Решение по дело №1042/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 44
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Красимир Младенов Семов
Дело: 20211630201042
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Монтана, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201042 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № ПП - 1/23.04.2021. на Началник Сектор
ПП към ОДМВР - Монтана е наложено на Г. П. Н. с посочен съдебен адрес в
гр.А – чрез адв.П.Г. от БАК административно наказание - глоба в размер на
300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение по чл.64,
ал.4 от ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Н. чрез
пълномощник – адв. П.Г. от БАК, моли да бъде отменено. В писмени бележки
се излагат доводи за отмяна на НП поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила, пледира се и за
маловажност.
Въззиваемата страна ОД МВР – Монтана, Сектор ПП не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок от надлежно
1
упълномощен представител в лицето на адв.П.Г. от БАК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 31.03.2021г. около 19:05 ч. по сигнал за неправоспособен водач, бил
спрян за проверка водача на л.а. „АУДИ А4” с рег. № ХХХ в гр.Монтана на
ул.Диана управляван от жалбоподателя Г. П. Н. и с пътник на предната
седалка св.ТХХХ. От началото на проверката Н. се държал арогантно и
агресивно спрямо св.ИЛ. М. ИЛ. и св.В. Б. В. – мл. авто-контрольори в Сектор
ПП към ОД МВР - Монтана, като отказвал да им окаже съдействие. В хода на
проверката били констатирани множество нарушения, едно от които било, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация по смисъла на чл.143
ал.15 от ЗДвП и след като Н. разбрал, че ще бъдат отнети регистрационните
номера, същия седейки в автомобила опитал да слезе, за да попречи на св.И.
да демонтира предната регистрационна табела, като започнал да го заплашва.
Св.И. му разпоредил да остане в автомобила, докато демонтира табелите с
регистрационни номера, но водачът отново тръгнал да слиза, което наложило
повторно св.И. да му разпореди да остане вътре в л.а. и да не му пречи да
изпълни служебните си задължения. Н. отказал да изпълни разпорежданията
и продължил с действията си, като слязъл от л.а. и задал на св.И.
въпроса:,,Кой си ти, че да ми сваляш номерата? Ще слизам. Задържай ме, кво
ми е зор!“. Вследствие на силния афект от това, че предната регистрационна
табела била свалена, жалбоподателя отказал да седне в автомобила, което
наложило използването на физическа сила от св.И. изразяваща се в ключова
техника на лявата му китка, а след това и на дясната му китка, за да му
постави помощно средство „белезници“ с цел за да може да демонтира
спокойно и задната регистрационна табела, а така също и с цел личната си
безопасност, безопасността на св.В., както и безопасността на Н. и останалите
участници в движението, предвид това, че случващото се е в близост до
платното за движение, където трафикът бил интензивен в двете посоки.
Използването на физическата сила била преустановена след отпадането на
необходимостта, а именно поставянето на помощно средство ,,белезници“.
Св.И. докато се опитвал да демонтира и задната табела, Н. му казал: „Ей по-
леко с колата. Нали ти е ясно, че тия номера, как ги сваляш, така ще ги
сложиш после?“.
2
След това Н. бил отведен в патрулния автомобил, за да не излезе на
платното за движение, с цел безопасност. След демонтирането на
регистрационите табелите и предявяване на документите на пътника (фиш,
който ХХХ подписал и АУАН, който отказал да подпише за нарушения на
ЗДвП), Н. бил транспортиран в сградата на РУ - Монтана находяща се на
адрес гр.Монтана, ул.Марин Дринов № 2, където му били съставени АУАН за
констатираните нарушения на ЗДвП, както и АУАН по чл.64 ал.4 от ЗМВР.
Св.В. Б. В. в присъствието на св.ИЛ. М. ИЛ. съставил спрямо Н. АУАН
Серия Д № 1, бл.№ 225341/31.03.2021г. за това, че на 31.03.2021г. около 19:10
часа в гр.Монтана на ул.Диана, Н. като водач на л.а. „АУДИ А4” с рег. №
ХХХ след надлежно дадено устно полицейско разпореждане от полицейски
орган да не слиза от мпс, Н. не го изпълнил и слязъл от л.а. без разрешение, с
което попречил на полицейските органи да изпълнят служебните си
задължения и застрашил сигурността им – нарушение по чл.64, ал.4 от ЗМВР
(технически пропуснато в АУАН да бъде посочен). Н. отказал да подпише и
получи препис от АУАН, което било удостоверено с подпис на ХХ. К. П. –
работещ в РУ - Монтана. Н. бил задържан за срок до 24 часа в РУ - Монтана.
Началник Сектор ПП към ОД МВР - Монтана като административно
наказващ орган оправомощен съгласно Заповед № Із – 1759/28.08.2012г. на
МВР, издал обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие св.В. Б. В. и св.ИЛ. М. ИЛ. потвърждават
изложеното в АУАН, като твърденията на жалбоподателя чрез показанията на
св.ТХХХ, не се подкрепят от доказателствата по делото, които настоящия съд
кредитира.
В рамките на съдебното производство св.И. уточнява – „Опита се вече
накрая да ни избута като свалих предния номер и опитвайки се вече да
сваля задния номер, се опита да ми изблъска ръката с цел да не свалям, да
не демонтирам задната регистрационна табела, като преди това му
разпоредих с цел негова безопасност, нашата безопасност и безопасност
на останалите участници в движението, защото там трафикът е интензивен,
да не слиза от автомобила, но същият не изпълни това полицейско
разпореждане няколкократно”.
В хода на извършената полицейска проверка на 31.03.2021г. на
жалбоподателя Н., видно от приложението към писмо рег. № 301000-
3
13/04.01.2022г. на ОДМВР – Монтана, са били установени и други
административни нарушения, за което са съставени и съответно издадени
АУАН Серия GA № 343335/31.03.2021г., респ. НП № 21 – 0996 –
000725/05.04.2021г., АУАН Серия GA № 343334/31.03.2021г., респ. НП № 21
– 0996 – 000772/12.04.2021г., АУАН Серия GA № 343333/31.03.2021г., респ.
НП № 21 – 0996 – 002300/15.09.2021г., след Постановление от 16.08.2021г. на
РП – Монтана за отказ да се образува ДП за деяние по чл.345, ал.2 вр. с ал.1
НК. Последно цитираното НП е отменено с Решение № 142/21.12.2021г. по
АНД № 1135/21г. по описа на МРС.
След обстоен и обективен анализ на непосредствено събраните по делото
доказателства – гласни и писмени, настоящия съд намира, че
административнонаказващия орган (АНО) е приложил правилно закона, като
е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.64, ал.4 от
ЗМВР, респ. чл.257, ал.1 от ЗМВР, с автор – жалбоподателя Г. П. Н.. Съдът
изцяло кредитира показанията на св.В. Б. В. и св.ИЛ. М. ИЛ., които са
обективни и последователни в контекста на писмените доказателства по
делото, а посоченото от Н. чрез адв.П.Г. от БАК, е необосновано и
неизвинително относно допуснато от същия процесно административно
нарушение. Показанията на св.В. и св.И., които показания съдът кредитира
като обективни, са в подкрепа на изложените факти и обстоятелства в АУАН
и НП. Свидетелите са категорични, че на 31.03.2021г. около 19:10 часа в
гр.Монтана, ул.Диана жалбоподателя Н. не е изпълнил устно полицейско
разпореждане да не слиза от л.а. и е попречил на полицейските служители да
изпълнят служебните си задължения, а също е застрашил и сигурността им.
Изложените доводи на Н. чрез адв.П.Г. от БАК, не се споделят от
настоящия съд. Последният намира, че правилно АУАН е съставен спрямо
жалбоподателя като автор на нарушението и правилно е издадено НП с
адресат жалбоподателят, като не възприема доводите на защитата.
При наличните доказателства и при липсата на спорни обстоятелства,
правилно е посочено, че Г. П. Н. е нарушил разпоредбата на чл.64, ал.4 от
ЗМВР, за което му е наложено административно наказание на основание
чл.257, ал.1 от ЗМВР. Безспорно в случая е налице виновно поведение на
административно наказаното лице, което по разбиране на настоящия съдебен
състав е извършило административното нарушение. Настоящият съд
4
възприема като защитна теза посоченото от жалбоподателя пред въззивния
съд. Настоящият съд не кредитира показанията на св.ТХХХ, който е работещ
при жалбоподателя и съответно заинтересован и необективен. Нарушението е
осъществено от обективна и субективна страна, като задържането на
жалбоподателя по ЗМВР за 24 часа е било заради поведението му, като според
настоящия съд законосъобразността на това задържане няма отношение към
развилото се процесно АНП.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение,
санкционирано на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Допуснатата техническа неточност в
АУАН чрез не изписване на текста на чл.64, ал.4 от ЗМВР и посочването в
НП след наложеното административно наказание – глоба в размер на 300
лева, словом – „сто” лева, по разбиране на настоящия съд, не е основание за
отмяна на НП. Волята на АНО е ясна чрез определяне на административното
наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1 от
ЗМВР, като технически погрешно е посочено словом – „сто”. Това, че НП №
21 – 0996 – 002300/15.09.2021г. е отменено с Решение № 142/21.12.2021г. по
АНД № 1135/21г. по описа на МРС, според настоящия съд не променя
правните изводи по настоящето дело, защото процесното нарушение е
доказано за извършено, правилно е санкционирано и в рамките на процесното
АНП настоящия съд не открива да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя Н..
Според настоящият съд не са налице и условията на чл.28 от ЗАНН.
Обществената опасност на извършеното нарушение е значителна, която по
разбиране на настоящия съд изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съобразявайки тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата при
които е извършено, правилно АНО не е приложил чл.28 от ЗАНН, тъй като в
случая не се касае за маловажен случай на административно нарушение по
ЗМВР. Това, че спрямо Н. в периода от 01.01.2020г. до 24.09.2021г. не са
открити други влезли в сила НП за нарушения по ЗМВР, съгласно писмо №
301000-21331/29.09.2021г. на ОД МВР – Монтана, не може според настоящия
съд да бъде основание за отмяна на НП с приложение на чл.28 от ЗАНН, и
правилно е послужило на АНО да определи размера на административното
наказание – глоба при средния размер по чл.257, ал.1 от ЗМВР.
5
АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4
и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на
чл.28 и чл.29 от ЗАНН или тези на чл.34 от ЗАНН. Настоящият съд не
открива смекчаващи отговорността обстоятелства, в т.ч. изключителни, а
нарушението не е резултатно, за да има настъпили вредни последици. Според
настоящия съд АУАН и НП са съобразени с изискванията на ЗАНН, без да се
откриват съществени процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Очевидно от данните по
делото, Г. П. Н. е организирал в пълнота защитата си, без настоящия съд да
открива ограничаване правото му на защита. Допусната техническа неточност
в АУАН чрез не посочване на чл.64, ал.4 от ЗМВР, по разбиране на настоящия
съд не е основание за отмяна на НП, тъй като е налице хипотезата на чл.53,
ал.2 от ЗАНН - Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Видно от приложените по делото Заповед № 8121з – 1098/20.08.2017г. и
Заповед № Із – 1759/28.08.2012г. на МВР, доказват налично надлежно
оправомощаване по смисъла на чл.267, ал.1 и ал.2 от ЗМВР относно
актосъставителя и АНО.
Не е налице основание и за изменение на наложеното като вид и размер
административно наказание на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР. Настоящият
съд намира наложеното административно наказание за съответно, правилно
определено и справедливо, съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Извършеното административно нарушение се отличава със завишена степен
на обществена опасност, които обстоятелства правно не обосновават
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед резултата по делото, няма правно основание да се присъждат
поисканите разноски от адв.П.Г. от БАК съгласно чл.63д от ЗАНН (Нов – ДВ,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:

6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПП - 1/23.04.2021г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на Г. П. Н. с посочен
съдебен адрес в гр.А – чрез адв.П.Г. от БАК е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1 от
ЗМВР.
Оставя без уважение искането на адв.П.Г. от БАК за присъждане на 400
(четиристотин) лева разноски, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7