Протоколно определение по дело №1045/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1140
Дата: 2 юни 2024 г. (в сила от 2 юни 2024 г.)
Съдия: Ненка Цветанкова
Дело: 20235220101045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 1140
гр. Пазарджик, 30.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20235220101045 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът А. Т. Т. – уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.
За него се явява адв. А. Д. от САК - надлежно упълномощена с ИМ.
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“- София - редовно
уведомени по реда на чл.56 ал.2 от ГПК, се представлява от юрк. Р. Р. -
надлежно упълномощен с ОИМ.
Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, се явява лично.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
ЮРК. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Л. С. Ц., с вх.
№12908/20.05.2024 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на
1
заключението на в.л. Л. С. Ц., запознати сме с него.
СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на ** години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ. Л. С. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност,
която нося. Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.

АДВ. Д.: Съгласно чл. 16д, цитиран на страница 10 от експертизата,
работното време на служителите в наряд се изчислява и отчита в часове
сумирано за 3-месечен период.
Ако следваме последователността на действията, изброени в
конкретната правна норма, означава ли, че часовете положен труд от ищеца
първо да трябва да се изчислят и отчитат и чак на последно място да бъдат
сумирани за тримесечен период?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Считам, че в отработеното време трябва да се
включат всички часове отработени на служителя в наряд и в редовна смяна,
както и тези допълнително 30 мин., които съм взел предвид при изготвяне на
заключението. Всичко това следва да се счита като отработено време и следва
да се съобрази с норматива и следва да се отчете дали има превишение на
норматива или няма превишение на норматива. Всички часове отработени от
наряд, в редовна смяна, като отработени следва да се включат и тези 30
минути, съответно 15 минути преди смяната и 15 минути след смяната. И
след като бъдат отчетени всички отработени часове, следва да се съобразят с
норматива и съответно тогава да се установи има ли превишение на
отработени часове или няма.
2

АДВОКАТ Д.: При извършване на изчисленията на всеки наряд сте
добавил 30 минути допълнително време, как сте ги сметнал тези 30 минути
като извънреден труд или като обикновен труд ли са
пресмятани/преизчислени, за да получите крайната сума за доплащане?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Тези 30 минути съм ги отчел като отработено време, а
не като извънреден труд.

АДВ. Д.: Бихте ли могли да кажете в такъв случай, че ако се приеме, че
тези 30 мин. са извънреден труд за всеки наряд, какъв ще е размерът на
сумата на доплащане и размерът на лихвите?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В колонка 9 съм посочил броя на нарядите, умножил
съм броя на нарядите по часовата ставка и съм посочил отработените часове в
колонка 11. Към тези отработени часове съм включил часове в занятия,
часове редовна смяна, които е положил и към тях съм добавил тези 30
минути. Всичко това съм го посочил като общо отработени часове. Не като
извънреден труд, а като общо отработени часове.
В колонка 9 съм посочил броя на нарядите, те трябва да се умножат по
30 минути или по 1 ч. и полученият брой часове да се умножат по тарифната
ставка за 1 час.

АДВ. Д.: Може ли съгласно в момента действащото законодателство в
Р. България да се приеме, че най-малката мерна единица за количество
отработен труд е 1 час?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Считам, че въпросът е по - скоро правен и не мога да
отговоря на този въпрос.
Ако се вземе, че не са 30 минути, а е отработен допълнително един час,
това което съм посочил като допълнително за плащане - тези 143.44 лв.
трябва да се умножат по 2 и ще се получи резултата за 1 час, това важи и за
лихвите.

АДВ. Д.: Оспорвам експертизата по т. 2. Смятам, че към момента не е
даден точен и ясен отговор на формулирания от съда въпрос - Колко часа е
3
положил ищецът при всеки отчетен период, през исковия период, като
приеме, че положеният извънреден труд за всяко едно дежурство е 30
минути? Считам, че с така формулирания въпрос са дадени указания на
вещото лице от съда да приеме и изчисли 30 минути, като извънреден труд, а
не като общо отработени часове.
С отговора на въпроса, поставен към вещото лице в днешното съдебно
заседание, стана ясно, че изчисленията, извършени от него в експертизата, са
направени като тези 30 минути са отчетени като обикновен труд, а не като
извънреден такъв.
В случай, че бъдат коректно извършени съгласно указанията дадени от
съда, в такъв случай изчисленията ще бъдат променени и поради тази
причина считам и моля да бъдат дадени указания на вещото лице да отговори
повторно единствено на втория поставен въпрос.
Това би довело и до промяна на размера на дължимите мораторни лихви
върху неизплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд, т.е.
на въпрос 3– ти.
Считам, че минутите отработени допълнително към всеки наряд от
ищеца дали са извънреден труди или обикновен такъв, е правен въпрос, на
който отговор евентуално следва да даде съда, а не вещото лице.

ЮРИСК. Р.: Госпожо председател, оспорвам това искане на колегата -
да бъде изчислено колко е положеният за отичате извънреден труд относно
въпросите към вещото лице. Тъй като считам, че съгласно чл. 16д много ясно
е посочено изчисленията са сумарно на тримесечие, и вещото лице е длъжно
да се съобрази с чл. 16д, начина на отчитане на работното време, за да може
да изчисли колко е извънредният труд. А когато в случая се задава
хипотетичен извънреден труд без предварителни рамки на конкретен член за
мен вариантът да правим хипотези извън предписаните норми, което е
недопустимо, още повече и объркващо, както за съда, така и за вещото лице.
Така, че смятам, че направената експертиза е добре направена и ясно
може да се види с допълнителните минути колко отработва и без тях, колко е
в нула или минус по отношение на извънредния труд за конкретния служител.

4
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Считам, че ако 30 минути се признаят като
извънреден труд, това значи ли, че в 3-месечията, в които има неизпълнение
на норматива и за тях следва да се считат като извънреден труд.
Тарифната ставката в заключението за 1 час извънреден труд е
изчислена с 50 процента увеличение за извънреден труд за всяко едно от
тримесечията.
На страница 11, ако вземем например периодът на 2-рото тримесечие
на 2020 г., за да получим колко часа е извънреденият труд, ако се приеме, че
тези 30 мин. или 1 час над 12/24 часа представляват извънреден труд, броят на
нарядите 13 се умножават по 1 ч. или съответно по 30 минути, и се получа
колко часа извънреден труд. След това получените часове се умножават по
тарифната ставка за съответния период и се получава сумата за извънреден
труд.

АДВ. Д.: Нямам повече въпроси към вещото лице. По-горе изложих
становище по приемането заключението на СИЕ.
ЮРИСК. Р.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.

СЪДЪТ намира, че заключението на изготвената по делото СИЕ следва
да бъде приета. С оглед разясненията на вещото лице в днешното съдебно
заседание и с оглед на това какво ще приеме съдът по същество – дали
отработеното над всяко 12 часово, респ. 24 часово дежурство, е извънреден
труд, е въпрос на аритметика колко часа извънреден труд би бил положил
ищецът, ако отработеното над всяко 12 часово, респ. 24 часово дежурство е
извънреден труд. Поради това указания на вещото лице да отговори повторно
на въпроси не следва да бъдат давани.
Воден от горното

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на изготвената от вещото лице Л. С. Ц.
съдебно-икономическа експертиза.
5
На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на 250
лв., съгласно представената справка-декларация, от които: 200 лв. от бюджета
на съда и 50 лв. от ответната страна, вносими в десетдневен срок от днес. В
противен случай вещото лице може да бъде снабдено с изпълнителен лист.

ЮРИСК. Р.: Госпожо съдия, моля да бъде изпратен препис от протокола
до Затвора гр. Пазарджик с оглед задължението ни да внесем 50 лв. депозит за
вещото лице.

АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.
ЮРК. Р.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Уважаема госпожо председател, с оглед приетата съдебно
икономическа експертиза в днешното съдебно заседание бих искала да
допуснете изменение на иска досежно неговия размер на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК, като счетете иска за главница за предявен в размер на 2000 лв.
За разликата до първоначално предявения размер от 5200 лв. правя оттегляне
на иска.

ЮРИСК. Р.: Не възразявам по исканията.

Съдът намира, че направеното искане по чл. 214 ГПК за изменение на
иска за главница чрез намаляване на размера му е допустимо и основателно,
поради което следва да бъде уважено.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на предявения
иск на главница в размер на 5200 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. -
24.03.2023 г., чрез намаляване на неговия размер от 5200 лв. на 2000 лв., като
същият се счита за предявен за сумата от 2000 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството на основание чл. 232 от ГПК за
6
разликата над сумата от 2000 лв. до първоначално предявения размер от 5200
лв. поради оттегляне на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от днес пред Окръжен съд – Пазарджик.

ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на страните /всеки един по
отделно/: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ.Д.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите исковата ни
претенция съобразно направеното изменение в днешното с.з. като приемете,
че максималната продължителност съгласно КТ и ППЗИНС е 12 или 24 часа.
Всичко над това следва да се зачита като извънреден труд. Съгласно
действащата заповед на началника на затвора продължителността е 12 ч. и 30
минути, но това не означава, че тази заповед би могла да отмени или да
противоречи на нормите на КТ и ППЗИНС. В този дух моля да постановите
решение.
С оглед на факта, че минималното адвокатско възнаграждение съгласно
действащата наредба, уреждаща минималните адвокатски възнаграждения в
страната, се оказва в твърде висок размер и бе непосилно за заплащане от
клиента ми, представлявам същия безплатно по делото. Поради тази причина
и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, Ви моля да ми присъдите
адвокатско възнаграждение, съгласно установения в страната минимум. В
тази връзка представям списък с разноски с приложен договор за правна
защита и съдействие.
По подборни съображения ще изложа в писмени бележки, като Ви
моля да ми бъде даден двуседмичен срок за предоставяне на писмени бележки
по делото.
7

ЮРИСК. Р. : Уважаема госпожо председател, считам, че така
предявената искова претенция от ищеца е неоснователна, необоснована и
остана недоказана. Считам, че на служителя регулярно са изплащани всички
часове положен труд за занятия, стрелби, вдигане под тревога, както и труда,
положен на официални празници, като на служителите са надчитани
допълнително 30 минути над нормативно установените 12 ч. и 24 часа. Като в
случая това зачитане се отчита на 3-месечие сумарно, съгласно чл. 16д
ППЗИНС, който правилник ППЗИНС се явява като официален закон и
положението към него по отношение на КТ. Поради което считаме, че
сумарното отчитане на работно време е правилно отчитано, не е налице, както
е посочено в исковата претенция, превишение на всеки наряд близо 1 ч./ 2 ч.,
което се видя и от свидетелските показания, от разпита на служителите на
затвора, както се видя и от записите на камерите. Като подчертавам, че и
свидетелите на ищеца, както и свидетелите от наша страна установиха, че
времето на сдаване и приемане на 24 часа и 12 ч. е идентично, в случая от
това което се видя на видеозаписите.
Във връзка с отчитането на работното време, вече има тук много
съдебна практика, такава е на ОС Бургас и на РС Бургас за периода 2017 г. до
2020 г. На първа инстанция от РС Бургас обсъжда различно време от 70 мин.
допълнително, след което ОС отменя решението и уравнява всички решения
на 30 мин. допълнително над нормативно установените 12 ч./24 ч. След това
ГД „ИН“ започва със заповед на гл. директор да зачита 24 ч. и 12 ч. труд.
Представям Ви съдебна практика в момента, като за всичко останало ще Ви
моля да ми дадете възможност за писмени бележки.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в случай, че обективните
искове на ищеца бъдат отхвърлени, както частично уважени, претендираните
разноски да бъдат частично уважени спрямо главния иск.


СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на страните 14 дневен срок от днес за
представяне на писмени бележки по делото.

8
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.

Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11.26 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9