РЕШЕНИЕ  

 

№                               22.11.2011 г.            Град  Пазарджик

 

 

В      И  М  Е  Т  О           Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД    ХІ граждански състав

На  двадесет и седми  октомври   две  хиляди и  единадесета  година

В  публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

                                                                                                                 Секретар:Р.Д.         

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова
Гражданско дело   №5644  по описа за   2010 година.

 

  Предявен е  иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

               В подадена искова молба от А.З.Г.,с ЕГН ********** ***,А.З.И. с ЕГН ********** ***,З.К.З.,с ЕГН ********** *** и П.К.Н.,с ЕГН ********** ***,всички със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.М.П. срещу А.О.А.,с ЕГН ********** ***, А.С.М.,с ЕГН ********** *** и Л.Н.М.,с ЕГН ********** ***,се твърди,че с решение №512/21.06.2010 година по гр.д.№3736/2009 г. на РС гр.Пазарджик съдът приел спрямо ответника О.З.А.,че настоящите  ищци са собственици на следният недвижим имот:УПИ ІІІ-24 в кв.41 по плана на село Сарая, целият с площ от 510 кв.м.,ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 60 кв.м., при съседи:изток-УПИ ІV-25,запад и север –улица и УПИ-ІІ-31,със следните права за А.З.Г. и А.З.И. по 2/8 ид.части,за З.К.З. и П.К.Н. по 1/8 ид.ч..Със същото решение бил отменен нот.акт №193 том ІІ н.д.№347/09 година по описа на нотариус Илкова,/с който били признати права на ответника О.А. върху целият имот/,над 2/8 ид.ч.,като на ред 11 след върху да се чете:”2/8 ид.части”.Твърди се,че решението било влязло в законна сила на 20.07.2010 година,но при вписване на документите в АВ установили,че същият бил прехвърлен с нот.акт №45 том V, н.д.№760/09г. на нотариус №423-Илкова от О.А. на А.О.А./първата ответница/,която по-късно продала имота с нот. акт. №42 том VІ н.д.№934/2009 година на нотариус Илкова на вторият ответник- А.М./същият по време на придобиване на имота пък бил в брак с третата ответница Л.М./.Твърдят,че от 1999 година упражняват непрекъснато владение над имота,а в настоящият момент го владеел вторият ищец.

Във връзка с изложеното, молят съдът да постанови решение,с което да приеме за установено по отношение на ответниците,че те са собственици следните идеални части А.З.Г. и А.З.И. по 2/8 ид.части,за З.К.З. и П.К.Н. по 1/8 ид.ч.от УПИ ІІІ-24 в кв.41 по плана на село Сарая,целият с площ от 510 кв.м.,ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 60 кв.м., при съседи:изток-УПИ ІV-25,запад и север –улица и УПИ-ІІ-31 .

Предявени са акцесорни искове по чл.537 ал.2 от ГПК, с които молят да бъдат отменени двата нотариални акта №45 и №42  за собственост по н.д. №760/2009 година и н.д. №934/ 2009 година на нотариус А. Илкова до размера от 6/8 идеални части от имота.

В едномесечният срок за отговор ответницата А. О.А. е оспорила исковата молба като неоснователна.Твърди,че както тя така и ответника М. били добросъвестни купувачи.Развити са подробни съображения.

В едномесечният срок за отговор определеният за особен представител на ответника  А.М. –адв.Й.Д.,оспорва иска като неоснователен с доводите,че доверителят му е добросъвестен приобретател.

В едномесечният срок за отговор ответницата Л.М. не е взела становище по така предявеният иск.

По делото е привлечен като трето лице помагач - О.З.А. *** на страната на ответниците който не взема становище по иска.

В с.з. проведено на 27.10.2011 година страните поддържат становищата си.

Районният  съд, като се запозна с твърденията и исканията изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,поотделно и в съвкупност,при съблюдаване  на  разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

По делото е представен е представен нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство №193 том ІІ, н.д.№347 от 12.05.2009 година на нотариус Илкова,от който се установява,че О.З.А. /баща на първата ответница/ е признат за собственик по давност и наследство върху УПИ ІІІ-24 в кв.41 по плана на село Сарая, целият с площ от 510 кв.м.,ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 60 кв.м., при съседи:изток-УПИ ІV-25,запад и север –улица и УПИ-ІІ-31.

С нот.акт №45 том V н.д.№760/2009 г. на нотариус А. Илкова на 23.09.2009 година О.З.А. е продал на дъщеря си А.О.А.,процесният недвижим имот за сумата от 2382 лева.

От представеният нот.акт №42 том VІ н.д.№934/2009 година за продажба на недвижим имот,се установява,че А.О.А. е продала на А.С.М. на 20.11.2009 процесният недвижим имот за сумата от 2200 лева.

С решение №512/21.06.2010 година по гр.д. №3736 по описа на ПРС за 2009 година,съдът е приел за установено по отношение на О.З.А.,че ищците А.З.Г.,с ЕГН ********** ***,А.З.И. с ЕГН ********** ***,З.К.З.,с ЕГН ********** *** и П.К.Н.,с ЕГН ********** ***, са собственици на следният недвижим имот:УПИ ІІІ-24 в кв.41 по плана на село Сарая,целият с площ от 510 кв.м.,ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 60 кв.м., при съседи:изток-УПИ ІV-25,запад и север –улица и УПИ-ІІ-31,при следните права:  за А.З.Г. и А.З.И. по 2/8 ид.части,за З.К.З. и П.К.Н. по 1/8 ид.ч..

Със същото решение съдът е отменил частично нот.акт №193 том ІІ н.д.№347/09 година по описа на нотариус Илкова над 2/8 ид.ч. за О.А., като на ред 11 след „върху” да се чете: ”2/8 ид.части”. Решението е влязло в законна сила на 20.07.2010 година.

По делото са представени копия на нотариалните дела по оспорените сделки.

При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:Предявеният установителен иск е допустим,при така изложените в исковата молба обстоятелства, и е основателен.

В настоящото производство ищците, твърдят съсобствеността върху процесния недвижим имот с лицето О.З.А., да е установена с влязло в сила решение №512/21.06.2010 година по гр.д. №3736/2009 година по описа на ПРС.

Последното обаче не съставлява сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците в настоящото производство А.О.А., А.М. и Л.М.,независимо че същите са придобили права в хода на производството по цитираното гражданско дело.

Това е така, с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, според която силата на пресъдено нещо се разпростира върху приобретателя, с изключение действието на вписването, когато се касае за недвижими имоти /чл. 114 ЗС/, а съгласно чл. 114, б. “а”, вр. чл. 112, б. “а” ЗС , исковите молби, с които се признават вещни права следва да бъдат вписани. От друга страна ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса по гр.д. № 3736/2009 год. прехвърляне на спорното право, следва не от факта на вписване или не на исковата молба, а от общото правило, че никой не може да прехвърля повече права, отколкото притежава. Следователно в настоящото производство ищците следва да установят заявените от тях права в съсобствеността по отношение на ответниците, които от своя страна, твърдейки да са собственици на цялата спорна вещ /първият и вторият ответник/ , ще трябва да докажат своите права, включително и тези на своя праводател О.З.А..

От представеното решение по гр.д.№3736/2009 година се установява,безспорно,че праводателя на ответника А. О.А. нейният баща – О.З.А. е бил собственик само на 2/8 ид. части от процесният имот.Следователно й е прехвърлил повече права отколкото сам е притежавал.Ответницата не установи,нейният праводател да е бил собственик на целият имот,нещо повече по време на прехвърляне на целият имот на 23.09.2009 година,вече правата му върху имота са били оспорени от ищците.

 Съдът обаче е обвързан от фактите установени в производството по гр.д. №3736 по описа на ПРС за 2009 година,поради което тъй като А.А. не установи да е собственик на целият имот,следва да се приеме,че притежава само права колкото праводателят й - 2/8 ид.части от процесният имот.

При сделки с недвижими имоти приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Това следва от общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Вписването, дори и да е съпроводено със субективна добросъвестност, не преодолява липсата на собственост на праводателя, а оттам и на приобретателя, който не може да придобие права от несобственик, дори и придобивният акт да е бил вписан.Следователно и ответниците А.М. и Л.М. не са собственици на процесният имот над правата от 2/8 ид.части.

Във връзка с изложеното предявеният установителен иск,спрямо ответниците следва да бъде уважен изцяло.

        По искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалните актове.

Този иск е обусловен от решението на съда по основния иск по чл.124, ал.1 от ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, когато охранителния акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.Тази норма обаче важи само за констативният нотариален акт. Според трайната съдебна практика на ВКС по чл.290 и сл. ГПК – /решение на ВКС, ІІ г.о. № 369/ 2010г. по гр.д.№ 898/2009г. и определение №108/17.03.2011 година на ВКС І г.о. по гр.д. №84/2011 година/, по реда на чл. 537 ал.2 ГПК, не могат да се отменяват нотариални актове за сделки.

В настоящият казус се иска отмяната на два нотариални акта за покупко-продажба,поради което съобразно цитираните по горе мотиви,искането за отмяна на нот.акт №45 том V н.д.№760/2009 г. на нотариус А. Илкова на 23.09.2009 година и нот.акт №42 том VІ н.д.№934/2009 година за продажба на недвижим имот на нотариус №423 А. Илкова,следва да бъдат оставени без разглеждане поради недопустимост на тези претенции.

При този изход на делото,съобразно чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответниците общо да бъдат осъдени да заплатят сторените разноски,които съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК са в размер на 138 лева ДТ,16 лева ДТ-за вписване на исковата молба,253 лева за назначаване на особен представител,18 лева за издаване на два броя удостоверения или общо – 425 лева,които разноски ответниците общо следва да заплатят на всеки един от ищците по 106.25 лева.Направено е искане на ищеца А.З.И. да бъдат присъдени разноски и за платеният адв.хонорар в размер на 500 лева,което искане съдът счита,че следва да уважи или на ищеца А.З.И. ответниците общо следва да платят разноски в размер на 606.25 лева.

               Мотивиран    от горното съдът,  

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на А.З.Г.,с ЕГН ********** ***,А.З.И. с ЕГН ********** ***,З.К.З.,с ЕГН ********** *** и П.К.Н.,с ЕГН ********** ***,всички със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.М.П. срещу А.О.А.,с ЕГН ********** ***, А.С.М.,с ЕГН ********** *** и Л.Н.М.,с ЕГН ********** ***, ПРИЕМА за установено по отношение на ответниците, че ищците  са собственици на следните идеални части А.З.Г. и А.З.И. по 2/8 ид.части, а З.К.З. и П.К.Н. на по 1/8 ид.ч. от следният недвижим имот: УПИ ІІІ-24 в кв.41 по плана на село Сарая,целият с площ от 510 кв.м.,ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 60 кв.м., при съседи:изток-УПИ ІV-25,запад и север –улица и УПИ-ІІ-31.

           ОСТАВЯ без разглеждане искането на А.З.Г.,с ЕГН ********** ***,А.З.И. с ЕГН ********** ***,З.К.З.,с ЕГН ********** *** и П.К.Н.,с ЕГН ********** ***,всички със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.М.П. срещу А.О.А.,с ЕГН ********** ***, А.С.М.,с ЕГН ********** *** и Л.Н.М.,с ЕГН ********** ***, за отмяна на нот.акт №45 том V н.д.№760/2009 г.за покупко-продажба на нотариус А. Илкова от 23.09.2009 година и  нот.акт №42 том VІ н.д.№934/2009 година за продажба на процесният имот  от 20.11.2009 година на нотариус №423- А. Илкова,като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

           Делото е разглеждано при участието на трето лице помагач на страната на ответниците -  О.З.А. ***.

           ОСЪЖДА А.О.А.,с ЕГН ********** ***, А.С.М.,с ЕГН ********** *** и Л.Н.М.,с ЕГН ********** *** общо да заплатят  на  А.З.Г.,с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.М.П. сторените разноски в размер на 106.25 лева.

            ОСЪЖДА А.О.А.,с ЕГН ********** ***, А.С.М.,с ЕГН ********** *** и Л.Н.М.,с ЕГН ********** *** общо да заплатят на А.З.И. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.М.П.,разноски в размер на 606.25 лева.

            ОСЪЖДА А.О.А.,с ЕГН ********** ***, А.С.М.,с ЕГН ********** *** и Л.Н.М.,с ЕГН ********** *** общо да заплатят на  З.К.З.,с ЕГН ********** *** със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.М.П., разноски в размер на 106.25 лева.

            ОСЪЖДА А.О.А.,с ЕГН ********** ***, А.С.М.,с ЕГН ********** *** и Л.Н.М.,с ЕГН ********** *** общо да заплатят на П.К.Н.,с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Пазарджик ул.”Хан Крум” №1 адв.М.П. разноски в размер на 106.25 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкият Окръжен съд  с въззивна жалба в двуседмичен срок,а в частта с която искането по чл.537 ал.2 от ГПК е оставено без разглеждане има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: