№ 21
гр. Разград, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20243300100045 по описа за 2024 година
Производството е по чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ ЗЗД.
Предявен е иск от В. Г. Г. за осъждане на „ЗК Лев Инс“АД да й заплати обезщетение в
размер 250 000лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. М. Й.,
вследствие на настъпило ПТП с участието на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, застрахован
при ответното дружество, ведно със законната лихва от 5.01.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдение, че на
8.11.2023г. в гр.Разград е настъпило ПТП, при което л.а. „Дачия Сандеро“, управляван от
водача с превишена и несъобразена скорост, без да контролира непрекъснато МПС и без да
осигури необходимата грижа към уязвимите участници в движението, е блъснал пресичащия
на пешеходна пътека И. Й., който е претърпял множество телесни увреждания и е починал
на 28.12.2023г. В исковата молба се твърди, че смъртта на пешеходеца е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Ищцата посочва, че пострадалият е бил нейно единствено дете, същият е нямал
семейство и двамата са се грижели един за друг, което е поставило емоционалната им връзка
на по-високо ниво от обичайното. След смъртта му е изпаднала в тежко стресово съС.ие,
страда от нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Болките и страданията, които
търпи, са с по-голям интензитет предвид ненавременното настъпване на смъртта на нейния
син.
В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП лекият автомобил е застрахован
със застраховка ГО при „ЗК Лев инс“АД. Ищцата е заявила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което обаче е отказало да я уважи.
1
Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“АД, представляван от изп.директори
П.Д. и В.И., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален
представител, в който излага твърдения за липса на постановен изричен отказ и наличие на
висяща процедура пред застрахователя. По същество поддържа становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва претенцията по основание, без да излага
конкретни аргументи. Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като счита, че е силно завишен.
Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия И. Й., като твърди, че в качеството му на пешеходец при пресичане на пътното
платно не се е съобразил с приближаващите се превозни средства, както и че е навлязъл
внезапно в платното за движение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка:
На 8.11.2023 г. около 16,40 часа, на бул. „Априлско възстание“ в гp. Разград, след
кръговото кръстовище с ул. „Любен Каравелов“, до Автогара гр.Разград, се движел лек
автомобил „Дачия“ с рег.№ ***, управлявян от св.В. Д., в посока към изхода на гр. Разград.
Скоростта на движение на лекия автомобил била 44,17 км/час. Времето било ясно, сухо, с
добра видимост. Пътната настилка била суха, без неравности. Платното за движение е
изградено с две самостоятелни платна, всяко с по две ленти за еднопосочно движение,
непосредствено след кръстовището с кръгово движение. Има изградени пешеходна пътека
тип зебра и разширение за автобусна спирка, сигнализирани с пътни знаци. Ограничението
на скоростта за движение в района на кръговото кръстовище е до 50 км/час. В същото време
пострадалият И. Й. като пешеходец предприел пресичане на платното за движение по
пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил,
който в този момент бил преди кръговото кръстовище, на 48,8 метра от мястото на удара.
Пешеходецът се движел със спокоен ход, като до мястото на удара изминал разС.ие 5,1
метра. Св.Д. като водач на л.а.„Дачия“ не възприел своевременно намиращия се на пътното
платно и пресичащ по пешеходната пътека пешеходец и го блъснал с предната дясна част на
автомобила в лявата част на тялото му. Ударът настъпил върху пешеходната пътека, на 5,1
метра от десния й край. Вследствие на сблъсъка пострадалият Й. бил отхвърлен върху
предния капак, главата му достигнала до предното обзорно сгъкло, след което паднал
странично вдясно от автомобила върху настилката, на 9,2 метра след мястото на удара.
Впоследствие лекият автомобил преустановил плавно движението си на разС.ие 29,6 метра
след мястото на сблъсъка. Не са установени спирачни следи.
Горните обстоятелства се установяват от св.показания на водача на автомобила Вл.Д.,
св.В. Х. – очевидец на ПТП и също участник в автомобилното движение, както и от
назначената САТЕ, която съдът възприема изцяло, като изготвена от лице в кръга на
неговите компетенции, след запознаване с материалите по делото и оглед на мястото на
произшествието.
От заключението на САТЕ се изясняват и въпросите, оносими към възраженията на
2
ответника за съпричиняване. Скоростта на движение на лекия автомобил „Дачия“ преди
настъпване на ПТП и в момента на удара е била 44,17 км/час. Скоростта на движение на
пешеходеца при пресичане на платното със спокоен ход е била е 4,5 км/час. Опасната зона за
спиране на л.а. „Дачия“ при конкретните условия с определената скорост на движение 44,17
км/час е 25,67 метра и се изминава за време 3 секунди. В момента на възникване на
опасността л.а. „Дачия“ се е намирал на 50 метра от мястото на удара. При сравнение на
опасната зона от 25,67 метра с отС.ието до мястото на удара – 50 метра се налага извод, че
опасността е възникнала извън опасната зона за спиране на автомобила. Освен това
наличието на пресичащи пешеходци на платното за движение и на пешеходна пътека е
сигнализирано с два пътни знака - преди и след кръговото кръстовище, непосредствено
преди пешеходната пътека. Така водачът е имал възможност да предотврати удара в случай,
че е бил внимателен при управлението на автомобила. Същият би могъл да възприеме
своевременно пешеходеца, да намали скоростта и да спре пред пешеходната пътека, за да го
пропусне.
От дуга страна, в момента на предприемане на пресичане пешеходецът И. Й. не е
имал възможност да възприеме автомобила като опасност, тъй като последният е бил на
голямо разС.ие – 50 метра от мястото на удара, и тректориите на движение на пешеходеца и
автомобила не са се пресичали – МПС все още е бил преди кръговото кръстовище.
Пешеходецът е могъл да възприеме автомобила като опасност едва в момента, когато
същият е излязъл от кръговото кръстовище и се е насочил към пешеходната пътека – на
разС.ие около 10 метра от мястото на удара, което автомобилът изминава за време по-малко
от 1 секунда. Опасността за пешеходеца е възникнала внезапно, за кратко време и той не е
имал възможност да реагира по никакъв начин, за да предотврати удара.
По делото е назначена СМЕ във връзка с изясняване на обстоятелствата относно
получените от И. Й. телесни увреждания, причините за получаването им, проведеното
лечение, причините за настъпилата смърт и наличието на причинно-следствена връзка
между получените при ПТП увреждания и настъпилата смърт. Вещото лице, чието
заключение съдът възприема изцяло, установява, че при ПТП от 8.11.2023г. пострадалият е
получил тежка съчетана травма: травматичен шок; травматична кома; ОДН от централен
произход; травма на главата: Фрактура на лява теменна кост /париетална/ кост, субдурален
/под твърда мозъчна обвивка/ хематом в ляво, травматичен кръвоизлив под меки мозъчни
обвивки /САХ/ с пробив в страничните мозъчни стомахчета /латерални вентрикули/,
вътремозъчен /интрацеребрален/ хематом в ляво, мозъчен оток, хематом и разкъсно-
контузна рана на главата, кървене от ляво ухо; травма на корема и таза: ретроперитонеален
хематом, фрактура на хълбочната /илиачна/ и седалищна кост в ляво, фрактура на срамната
кост /пубис/ в ляво, отворена лява сакроилиачна /между хълбочната и кръстцовата кост/
става. Причината за получените множествени травми е процесното ПТП.
След инцидента екип на ЦСМП гр.Разград е транспортирал пострадалия до Спешно
отделение на МБАЛ Разград. Й. е настанен за лечение последователно в ОАИЛ и ОХ на
болницата за периода 8.11. – 16.12.2023г. Приложено е комплексно лечение в интензивни
3
условия. При дехоспитализацията е назначено домашно лечение.
Вещото лице прави още извод, че непосредствената причина за смъртта на Й. е
установената при аутопсията му макро и микроскопски застойна гнойна бронхопневмония –
резултат от продължителното залежаване след получената описана съчетана травма на
8.11.2023г. и е в пряка връзка с процесното ПТП.
След изписването му от болницата, И. Й. е отведен в хоспис в гр.Попово, където на
28.12.2023г. настъпила неговата смърт.
Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищцата и
пострадалия, както и на претърпените от майката болки и страдания вследствие на смъртта
на нейния син, са разпитани свидетели и е изслушано вещо лице по назначена съдебно-
психологическа експертиза. Въз основа на събраните гласни доказателства се установява, че
през 2018г. ищцата се е преместила да живее в гр.Разград, предвид напредналата й възраст и
необходимостта синът й да полага грижи за нея. Двамата са живеели в едно домакинство и
тъй като В. Г. била трудно подвижна и с редица заболявания, разчитала изцяло на грижите
на И. Й. – той вършел цялата домакинска работа, ходел на покупки, извеждал я на разходка.
Разбирали се помежду си много добре. Нямали други роднини, освен племенници на
ищцата, които обаче живеели в гр.Пловдив. Когато В. Г. научила за пътния инцидент, имала
надежди синът й да оздравее. След смъртта му ищцата се затворила в себе си, спряла да
контактува с познатите си хора, освен със св.Г. Д. и Н. А., които понастоящем се грижат за
нея. Отслабнала, плачела, била съкрушена, защото не знаела какво ще прави без своя син.
От вещото лице, изготвило заключението по съдебно-психологическата експертиза,
се установява, че по отношение на ищцата Г. са налице редица неблагоприятни житейски
ситуации, даващи своето отражение при формиране на нейната личност и уменията й да се
адаптира към променящите се условия на средата, справянето със стрес и кризи на
личността – нехармоничен и рано прекъснат брак, засилена родителска отговорност като
единствен родител, загуба на близките и липса на ефективно общуване с роднини,
напредваща възраст и влошено здравословно съС.ие, свързано с ограничаване на
физическата й активност и водещо до затруднено придвижване, силно затруднена
автономност при изпълнение на ежедневните и базови потребности. Връзката между ищцата
и нейния син е била силна и пълноценна. Възникналият инцидент, след който загива сина й,
е внезапно събитие, при което индивида губи най-ценното – детето и семейството си
едновременно. Само по себе си то е неочаквано с тежки негативни чувства и преживявания
събитие. След първоначална фаза на зашеметеност се наблюдават високо ниво на
тревожност, паника, отчаяние, тъга. Острите симптоми обикновено отзвучават след няколко
дни до седмица, но предвид силната им интензивност и силната емоционална връзка с
починалия, споделените преживявания и поведението на ищцата след загубата сочат за
затруднения в адаптацията след събитието и прояви на усложнена форма на скръб и траур.
Налице е промяна в психологичното и емоционалното съС.ие на ищцата, което се е изявило
с повишена тревожност, безпокойство, отчаяние, чувство на невъзможност за справяне,
изолация и ограничаване на контактите, негативни интерпретации, загуба на смисъл и
4
перспектива, разстроен сън. Резултатите от психологическото изследване, данните от
интервюто и свидетелските показания, анализирани от вещото лице-психолог, извеждат
характеристики за наличие на тревожно-депресивни преживявания, в пряка връзка с
активната психотравма вследствие загубата на сина й при претърпяното ПТП. Внезапната
загуба на дете е силно травмиращо събитие, извеждащо на преден план негативни чувства и
преживявания – чувството за безпомощност и липса на перспектива, загуба на смисъл по
отношение на бъдещето, тъга и скръб, изразяващи се с плач, тревожност, усещане за
несигурност, неясно бъдеще, страхове, както и промяна в социалното функциониране, което
е силно ограничено. Психологът е установил и личностови особености, развили се като
реакция, възникнала след тежкото житейско преживяване, като тези особености на
личността (натрапливо говорене за загубата, плач, тъга) я правят лесно податлива на съС.ия
с невротичен облик при поява на дразнители, свързани с психотравмата. Предвид естеството
на връзката и значението на починалия за ищцата, лабилното емоционално съС.ие ще има
дълга продължителност на фона на ограниченото социално функциониране и възрастта.
Базовите адаптационни ресурси за справяне със стрес и кризи са добри, но в случая
възрастовите и физиологични особености заедно с факторите на средата възпрепятстват и
ограничават възможностите на индивида за справяне с кризата. Скръбта и последиците от
загубата не са преодолени към момента, в същото време липсват индикации същите да са с
патологични и абнормни белези. Протектиращите фактори на средата и обкръжението са с
най-голяма значимост за оказване на необходимата подкрепа на индивида за възвръщането
му към обичайно психично съС.ие и нормално социално функциониране. В случая, към
момента В. Г. не разполага с ресурс пълноценно и адаптивно да се справи сама с травмата.
Лекият автомобил е застрахован при ЗК“Лев инс“АД към датата на ПТП, което се
установява от представената застрахователна полица и справка в интернет сайта на ГФ.
Застрахователното правоотношение се признава от ответника. На 5.01.2024г. В. Г. е подала
застрахователната претенция пред ответника за 300 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от загубата на нейния син. На 8.01.2024г. застрахователят е отказал
изплащането й, мотивирайки се с обстоятелството, че към молбата липсва препис от
заключително постановление по наказателно производство, препис от влязла в сила присъда
или одобрено споразумение, авто-техническа експертиза, банкова сметка.
От изисканите и представени материали по образуваното ДП се установява, че
разследването не е приключило, липсва постановление за привличане на обвиняем.
Родствената връзка между В. Г. и И. Й. като майка и син се установява от
представените удостоверение за семейно положение и удостоверение за родствени връзки.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на
застрахователя по претенцията на увреденото лице. Съдът не приема възражението на
ответника за липса на постановен отказ. Отказът от изплащане на застрахователната
претенция е мотивиран в писмото от 8.01.2024г. на ответното дружество до ищцата с
непредставяне на документи.
5
По същество съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка
Гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищцата е увредено лице
по смисъла на чл.478 ал.2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 ал.1 т.1 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на
настъпила смърт.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД,
наличието на валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение
на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Деянието, неговата противоправност, настъпването на вредата, причинно-
следствената връзка между деянието и вредата и виновността на водача на л.а. „Дачия“ се
установяват от заключенията на изготвените САТЕ и СМЕ. Св.Вл.Д. като водач на
застрахования лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, съдържащи се
в чл.5 ал.2 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, задължаващи го да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Нарушенията на
правилата за движение са довели като последица до смъртта на И. Й., установено от
заключението на СМЕ.
Налице е валидно застрахователно правоотношение с водача на лекия автомобил по
застраховка "ГО" към момента на ПТП. Спазването на процедурата по чл.380 КЗ също е
установено от събраните в хода на процеса писмени доказателства, съображения за което
бяха изложени по-горе.
Налице са всички елементи на непозволеното увреждане, предвид което възниква
отговорността на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от
деянието неимуществени вреди. При наличие на валидно сключен застрахователен договор,
застрахователят е длъжен да обезщети увреденото от деянието лице за претърпените
неимуществени вреди, заедно с лихвите.
Ищцата е пряк наследник на пострадалия И. Й. и има право на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на нейния син. Искът е
доказан по своето основание.
По отношение на размера следва да се съобрази правилото на чл.52 ЗЗД и
обезщетението да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне паричния еквивалент на понесените от ищцата болки и страдания
вследствие настъпилата смърт на сина й. Двамата са живели заедно, споделяли са общ
живот, ищцата е разчитала и е била в голяма степен зависима от грижите и присъствието на
6
своя син в ежедневието й. Същата е с редица заболявания и е трудно подвижна, за
справянето с което също е разчитала на своя син. Загубата е била внезапна и поради това
особено стресираща, при това ищцата е загубила единственото си дете, на което е разчитала
и е влагала своите надежди. Ищцата е останала сама, без други близки роднини /установяват
се такива, живеещи в отдалечено населено място, с които не поддържа близка връзка/, които
да я подкрепят занапред в страданията й, причинени от загубата на нейния син. Вещото
лице-психолог регистрира към настоящия момент непреодолени последици от загубата и
въпреки, че не са с патологични и абнормни белези, В. Г. не разполага с ресурс пълноценно
и адаптивно да се справи сама с травмата именно поради липса на подкрепяща среда за
възвръщането й към обичайно психично съС.ие и нормално социално функциониране.
Съдът не възприема възраженията на ответника за липса на близка емоционална
връзка. На първо място, ищцата е отгледала своя син като самотен родител, впоследствие е
заживяла на семейни начала с друго лице, но не е прекъснала емоционалната връзка с вече
пълнолетния си син. Върнала се е в гр.Разград през 2018г., защото съжителят й е починал и
тя заедно с И. Й. са заживели в едно домакинство като единствените близки хора, които да се
подкрепят един друг и да си помагат. На второ място, настаняването в хоспис на
пострадалия в последните две седмици от неговия живот не е било поради нежелание на
ищцата да се грижи за него – договорът за настаняането му е подписан от друго лице, а
следва да се има предвид, че В. Г. е трудно подвижна, самата тя е страдаща от заболявания и
в така създадената ситуация същата не е разполагала с реални възможности за адекватна
реакция. Ето защо настаняването на пострадалия в хоспис не може да се тълкува като липса
на заинтересованост от страна на ищцата за неговото здраве.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по
приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число социалния статус на ищцата, общественият
критерий за справедливост на дадения етап на социално–икономическото развитие в
страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид обичайната съдебна
практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на
вредите, настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер по смисъла на чл. 52
ЗЗД в случая е 150 000лв., който следва да бъде присъден, а над него до предявения размер
от 250 000лв. искът се явява неоснователен.
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия са неоснователни. Доказва се от заключението на САТЕ, че пострадалият не е
навлязъл внезапно на пътното платно – изминал е 5,1 метра до мястото на удара, движел се е
със спокоен ход и при навлизане в пътното платно е бил извън опасната зона на л.а. Не може
да му се вмени и нарушение на задължението да се съобрази с приближващото превозно
средство – същият е присичал пътното платно на пешеходна пътека, не е имал възможност
да възприеме автомобила като опасност, тъй като е бил на голямо разС.ие и в този момент
тректориите на движение на пешеходеца и автомобила не са се пресичали.
Законна лихва върху обезщетението се дължи от момента на предявяване на
7
претенцията, който в случая е 5.01.2024г. Възражението на ответника за недължимост не се
споделя от съда. Отказът от изплащане на застрахователната претенция е мотивиран в
писмото от 8.01.2024г. на ответното дружество до ищцата с непредставяне на документи, с
които очевидно пострадалата не е разполагала към този момент и поради което отказът не
може да бъде приет за обоснован. Тази е била основната причината за неизплащане на
обезщетенията. Липсата на посочване на банкова сметка не може да се приеме за аргумент
на отказа, тъй като въобще не се е стигнало до намерение от страна на застрахователя да
извърши плащане, забавата на което да бъде евентуално оправдана с липсата на информация
за банкова сметка.
Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски.
На адвоката, предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ в производството,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1
ЗА съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително реализираната от
адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/който е в размер 8790лв., съгл. чл.7 ал.2 т.5 от същата наредба/, с оглед приетите
разрешения с решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се
тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на
конкуренцията с оглед на целта, по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото, които са основни критерии при
преценката за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение.
Фактическата сложност се определя от наличието на фактите, които следва да се
установят, от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се
установят правно значимите обстоятелства, и от предмета и обсега на доказване.
Правната сложност е обусловена от приложимостта на относимата за случая правна
уредба на материалните правоотношения, от наличието на множество искове, от усложнения
в процеса.
В допълнение към преценката за наличието на фактическа и правна сложност следва
8
да се вземе предвид и активността на процесуалния представител на страната, извършените
от него процесуални действия, тяхното значение за изясняване на делото от фактическа
страна, обосноваването на поддържаната позиция от правна страна.
Съдебното производство по гр.д. № 45/2024г. е образувано по подадена искова молба,
съдържаща един иск с правна квалификация чл.432 КЗ. Проведени са четири заседания, в
които са изслушани три вещи лица и пет свидетели. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност над обичайната за този вид съдебни производства - няма отклонения в
предмета, страните и развитието на производството. Исковата молба е подадена от друг
упълномощен адвокат, а дейността на адв.К. се е осъществила в явяване в четирите
проведени заседания.
При това положение съдът приема, че справедливият и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение на адв.К. К., дължимо за процесуално представителство на
ищцата в съдебното производство, е 2000лв.
Ответникът е внесъл депозити за възнаграждение на вещо лице за САТЕ в размер
225лв. и за свидетели 60лв., или общият размер на направените разноски е 285лв.
Представляван е от адвокат, за когото е платил възнаграждение в размер 1500лв. Съобразно
отхвърлената част от иска и на осн. чл.78 ал.3 ГПК ищцата В. Г. следва да заплати на
ответника сумата 714лв.
На осн. чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 6000лв. съобразно
уважената част от иска. Съдебните разноски за СПЕ, СМЕ и призоваване на един свидетел
от бюджета на съда са в общ размер 1055лв. Съобразно уважената част от иска ответникът
следва да заплати за тях сумата 633лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Застрахователна компания Лев Инс”АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А, представляван от
изп.директори П.Д. и В.И., да заплати на В. Г. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.***,
сумата 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния син И. М. Й. при ПТП, настъпило на 8.11.2023г.
и причинено от водач на лек автомобил „Дачия“ с рег.№ ***, застрахован при „ЗК Лев
Инс“АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 5.01.2024г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска над този размер до първоначално претендирания такъв от
250 000лв. като неоснователен.
Осъжда на основание чл.38 ал.2 ЗА „Застрахователна компания Лев Инс”АД да
заплати на адвокат К. К. възнаграждение в размер на 2000лв. за осъществено процесуално
представителство на В. Г. Г. в съдебното производство пред Окръжен съд Разград.
9
Осъжда „Застрахователна компания Лев Инс”АД да заплати държавна такса в размер
6000лв. и съдебно-деловодни разноски в размер 633лв. в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд Разград;
Осъжда В. Г. Г. да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс”АД сумата 714лв.
за направени деловодни разноски в съдебното производство пред Окръжен съд Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
10