 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Изчислено по този начин при цена на иска 5000.00 лева, минималното
възнаграждение е в размер на 580.00 лева. Ответникът претендира възнаграждение
под този размер. Ищцата е представила списък за възнаграждение в размер на 800.00
лева на процесуалния й представител. От изложеното следва, че възражението по
чл.78, ал.5 ГПК на ищцата е неоснователно. Разноски за получаване на преписи на
определение и такса за вписване в Службата по вписвания не следва да се присъждат
в полза на ответника, тъй като заплатените суми не представляват разноски, които се
внасят предварително съгласно разпоредбата на чл. 76 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на СТ. В. П. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „****" №
16, чрез адв. Д.С. С. от ВАК, съдебен адрес гр. Варна, ул. „****" №1, ет.2 срещу ВЛ. Д.
ИВ. ЕГН **********, адрес Варна, ул. „****" 16 за заплащане на сумата 5000 /пет
хиляди/ лева като част от общо задължение в размер на 12000 лева, представляваща
стойността на дадена в заем сума от П. на И. по неформален договор за заем от
м.октомври 2018 г., със срок за плащане 21.12.2020 г., на осн.чл.240 ЗЗД
ОСЪЖДА СТ. В. П. ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „*****" № 16 да
заплати на ВЛ. Д. ИВ. ЕГН **********, адрес Варна, ул. „****" 16 разноски за
възнаграждение на един адвокат в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на осн.чл. 78
ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4