№ 9537
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20211110157234 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано иск с пр. осн. чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД на
Е. К. М. от гр. София против Г. Г. Б. от гр. София за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата от 13500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от неколкократното наричане на ищцата „лъжец“ от
ответницата в предаване по „******“ по „Н.Т.“, излъчено на 22.10.2012 г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 12.09.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Първоначално било образувано гр.д. 10200/2017 по описа на СГС, по което
претенцията била заявена в размер на 50000 лв., прието е за съвместно разглеждане
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност я частта за лихвите, но
след обявяването на делото за решаване е направено искане за изменение на иска като
съшият е прекратен за разликата над 13500 лв. до първоначалния предявен размер от
50000 лв., поради което и с оглед цената на иска делото е изпратено на СРС по
компетентност, където е образувано настоящето дело.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на предпоставките по чл. 45 от 1 ЗЗД, а
именно - виновно противоправно поведение на ответника, възникналите вреди за
ищеца, техния размер и пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение на ответника и вредите. В тежест на ответника е да докаже
че е заплатил стойността на вредите. Настоящият съдебен състав ще ползва
извършените до момента процесуални действия от СГС по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
1
От приетата като доказателство по делото на л. 540-545 съдебна
видеотехническа експертиза се установява разговора, проведен между ищцата и
ответницата в телевизионното предаване „******“, водено от ответницата на
22.10.2012 г. по „Н.Т..“
Видно от началното анонсиране на участието на ищцата в предаването същата е
била поканена в телевизионното предаване, водено от ответницата на 22.10.2012 г. за
да упражни правото си на отговор във връзка с твърдения на С.В. от предишно издание
на телевизионното предаване от 28.09.2022 г. в което С.В. споменала името на ищцата
като човек, който работи в жълта медия. При анонсирането на ищцата от ответницата е
споменато, че ищцата е била наградена с наградата „***** *****“ за разследваща
журналистика
По делото на л. 278-280 е приета като доказателство и протокол от извършена
експертиза № 16/ИДИ-127 от НИКК, в който е установено съдържанието на разговора
в предаването „******“, водено от ответницата на 28.09.2012 г. в което С.В. се оплаква
че за нея в пресата се пишат невери неща– че децата и били от извънземни, имало
изготвени и публикувани фотомонтажи със С.В. които се опитвали да представят
графично ужасии. Ищцата Е. М. е спомената поименно от С.В. като журналист, който
си измисля публикации по неин адрес и фотомонтажите, както и че С.В. водила дело
за това. Тази част от твърденията на С.В. е възпроизведена и в експертизата. На л. 544
– 546 по делото.
От приетото като доказателство по делото на л. 477-478 извънсъдебно
споразумение от 06.08.20214 г. между ищцата и С.В.( две години след процесното
предаване) се установява, че и ищцата била завела като частен тъжител НЧХД срещу
С.В., но ищцата е поела задължение да оттегли тъжбата си срещу С.В. в открито
съдебно заседание на 21.10.2014 г. по НЧХД № 1420/2013 по описа на СРС, НО, 16 с-в
между тях след като С.В. й се е извинила за неверни твърдения по неин адрес в
предаването на „******“, водено при ответницата на 28.09.2022 г. и е поела
задължението да заплати разноски по делото в размер на 1013,60 лв.
По делото не са събрани доказателства ответницата са е знаела, към 12.10.2012
г., че С.В. ще се откаже да поддържа думите си по отношение на ищцата от
предаването от 28.09.2022 г. По делото не са събрани доказателства за твърденията на
С.В. за ищцата, освен това е сключила извънсъдебно споразумение с ищцата, поради
което и настоящият съдебен състав намира, твърденията на С.В. по отношение на
ищцата за недоказани в настоящето исково производство, по което С.В. не е участвала
и от чието решение не е обвързана.
От текста на разговора между ищцата и ответницата проведен в телевизионното
предаване възпроизведен в експертизата се установява, че ищцата е бил засегната че
предходен разговор от 28.09.2012 г. е била причислена към жълтата преса, въпреки че е
получила награда „***** *****“, твърдяла че отношението на С.В. към не било във
връзка с предходна статия на ищцата срещу нея във връзка с участие на С.В. във
фестивал „***** *****“ В хода на разговора ищцата е изразила несъгласие в
прожектирането на снимки, излъчени в предходното предаване и а които се твърди, че
били монтаж, и заявила че е засегната от историята, която С. завела била разказала,
защото ищцата била подкрепила тази история ( л. 548, първо изречение) след което
разговорът се е изместил от С.В. към ответницата, водел се е спор как трябва да се води
предаването, обвинения към ответницата че се била солидаризирала с лъжа на С.В.,
ищцата е заявила че винаги пише само истината, оправила обвинения за изнасяне на
невярна информация в предаването на ответницата, за което ответницата обявява, че се
касае за предаване, излъчено на 01.04. и е първоаприлска шега. Ответницата се е
засегнала от обвиненията и се е позовала на трърдението на ищцата, че пишела само
истината и е поискала да направи опровержение твърдения в статия н ищцата,
написана срещу.
Ответницата твърди, че не са верни твърденията, че се допитвала до врачки.
2
Оспорва да е канила лекар – гинеколог д-р С. в предаването си, изобщо да познава
такъв лекар, оспорва да е искала и получавали лична консултация от лекар в
предаването си, оспорва твърденията в статия на ищцата, че новият и мъж бил фалирал,
оспорва да са му отказали кредит. Уточнява че връзката й с него била 4, а не 3 години
преди статията, въз основа на тези оспорвания, че направила извод че ищцата е лъжец
и я е нарекла така няколко пъти.
По настоящето дело е изготвена и приета като доказателство фоноскопска
експертиза на л. 220-223 относно съдържанието на публикувана на 22.05.2010 г. ма
адрес www.blitz.bg/artickle/17782, която не е налична на съшия интернет адрес към
момента на изготвяне на съдебното решение, но от тази експертиза се установява, че
статията е подписана от ищцата като Е.М.. в която се твърди, че ответницата се
допитвала в ефир в предаването което води до собствената си гинеколожка д-р С. дали
било рисково да роди след 35 годишна възраст, прави внушения че ответницата искала
да роди второ дете „от младия си любовник“, въпреки че раждане на такава възраст е
рисковано. В статията, освен че се споменава точната възраст на ответницата и същия
абзац се коментира че две години преди статията ответницата била публикувала
снимки с голи гърди в списание. В следващия абзац на статията са наведени твърдения
по отношение на ответницата, че „вторият й мъж в живота-С.“ бил фалирал, няколко
банки му били отказали кредит, а ответницата не се застъпила изобщо за него, поради
което отношенията между тях охладнели, Твърди се, че въпреки че към 2010 г.
ответницата имала близо тригодишна връзка с втория мъж в живота си и имали
планове за общо дете двамата бе били сключили граждански брак. Направени са
внушения, че ответницата била пристрастена към врачуването, поради което и се
допитвала анонимно до ясновидки и лица, които изготвят хороскопи в интернет.
Статията завършва с извода на ищцата, че ответницата е здрава, изглежда добре и се
задържа на телевизионния екран.
Никое от твърденията в статията не е доказано авторката – ищца по делото,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че оспореното от ответница в
статията от 22.05.2010 на ищцата не отговаря на истината.
По делото да изслушани и приети като доказателство съдебно медицински
експертизи ( л. 291-308, л. 414-419, л. 341-347) от които се установява, че ищцата е
развила остра стресова реакция във връзка със случая с вегетативни и соматични
прояви, преминала непосредствено след това разстройство в адаптацията-смесена
тревожно-депресивна реакция, а по-късно и в нарушение на други емоции“, не било
проведено адекватно лечение и се стигнало до създаване на предпоставки за влошаване
на соматичното състояние на ищцата. Това състояние било налично към 2019 г.когато
била изготвена експертизата. Теоретично било възможно да продължи до 2 години, но
в.л. намира че при адекватно лечение има добра прогноза за пълно възстановяване. От
заболяванията на ищцата единствено хипертонията било възможно да бъде повлияна
от случая. Няма връзка между анемията на ищцата и предаването, доколкото е
причинена от дефицит на витамин B12, а етиологията на автоимунните заболявания е
неясна и противоречива, поради което и не може да се направи еднозначен извод, че е
причинена от изказванията на ищцата в процесното предаване.
Във връзка с разговора между ищцата и ответника е било водено и наказателно
производство по частна тъжба на ищцата срещу ответницата по което е било
образувано НЧХД № 19383/2015 по описа на СРС, НО, 98 с-в. по същото ответницата е
оправдана на две съдебни инстанции по всички обвинения с изключение на това че е
нарекла ищцата „лъжец“. Решението на въззивната инстанция обаче било постановено
след като предвидената в закона давност за налагане на наказание е изтекла поради
което и с възобновяването по искане на главния прокурор на делото с Решение №46 от
14.02.2018 г. по н.д. № 12/по описа САС за 2018 г. САС е отменил решението в частта в
която ответницата е освободена от наказателна отговорност, тъй като е изтекла
абсолютната давност за налагане на наказание и е прекратил наказателното
3
производство в тази му част. Настоящият съдебен състав намира че доколкото в частта
в която ответницата е била призната за виновна, то няма произнасяне по същество
относно извършването на деянието и виновността, поради което и гражданския съд не
е обвързан от преценката на наказателния съд по тези въпроси.
По делото е приета лингвистична експертиза (л.271-274), която е била
представена в наказателното производство, изготвена от експерт от БАН. Видно от
същата има разлика в смисъла в изреченията „Вие излъгахте“ и „Вие сте лъжец“.
Употребата на думата лъжец е с негативно отношение. С нея се определя човек, който
притежава негативното качество да лъже, т.е съзнателно да казва нещо, което не
истина, което е лъжа, което не отговаря на действителното положение на нещата, на
фактите. С това изречение ответницата е окачествила ищцата като му прави личностна
характеристика на лице с черта която счита за особеност на характера на ищцата, като
този извод звучи обидно, грубо унизително за лицето, към което е отправен, докато
изречението „Вие излъгахте“ не звучи обидно, не съдържа агресия и не прави
характеристика на личността.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира
от правна страна следното:
За уважаване на предявения иск и ангажиране на деликтната отговорност на
ответника следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките по чл. 52,
вр. 45 ЗЗД, а именно - виновно противоправно поведение на ответника, възникналите
вреди за ищеца, техния размер, пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение на ответника и вредите.
По делото се установи че ответницата да е нарекла лъжец ищцата по време на
разговор в предаването което води по „Н.Т.“ на 22.10.2022 г. доколкото по делото е
събрано като доказателство запис на казаното в предаването. Установи се, че ищцата
независимо от заявените твърдения за качествена разследваща журналистика има и
публикация за ответницата две години преди предаването, които са фактологично
неточни, темата на която засягат може да се определи като най общо като клюки.
Настоящият съдебен състав следва да се произнесе съобразно събраните по делото
доказателства. По делото обаче не се установи дали тази неточност е съзнателно
изкривяване на истината или недоглеждане и най – важното не се установи, че става
въпрос за системно публикуване на неточна информация от ищцата. Не се спори, че
същата е била спечелила награда за разследваща журналистика, което предполага
журналистически качества, статията с фактологични грешки разпространяваща клюки
за ответницата, публикувана от ищцата би следвало да бъде разгледа като изолиран
случай, поради което и не може да се приеме че използването на лъжи от ищцата е
нейна същностна характеристика. Предвид на изложеното следва да се приеме, че
наричането й от ответницата лъжец е неточно терминологически и доколкото същото
има негативна оценка,която не е обоснована от доказателствата по делото е
противоправно поведение. Установи се че ищцата е претърпяла болки страдания във
връзка с изложеното, но не е потърсила лечение за тях, казаното от ответницата не е
прекратило кариерата на ищцата, която видно от събраните поделото доказателства
била лице в управителни органи в СБЖ, нормално е същите да отшумят за период от 2
години, по време на процесния разговор обвиненията и агресията са започнали от
ищцата, поради което и настоящият съдебен състав намира че искът следва да бъде
уважен до размера от 5 000 лв. като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
13500 лв. като неоснователен.
При деликт ответникът е в забава от момента на самото извършване на деликта.
По делото се претендира законната лихва върху присъденото обезщетение считано от
12.09.2016 г., което е по-малко от 3 години преди датата на завеждане на исковата
молба и в който период претенцията не е погасена по давност, поради което искането
за присъждането на законната лихва за този период следва да бъде уважено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищцата се следват 10 % от
4
направените от нея разноски, а имено 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 85
лв. разноски за вещо лице или общо 435 лв. не се присъждат исканите разноски за
държавна такса по частната жалба, тъй като частната й жалба е отхвърлена.
С оглед изхода на делото на ответницата се следват 90 % от направените по от
нея по делото разноски,, тъй като искът е отхвърлен на 90 % от първоначалния
предявен размер. Действително ответницата не е направил разноски за адвокат, тъй
като договорът за правна помощ е сключен от работодателя и работодателят й е
заплатил адвокатски хонорар, а не ответницата . кто следва да бъдат присъдени 270 лв.
разноски за вещо лице.
Доколкото ищцата е била освободена от задължението за заплащане на
държавна такса с оглед изхода на делото и и разпоредбата на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
същата следва да заплати на СРС сумата от 200 лв. държавна такса.
Водим от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД Г. Г. Б., с ЕГН ********** и адрес гр.
София, ***********. ет., ап. да заплати на Е. К. М., с ЕГН **********, представлявана
от пълномощника адв. Я. М. – САК, съдебен адрес гр. София, бул. ***********, от.
312 сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
това че в предаване по „******“ по „Н.Т.“, излъчено на 22.10.2012 г., нарекла ищцата
„лъжец“, ведно със законната лихва върху сумата считано от 12.09.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 13500 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Г. Б., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ***********. ет., ап. да
заплати на Софийски районен съд сумата от 200 лв. държавна такса на осн чл. 78, ал. 6
от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г. Б., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ***********. ет., ап. да
заплати на Е. К. М., с ЕГН **********, представлявана от пълномощника адв. Я. М. –
САК, съдебен адрес гр. София, бул. ***********, от. 312 сумата от 435 лв. разноски на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. К. М., с ЕГН ********** , представлявана от пълномощника адв.
Я. М. – САК, съдебен адрес гр. София, бул. ***********, от. 312 да заплати на Г. Г. Б.,
с ЕГН ********** и адрес гр. София, ***********. ет., ап. сумата от 270 лв. разноски
по делото на осн чл. 78,ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5