№ 24
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500480 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от М. В. И. чрез процесуалния му представител
адвокат А. М. за изменение на решение № 212/06.12.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 480/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта на
разноските, като то бъде допълнено с присъждане в полза на процесуалния му
представител на сумата 2 018,70 лв. с ДДС за осъществената от него
безплатна правна помощ в полза на страната. Счита, че доколкото въззивното
производство е било образувано по силата на постъпилата от О. М. въззивна
жалба, а подадената от него такава няма самостоятелно значение, тъй като е
насрещна въззивна жалба, с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и не дължи разноски, а има право на такива съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Ответникът по молбата О. М. чрез процесуалния му представител
адвокат И. И. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Настоящият състав приема, че молбата за допълване на постановеното
по делото решение е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1
1
от ГПК срок, поради което е допустима.
С решение № 212/06.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 480/2022 г. по
описа на Пловдивския апелативен съд, е потвърдено решение №
230/07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 704/2021 г. по описа на Хасковския
окръжен съд, в частта, в която О. М. е осъдена да заплати на М. В. И. 20
000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 03.05.2021 г. в гр.
М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
непозволеното увреждане - 03.05.2021 г., до окончателното й изплащане,
484,80 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на инцидент, настъпил на 03.05.2021 г. в гр. М., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане -
03.05.2021 г., до окончателното й изплащане, и 483,86 лв. разноски по делото
за заплатена държавна такса и възнаграждения за вещи лица, в частта, в която
е отхвърлен искът на М. В. И. против О. М. за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на инцидента за разликата над
20 000,00 лв. до 40 000,00 лв., в частта, в която О. М. е осъдена да заплати на
Адвокатско дружество „Г. и М.“ 995,52 лв. с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, а по сметка на
Хасковския окръжен съд да заплати 819,35 лв. държавна такса, и в частта, в
която М. В. И. е осъден да заплати на О. М. 1 968,41 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещи лица, като в
останалата част решението е влязло в сила.
В мотивите съдът е приел, че предвид отхвърляне на двете жалби не се
дължат разноски на страните за въззивното производство.
Настоящият състав приема за неоснователно становището на
молителя, че по принцип той не дължи разноски, доколкото подадената от
него въззивна жалба е насрещна и с поведението си не е дал повод за
иницииране на въззивното производство.
Действително насрещната въззивна жалба няма самостоятелно
съществуване и тя не подлежи на разглеждане при евентуално оттегляне на
въззивната жалба на насрещната страна, но в същото време чрез нея
предметът на въззивното производство е разширен, като в случая съдът е
2
следвало да прецени основателността на предявените искове по чл. 49 от ЗЗД
за обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди в тяхната цялост –
както по отношение на уважената с първоинстанционното решение част, така
и за отхвърлената.
От друга страна обаче разпоредбата на чл. 78 от ГПК дава възможност
в полза на всяка от страните да бъдат присъдени разноски съразмерно с
уважената част от иска за ищеца и съразмерно с отхвърлената част от иска за
ответника.
В случая М. И. е въззиваем по подадената от О. М. въззивна жалба
досежно присъденото му обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 484,80 лв., като в
тази част жалбата е отхвърлена и първоинстанционното решение е
потвърдено, поради което на И. се дължат разноски върху този размер /20
484,80 лв./, а доколкото му е била предоставена безплатна правна помощ, те
следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА на Адвокатско
дружество „Г. и М.“, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 9, ал. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в актуалните им редакции/ в размер на 2 018,70 лв. с ДДС.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 212/06.12.2022 г., постановено по в.гр.д. №
480/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските,
КАТО ОСЪЖДА О. М. със седалище гр. М., Х. о., ул. П. А. № *, Булстат
******** да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ с адрес: гр. Х., бул.
Б., **********, Булстат *********** сумата 2 018,70 лв. /две хиляди и
осемнадесет лева и седемдесет стотинки/ с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставена безплатна
правна помощ на М. И. във въззивното производство.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4