Решение по дело №201/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс.

           Образувано е по жалба на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ МИТНИЦА ВАРНА, чрез **. А.Д. срещу Решение № 25/23.02.2024г. на Директора а ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без уважение жалба срещу действия на публичен изпълинтел на на ТД на НАП В.Търново, офис Враца, обективирани в Разпореждане изх.№ С 220006-035-0279172/12.07.2022г. за прекратяване на производството по принудително изпълнение по изп.дело № *********/2021г., с длъжник „Л. К.“ ЕООД, ЕИК ** . В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните и материалноправните разпоредби. Поддържа се, че не са били налице предпоставките за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като не са изчерпани всички способи за събиране на вземанията по изпълнителното производство. Жалбоподателят твърди, че при прекратяване на производството по принудително изпълнение, административният орган е издал незаконосъобразно и немотивирано разпореждане, при недостатъчно доказателства за несъбираемост на дължимите вземания и при несъобразяване с активния статут на дружеството, а именно, че същото не е в производство по ликвидация или несъстоятелност, без да са изчерпани всички способи за принудително изпълнение. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на публичния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия.

           Ответникът по жалбата – Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Велико Търново, чрез процесуалния си представител **. А., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Счита, че решението е законосъобразно и правилно публичният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на посоченото основание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в предвидения минимум.

            Съдът, след като обсъди наведените в жалбата доводи и съображения, становището на ответника и прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         Агенция "Митници", ТД "Митница" Варна притежава процесуалното качество взискател по изпълнително дело № *********/2021 г., образувано срещу „Л. К.“ ЕООД, ЕИК **., за непогасени публични задължения, произтичащи от дължими мита и акциз по Решение № 32-3440735/27.10.2021 г. на Агенция Митници, ТД Варна. След извършени действия в производството по събиране на всички публични задължения по посоченото изпълнително дело, главен публичен изпълнител от Дирекция "Събиране" при ТД на НАП гр. В.Търново, офис Враца издал Разпореждане № С220006-035-0279172/12.07.2022г. за прекратяване на производството по принудителното изпълнение на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК на публичните вземания на ТД Митница Варна по Решение № 32-3440735/27.10.2021 г. в размер на 430982,12 лв. в това число главница в размер на 407118,54 лв. и лихва в размер на 23863,58 лв. При постановяване на разпореждането си главният публичен изпълнител е приел, че цялото вземане от длъжника „Л. К.“ ЕООД е несъбираемо, поради липса на данни за авоари по банкови сметки и имущество на дружеството, липса на имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение, с оглед цитирани данни от извършеното подробно проучване, които да послужат за обезпечаване на публичните му задължения. По изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване на публични задължения, които да са разпоредени от публичния изпълнител по титулите на изпълнителното дело. Посочено е, че е извършено проучване, както следва: Община – Враца, сектор "МДТ" за декларирано движимо и недвижимо имущество; Агенция по вписванията "Служба вписвания" за наличие на вещни права върху недвижими имоти; Сектор "Пътна полиция", електронен регистър за притежавани МПС - като към момента не притежава МПС; Централен регистър на особените залози – за наличие на заложено имущество; Справка в регистър "К." на И. а. "М. а." – за притежавани плавателни съдове; Справка в Търговския регистър – за притежавани от длъжника дялове и акции в други дружества; Централен депозитар за безналични ценни книжа на името на задълженото лице; Справка в Министерство на земеделието и храните за притежавани земеделски земи; Гражданска въздухоплавателна администрация – за притежаване на въздухоплавателни средства; Справка в търговския регистър за притежавани дялове и акции в други дружества; Справки в програмите продукти на НАП за предоставени заеми от задълженото лице; Проверка в регистър на банковите сметки и сейфове към БНБ – към 23.12.2021 г. от която се установява, че дружеството има открити банкови сметки в ** и **, без данни за **. Наложен е запор с ПНОМ № С210006-022-0097436/23.12.2021 г., върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, като в писмен отговор от същата дата 23.12.2021г. ** на основание чл.508 ГПК във вр. с чл.206, ал.1 ДОПК посочва, че поради липса на сметки запорът не е наложен.

Няма данни за подадени уведомления по чл. 77 и чл. 78 от ДОПК. Няма данни за издавани удостоверения по чл. 191 от ДОПК. В Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол липсват данни за вписвания. В регистъра на производствата по несъстоятелност липсват данни за вписани обстоятелства. От справка в Агенция по геодезия, картография няма данни за недвижими имоти, земеделски земи и гори. Установено е, че „Л. К.“ ЕООД е служебно дерегистрирано по ЗДДС с АКт № ** от 17.09.2020 г. Видно от Справка за деклариран корпоративен данък – декларация по чл.92 от ЗКПО през 2019г. дружеството е обявило счетоводна печалба в размер на ** лева. Единствените непогасени публични задължения, произтичат от процесното вземане на данъчната администрация по Решение № 32-3440735/27.10.2021 г. на Агенция Митници, ТД Варна.

Не са установени основания за ангажиране на отговорност на дружеството по чл. 19 от ДОПК, както и предпоставки за завеждане на исково производство по чл. 216 от с. з. Документите по изпълнителното дело са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, не са връчени надлежно лично на управител или упълномощено лице на дружеството. Преписката по Решение № 32-3440735/27.10.2021 г. е връчена съгласно чл. 19а, ал. 7 от Закона за митниците, т. к. задълженото лице не е намерено на декларирания адрес. Прието е, че съгласно указание от ЦУ на НАП, ако лицето не е било реално уведомено за наличието на публичното си задължение, липсва основание за сезиране на прокуратурата за извършено престъпление по чл. 227б от НК, тъй като се приема, че деецът не знаел за задлъжнялостта на дружеството, което представлява. Разпореждане изх.№ С 220006-035-0279172/12.07.2022г. за прекратяване на производството по принудително изпълнение по изп.дело № *********/2021г. е било оспорено от Териториална дирекция Митница Варна с жалба вх. № 12848 от 05.02.2024 г. пред директора на Териториална дирекция на НАП В.Търново, който с Решение № 25/23.02.2024 г. е оставил жалбата без уважение. В обжалваното решение е посочено, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имуществото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Въз основа на приложените справки административният орган е достигнал до извода, че е налице невъзможност да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания и дългът е несъбираем.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от взискателя, който е легитимиран съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК да обжалва решения на директора на съответната ТД на НАП с правно основание чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК по жалби срещу действия на публичен изпълнител.

Административното производство по постановяване на оспореното решение е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган, като актът е издаден в предписаната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. Фактическите констатации са съобразени с представените доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон, спазена е и целта на закона. Спорът е от правен характер, като основния въпрос е налице ли са предпоставките за прилагане на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания спрямо длъжника.

Разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК предвижда прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани. От приложените по делото доказателства се установява, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника, извършвайки необходимата пълнота от справки в съответните публични регистри относно осъществявана икономическа дейност, доходи, движимо и недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника на територията на Република България, с оглед прилагане изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК. Установено е, че длъжникът „Л. К.“ ЕООД, със седалище и адрес за кореспонденция ***, представлявано от М. К. М. не притежава движимо или недвижимо имущество или доходи, банкови авоари и каквито и да било други активи, поради което в случая е налице обективна невъзможност, спрямо него да се приложат изпълнителните способи за събиране на публичните вземания, регламентирани в ДОПК.

Оплакванията на жалбоподателя, че събраните доказателства от които е направен извод за несъбираемост на вземанията са недостатъчни, съдът намира за неоснователни. В случая жалбоподателят като взискател не ангажира доказателства, които да опровергават или подлагат на съмнение възприетите от органите по приходите изводи. По делото липсват данни да са налице доходи или имущество на длъжника, върху които да е възможно да се насочи принудителното изпълнение на публичните вземания, а и самият взискател не сочи такива.

Неоснователно е и твърдението в жалбата, че не са ясни критериите, въз основа на които вземането е категоризирано като несъбираемо, преди да изтече давностният срок за него съгласно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК. Между страните няма спор, че към настоящия момент вземането не е погасено по давност и подлежи на принудително събиране. Несъбираемостта на едно вземане не настъпва само и единствено при изтичане на давността за събирането му, тя е обективен факт, който се свързва с невъзможността вземането да бъде погасено поради липса на имущество на длъжника, от което вземането да бъде удовлетворено. Хипотетичната възможност, че в някакъв момент дружеството може да придобие активи, от които взискателят да бъде удовлетворен, не е възведено като обстоятелство, препятстващо приложението на разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК. В случая обективният критерий при категоризирането на вземането като несъбираемо е липсата на доходи и имущество, както и че длъжникът не извършва никаква дейност, от която да се генерират приходи, съответно да бъдат придобити активи и имущество, от които да се удовлетвори взискателят по изпълнителното дело.

Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме за обоснован и законосъобразен изводът в оспореното решение към датата на издаването му, че публичното вземане е несъбираемо, тъй като от доказателствата, приложени към делото се установява, че всички изпълнителни способи са се оказали безрезултатни да установят налично имущество на длъжника, към което може да бъде насочено принудителното изпълнение. Оплакванията в жалбата в този смисъл не са подкрепени с доказателства, поради което не могат да служат като основание за ревизиране на разпореждането на публичния изпълнител и потвърдителното решение на директора на ТД на НАП – В.Търново. В конкретния казус жалбоподателят не ангажира доказателства, които могат да внесат дори и само съмнение във възприетите от органите по приходи изводи относно имуществения статус на задълженото лице.

Не е налице и твърдяното противоречие с целта на закона, доколкото прекратяването на изпълнителното производство по принудително събиране на публичното вземане не води до погасяване на самото вземане като изпълнителен титул, а единствено преустановява към този момент прилагането на предвидените в чл. 215, ал. 1 от ДОПК способи за принудително изпълнение.

Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила, а депозираната срещу него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в границите на предвиденото в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно невисоката фактическа и правна сложност на делото и реално положения от юрисконсулта квалифициран юридически труд по участие в откритото съдебно заседание по същество по делото и депозиране на писмена защита, а именно в размер на 150 лева.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от директора на Териториална агенция Митница – Варна, жалба срещу Решение № 25/23.02.2024г. на Директора а ТД на НАП В.Търново, с което е оставена без уважение жалба срещу действия на публичен изпълнител на ТД на НАП В.Търново, офис Враца, обективирани в Разпореждане изх.№ С 220006-035-0279172/12.07.2022г. за прекратяване на производството по принудително изпълнение по изп.дело № *********/2021г., с длъжник „Л. К.“ ЕООД, ЕИК ** .

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Национална агенция за приходите направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.