№ 1492
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503356 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Е. Д. М., с която обжалва
решение № 260 260 от 26.04.2024 г. постановено по гр. д. № 1 590/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, с което съдът е отхвърлил
предявеният от Е. Д. М. срещу С. Б. Т. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 100 000 лв. (период на увреждане от 11.01.2018 г. до 01.11.2019 г.), представляваща
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди (неприятно емоционални изживявания и
предизвикана хипертония, депресия, страх, чувство на унижение и притеснение) резултат от
публикацията на ответника в интернет изданието Breaking.bg и клеветническата кампания
срещу ищеца, изразена в статия, озаглавена „Има ли чадър над бандата на К.“ на 11.01.2018
г. и по-точно „катастрофиралата кола на бандита“, и „Тогава…. В домовете им са открити
автомат Калашников с лазарен прицел, три пистолета „Макаров“, револвер „Смит и Уестън“,
16-калиброва пушка,…“, като неоснователен и е осъдил Е. Д. М. да заплати на С. Б. Т.
сумата от 800 лв., сторени деловодни разноски.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Твърди, че решението съдържа несъстоятелни и необосновани,
неправилни, незаконосъобразни мотиви, относно това представляват ли публично
изложените от ответника твърдения по отношение на ищеца. Моли съда да постанови
1
решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважи
предявеният иск.
Ответникът по въззивната жалба С. Б. Т. оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди атакуваното.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 260
260 от 26.04.2024 г. постановено по гр. д. № 1 590/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е отхвърлил предявеният от Е. Д. М. срещу С. Б.
Т. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв. (период на
увреждане от 11.01.2018 г. до 01.11.2019 г.), представляваща обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди (неприятно емоционални изживявания и предизвикана хипертония,
депресия, страх, чувство на унижение и притеснение) резултат от публикацията на
ответника в интернет изданието Breaking.bg и клеветническата кампания срещу ищеца,
изразена в статия, озаглавена „Има ли чадър над бандата на К.“ на 11.01.2018 г. и по-точно
„катастрофиралата кола на бандита“, и „Тогава…. В домовете им са открити автомат
Калашников с лазарен прицел, три пистолета „Макаров“, револвер „Смит и Уестън“, 16-
калиброва пушка,…“, като неоснователен и е осъдил Е. Д. М. да заплати на С. Б. Т. сумата
от 800 лв., сторени деловодни разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с определение № 263 425 от 02.06.23 г., постановено по гр. д. № 1 590/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав съдът е отменил протоколно
определение, с което е даден ход по същество и е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
производството по гр. д. № 1 590/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 22 състав до приключване на преюдициалното производство ( НЧХД № 2 245/18
г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав и по-точно
ВНЧХД № 5 357/22 г. по описа на Софийски градски съд).
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 23.04.24 г.
първоинстанционния съд е провел открито съдебно заседание, насрочено с разпореждане от
04.01.2014 г. и е дал ход по същество.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявен
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на статия „Има ли чадър над бандата на К.“
2
на 11.01.2018 г. и по-точно „катастрофиралата кола на бандита“, и „Тогава…. В домовете им
са открити автомат Калашников с лазарен прицел, три пистолета „Макаров“, револвер „Смит
и Уестън“, 16-калиброва пушка,…“.
С атакуваното решение № 260 260 от 26.04.2024 г. постановено по гр. д. № 1
590/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е
отхвърлил предявеният от Е. Д. М. срещу С. Б. Т. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 100 000 лв. (период на увреждане от 11.01.2018 г. до 01.11.2019 г.),
представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди (неприятно емоционални
изживявания и предизвикана хипертония, депресия, страх, чувство на унижение и
притеснение) резултат от публикацията на ответника в интернет изданието Breaking.bg и
клеветническата кампания срещу ищеца, изразена в статия, озаглавена „Има ли чадър над
бандата на К.“ на 11.01.2018 г. и по-точно „катастрофиралата кола на бандита“, и „Тогава….
В домовете им са открити автомат Калашников с лазарен прицел, три пистолета „Макаров“,
револвер „Смит и Уестън“, 16-калиброва пушка,…“, като неоснователен и е осъдил Е. Д. М.
да заплати на С. Б. Т. сумата от 800 лв., сторени деловодни разноски.
По отношение на допустимостта и основателността на подадената
въззивна жалба:
По отношение на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от легитимирани лица. Разгледана по същество същата е
основателна.
Релевираните от жалбодателя доводи са свързани с твърдението, че решението
съдържа несъстоятелни и необосновани, неправилни, незаконосъобразни мотиви, относно
това представляват ли публично изложените от ответника твърдения по отношение на
ищеца. В тази връзка се е изопачена етимологията на думата „банда“, както и че по делото
липсват доказателства, кореспондиращи по съдържание и по време с процесната статия.
Изпълнявайки служебните си задължения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е недопустимо.
По отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци -
нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично
служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на
първоинстанционното решение (чл. 269, изр. 1 ГПК), но по отношение на преценката за
неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Ограниченията в обсега
на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но
не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането
на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва
да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
3
интерес. По аналогични съображения ограниченията в дейността на въззивната инстанция
не следва да се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции за
осигуряване на приложението на императивни процесуални норми, установени в публичен
интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и
състезателното начало. Затова законът е възложил на въззивния съд служебно да следи за
допустимостта на решението в обжалваната му част, независимо от липсата на нарочно
оплакване във въззивната жалба. В този см. са задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Константата практика на съдилищата, включително задължителната по TP №
1/17.07.2001 г. по т. д. 1/2001 г. по описа на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., приема
за недопустимо онова съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки
липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил
десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или
не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на
положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън
от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца;
когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с
който не е бил сезиран - разгледал е непредявен иск.
Спирането на производството по делото е временна недопустимост на
развитието на висящ процес, т. е. важаща през известен период забрана да се извършват от
съда и от страните на процесуални действия. Спирането на делото поради връзка на
преюдициалност (чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК) е пречка за упражняването на правото на иск, с
оглед на наличността на висящо обуславящо дело, което по същество е отрицателна
процесуална предпоставка. Основна последица от спирането на делото е невъзможността
страните и съдът да извършват процесуални действия, насочени към движението на делото.
Извършването на такива действия опорочава постановеното решение.
Възобновяването на производството по делото означава подновяване на
процесуалните действия по неговото развитие и се предпоставя от отпадането на пречките,
довели до спирането. Възобновяването става с нарочно определение на съда, с което същият
констатира, че пречката наложила спирането вече не съществува.
В конкретния случай видно от доказателствата по делото с определение
първоинстанционния съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
производството по гр. д. № 1 590/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 22 състав до приключване на преюдициалното производство (НЧХД № 2 245/18 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101 състав и по-точно ВНЧХД
№ 5 357/22 г. по описа на Софийски градски съд). По делото липсват доказателства за
влизане в сила на съдебен акт по преюдициалното производство. Липсва и нарочното
определение, с което първоинстанционния съд следва да възобнови производството.
4
Постановеното разпореждане за насрочване на открито съдебно заседание не може да бъде
възприето като нарочно определение за възобновяване. С оглед на изложеното настоящият
състав намира, че постановеното решение е опорочено, тъй като е налице отрицателно
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – определение, с
което производството по делото е спряно.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на
отпадане на пречката за развитие на производството.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260 260 от 26.04.2024 г. постановено по гр. д. № 1 590/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, че съдът е отхвърлил
предявеният от Е. Д. М. срещу С. Б. Т. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 100 000 лв. (период на увреждане от 11.01.2018 г. до 01.11.2019 г.), представляваща
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди (неприятно емоционални изживявания и
предизвикана хипертония, депресия, страх, чувство на унижение и притеснение) резултат от
публикацията на ответника в интернет изданието Breaking.bg и клеветническата кампания
срещу ищеца, изразена в статия, озаглавена „Има ли чадър над бандата на К.“ на 11.01.2018
г. и по-точно „катастрофиралата кола на бандита“, и „Тогава…. В домовете им са открити
автомат Калашников с лазарен прицел, три пистолета „Макаров“, револвер „Смит и Уестън“,
16-калиброва пушка,…“, като неоснователен и е осъдил Е. Д. М. да заплати на С. Б. Т.
сумата от 800 лв., сторени деловодни разноски, като недопустимо.
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от момента на отпадане на пречката за развитие на
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5