РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
в присъствието на прокурора Гергана Стоянова Илиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501895 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ХР. П. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., обл. Бургаска, ул. „К. Б. *“ № **** против решение № 58 от 18.08.2021 г.,
постановено по гр. дело № 341/2021 г. по описа на РС- Поморие, с което е отхвърлена молба
му по чл. 19 от ЗГР за промяна на фамилното му име от „В.“ на „Р.“ .
В жалбата се изразява недоволство от решението на първоинстанционния съд, като се
навеждат доводи, че същото е недопустимо, неправилно и необосновано – постановено при
противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на правната обстановка.
Твърди се, че районният съд неправилно е приложил нормите на чл. 14 и чл. 15 от ЗГР,
който жалбоподателят счита, че действително са неприложими в случая, като сочи при
искането за промяна на името следва да се съобрази нормата на чл. 19 от ЗГР досежно
наличието на „важни обстоятелства“ за това. На следващо място се цитира задължителна
съдебна практика на ВКС, съгласно която жалбодателят счита, че с оглед твърденията му, че
от малък е известен с фамилното име на майка си представляват „важни обстоятелства“ по
смисъла на закона, съобразно които счита, че следва да се допусне исканата промяна на
сегашното му фамилно име „В.“ с фамилното име на майка му „Р.“. С оглед гореизложените
съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска отмяна на отхвърлителното
1
решение на РС- Поморие и постановяване на ново, с което молбата му да бъде уважена. Не
са направени доказателствени искания. В съдебно заседание въззивникът се явява лично
заедно с упълномощения си процесуален представител, като излага съображения за
допускане на исканата промяна на фамилното му име.
В предоставените срокове по чл.263, ал.1 от ГПК заинтересованите страни Окръжна
прокуратура –гр. Бургас и Община Поморие не са депозирали становища по въззивната
жалба и не са направили доказателствени искания. В съдебно заседание заинтересованите
страни не изпращат представители. Постъпило е писмено становище Окръжна прокуратура
–гр. Бургас, в което се навеждат съображения за основателност на жалбата по съображения,
че липсват доказателства желанието на жалбоподателя за промяна на фамилното име да е
продиктувано от стремеж да се укрие от наказателно преследване или административна
отговорност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Районният съд е сезиран с молба от ХР. П. В. с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР
с искане за промяна на фамилното му име от „В. “ на „Р. “. Исканата промяна е обосновава с
твърденията, че „Р. “ е фамилното име на майка на молителя, с което той твърди, че е
известен от малък в обществото, а настоящото му фамилно име има гръцко звучене, тъй
като баща му е грък, който молителят не познава и не поддържа контакти с него. В молбата
се сочи, че молителят желае да носи фамилното име на майка си, тъй като така се чувства
свързан с българските си корени, като това негово субективно желание за промяна на
фамилното си име по горните съображения счита, че съставлява „важно обстоятелство“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл. 19,
ал. 1 от ЗГР като приел е, че не е налице законово основание за допускане на исканата
промяна на фамилното име на молителя, доколкото в случая при установен произхода от
бащата фамилното име на молителя е образувано в съответствие с правилата на чл. 14, ал. 1
от ЗГР, които не могат да се дерогират.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
По същество, след самоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази приложимите разпоредбите на закона, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка правилно и съобразно
представените доказателства, като по нея не е налице спор по делото.
2
Във възивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящата
инстанция я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 от ГПК, като не е
необходимо същата да се преповтаря отново и в настоящото решение. Въззивната инстанция
споделя и решаващите изводи на районния съд за неоснователност на молбата по чл.19, ал. 1
от ЗГР и препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 от
ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се
допуска от съда когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Следва да се има предвид, че името представлява постоянно словесно обозначение на
физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване
от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по
изключение, при наличие на важни обстоятелства, но само ако те не са в противоречие с
правилата на чл. 13 и ал. 14 от ЗГР, както правилно е приел районният съд.
В случая въззивникът е с установен произход от страна на бащата, поради което
съгласно императивната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилното му име е определено от
фамилното име на баща му „В. “, като законът дерогира посочените правила за определяне
на фамилно име само ако са налице семейни, етнически или религиозни традиции на
родителите, които да налагат друго фамилно име на детето, в какъвто смисъл е цитираната в
жалба съдебна практика, която обаче е неприложима в случая, тъй като въззивникът не се
основава исканата промяна на семейни, етнически или религиозни причини.
В случая въззивникът сочи, че исканата промяна на фамилното му име е негово
субективно решение от личен характер, основано на липсата на поддържана връзка с баща
му и обстоятелството, че от малък е известен в обществено с фамилното име на майка си.
Посочените обстоятелства, макар да са доказани по делото обаче не обосновават наличието
на основание за допускане на исканата промяна на фамилното име на въззивника. Както
правилно е приел районния съд, такава промяна би била в противоречие с принципа на
закона, определен по императивен начин с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗГР относно
начина на формиране на фамилното име на всяко лице при установен произхода от бащата,
който гласи, че фамилното име на всяко лице се определя от фамилното или бащиното име
на неговия баща, но не и на неговата майка. Промяната на така формираните имена се
допуска само по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от
наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно / в т.см.
решение № 580 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 6394/2007 г., III г. о., ГК на ВКС и решение №
936/15.10.2008 г. по гр.д.№ 536/2008 г. на ВКС, III г.о /.
С оглед гореизложеното се налага извода, че данните по делото не сочат на
наличието на „важни причини“ по смисъла на чл.19, ал. 1 вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗГР, които да
3
налагат промяната на фамилното име на молителя, като в тази връзка следва да отбележи, че
трайната съдебна практика приема, че влошените отношения родител – дете, респ. липсата
на отношения помежду им не съставлява основание за прекъсване на законовата връзка по
произход чрез промяна на фамилното име, определено по правилата на чл. 14, ал. 1 от ЗГР /
в т. см. решение № 1221/15.12.2008 г. по гр.д.№ 3416/2007 г. на ВКС, III г.о., и решение №
142/25.02.2003 г. по гр.д.№ 703/2002 г. на ВКС/. Затова, както правилно е приел и районния
съд, исканата промяна на фамилното име на молителя би довело до неяснота относно
произхода му, тъй като имената му няма да съответстват на имената на родителя, вписан в
акта за раждане. Ето защо, молбата за промяна на фамилното име на молителя се явява
неоснователна, поради което правилно е отхвърлена първоинстанционния съд, чийто изводи
напълно съответстват на императивните изисквания на закона и с постановената по
приложението му съдебна практика.
Предвид изложените съображения, поради съвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на районният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58 от 18.08.2021 г., постановено по гр. дело №
341/2021 г. по описа на РС- Поморие
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4