О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 177
гр. Попово, 07.02.2024 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 494/20 г.
по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от „*****, чрез пълномощник: адв. М.Н. от ВтАК, със съдебен адрес:***,
офис 1, против П.И.Н. ***, за установяване съществуването на вземане на ищеца
против ответника за сумата 1994.65 лв. – главница, предявена като частичен иск
от общо задължение в размер **** лв. по договор за потребителски кредит от 13.11.2007 г., сключен между „***** АД и
ответника, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия в полза на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1082/2019 г. по
описа на ПпРС. Претендират се разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не е
изразено становище по предявения иск. Във възражението по чл. 414 от ГПК,
подадено в заповедното производство длъжникът е възразил за погасяване на
претенцията по давност и за неуведомяване за извършеното прехвърляне на
вземането.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово подсъден на
районен съд и местно подсъден на Поповски районен съд.
Съдът счита,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде
уважено доказателственото искане на ищцовата страна и към настоящото дело да
бъде приложено ч.гр.д. № 1082/2019 г. по описа на ПпРС.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, както и да бъде указана на страните възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на ****** ч., за
която дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА на
страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА
приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № **** по описа на ПпРС към настоящото дело.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че
на 13.11.2007 г. бил подписан Договор за потребителски кредит № ****** и
ответника, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер 4800.00 лв. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя на 13.11.2007 г. по банкова сметка, ***.
Кредитополучателят,
от своя страна, се задължил да върне предоставения му кредит, ведно с договорна
лихва, на равни месечни вноски от по 75.83 лв. всяка, посочени в погасителния
план. Кредитът бил отпуснат при ГПР в размер на 16.27%.
Крайният срок
за погасяване на кредита бил на 13.11.2017 г.
Ответникът не
изпълнил поетите от него задължения по договора, като непогасена останала
сумата 5601.51 лв., в т.ч. 4596.16 лв. – главница и 1005.35 лв. – договорни
лихви.
На 18.01.2016
г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение към него,
сключен между ******, задължението на П.И.Н., произтичащо от горепосочения
договор за кредит, било изкупено ********.
Съобщение по
чл. 99 от ЗЗД било изпратено на ответника на посочения в договора за кредит
адрес, но било върнато като „непотърсено“.
Ищецът счита,
че тъй като ответникът не е уведомил другата страна по договора за кредит за
новия си адрес, то съобщенията, изпратени на стария, следва да се считат за
връчени.
Тъй като
ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит нито на стария,
нито на новия кредитор, било образувано заповедно производство по ч.гр.д. №
1082/2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът подал възражение.
В
тази връзка за ищеца съществувал правен интерес от предявяване на настоящия
иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1994.65 лв. –
главница, частично от общо дължима сума в размер 4596.16 лв. по договор за
потребителски кредит от 13.11.2007 г.,
сключен между „Юробанк България“ АД и
ответника, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия в полза на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1082/2019 г. по
описа на ПпРС. Претендират се разноски.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответника, не е
изразено становище по предявения иск. Във възражението по чл. 414 от ГПК,
подадено в заповедното производство длъжникът е възразил за погасяване на
претенцията по давност и за неуведомяване за извършеното прехвърляне на
вземането.
2. Правната
квалификация на предявения иск е по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
В подаденото
възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № ****** г. по описа на ПпРС ответникът
е направил възражение за изтекла погасителна давност.
3. Права и
обстоятелства, които се признават: няма изрични признания на факти и на
права.
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване: няма такива.
4. Разпределение
на доказателствената тежест:
Ищецът носи
тежестта да докаже качеството си на
кредитор; фактът, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен
договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, валидно сключен
договор за кредит със стария кредитор, изправност на стария кредитор,
изискуемост на задължението на длъжника и размер на задължението.
Ответникът, в
случай че твърди това, следва да докаже, че изпълнил задълженията си за
заплащане в срок на задълженията си по договора за кредит.
Ответникът
следва да докаже възражението си за изтекла погасителна давност.
Препис от
определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ: