Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 06.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
ч.гр.дело №302 по описа за 2020
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението „Т.-С.“ ЕАД против постановление от 13.11.2019
г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 2019850400347
по описа на ЧСИ Л.М.с peг.
№785 с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение против
разноските за адвокатско възнаграждение в частта над 200 лв. (по чл.10, т.1 от
Наредба №1/2009 г.), както и относно размер на разноските за такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят сочи, че ЧСИ неправилно е
приел, че на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител над минималния размер по
чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. Изтъква се, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и длъжника – като дружеството, чиито собственик е
Общината е сигурен платец, поради което размера на адвокатското възнаграждение
е завишен. Също така, че на взискателя не се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй
като не са извършени такива действия. На следващо място – счита, че неправилно
е определена пропорционална такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ след включването
на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане, в събраната сума –
материалният интерес, върху който се начислява пропорционалната такса е само
присъденото вземане по изпълнителния лист. Претендират се разноски в производство
по обжалване на акта на съдебния изпълнител.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да
се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и
спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78,
ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв
и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ. Изтъква се, че адвокатското възнаграждение е
определено и за извършени след образуване на изпълнителното дело действия и
затова се дължи възнаграждение и по чл.10, т.2 от Наредбата, както и че същото
е определено в нормативно предвидения минимален размер. Начислените и обикновени
такси по Тарифата за ТРЗЧСИ са за поискани от взискателя
и извършени изпълнителни действия и в законоустановения
размер, а таксата по т.26 е определена в размер, съобразен с размера на
паричното вземане включващо адвокатското възнаграждение и заплатени от взискателя разноски,
съгласно съдебната практика на съдилищата в цитираните съдебни актове.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител,
с който се е произнесъл по искане на
длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението, в
т.ч. такса по т.26 от Тарифата и то е предмет на съдебен контрол .
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Производството
по изпълнително
дело е образувано по молба от взискателя
„ДЮС
А.“ ЕООД в качеството му на цесионер, придобил вземането по изпълнителен
лист, издаден на 21.08.2019 г. по гр.дело № 24125 по описа за 2017 г. на
СРС, ГО, 143 състав против длъжника
„Т.С.“ЕАД
за принудително удовлетворяване на парично вземане в размер на 300 лв. присъдено в полза на
адвокат Н.И.И.адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. Извършеното прехвърляне на вземане с договор от 01.10.2019
г. е съобщено на длъжника на 03.10.2019 г. с писмо, който факт не е спорен в
производството. В молбата за образуване на изпълнителното
производство, чрез адв.М.Л., взискателят
е посочил изпълнителни
способи – запор върху движими вещи и вземания на длъжника и налагане на
възбрани върху притежавани от същия недвижими имоти. Претендирани
са и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в
размер на 350 лв. С молбата е
представено пълномощно и договор (споразумение за адвокатско възнаграждение) от
29.10.2019 г., сключен между цедента на вземането и адв.Л., в който е уговорено заплащането на адвокатско
възнаграждение в посочения размер от 350 лева за представителство в изпълнителното производство, като същото е
заплатено чрез преводно нареждане на 30.10.2019 г. С допълнителна молба с вх.№ 2044
от 01.11.2019 г. взискателят е оттеглил искането за
прилагане на изпълнителни способи,
насочени върху права на собственост на длъжника върху движими и недвижими вещи
и е заявил нов изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 05.11.2019 г. В
същата са определени разноски по изпълнително дело в размер на 350 лв. и 222,
89 лв. такси по ТТЗЧСИ, в т.ч. и такива дължими към 15.11.2019 г. (в един бъдещ момент).
По делото няма данни за извършени изпълнителни
действия за принудителното удовлетворяване на вземането или да са били
предприети други изпълнителни действия,
извършени от адвоката на взискателя, и, или, за доброволно изпълнение
от длъжника. Длъжникът е подал възражение от 07.11.2019 г., като в указания му
срок с молба от 13.11.2019 г. взискателят е изразил
становище за основателност на възражението за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение, над минимално определения размер по Наредба
№1/2004 г. за МРАВ за образувано и процесуално представителство. Длъжникът е подал
възражение срещу определените разноски с
поддържаните и в настоящото производство доводи, което възражение с обжалваното
постановление е оставено без уважение, в частта над минималния размер по т.1 и
т.2 от чл.10 от Наредбата на адвокатското възнаграждение, както и размера на
т.26 от Тарифата при съобразяване на същото.
При тези данни, Софийският градски съд намира,
че постановлението на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника в изпълнението против размера на адвокатското
възнаграждение е оставено без уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички
останали случаи се дължат разноски по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се
предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса
не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Кредиторът поначало няма задължение да кани
длъжника да изпълни доброволно
задължението си по изпълнителния лист. Видно от книжата по делото
е, че в случая предишният кредитор е уведомил длъжника за извършената цесия. Длъжникът
не е погасил задължението нито преди, нито след образуването на изпълнителното
дело, което е породило и обуславя наличието на интерес у взискателя
да предприеме събирането в производството по индивидуално принудително
изпълнение по ГПК. Длъжникът не е платил сумата по
изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи
таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни
и други действия (чл.
78, ал. 1 ЗЧСИ).
Отговорността
за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този
смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори
това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на
разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи
разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗА и
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер на възнаграждението за
съответния вид правна помощ.
Спорът в
настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски
по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №1/2004 г. при твърдения за липса извършени
други допълнителни действия от процесуалния представител на взискателя, така и налице ли е прекомерност и в тази
връзка предпоставка за намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 ГПК, съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото. С подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело са посочени изпълнителните действия за удовлетворяване
вземането на взискателя, а в последствие са посочени
и нови изпълнителни способи. Вземането не е удовлетворено доброволно в предвидения
законовия срок, нито по-късно. Взискателят по
образуваното изпълнително делото е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение в уговорения размер за образуване и осъществяване на процесуално
представителство по изпълнително дело. Видно от договор за правна помощ и
съдействие същото е било уговорено и заплатено, доказателство за което е споразумението
и преводното нареждане от 30.10.2019 г. – т.2 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ВКС, ОСГТК.
С
оглед на горното, съдът намира, че на взискателя се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба
№/2004 г. за МРАВ. При съобразяване с минималните размери на адвокатските
възнаграждение за образуване на изпълнително дело – 200 лв. (т.1) плюс ½ от съответното възнаграждение, посочено
в чл.7, ал.2, т. 1 – или 150 лв., то общият размер на минималното
възнаграждение е 350 лв. Уговореното и
заплатено от страната възнаграждение не се явява прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото и не надвишава
определените минимални размери за адвокатско възнаграждение (арг. от чл.78, ал.5 ГПК вр. с
чл.36 ЗАдв), поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. От това следва извода и за неоснователността на жалбата по
чл.435 ГПК в частта й, против постановлението на ЧСИ с което възражението на
длъжника е оставено без уважение за възнаграждение надвишаващо сумата 230 лв.,
защото тази претендирана за присъждане сума е под
минимума.
Жалбата, в частта срещу определените
разноски за пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ е частично основателна.
Това е така, защото съгласно т.26,
б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от
100 лв. до 1000 лв. е 10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка т.4
към т.26
от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите
такси. Заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален
интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума”
по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на
съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това,
правилно съдебния изпълнител е приел, че тези разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените
от взискателя такси по изпълнението, които не се
включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало
начисляването на такси върху такси, което е недопустимо). В този смисъл е
съдебната практика на съдилищата в т.ч. и Решение № 278 от 25.06.2012 г. на ВКС,
Четвърто гражданско отделение,
постановено по гр. дело № 414 по описа за 2012 г., което съдът – в
настоящия съдебен състав, възприема за правилно. В тази връзка, съобразно т.26
б.“б“от ТТР към ЗЧСИ, таксата, която се дължи при събиране на вземането,
предмет на изпълнителното производство вкл. размера на разноските за
адвокатското възнаграждение (общо 530 лв.) – тоест в размер на 63, 60
лв. с ДДС). Като е счел, че длъжникът дължи такса в така определения
размер ЧСИ е постановил законосъобразен акт, поради което подадената против
същия жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, което следва да бъде оставено без уважение от съда, с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Т.-С.“ АД с ЕИК *****против постановление от 13.11.2019 г. на съдебния изпълнител по
изп. дело № 2019850400347 по описа на ЧСИ Л.М.с peг. №785 с район
на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение против разноските
за адвокатско възнаграждение в частта над 230 лв. (по чл.10, т.1 и т.2 от
Наредба №1/2009 г.), както и относно размер на разноските за такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.