№ 79
гр. Варна, 06.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. С.
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500027 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 27/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по три въззивни и две частни жалби на страните
както следва:
-По въззивна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против
решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му:
срещу И. Г. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален договор за
поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с предмет
осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. № 1537/2017г.
по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС,
определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски
съвет, за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. с ДДС до
претендираната от 95 624, 65 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; срещу В. С. Д. за заплащане на възнаграждение по неформален
договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от 01.10.2019г. с
предмет осъществяване на процесуална защита в производствата по т.д. №
1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на САС и т.д. № 2684/2021г.
на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение № 1018/09.11.2023г.,
допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и двете на Висшия адвокатски
съвет, за разликата над присъдената сума от 8 000 лв. с ДДС до
претендираната от 18 740 лв. с ДДС, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати разноски на
насрещната страна, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответниците В. С. Д. и И. Г. Д., (последната чрез адв. А.) са подали,
обективирани в насрещните им въззивни жалби, отговори на въззивната
жалба на Д. Ф..
1
-По насрещна въззивна жалба от В. С. Д., против решение №
914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на
Варненския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: същият е осъден да заплати
на Д. С. Ф. сумата от 8 000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от
01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в
производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на
САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с
решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и
двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; и въззивникът е осъден за заплащане на разноски.
-По насрещна въззивна жалба от И. Г. Д., подадена чрез адв. А.,
против решение № 914/06.08.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по
описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които: възивницата е
осъдена да заплати на Д. С. Ф. сумата от 25 000 лв. с ДДС - възнаграждение
по неформален договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка от
01.10.2019г. с предмет осъществяване на процесуална защита в
производствата по т.д. № 1537/2017г. по описа на СГС, в.т.д. № 2350/2022г. на
САС и т.д. № 2684/2021г. на ВКС, определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с
решение № 1018/09.11.2023г., допълнено с решение № 1097/11.01.2024г. и
двете на Висшия адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението; и същата е осъдена за заплащане на разноски.
Д. С. Ф. е подал писмен отговор на двете насрещни въззивни жалби на
ответниците.
-По частна жалба на Д. С. Ф., подадена чрез адв. К.М., против
определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по
описа на Варненския окръжен съд по реда на ч. 248 ГПК, В ЧАСТТА, с
която по молбата на В. С. Д. и И. Г. Д. е изменено решение № 914 от
06.08.2024 година, постановено по гр. дело № 400 по описа на Варненския
окръжен съд за 2024 година в частта за разноските и Д. С. Ф. е осъден да
заплати на И. Г. Д. допълнително сумата от 617,91 лева с вкл. ДДС,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената
сума от 711,91 лева с ДДС, както и е осъден да заплати на В. Д. допълнително
сумата от 732,43 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение над присъдената му сума от 569,19 лева., на осн. чл. 78, ал.3
ГПК.
В. С. Д. и И. Г. Д., чрез адв. А., са подали писмен отговор на частната
жалба.
- По частна жалба на В. С. Д. и И. Г. Д., подадена чрез адв. А.,
против определение № 4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което по молбата им по реда на
чл. 248 ГПК е изменено решение № 914 от 06.08.2024 година, постановено по
гр. дело № 400 по описа на Варненския окръжен съд за 2024 година в частта за
разноските и Д. С. Ф. е осъден да заплати на И. Г. Д. допълнително сумата от
617,91 лева с вкл. ДДС, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение над присъдената сума от 711,91 лева с ДДС, както и е осъден
да заплати на В. Д. допълнително сумата от 732,43 лева с вкл. ДДС,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение над присъдената му
2
сума от 569,19 лева., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Д. С. Ф. е подал писмен отговор на частната жалба.
Трите въззивни жалби и частната жалба на Д. С. Ф., както и отговорите
по тях са в срок, редовни са и допустими.
Съдът, след служебна проверка, намира следното:
С обжалваното определение с № 4884/07.11.2024 г., окръжният съд по
реда на чл.248 ГПК се е произнесъл по молбата на ответниците В. С. Д. и И. Г.
Д. за изменение на решение № 914 от 06.08.2024 година, постановено по гр.
дело № 400 по описа на Варненския окръжен съд за 2024 година в частта за
разноските, като частично е уважил същата по отношение на осъждането на
ищеца за заплащане разноски на ответниците (молителите) за адвокат и
присъдил на последните допълнително суми за адвокатско възнаграждение
(но не пълните претендирани с молбата по чл.248 ГПК размери). В мотивите
на определението по чл.248 от ГПК, окръжният съд е разгледал и
възраженията на ответниците (молители) по размера на разноските, които те
са осъдени с решението да платят на ищеца и на процесуалния му
представител. В диспозитива на определението, обаче липсва произнасяне от
съда по отношение на така отхвърлените части от молбата по чл.248 ГПК
(включително и за отхвърлянето на претендираните от ответниците разноски
за адвокат до пълния им размер). Предвид това, делото следва да бъде
върнато на окръжния съд за преценка дали се касае до допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на определението и евентуално провеждане
на производство по чл. 247 ГПК.
Съдът съобрази също, че в частната жалба на В. С. Д. и И. Г. Д.,
подадена чрез адв. А., против определение № 4884/07.11.2024 г. са развити
оплаквания срещу определението на окръжния съд по чл.248 ГПК, касаещи
отхвърляне на исканията им както за присъждане на разноски в тяхна полза за
адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер, така и за
изменение на размера на разноските, които те са осъдени да платят на другата
страна и адвоката, а е отправено несъответно им (а и на диспозитива на
обжалваното определение) искане пред въззивния съд за присъждане в тяхна
полза на разноски за първата инстанция до размер съответно от 1070,66 лв. и
от 7 356,45 лв. Затова, след евентуално провеждане на производство по чл. 247
ГПК, окръжният съд, съгл. чл. 262 ГПК, следва да даде указания и срок на
въззивниците В. С. Д. и И. Г. Д. да уточнят частната си въззивна жалба срещу
определението по чл. 248 ГПК, като посочат конкретната обжалвана
неизгодна за тях част от определението и изложат, съответни на това,
оплаквания и искане.
Предвид обусловеността разглеждането на въззивните жалби от
приключване на евентуалното производство по чл. 247 ГПК за поправка на
очевидна фактическа грешка в определението по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, а и на производството по отстраняване на
нередовността в частната жалба срещу последното, въззивното производство
следва да бъде спряно до приключване на производството по чл.247 ГПК с
окончателен съдебен акт.
Предвид изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в.гр.д. № 27 по описа на Апелативен съд
Варна за 2025 г. до приключване на производството по чл. 247 ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4884/07.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд по чл.
248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с окончателен
съдебен акт.
Изпраща делото на Окръжен съд – Варна за преценка наличието на
предпоставките и евентуално провеждане на производство по чл. 247 ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение №
4884/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 400/2024 г. по описа на Варненския
окръжен съд, както и за провеждане на производство по чл. 262 ГПК
съобразно мотивите на настоящото определение. След приключване на
производството, делото следва да бъде върнато на Апелативен съд –Варна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4