Р Е Ш Е Н
И Е
№ ...........
гр.Плевен,
17,07,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично съдебно заседание
на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка С., като разгледа
докладваното от съдията Вера Найденова
гр.д. №7307 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***и ***, чрез пълномощника Й.С., против В.П.М.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата от 3193,79 лева главница, 1204,36 лева договорна лихва за периода
07,05,2016 г. – 22,08,20019 г., 158,77 лева санкционираща лихва за периода
07,05,2016 г. – 22,08,2019 г., 6,22 лева законна лихва за периода 23,08,2019 г.
-29,08,2019 г., 120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната
лихва върху главницата от 30,08,2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Сочи се, че на 08,10,2014 г. между ищеца и ***, ЕГН **********, е бил сключен
договор за кредит в размер на 7000,00 лева със срок на издължаване 120 месеца.
Твърди се, че плащанията по договора били преустановени, като било констатирано,
че на 03,02,2016 г. ***е починала, като е оставила за наследници ***А. и В.М..
Твърди се, че банката изпратила покани-уведомления до наследниците на длъжника,
като в последствие ***А. заплатила своята 1/2 част от дълга на своята майка.
Сочи се, че банката предприела действия за събирането на останалата 1/2 част от
кредита по съдебен ред от В.М., подавайки заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№5698/2018 г. на ПлРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу в.М., връчени й по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане
на ищеца в размер на 3193,79 лева главница, 1204,36 лева договорна лихва за
периода 07,05,2016 г. – 22,08,20019 г., 158,77 лева санкционираща лихва за
периода 07,05,2016 г. – 22,08,2019 г., 6,22 лева законна лихва за периода
23,08,2019 г. -29,08,2019 г., 120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва върху главницата от 30,08,2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски в исковото и
заповедното производство. В последно с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да постанови решение съобразно събраните доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез назначения й
особен представител – адв.М. ***от ПАК, в който се
сочи, че искът е частично неоснователен. Твърди се, че няма данни дали
ответницата е приела ли се е отказала от наследството на своята майка. Сочи се,
че неправилно са изчислени санкциониращата и законната лихва и не следва да се
прилага т.8 от договора; твърди се, че не става ясно дали е променян размера на
лихвения процент. Твърди се, че са налице неравноправни клаузи в Договора, тъй
като разходите са формирани както от лихви, така и от нелихвени фактори.
Ангажирани са въпроси към СИЕ, поискана от ищеца. В писмена защита, депозирана
преди последното с.з., особения представител на ответницата ангажира
съображения в подкрепа на исканията си за отхвърляне на иска.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от
11,11,2019 г.
От приложеното ч.гр.д.
№5698/2019 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 30,08,2019 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника
заявление на основание чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумата от 3193,79 лева главница, 1204,36 лева договорна лихва, 158,77 лева санкционираща
лихва, 6,22 лева законна лихва, и 120,00 лева разходи при изискуем кредит, както
и сумата 93,66 лева разноски по делото за ДТ и 150,00 лева за юрк.възнаграждение. В заповедта е отразено, че сумите
произтичат от договор за кредит от 08,10,2014 г.
между ***и „Б.Д.“ ЕАД.
Видно от представеното копие на Договор за кредит за текущо потребление от 08,10,2014
г., същият е сключен между ищцовото дружество и ***.
Видно е от представеното удостоверение за наследници от 31,08,2016 г.,
издадено от Община ***, че *** е починала на 03,02,2016 г., и е оставила за
наследници ***П.А. и В.П.М..
От
изисканата и постъпила по делото в последното с.з. справка от РС *** се
установява, че ответницата В.П.М. се е отказала от наследството на своята майка
***, починала на 03,02,2016 г., като отказът й е
вписан в специалната Книга за приемане и отказ от наследство при РС *** под
№8/18,04,2019 г.
При така установеното
от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.60, ал.1 от ЗН,
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които
то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Съгласно чл.53 от ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил
правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
От представеното
по делото удостоверение за направен
отказ от наследството на ***,
починала на 03,02,20165 г., се установява, че ответникът се е отказал от наследството
на ***, починала на 03,02,20165 г.
Законът не предвижда
срок за извършване на отказ от наследство, като единственото условие е преди
това наследството да не е прието. Няма наведени доводи и съответно представени
доказателства в тази насока – наследството да е прието от наследника В.П.М.. Следва
да се отбележи, че отказът от наследство, направен по реда на чл.52 от ЗН вр.чл.49, ал.1 от ЗН има за последица не само невъзможността
за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права,
но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото
наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, тоест счита се,
че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след
смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите
задължения. В този смисъл е Решение № 53-II от 05,04,1979 г. по гр. д. №113/1978
г., I г. о. на ВС. С оглед на изложеното съдът приема, че ответникът В.П.М. не
се явява правоприемник на правата и задълженията по договора за кредит, сключен
от ***, починала на 03,02,20165 г., с ищеца по
делото. Това води на неоснователност на претенцията по чл.422 от ГПК.
Следва на особения представител да се изплати
възнаграждение в размер на внесения депозит от 450,00 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, чрез юрк.***,
против В.П.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430, ал.1
от ТЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 3193,79
лева главница, 1204,36 лева договорна лихва за периода 07,05,2016 г. –
22,08,20019 г., 158,77 лева санкционираща лихва за периода 07,05,2016 г. –
22,08,2019 г., 6,22 лева законна лихва за периода 23,08,2019 г. -29,08,2019 г.,
120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от 30,08,2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5698/2019 г. на ПлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Да се изплати на адв.М.К.
от ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 450,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: