Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Пазарджик, 16.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х
състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа
докладваното от районен съдия Петкова АНД № 802/2020 г. по описа на РС- Пещера,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.М.Ц., ЕГН- **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 33-0000055 от 28.04.2020 г.,
издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с
което е санкциониран за:
- нарушение на чл.18 т.6 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ наложена глоба в размер на 2 000 лева, наложена на
основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр);
- нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. с
глоба в размер на 1 500 лева наложена на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвПр.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до наличие на незаконосъобразност
на обжалваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован се явява лично и с процесуален представител, чрез който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище за
незаконосъобразност на НП и искането за отмяна на същото. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище,
в което се излагат доводи за обоснованост и законосъобразност на НП, като се
иска неговото потвърждаване. Не се прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени
доводите на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран, затова, че на 21.02.2020 г., около 13,50 часа,
в гр. Белово, на гл. път І-8, срещу минерален басейн, е управлявал влекач „*** ***“
с рег. № ***от категория N3 и прикачено полуремарке с рег. № ***от
категория О4, като извършва превоз на товари за собствена сметка, но в момента
на проверката без товар, със Заверено копие № ********* валидно до 28.11.2017
г., като по време на проверката не е представил заверено копие на лиценз на Общността
или Удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на територията на Р
България в съответствие с чл.12б ал.10 от Закона за автомобилните превози. При
извършената проверка на водача било констатирано, че управляваното от него МПС
имало монтиран аналогов тахограф, но не представил тахографските листове за
предходните 28 дни, като извършвал превоз на товари попадащ в обхвата на
Регламент561/2006.
Горното било констатирано от актосъставителя св. И.П. ***,
който на процесната дата и място спрял за проверка горецитираното МПС,
управлявано от жалбоподателя. Срещу последния бил съставен АУАН с бл. №
272786/21.02.2020 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят вписал, че нямал възражения.
Въз основа на съставения
акт на 28.04.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на
жалбоподателя на 13.05.2020 г., видно от разписката към НП. Жалбата против
последното била подадена до съда чрез АНО до съда по пощата на 19.05.2020 г., видно от
пощенското клеймо на плика (л.30), поради което е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя- св. И.П. и св. В. М..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на НП, като
въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
Както АУАН, така и НП са издадени от
оправомощени за това лица, видно от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на ТИТС (л.12). В НП и в акта обаче не са посочени всички
обстоятелства отнасящи се до извършване на твърдените нарушения.
Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Разпоредбата на чл.18 т.6 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка изисква при извършване на превози на товари за собствена
сметка водачът да представи при поискване от контролните органи заверено копие
на лиценз на Общността или Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари
на територията на Р България в съответствие с чл.12б ал.10 от ЗАвПр.
Няма спор, че жалбоподателят е управлявал влекач *** с
прикачено полуремарке. Нито в АУАН, нито в НП обаче е посочено чия собственост
са двете ПС. Едва в съдебно заседание от показанията на св. В. М.и от
представеното и прието по делото СРМПС Част І става ясно, че влекачът е
собственост на „***“ ЕООД гр. С., чиито управител е св. М.. На следващо място
не е посочено в описанието на нарушението жалбоподателят като водач на
посочените ПС дали е работник/служител при превозвача, за чиято сметка се извършва
превоза.
По-нататък посочено е в описанието, че жалбоподателят извършвал
обществен превоз на товари за собствена сметка. Легалните
определения за обществен превоз на товари и в частност превоз за собствена
сметка са посочени в §1 т.4 от ДР на ЗАвПр, където е разписано, че това е
превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност
или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него.
Идентично е и даденото определение в чл.9
от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка. Според чл.10 от същата Наредба за
извършване на превоз на товари за собствена сметка на територията на
Европейската общност не се изисква лиценз или друго разрешително, като чл.12б
ал.1 от ЗАвПр предвижда едно изключение от това правило. Тази норма създава
задължение за превозвача да се снабди с лиценз за извършване на обществен
превоз на товари, дори и същите да са за собствена сметка, но водещо в случая
са техническите особености на превозното средство.
Тоест това правило за поведение има за
адресат лицето, за чиято сметка се извършва превоза. В случая обаче от
описанието на нарушението в АУАН и в НП не става ясно за чия сметка се извършва
превоза и кой е превозвача. Това обстоятелство е от съществено значение, защото
именно превозвачът е този, който следва да изпълни задължението по чл.12б ал.10
от ЗАвПр. Ако не го изпълни и ако е лицето, за чиято сметка се извършва превоза
и ако е собственик на МПС, извършващо този превоз, то именно това лице ще е
осъществило нарушение на посочената разпоредба, т.к. не е изпълнило своето
задължение.
Казано с други думи цитираното задължение не
е вменено в тежест на водача на МПС, поради което и няма как той да бъде субект
на консумирано нарушение именно в условията на несъобразяване с цитираното
правило за поведение и то във връзка със санкционната норма на чл.93 ал.1 т.1
ЗАвПр.
На следващо място АНО е приел, че се касае
за осъществен превоз за собствена сметка. Няма обаче нито едно доказателство,
че жалбоподателят попада в хипотезата на §1 т.4 бук.а от ЗАвПр. От гласните
доказателства по делото се установи, че той нито работи при собственика на МПС,
нито е нает от него, а дружеството-собственик на МПС не е извършвало превоз.
Стана ясно, че управителят на това дружество е помолил неговия
познат-жалбоподателя, като лице които има правоспособност да управлява МПС от
този вид, да го прибере след ремонт. Тези обстоятелства не бяха оборени с нито
едно от останалите доказателства по делото. Св. П. посочи, че водачът
представил заповед от ръководителя за извършване на превоз на товари за
собствена сметка, но той не иззел тази заповед. Съдът обаче намира, че такава
заповед не е била представяна, защото няма логика е ако е имало такава,
актосъставителят да не я изземе като доказателство, обосноваващо извършването
на превоз за собствена сметка. Няма доказателство и за това какъв товар е
превозвало МПС. Дори в самото описание на нарушението е посочено, че МПС е било
без товар.
Дори и обаче да се приеме хипотетично, че жалбоподателят
е осъществявал превоз за собствена сметка, нарушението би следвало да бъде санкционирано
по чл.93 ал.2 от ЗАвПр, а не както е посочено в НП- чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр.
Не на последно място настоящият съдебен
състав намира, че АНО, върху когото лежи доказателствената тежест не представи
нито едно доказателство за обстоятелствата за вида на превоза, т.е. че същият е
обществен, още по малко, че този превоз попада в някоя от предпоставките на
„превоз за собствена сметка“ или каква е основната дейност на дружеството „***“.
В НП, а и в АУАН е записано само, че се касае за „превоз товар за собствена
сметка“. В с.з. св. П. посочи, че той не е извършил проверка дали установеният
по СРМПС на МПС собственик е превозвач по смисъла на ЗАвПр и дали има валиден
лиценз. Посочи също, че МПС имало табела „Собствен превоз“. Посочената табела
обаче сама по себе си не определя вида на превоза. Както се посочи по-горе за
да е налице такъв превоз е необходимо да се установят редица обстоятелства,
които обаче не бяха нито установени, нито доказани от страна на АНО.
Всичко изложено до тук прави НП в тази му
част за необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати СПН и
доказателствена непълнота, при което неправилно е приложен материалния закон,
което пък е основание за отмяна на санкционния акт в тази му част.
Относно нарушението по пункт 2 от НП:
Нормата на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г. разписва, че когато управлява превозно средство, на което е
монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по
искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за
текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. Посочено
е в описанието на нарушението, че процесното МПС е имало монтиран аналогов
тахограф. Не е посочено обаче дали самият водач е бил в състояние да представи
тахографски лист за текущия ден и за предходните 28 дни. Както се посочи
по-горе жалбоподателят не е извършвал превоз на товари и не е бил нает от
превозвач за извършване на такъв превоз. Той дори не работи при превозвач. Още
повече, че се установи и че собственикът на МПС няма качеството на превозвач.
При това положение жалбоподателят няма как да е в състояние да представи
изисканите му от контролния орган тахографски листове. Както се установи от
гласните доказателства в период от 6 месеца въпросното МПС е било на ремонт и
не е извършвало превози. Въпросният ден жалбоподателят го е прибирал след
ремонт в дома на управителя на дружеството-собственик.
Не на последно място смисълът на
разпоредбата на чл.36 §1 т.i от Регламент №165/2014 г. е проверка на работата
на съответния водач, свързана основно с времето на работа и почивки, поради
което тя изисква представяне на тахографските листове, използвани от водача за
деня и през предходните 28 дни. Това обаче е необходимо във връзка с работата
на водача, нает/работещ при превозвача, каквото обстоятелство по делото не се
установи.
Всичко изложено до тук показва, че НП и в
тази му част е неправилно и необосновано, като наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя при липса на
безспорни доказателства за извършване на вмененото му нарушение. Поради тази
причина НП за това нарушение е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000055 от
28.04.2020 г., издадено от и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с
което В.М.Ц., ЕГН- **********, с адрес ***, е санкциониран за:
- нарушение на чл.18 т.6 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ наложена глоба в размер на 2 000 лева, наложена на
основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр);
- нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. с
глоба в размер на 1 500 лева наложена на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАвПр, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: