Номер 18330.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянВтори въззивен граждански състав
На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело №
20205400500292 по описа за 2020 година
и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по чл.258-273 ГПК
С решение №343 от 05.06.2020г., постановено по гр. д. №63 по описа за
2020г. на районен съд -Смолян е осъдена ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР
–гр.Смолян , адрес гр.Смолян, бул.”България” №67, БУЛСТАТ **
представлявана от директора, да заплати на Й.Щ.Щ.***** с адрес гр.Смолян,
ул.”Полковник Серафимов” №17, сумата в размер на 1 729,56 лева-
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за
периода от 01.01.2017г.- до 31.12.2019г., получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, ведно
със законната лихва върху сумата от 1 729,56 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 16.01.2020г. до окончателното й
изплащане, 246,67 лева- мораторна лихва върху неизплатеното допълнително
възнаграждение за положения нощен труд за периода 01.02.2017г. до датата
на предявяване на иска 16.01.2020г. Със същото решение е осъдена
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГР.СМОЛЯН, адрес гр.Смолян,
бул.”България” №67, БУЛСТАТ ** представлявана от директора, да заплати
на Й.Щ.Щ.***** с адрес гр.Смолян, ул.”Полковник Серафимов” №17,
съдебни разноски по делото в размер на 383,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.Осъдена е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –
ГР.СМОЛЯН, адрес гр.Смолян, бул.”България” №67, БУЛСТАТ **
представлявана от директора, да заплати по сметка на Районен съд- Смолян
държавна такса върху уважените искове в размер на 119,18 лева, както и
разноски за вещо лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза в
размер на 120,00 лева.
Постъпила е въззивна жалба с №5056/15.06.2020г. от ОД на МВР Смолян
срещу решение №343/05.06.2020г по гр.д. №63/2020 по описа на районен съд
гр.Смолян ,с която моли съда да отмени обжалваното решение на районен
съд гр.Смолян като незаконосъобразно и необосновано по подробни доводи и
съображения в жалбата Претендира разноски
Постъпил е в законният срок писмен отговор 605678/02.07.2020г. от
Йордан Щильонов Щонов от с Полковник Серафимово ,общ.Смолян чрез
адв.Елена Радева ,която намира ,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди по подробни съображения,които
излага .Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ОД на МВР Смолян редовно
призован,не изпраща представител Постъпила е писмена молба от юриск.
Екатерина Стратиева,която поддържа жалбата и представя писмена защита в
подкрепа на доводите в нея.Претендира юриск. възнаграждение
Въззиваемият Й.Щ.Щ..Вместо него се явява адв.Стамболова
,преупълномощена от адв.Елена Радева , която моли съда да потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено
Претендира разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неосонвателна по следните съображения:
Решението на районен съд гр.Смолян е правилно и обосновано и
следва да се потвърди.
Не е спорно по делото, че ищецът няма спор, че ищецът работи при
ответника по служебно правоотношение.
По делото се представя заверено копие от служебна бележка рег.№345000-
11287 от 17.12.2019г., издадено от Областна Дирекция на МВР- Смолян,
видно от която за периода след 17.02.2016г. ищецът заема длъжността
младши оперативен дежурен в „ОДЧ” при РУ- Чепеларе.
От заключението по назначената ,изслушана ,неоспорена и приета съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ищецът Й.Щ.Щ., - служител в
системата на МВР при РУ гр.Чепеларе, з процесния пеоиод 08.01.2017 г. -
08.01.2020 г. е изпълнявал служебните си задължения при работа със статут
на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като на
смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на
работното време.
За процесния период основната заплата за длъжността, която заема Й.Щ.Щ.
е променяна, както следва:
- от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. - 682.00 лв.
- от01.01.2018г. до 28.02.2018г. - 737.00 лв.
- от 01.03.2018г. до 31.12.2018г.-818.00 лв.
- от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. - 900.00 лв.
За процесния период Й.Щ.Щ. е положил общо 209 нощни смени или 1672
часа нощен труд, от които 46 часа, положени на официални празници
отразени по тримесечия както следва.
- за периода 01.01.2017-31.12.2017 г. - 68 бр.нощни смени или 544 часа
нощен труд, от които 12 часа, положени на официални празници;
- за периода 01.01.2018-31.12.2018 г. -72 бр.нощни смени или 576 часа
нощен труд, от които 16 часа, положени на официални празници;
- за периода 01.01.2019 - 31.12.2019 г. - 69 бр.нощни смени или 552 часа
нощен труд, от които 18 часа, положени на официални празници;
При извършената проверка на документите, находящи се в ОД на МВР
гр.Смолян вещото лице е констатирало, че на Й.Щ.Щ. е заплатен положеният
нощния труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни,
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
За периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., ищецът е положил общо 1672 часа
нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з-
791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните
работи, издадени на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1
„За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч.
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0,25 лв. .Според заключението размерът на отработените
часове нощен труд, след приравняването им по методологията в „Наредба за
структурата и организацията на работната заплата" - чл.9, ал.2 е 1911.
Предвид посоченото, разликата в часовете отработен нощен труд, след
приравняването им по Наредбата е 239 часа.
Вещото лице по ССчЕ е отчело, че извънредният труд за служителите на
МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение и 100 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение за работа през официалните празници.
Съгласно заключението по ССчЕ общата сума на неначислените и
неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за периода 01.01.2017 г.
до 31.12.2019 г„ преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и
организацията на работната заплата” за Й.Щ.Щ. е 1729,56 лева, като подробно
изчислен се съдържа в Таблица 1,к.13 към заключението.
Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки месечен период
върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления,
съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата”,
изчислен от 01-во число на месеца, следващ този, за който се отнася до
08.01.2020 г./датата на завеждане на исковата молба/ е 246,67 лева, изчислени
от вещото лице по ССчЕ.
Смолянският окръжен съд намира ,че даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за нощния
труд съответства на закона, според настоящата инстанция. Съгл. чл.176,
ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
сред които, според чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание
чл.187, ал.9 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.
Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното
време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд
между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период. Действалите през исковия
период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г., и №
8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г.
по адм.дело № 8601/2019 г., не регламентират отчитане на отработените
часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.31, ал. 2 от предходната
наредба от 2014 г.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно
отчитане на отработените часове, но без да е посочен алгоритъм за
преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
работно време /7 часа/. Противното разбиране, изразено във въззивната
жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и
29.07.2016 г. не се съдържа текст, предвижващ при заплащането на положен
нощен труд да се прави увеличение с коефициент 1,143, т.е., 7 часа нощен
труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да
се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в
системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите
държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
В този смисъл е и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр.дело №
1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. В решението на ВКС е посочено, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че положените от ищеца
часове нощен труд следва да бъдат допълнително заплатени само с по 0,25
лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като
условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г., за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,
00 и 06, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 0,25 лв. В чл.9, ал.2
НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат
съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби
се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лева за всеки
отработен час през нощта.
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната закрила
по КТ, т.е., би могло да се приеме директно препращане и към чл. 140, ал.1
КТ (а не само към ал.4 на този текст), тъй като следва да се приеме, че
единият от елементите на специалната закрила по КТ е и установената
намалена, в сравнение с дневната, продължителност на работното време през
нощта.
Ако не се приеме изложеното дотук относно приложението
на чл.188, ал.2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на
чл.46, ал.2 ЗНА - аналогия на закона (извеждане на правило относно неуреден
случай въз основа на изрично уредена сходна хипотеза), като се приложи
общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока.
В случая следва да се отчете, че въззиваемият Атанасов е лице със
статут на държавен служител – чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители, чл. 50а,
ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение Кодекса на труда относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. Законът за държавния служител и Законът за
министерството на вътрешните работи, както и двете посочените по-горе
наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични
правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни
служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин,
различен от уредбата на кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, в сравнение с тези, спрямо които се отнасят правните
разрешения, предвидени по Кодекса на труда.
Във въззивната жалба е намерен за неправилен изводът на съда, че
определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа, съгласно чл.
187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява нормална продължителност
на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В чл. 187, ал. 3, изречение
последно ЗМВР, на която разпоредба се позовава жалбоподателят, е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. От тълкуването на същата не би
могло да се направи извод, че тя определя продължителността на нощния
труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по
трудово правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а
не на коефициент 1,143. Всъщност нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
От друга страна, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, на която разпоредба
отново се опира жалбоподателят, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2, ал. 1 от трите
Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба налага
аналогични правни изводи на тези по приложението на чл. 136, ал. 1-3 КТ,
според които нормалното работно време е установено за работния ден и за
работната седмица, като за работния ден то е продължителността му в
рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната седмица, която е 5-дневна
- 40 часа, като продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието. Работното време се дели на
два вида: дневно (или денно), при което трудът се полага през денната част на
денонощието, и нощно работно време, при което трудът се полага през
нощната част на денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната
регламентация на нощния труд в чл.140, ал.1 КТ.
Не е налице твърдяното във въззивната жалба смесване на
понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“. В писмо изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на
работното време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на
работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч/7 ч., т. е.,
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143,
като целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че, когато той работи 7 часа през нощта, да
получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи
служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ.
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от
време, който в процесния случай е тримесечен.
В настоящия случай е неприложимо разрешението, посочено от
жалбоподателя в Решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г., ІV г.о.
на ВКС, защото по онова дело се касае за предвидена изрична забрана в
ЗМВР, поради което не може да се приложи КТ, а не за липса на
регламентация, какъвто е настоящият случай.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия Й.Щ.Щ. направените и своевременно поискани
деловодните разноски за въззивното производство в размер на 350 лева за
адвокатско възнаграждение за адв.Елена Радева
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343/05.06.2020 г. по гр. д. № 63/2020г. по
описа на Смолянски районен съд,като законосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Смолян да заплати на
Й.Щ.Щ.***** с адрес гр.Смолян, ул.”Полковник Серафимов” №17,
,обл.Смолян , направените от него деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 350/триста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________