РЕШЕНИЕ
№ 1825
Гр. Пловдив,
03.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Второ отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №1664 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по искова молба на С.Г.Х., с ЕГН **********,***,
подадена чрез процесуален представител адв.С.Б. *** за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00
лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в резултат на
отменен по съдебен ред незаконосъобразен електронен фиш серия К № 1141617 на ОД
на МВР – Пловдив, издаден от ОД на МВР гр.Пловдив, представляващи сторените във
връзка със съдебното обжалване
по
КАНД №462/2017г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХIV к.с. разноски за договореното
адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
по иска – Областна дирекция на МВР гр.Пловдив, в писмен отговор на
упълномощения си процесуален представител главен юрк.***оспорва
исковата молба, изразява становище за недопустимост на исковата претенция,
както и навежда твърдения за неоснователност и недоказаност на същата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и
разноски по производството, като е направено възражение за прекомерност на
обезщетението, съответно на адвокатското възнаграждение за настоящото дело. В
съдебно заседание, редовно призована ОД на МВР Пловдив не изпраща представител.
Прокурор
при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на иска.
Пловдивският Административен Съд – 10 състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на С.Г.Х. , ЕГН
********** е издаден електронен фиш серия К № 1141617 на ОД на МВР – Пловдив,
издаден от ОД на МВР гр.Пловдив, с който му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Посоченият електронен фиш е обжалван от С.Х. ***
(ПРС), за което е образувано АНД № 6688 по описа за 2016 г. на същия съд
(приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 129/26.01.2017
г., с което процесния електронен фиш е отменен. Решението
на ПРС е обжалвано от страна на ОД на МВР гр.Пловдив пред Административен съд –
Пловдив, който с Решение № 802/18.05.2017 г. постановено по КАНД № 462/2017 г.
го е оставил в сила.
Пред Административен съд – Пловдив С.Г.Х. е
представляван от адв.С.Б., съгласно пълномощно и
Договор за правна защита и съдействие от 11.04.2017г., представен пред
Административен съд Пловдив (лист 15 по КАНД №462/2017г.). От съдържанието на
цитирания договор се установява, че С.Х. е заплатил в брой уговореното в
договора от 11.04.2017г. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Пред настоящата съдебна инстанция е представен и втори
договор за правна защита и съдействие (лист 19 по адм.
дело № 1664/2019 г. по описа на съда), за процесуално представителство по
настоящото дело, по който ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна: По отношение допустимостта и подсъдността на
производството настоящият съдебен състав взе предвид, че така предявения иск е
подсъден на административните съдилища съобразно правните норми на чл.203 и сл.
от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и
юридическите лица могат да искат репариране на вреди, причинени им от незаконна
административна дейност. Като обективно условие, за да се претендира
обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са изпълнени
изискванията на чл.204 ал.1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в сила друг
административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е предявен
от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е издаден процесният електронен фиш, с което ищецът свързва
претърпените от него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на иск по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение
на изискването да е налице отменен административен акт /респективно прогласен
за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като
вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и отменения
акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност
в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и
постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на
ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и
останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са
страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на
определена администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/,
което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по
следните за това съображения: Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове.
За да
възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал,
ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество.
Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен акт,
издаден от административен орган – електронен фиш, отменен с влязло в сила
съдебно решение, постановено по АНД № 6688/2016 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, оставено в сила с Решение № 802/18.05.2017 г. постановено по КАНД №
462/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца
имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда
и незаконосъобразния акт.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер
на 300лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство
и защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е по делото, че
именно във връзка с оспорване на електронния фиш, ищецът в настоящото
производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300лв.,
уговорен и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие.
Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако
не бе издаден незаконосъобразния електронен фиш, като намаляването на неговото
имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на акта. В този смисъл,
издаденият от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт.
С исковата молба до настоящата инстанция ищецът
претендира и присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи заплатените
от него разноски по делото, които съдът констатира съобразно приложения договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските в размер на адвокатско
възнаграждение от 340.00 лева и заплатена държавна такса в размер от 10.00 лева.
В отговора на исковата молба ответникът възразява на
тяхното присъждане и за двете съдебни производства с мотив, че заплатеният
адвокатски хонорар не представлява накърняване на имуществената сфера на
ищцата, поради което не може да бъде изведен като вреда, ето защо той не е
пряка и непосредствена последица от отменения електронен фиш, а произтича от
договора за правна помощ и съдействие, който се сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно съгласие.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененият електронен фиш. Следва да се има предвид
също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания,
прилаган и при разглеждане на жалби
срещу електронните фишове, субсидиарно са приложими
правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в
хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона
не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски,
извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и
съдействие в производство по оспорване на ЕФ, приключило с неговата отмяна,
представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е
възстановена, и за която ОД на МВР гр.Пловдив дължи обезщетение на основание
чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл и ТР
№1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платените разноски за
адвокат по КАНД № 462/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
В конкретния случай договореният и заплатен от ищеца
размер на адвокатското възнаграждение, е в размер на 300 лв. (т.е. в минимално
определения такъв в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за този вид работа) за
процесуално представителство пред Административен съд Пловдив. В тази насока
следва да бъде съобразено, че оказаната от адвокат Б. правна помощ се изразява
в изготвяне на касационна жалба срещу първоинстанционното
съдебно решение и лично явяване в съдебно заседание пред касационната
инстанция. Без всякакво съмнение в случая следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., според която
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция,
включително и при връщане на делото за ново разглеждане.
Ето защо, уговореният и заплатен от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение, който каза се е в размер на 300 лв. за една съдебна
инстанция, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите
на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и
обоснован".
В тази връзка, основателно се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от датата на предявяване
на иска - 05.06.2019 г., до окончателното ѝ изплащане / в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. и трайната съдебна
практика в Решение №15973/19.12.2018 г. по адм.д. №8875/2018
г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018 г. по адм.д.№8399/2017
г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018 г. по адм.д.№8483/2017
г. на ВАС и др/.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производството
разноски в размер на 350 лв. –
заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 10
лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 340 лв. В случая и с оглед
възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие
пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че възнаграждението не е
прекомерно, като не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на
разноските в тази им част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. В случая с оглед материалния интерес
по настоящото дело, минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно
чл. 8, ал.1, т.1 от Наредбата е 300 лв. Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение,
който каза се е 340 лв. за настоящата съдебна инстанция, е
ориентиран към минималния размер и като такъв следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован", с оглед осъществената
процесуална защита.
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив
да заплати на С.Г.Х.,с ЕГН **********,***, сумата от 300.00 /триста/ лева,
съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразен и отменен с
влязъл в сила съдебен акт електронен фиш серия К № 1141617 издаден от ОД на МВР
– Пловдив, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив
да заплати на С.Г.Х. , ЕГН **********,***, сумата от 350.00 /триста и петдесет/
лева, съставляваща разноски по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: