Решение по дело №2373/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 30г, ал. 9 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

Обжалват се Задължително предписание за временно спиране № Пд-0877 от 12.09.2024 година и Задължително предписание за забрана № КП-0445 от 13.09.2024 година, издадени от инспектор от Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България – Пловдив при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Жалбоподателят „ВЕЛДИ 99“ ООД, ЕИК ********* твърди, че приложените принудителни административни мерки са незаконосъобразни. Оспорва резултатите от проверката на качеството на горивото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорените предписания.

Ответникът инспектор от Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в писмено становище/лист 47 от делото/ оспорва жалбата. Излага съображения за правилност и законосъобразност на издадените от него предписания.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предписанията са обжалвани по административен ред, като в тях не е указана възможността за обжалването им по реда на АПК пред съда. С решения № 2010-713/08.10.2024г. и № 2010-712/08.10.2024г. на Председателя на ДАМТН предписанията са потвърдени, като отново не е посочен какъв е срокът за обжалване. Няма данни за датата на връчване на решенията на горестоящия административен орган, нито на предписанията. Жалбата е постъпила в съда на 23.10.2024г. и съдът приема, че е в срок с оглед разпоредбата на чл.140 от АПК.

С предписанието за спиране е разпоредено временно спиране разпространението на течно гориво- Гориво за дизелови двигатели, от обект Бензиностанция № 1, [населено място], [улица], община Асеновград, от бензиноколонка № 3, свързана с резервоар № 2 за гориво за дизелови двигатели в налично количество 13600 литра, собственост на дружеството жалбоподател, за което е установено,че не съответства на изискванията за качество. В мотивната част на предписанието е посочено, че на 10.09.2024 е извършена проверка и е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво- гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка № 3 за изпитване в съответствие с чл.30б,ал.1,т.6 от ЗЧАВ във връзка с чл.16, т.5 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол (Наредбата). След изпитване на контролната проба е издаден Протокол за изпитване № Р-0267-2/12.09.2024г. На основание чл.30б,ал.1,т.7 е съставено експертно заключение, с което е установено, че разпространяваното течно гориво не съответства на изискванията за качество по чл.6,т.2 Приложение №2 от Наредбата. Посочва се, че полученият резултат от изпитването е 52 °C, при норма над 55° C, като според БДС EN ISO 4259-2 Нефтопродукти и сродни продукти, при получен резултат под 52,82 °C продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател.

В решението на горестоящия административен орган, след като са описани извършените контролни действия, се посочва, че приложената мярка може да се отмени само при наличие на условията по чл.30г, ал.8 от ЗЧАВ във връзка с чл.23, ал.4 от наредбата, а именно след установяване на съответствие на горивото с изискванията за качество. Посочва се, че такова изпитване е направено, отразено в Констативен протокол № КП-0445/13.09.2024г., с което е потвърдено несъответствието на горивото с изискванията за качество. Въз основа на това е прието, че задължителното предписание е законосъобразно. Посочва се още, че в случая е изключен мъртвия обем от 633 литра, като мярката е приложена по отношение на останалото количество от 1359 литра, което е било към момента на извършване на проверката и точно то е изследвано, като последващото зареждане няма отношение към изследваното количество.

С другото предписание за забрана се посочва в мотивите различен адрес на обекта – [улица], вместо № 52, но доколкото възражения в тази насока няма, очевидно за жалбоподателя е, че няма съмнения в обективираните констатации на контролния орган относно обекта на проверка. Тук, въз основа на същата извършена проверка и Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Пд-0124/10.09.2024г., Протокол за изпитване № С-0261/13.09.2024г., издаден от акредитирана лаборатория, както и с оглед на констативен протокол № КП-0445/13.09.2024г., с които е установено, че разпространяваното течно гориво, не съответства на изискванията за качество по чл.6,т.2, Приложение № 2 от наредбата, а именно според резултат от изпитването пламната температура е 51 °C, при норма над 55° C, като според БДС EN ISO 4259-2 Нефтопродукти и сродни продукти, при получен резултат под 52,82 °C продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател, е постановена забрана на разпространението на течното гориво от бензиноколонка № 3, свързана с резервоар №2 за гориво в налично количество 13 600 литра.

В решение № 2010-713/08.10.2024г. на горестоящия административен орган, след като са описани извършените контролни действия, се посочва, че горивото е изпитано в акредитирана подвижна лаборатория, след което и в стационарна лаборатория, като и в двата случая е установено, че не отговаря на изискванията за качество по чл.6 т. 2 приложение № 2 от наредбата. Въз основа на разпоредбата на чл.30г,ал.6 от ЗЧАВ във връзка с чл.24, ал.1 от наредбата, е прието, че мярката е законосъобразна. Посочено е още, че при установени несъответствия на горивото, принудителните мерки се прилагат независимо от наличностите в резервоара, свързан с бензиноколонката, от която е взета пробата. В конкретния случай, след като се изключило количеството в мъртвия обем 633 литра, оставали 1359 литра, за които основателно били приложени мерките.

В хода на административното производство по прилагане на принудителните мерки, дружеството е представило декларации за съответствие на качеството на течните горива № 319 от 17.06.2024г. и № 436/15.08.2024г., издадени от "Лукойл България“ ЕООД, ведно с фактури от 11.09.2024г., видно от които е, че на дата 11.09.2024г. е доставено дизелово гориво 11 899 литра по партида 436 с декларация за съответствие на качеството на течни горива № 436/15.08.2024г.

В протокол за изпитване № Пд-124/10.09.24г./лист 84 от делото/ е отразено в т.2, че горивото се разпространява с декларация за съответствие на качеството на течните горива № 319 от 17.06.2024г., като е взета проба от горивото съгласно чл. 18 от Наредбата от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, обем на резервоар 2, свързан с бензиноколонката: 47 408 литра, с налично количество: 1992 литра. Пробата е взета в 6 броя чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80 % от обема. Съдовете с пробата са разпределени на 4 броя с контролни (3 броя за Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" и 1 брой за проверената фирма) и 2 броя с арбитражни проби за Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива". Записано е, че преди запълване всеки метален съд за еднократна употреба е промит на обекта с по около 0, 2 литра от горивото. В общото количество взета проба от 6 литра по касов бон е включено и горивото, изразходвано за промивка. Съдовете с контролни и арбитражни проби са затворени, етикетирани и пломбирани съгласно чл. 20 от Наредбата. Съдовете с пробите са пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 113126 и обозначение Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива". Протоколът е подписан от проверяващия, инспектора, взел пробата, и представител на жалбоподателя.

Със заявка № Р-267/11.09.2024 година на отдел "Контролно методичен" на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор взетата проба е предоставена за изпитване в сектор "Подвижна лаборатория" – Плевен. За извършеното изпитване е изготвен протокол от изпитване № Р-0267-2/12.09.2024 година, в който са посочени стандартите, по които е извършено изпитването, датата на получаване на пробата, нейното количество, начина на предоставяне, както и резултатите от изпитването в табличен вид.

На основание чл. 30б, ал. 1, т. 7 от ЗЧАВ, вр. чл. 22, ал. 4 от Наредбата е издадено експертно заключение от директора на Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № ЕЗ–0877/12.09.2024 година, в което е отразено, че получените от изпитването резултати не съответстват на изискванията за качество съгласно наредбата относно пламна температура. Полученият резултат от изпитването е 52 °C, при норма над 55 °C. Направено е заключение, че течното гориво за дизелови двигатели по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията за качество съгласно Приложение № 2 от Наредбата.

Въз основа на резултатите от изпитването в подвижната лаборатория е издадено Задължително предписание за временно спиране № Пд-0877 от 12.09.2024 година, с което на основание чл. 30г, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧАВ временно е спряно разпространяването на течно гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка № 3, свързана с резервоар 2 в налично количество 13 600 литра в обект – бензиностанция в [населено място], община Асеновград.

Със заявка за изпитване на течни горива № С-261/12.09.24г. пробата е предоставена за изпитване в сектор "Стационарна лаборатория" – София. За извършеното изпитване е изготвен протокол от изпитване № Р-0261/13.09.2024 година, в който са посочени стандартите, по които е извършено изпитването, датата на получаване на пробата, нейното количество, начина на предоставяне, както и резултатите от изпитването в табличен вид.

Съставен е Констативен протокол за съответствие № КП-0445/13.09.2024г., с които е установено, че разпространяваното течно гориво, не съответства на изискванията за качество по чл.6,т.2, Приложение № 2 от наредбата, а именно според резултат от изпитването пламната температура е 51 °C, при норма над 55° C, като според БДС EN ISO 4259-2 Нефтопродукти и сродни продукти, при получен резултат под 52,82 °C продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател .

Въз основа на това е издадено и второто оспорвано предписание за забрана.

След като е установено по надлежния ред, че течното гориво не отговаря на изискванията за качество по показател "пламна температура" съгласно Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от Наредбата, резултатът от заключението на констативния протокол за установено несъответствие с изискванията за качеството на течните горива е оспорен в административната фаза на производството – писмо на лист 115 от делото ведно с протокол за изпитване № 0831/19.09.2024г. и резултати от изпитването от изпитвателна лаборатория за горива към „СИД 1 „ ООД на лист 109-111 от делото.

Тук следва да се отбележи, че от страна на проверяваното дружество е направено възражение за грешка в протокола за проверка от 10.09.2024г. поради изписването на номер на еднократната пластмасова пломба проба № 113053, вместо 113126, като към писмото е приложена и снимка на лист 118 от делото. Видно от самият протокол за проверка с № Пд-0124/10.09.24г. е, че с въпросният № 113053 са били пломбирани пробите от проверяваното гориво автомобилен бензин RON 95. Това, че оставените на дружеството контролни проби не са етикетирани по описания в протокола начин съдът намира за несъществен пропуск, доколкото няма съмнение кое от двата вида гориво, с иззети проби при проверката, е обект на констатациите за несъответствие, тъй като няма как да се направи грешка между бензин и дизел при извършване изследванията.

Изготвена е експертиза за съответствие на течно гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 № ЕК-010/25.09.2024г., според която по показател пламна температура, след взимане предвид на резултатите от протокола за изпитване от 13.09.2024г. и от 19.09.2024г., е прието, че не може да бъде установено дали продуктът съответства или не съответства на изискванията. Затова и следва да се пристъпи към Етап 2-изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория.

С писмо изх. № 84-01-774-6 от 27.09.2024г. дружеството е уведомено, че предвид направеното оспорване и направената експертиза следва да се пристъпи към Етап 2-изпитване на арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория. Приложена е процедура по оспорване на резултати съгласно Приложение № 12 от наредбата. Видно от кореспонденцията на лист 127-130 от делото са спазени процедурните правила за провеждане на арбитражното изследване в избрана от дружеството лаборатория.

Жалбоподателят е приел арбитражното изпитване да се проведе на 15.10.2024г. в лаборатория в [населено място]/писмо на лист 144/.

Издадени са Заповед № 2100-21/09.10.2024г. на директора на ГД ККТГ на основание чл.30в,ал.1,т.4 от ЗЧАВ. Съставен е протокол за изземване на арбитражна проба № 04/15.10.2024г. и приемо-предавателен протокол и протокол за изпитване № 421/15.10.2024г. /лист 146, 147 и 148 от делото/.

Според извършената експертиза за съответствие на течно гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 № Еа-004/16.10.2024г./лист 149 от делото/ на база на трите протокола за изпитване и след анализ на резултатите е прието, че горивото не съответства на изискванията за качество на течното гориво по показател „пламна температура“.

При тези фактически обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване, като извършва проверки за установяване качеството на течните горива, взема проби, изпитва в акредитирани лаборатории и прилага принудителни мерки.

Съгласно чл. 30г от ЗЧАВ при установяване на нарушения контролните органи (длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1 по аргумент от чл. 30б, ал. 1 от ЗЧАВ) имат право да прилагат принудителни административни мерки, в т. ч. и временно да спрат разпространението и да забраняват разпространението на течните горива в предвидените от закона случаи. В ал. 2 на същия текст е посочено, че принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи.

От приложената по делото заповед № А-413/22.06.2022 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор/лист 83 от делото/ е видно, че инспектор Н. А. К. – длъжностно лице от Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България, с месторабота [населено място], е оправомощен да разпорежда временно спиране на разпространението на течни горива в случаите по чл. 30г, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в" от ЗЧАВ и да забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането или използването на течни горива в случаите по чл.30г, ал.1,т.2 от ЗЧАВ и на основание чл.24, ал.1 от наредбата. Следователно оспорените предписания са издадени от оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл. 30а, ал. 1 от ЗЧАВ, в кръга на предоставените му по делегация правомощия.

Същите са в необходимата форма и съдържат фактически и правни основания за издаването. Цитирани са приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията за налагане на принудителна административна мярка - чл. 30г, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЧАВ, съответно чл.24 от наредбата. Изложени са и фактическите обстоятелства относно извършените проверки, при които са взети контролна и арбитражна проба от течно гориво за дизелови двигатели за изпитване в съответствие с чл. 30б, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ, вр. чл. 16, т. 5 от Наредбата. Описани са и документите, които са издадени след изпитване на контролната проба (констативен протокол и протокол от изпитване), както и направеното в тях заключение, че разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели не отговаря на изискванията по Приложение № 2 от Наредбата по показател пламна температура. Описаните в констативния протокол и протокола от изпитване фактически обстоятелства съставляват едновременно и фактически обстоятелства за налагане на принудителните административни мерки, поради което и заповедите отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Независимо от това, съдът намира, че е налице съществено противоречие в описаните в оспорваните административни актове факти, което дава основание да се приеме незаконосъобразност на приложените принудителни мерки. Контролните органи, към момента на взимане на пробите на 10.09.2024г., видно от протокол № Пд-0124/10.09.2024г. са установили налично количество в бензиноколонката 1992 литра, като горивото е това по партида 319, според декларацията за съответствие № 319/17.06.2024г. Видно от доказателствата по преписката е, че на 11.09.2024г., след взимане на пробите, но преди налагане на принудителните мерки, дружеството е получило доставка на дизелово гориво по партида 436 с декларация за съответствие на качеството на течните горива № 436 от 15.08.2024г. в количество 11899 литра. Първата принудителна мярка е приложена на 12.09.2024г., като видно от оспорвания административен акт е, че спирането на разпространението е наложено по отношение на 13 600 литра гориво при положение, че към момента на взимане на пробата наличното гориво в резервоара, според констатациите на самия административен орган, е било 1992 литра. Тоест, принудителната мярка е наложена и върху това количество гориво, което е получено след взимане на пробата, което е друга партида и с друга декларация за съответствие на качеството. Несъмнено е, че лабораторните изследвания и съответно констатациите с изискванията за качество, се базират само на проба,взета на 10.09.2024г., преди доставката на гориво от 11.09.2024г. Мярката е наложена върху количества, които включват и горивото по партида 436, от която не е взимана проба и за която изложеното несъответствие няма как да се приеме, че е налице без да са правени проби и съответно лабораторни изследвания. Същото в пълна степен се отнася и до втората по време приложена принудителна административна мярка за забрана на разпространението, която също е върху 13 600 литра гориво при налични при вземане на пробата 1992 литра.

Горното обосновава извод за нарушение на императивната разпоредба на чл.9 от наредбата, според която оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво. От тук, необосновани и несъответни на фактите са изводите на контролните органи, тъй като несъответствието с изискванията за качество по показател „пламна температура“ се базира на изследвания от проба, която не включва една от партидите гориво, върху което са наложени принудителните мерки.

Отделно от това, от заключението на вещото лице инж.Н., по допуснатата съдебно-химическа експертиза, се установява, че в експертизата от 12.09.2024г. при прилагането на приложимия стандарт БДС EN ISO 4259-2, получената стойност от 52 °C е сравнена с долната граница по стандарт 52,82 °C без да се отчита доверителния интервал от ±0,9 °C, при който резултатът показва, че горивото съответства на изискванията по показател „пламна температура“, тъй като резултатът с доверителен интервал ще е 52,90°C , което е по-голямо от 52,82°C .

Вещото лице констатира още, че при изследването, извършено от подвижната лаборатория е използвана електрическа запалка, като според забележка към т.6.1 от приложимия БДС EN ISO 2719:2016 употребата на електрически източник на запалване може да даде резултати, различни от тези, получени при употреба на източник на запалване с пламък. Според вещото лице в протокола за изпитване от 12.09.2024г. не е отразено дали са отразени стойностите на показателя „пламна температура“ при абсолютно барометрично налягане или коригирана стойност. Отделно от това се констатират пропуски при отразяването на начина на съхранение и транспортиране на съдовете с контролна и арбитражна проба, което е в противоречие с приложимия стандарт. След подробно изчисление по алгоритъм на база на различните стойности на „пламна температура“ от всички лабораторни изследвания, експертът прави заключение, че още на етап 1 изследваното гориво е отговаряло на изискванията за качество и не са били налице предпоставки за преминаване към Етап 2 от Приложение № 12. Отделно от това, констатираното несъответствие, ако се приеме наличието на такова, е минимално- 0,07°C и според експерта по никакъв начин не влияе върху обема на вредно въздействие върху околната среда. Пламната температура не е между задължителните показатели за дизеловите горива и нейната стойност не е свързана с нарушаване на ЗЧАВ, още повече, че процесното гориво е със съдържание на биокомпонент, който допринася за безопасността на горивото спрямо околната среда. С оглед установеното наличие на две различни партиди гориво, вещото лице е категорично,че при смесването им, което очевидно се е случило, стойностите на евентуално несъответстващите показатели се променят.

Последното, налага извод, че дори и да се приеме наличие на несъответствие, макар че то няма как да се приеме при установеното разминаване между горивото, от което е взета пробата и това, спрямо което са наложени ограниченията, то при така констатираните минимални стойности на разминаване, приложените мерки са несъразмерни и непропорционални.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че оспорените задължителни предписания са незаконосъобразни и следва да се отменят.

Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Задължително предписание за временно спиране № Пд-0877 от 12.09.2024 година, издадено от инспектор от Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България – Пловдив при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което временно е спряно разпространението на течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, от обект Бензиностанция № 1, [населено място], [улица], община Асеновград, от бензиноколонка № 3, свързана с резервоар № 2 за гориво за дизелови двигатели в налично количество 13600 литра, собственост на „ВЕЛДИ 99“ ООД, ЕИК *********, за което е установено,че не съответства на изискванията за качество.

ОТМЕНЯ Задължително предписание за забрана № КП-0445 от 13.09.2024 година, издадено от инспектор от Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България – Пловдив при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което е забранено разпространението на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели, от обект Бензиностанция № 1, [населено място], [улица], община Асеновград, от бензиноколонка № 3, свързана с резервоар №2 за гориво за дизелови двигатели в налично количество 13600 литра, собственост на „ВЕЛДИ 99“ ООД, ЕИК *********, за което е установено,че не съответства на изискванията за качество.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.