РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Балчик, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря С. Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20213210100201 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Й. Д. М. с
ЕГН: ********** от гр.В., представлявана от К.Й. А. от В., против СН. Д. СТ.
с ЕГН: ********** от с.Д. за признаване за установено, че ответникът има
задължение към ищеца произтичащо от договор за отдаване на земеделска
земя под аренда от 19.09.2012 г. вписан под № 88, том V,
рег.3705/19.09.2012г. възлизащо общо в размер на 21600,00 лева, от които за
стопанската година 2016/2017г., съгласно договора и добитата продукция
дължимата сума е в размер на 5400,00лева, дължима до 01.10.2017г.; за
стопанската година 2017/2018г., съгласно договора и добитата продукция
дължимата сума е в размер на 5400,00 лева, дължима до 01.10.2018г., за
стопанската година 2018/2019г., съгласно договора и добитата продукция
дължимата сума е в размер на 5400,00лева дължима до 01.10.2019г., за
стопанската година 2019/2020г. съгласно договора и добитата продукция
дължимата сума е в размер на 5400,00лева, дължима до 01.10.2020г., за което
вземане по ч.гр.дело № 1/2021г. по описа на РС-Б. е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №260014/25.01.2021г. за сумата от
21600,00лева.
Претендират се съдебно –деловодни разноски сторени в заповедното
производство, от които държавна такса в размер на 432,00 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лева.
Претендират се на осн.чл.78,ал.1 от ГПК направените в исковото
производство разноски ,вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение в
1
размер на 800,00лева .
Правната квалификация на предявеният иск е по чл. 124,ал.1,във вр.с
чл.415,във вр.с чл.422 от ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
Приложено и присъединено към настоящото производство е ч.гр.дело
№1/2021г. по описа на РС-Б..
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника СН.
Д. СТ. с ЕГН: ********** от гр.Д., съгласно който се оспорва изцяло
предявеният иск,като неоснователен и прави искане съдът да отхвърли
исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Ответникът твърди, че не дължи претендираните от ищеца сума по
размер. Оспорва твърдения от ищцата размер на арендното плащане по
години. Посочва, че арендното плащане се определя в размер на 30% от
стойността на добитата продукция годишно, а тя не е добила продукция,
която да обоснове претендираните суми.
Прави възражение за настъпили форсмажорни обстоятелства-суша, при
които е реализирала по-ниски добиви.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираното
вземане за стопанската 2016/2017г. в размер на 5400,00лева.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В с.з.,пълномощника на ищеца поддържа иска.
В с.з. ответника , редовно призован не се явява и не се представлява.
Депозирано е писмено становище в което е посочено че се поддържа
предявеният писмен отговор по исковата молба и поддържане на искането за
допускане до разпит на двама свидетели при условия на водене . Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна . Представила е договор за отдаване на земеделска земя под аренда.
По делото са представени НА за покупко-продажба на недвижим
имот№169/27.05.2005г., скица №6137/14.11.2005г. на АГКК-Добрич, НА за
продажба на недвижим имот №170/25.07.2005г., скица №6136/14.11.2005г.,
НА за покупко-продажба на недвижим имот №129/15.05.2006г., Нотариална
покана, скица №14055/20.12.2006г.,на АГКК-Добрич, Договор за отдаване на
земеделска земя под аренда, вписан под №88,т.5,рег.№ 3705/19.09.2012г.,
нотариална покана, разпечатка от движение по банкова сметка на Й. М.,
Писмо от ОСЗ-Б. до Й.М., решение №260434/24.06.2021г. на РС-Добрич,
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заповед
№260014/25.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, Възражение по чл.414 от ГПК.
Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца със
задача вещото лице да установи какъв е средния добив на декар и средна цена
на тон за периода от 2016-2020 г. вкл. ,,като пазарната цена бъде изчислена
на база данни на НСИ И МЗ, както и заявените и ползвани субсидии от МЗ и
ЕП за процесния период на процесните ниви.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
По заявление на Й.Д. М. с ЕГН********** от гр.В.,чрез
пълномощника А. е издадена заповед №260014/25.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1/2021г. по описа на РС-Б.
,с която е разпоредено длъжникът СН. Д. СТ. с ЕГН********** от гр.Д. да
заплати на заявителя сумата от 21600,00 лева, представляваща главница,
ведно със законната лихва, считано от 30.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, представляваща неизплатена рента за обработка на
отдадена под аренда земеделска земя за стопанските години
2016/2017;2017/2018;2018/2019;2019/2020г., съгласно договор за отдаване на
земеделска земя под аренда от 19.09.2012г. вписан под №88, том.5, рег.
№3705/19.09.2021г.,сумата в размер на 432,00лева ,представляваща ДТ за
подаване на заявлението и сумата в размер на 600,00лева представляваща
адвокатско възнаграждение.
По повод постъпило от ответника в срока почл.414,ал.2 от ГПК
възражение против Заповедта на изпълнение, с Определение от
05.03.2021г.по ч.гр.д.№1/2021г. по описа на РС-Б. съдът е указал на
заявителя и настоящ ищец ,че може да предяви иск относно вземането си
срещу длъжника в едномесечен срок от уведомяването .
Определението е получено от заявителя на 22.03.2021г. и в срока по
чл.415 от ГПК е подаден настоящият иск. С оглед на това предявеният иск е
допустим.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че между
ищеца Й.Д. М. - от една страна като арендодател и ответника - от друга, е
сключен Договор за отдаване на земеделска земя под аренда от 19.09.2012г. ,
вписан под №88/,том5,рег.№3705/19.09.2012г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за временно възмездно ползване под аренда
земеделски земи, находящи се в землището на с.Д., имот с идентификатор
24387.18.39 с площ от 14.238 дка, имот с идентификатор №24387.18.6 с площ
от 20.001дка и имот с идентификатор №24387.26.9 с площ от 19.998 дка,
срещу задължението на арендатора да заплаща до 30% от стойността
добитата продукция годишно, като арендното плащане се определя в
стойностно изражение в пари.
Съгласно чл.2,ал.1 от договора той е сключен за срок от 15 години.
Уговорено е арендното плащане да се извършва с приключване на
стопанската година , но не по-късно от 30 ноември, еднократно и в брой
срещу подпис от арендодателя лично или на упълномощено от него лице с
нотариално заверено пълномощно.
В чл.2,ал.2 от договора е предвидено начало и край на всяка стопанска
година, а именно начало от първи октомври и завършваща на същата дата
през следващата календарна година.
Следователно през процесните стопански години ,страните по делото са
3
във валидни облигационни отношения по описания договор за аренда.
Не се спори по делото, че ищецът е изпълнил задължението си да
предостави земите за ползване от арендатора.
Видно също така от наличните в делото писмени доказателства е, че
съгласно Решение №260434/24.06.2021г. на РС-Добрич, влязло в сила на
27.07.2021г. договора между страните е развален.
По делото е назначена съдебно-счетоводната експертиза, чието
заключение е прието по делото като неоспорено от страните, изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания и се кредитира изцяло от съда.
Вещото лице е изготвило заключение, като се е позовало на събраните по
делото доказателства, получените от ДФ“Земеделие“-Добрич и ОДЗ-Добрич
и публикувани данни от НСИ за 2016; 2017; 2018; 2019 и 2020г. относно
средни цени на рента на земеделски земи за регион Добрич и по община в
област Добрич, по цени на производител и относно добита продукция в
отрасъл Селско стопанство общо за страната и на регионално ниво както и от
извлечение от банковата сметка на ищеца.
От заключението на вещото лице се установяват заявените култури за
посев за всяка стопанска година, съгласно писмо от ОД“Земеделие“-Добрич с
изх.№РД-12-05-928-1/08.11.2021г./прил.1/ са следните :
За 2016г. заявените и засети площи са 63,7272ха/637,272 дка/;
За 2017г. заявените и засети площи са 49,9336ха/4993336 дка/;
За 2018г. са 44,9606/449,606дка/;
За 2019г. Са 43,0458ха/430,458 дка/ и за 2020г. са 43,2963ха/432,963 дка/.
Съгласно полученото писмо от ОДЗ-Добрич ,ЗП С. С. обработва
земеделска земя в община Б. и Г.Т..
Декларираният среден добив от селскостопанските култури по години е
:за 2016г. е деклариран среден добив за лавандула 515кгр./дка; за 2017г.
средният добив по култури е следният/лавандула-525кгр./дка; царевица-
577,50кгр./дка.;
За 2018г. средният добив по култури е :лавандула -476кгр./дка; царевица-
807.50кгр/дка; слънчоглед-310кгр/дка;
За 2019г. средният добив по култури е :лавандула 665кгр./дка;царевица-
630кгр/дка; слънчоглед 275кгр./дка; за 2020г. средният добив по култури е :
лавандула 490кгр/дка; царевица-235кгр./дка и слънчоглед 165кгр./дка.
Съгласно данните от НСИ средната пазарна цена на тон за всяка година
по отделно за периода от 2016г.-до 2020г. е : лавандула -1,80лв./кгр. за 2016г.
съответно за 2017г. е 1,20лв/кгр., за 2018г. 1,30лв/кгр. , за 2019г.0,90лв/кгр. и
за 2020г. 0,70лв/кгр., за царевица за 2016г. е 278,6лв./т.,съответно за 2017г.
385,20л/т.,за 2018г. 279,80лв/т.;за 2019г. 274,50лв/т. и за 2020г. е 302,20лв/т.и
за слънчогледа за 2016г. е 696,5лв/т,съответно за 2017г. е 629,70лв/т.,2018г.-
569,00лв/т.,2019г. -587,50лв/т. и за 2020г. -725,20лв/т.
4
Пазарната цена видно от заключението за един декар добита продукция
по стопански години ,съгласно договора така както е бил сключен
,представляващо 30% от стойността на добитата продукция е :за 2016г. е
278,10лв/дка; за 2017г. е 98,16лв/дка;за 2018г. е 93,82лв/дка,за 2019г. е
86,43лв/дка и за 2020г. е 45,60лв/дка,като според публикуваната информация
от НСИ средната пазарна цена за аренда изплатена от арендаторите в община
Б. за 2016г. е 96,0лв/дка;за 2017г. е 97,0лв/дка;за 2018г. е 102,0лв /дка ,за
2019г. е 95,0лв/дка и за 2020г. е 56,0лв/дка.
Видно от посоченото от в.л. в заключението на експертизата че не са
представени доказателства за кампании 2017,2018,2019 и 2020години за
заявени и получени субсидии от ЗП С. С. от ДФ“Земеделие“.
При посочената фактическа обстановка ,съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1,във вр.с чл.415,ал.1 от
ГПК,във вр вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 8, ал.1 от ЗАЗ вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на
подадено възражение от страна на длъжника. Искът е положително
установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при
условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията
по основание и размер.
Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето
правно основание от разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал.1 от
Закон за арендата в земеделието във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД. Ищцата в
качеството си на арендодател, е предоставила собствените си земеделски земи
за ползване на ответника, а ответникът, в качеството си на арендатор, е имал
задължение за плащане на уговорената рента по договора в размера и в
сроковете, уговорени между страните.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ответникът следва да установи факта, че е изпълнил задължението си за
периода на действие на договора за аренда.
В договора в чл.2,ал. 6 е предвидена клауза, при която по искане на
арендатора ,арендатора и арендодателя уговарят и други срокове и размери
на арендното плащане и други срокове за изпълнение на посочените
парични задължения.
В конкретния случай, от ответника не са ангажирани доказателства, че
през процесните стопански години, са били налице форсмажорни
обстоятелства, независимо от твърденията в тази насока ,наведени в отговора
по чл.131 от ГПК или обстоятелства,при които съгласно чл.2,ал.6 от договора
за аренда страните да са договорили промяна в размера на дължимите суми
5
,както и относно сроковете за изплащането им.
Безспорно е по делото, че със сключване на договора ищцата е предала на
ответника за ползване земите по договора в състояние, което отговаря на
ползването му по договора.
От своя страна ответника е поел задължението ползва арендувания обект
на договора с грижата на добър стопанин съгласно определеното с договора
предназначение и да спазва установените санитарно-хигиенни,
противопожарни и екологични норми и да не уврежда обекта на договор, за
което дължи арендното плащане в уговорения размер и срок.
В настоящия случай от данните по делото, предвид заключението на
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза изготвена въз основа
на данните за получените средни добиви се налага извода, че претенцията на
ищеца за стопанските 2016/2017г.;2017/2018г.;2018/2019г. и 2019/2020г. се
явява основателна и доказана .
Математически пресметнато,според експертизата и констатациите на
вещото лице се установява дължимост на сума за арендни плащания за
процесния период в общ размер на 32656,62 лева.
Ответникът не сочи доказателства за заплащане на дължима към ищеца
парична сума за посочените периоди.
В представеното от ищцата извлечение от банковата й сметка е видно, че
на 6.02.2018 г. същата е получила превод в размер на 10840,00 лв. от
ответницата, но тъй като не е посочен период (стопанска година) за който е
платена сумата/посочено рента/, съдът не може да обоснове категоричен
извод дали е погасено задължение за период относим към сочения в ИМ или
за предходен такъв. Дори и да се приеме, че плащането касае стопанска
година в процесния период и бъде приспаднато от общо дължимото, то
оставащата неиздължена престация надвишава претендирания от ищеца
размер.
Неоснователно е възражението на ответника ,за арендно плащане в
размер на 5400,00лева за стопанската 2016/2017г. е погасено по давност.
Посоченото, че давностният срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо съгл.разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД е
момента в който се поражда правото на иск. Уговореното с процесния
договор задължение на ответника за заплащане на годишна аренда
представлява задължение за плащане на аренда, чийто окончателен размер
не е предварително определен за целия срок на договора, а е определяем и
се определя въз основа на средната реализационна цена и реализацията на
продукцията с приключването на всяка стопанска година, с оглед на което
съдът приема, че вземането за стопанската 2016/2017г. не е погасено по
давност.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се приеме за
6
установено съществуване вземането на ищеца против ответника за сумата в
размер на 21600,00 лева представляваща неизплатена рента за обработка на
земеделска земя за стопанските 2016-2017
г.;2017/2018г.;2018/2019г.;2019/2020г., съгласно Договор за аренда върху
недвижим имот от 19.09.2012г.,вписан под №88,том.5,рег.
№3705/19.09.2012г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 260014/25.01.2021 г. по ч.гр.д. №
1/2021 г.по описа на РС-Б..
Относно направените разноски по заповедното и настоящо дело:
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с оглед на това отговорността
за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя иск по чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415 от
ГПК - и от изхода на исковия процес, като произнасянето предполага изрично
заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за
разноски в заповедното производство.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГК - ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ.
чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
При този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от
ищеца в заповедното производство, както и тези, сторени в производството
по общия исков ред общо в размер на 2940,00 лв., от които в заповедното
производство сумата 432,00 лв.- държавна такса, 600.00 лв. адвокатско
възнаграждение, пред настоящата инстанция 432,00 лв.- държавна такса и
800.00 лв. за адвокатско възнаграждение, и 676,00 лв. за вещо лице следва да
се възложат на ответника съобразно уважената част от иска, а именно в
размер на 2940,00 лева.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение:
В заповедното производство издадената заповед за изпълнение на
парично задължение не е обжалвана в частта относно разноските.
В исковото производство договореното възнаграждение е съобразено с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва да се отбележи, че и в заповедното и в исковото
производство, предвид цената на иска, не е налице прекомерност на
договореното адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът,
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Й. Д. М. с ЕГН: ********** от гр.В., ул.А.,
има съществуващо вземане от СН. Д. СТ. с ЕГН: ********** от с.Д., общ.Б.,
ул.Ч., за сумата в размер на 21 600,00 лева (двадесет и една хиляди и
шестстотин лева), считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.11.2020 г., представляваща неизплатена рента
за обработка на земеделска земя за стопанските 2016/2017 г.; 2017/2018 г.; за
2018/2019 г. и 2019/2020 г. съгласно Договор за аренда върху недвижим имот
от 19.09.2012г., вписан под №88, том.5, рег.№ 3705/ 19.09.2012 г.
ОСЪЖДА СН. Д. СТ. с ЕГН: ********** от с.Д., общ.Б., ул.Ч. да заплати
на Й. Д. М. с ЕГН: ********** от гр.В.,ул.А., сумата в размер на 1032,00 лв.
(хиляда тридесет и два лева), представляваща направените в заповедното
производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА СН. Д. СТ. с ЕГН: ********** от с.Д., общ.Б., ул.Ч. да заплати
на Й. Д. М. с ЕГН: ********** от гр.В.,ул.А., сумата в размер на 1232,00 лв.
(хиляда двеста тридесет и два лева), представляваща направените в
настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в
двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните!
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8