Решение по дело №1424/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 129
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20213230201424
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Добрич, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20213230201424 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от
Изпълнителния директор Т. ИЛ. Г. срещу НП № МН -СИБ - 21 -
135/26.11.2021г., издадено от Началника на Регионален отдел „Метрологичен
надзор Североизточна България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор”
/ГД МН/ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 44 т. 4 във вр. с чл.
43 ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ на основание чл. 85 ал. 2 във вр. с чл.
85 ал. 1 от Закона за измерванията е наложена имуществена санкция в размер
на 200 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено, като неправилно и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от П. К. Т. -
1
Началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор Североизточна
България” в Главна дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор.
По делото е приложено и писмено становище от Р. К. С. - главен
експерт - юрист в Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/. Прави се искане, жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна,
а наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок и от
лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 94 ал. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ и приложената по
делото Заповед № А - 54/03.02.2021г. на Председателя на ДАМТН и в
присъствие на двама свидетели. Връчен е на пълномощника и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
АУАН е съставен в определените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението и нарушителят са били открити при извършената на
21.07.2021г. надзорна проверка. Касае се за т.нар. „продължено нарушение”,
т.е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до
неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на процесното нарушение
започва да се осъществява с изтичането на 31.12.2015г. на 5 - годишния срок
и продължава до момента на извършване на последващата проверка или
образуване на административнонаказателното производство. Нарушението е
било прекратено със съставянето на 29.09.2021г. на АУАН, който е поставил
началото на административнонаказателното производство. При съпоставка на
датата на откриване на нарушението и нарушителя - 21.07.2021г. и датата на
образуване на административнонаказателното производство - 29.09.2021г., се
установява, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34 ал. 3 от
2
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 94 ал. 2 от ЗИ и приложената по делото Заповед № А - 33
от 14.01.2019г. на Председателя на ДАМТН, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
По същество на визираното нарушение и приложимия материален
закон, съдът съобрази следното:
На 21.07.2021г. в интервала от 10.40 часа до 10.55 часа,
актосъставителят извършил надзорна проверка в обект – водопроводно
отклонение с водомерен възел в шахта в двор на къща, намиращ се в гр. Д.,
ул. „***.
Дружеството, което осъществява присъединяване на недвижимите
имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и
съоръжения и водоснабдяване с вода за питейно - битови, стопански и
обществени нужди на територията на село Б. е „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД.
Следователно монтираният водомер във водопроводно отклонение на
посочения обект се използва от същото дружество за непрекъснато измерване
на обема на доставената вода, която преминава през водомера с цел
осъществяване на търговски плащания. Т.е. средството за измерване -
водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.
При проверката е установено, че за непрекъснато измерване на обема на
доставената вода, с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на
чл. 5 от ЗИ, „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, на описания обект за
абонат И. Х. П. с абонатен № *** и клиентски номер ***, използва водомер с
идентификационен номер 74296, производител „Беласица“ и номинален
разход Qn = 2.5 m3/h. В момента на проверката показанието на водомера е
183 m3. Водомерът е в употреба, тъй като е монтиран на водопроводно
отклонение с водомерен възел в шахта в двор на къща на посочения адрес.
Свързан е към водоснабдителната мрежа и осигурява подаване на питейна
вода към водопроводната инсталация на абоната.
Във връзка с извършване на надзорната проверка и на основание чл. 76
ал. 1 т. 2 от ЗИ, търговецът е предоставил следните документи:
Заверено копие от карнета № 10060 за отчитане показанията на водомера
– 4 страници на абонат И. Х. П. /Приложение 1 към акт № ВН
3
1169/29.09.2021г./;
Заверено копие на фактура № **********/27.07.2021г. /Приложение 2
към акт № ВН 1169/29.09.2021г./;
Заверено копие на Протокол № 048729 от 28.07.2021г. за демонтаж на
водомер с № 74296 на посочения адрес. /Приложение 3 към акт № ВН
1169/29.09.2021г.
В Приложение 1 за абонат И. Х. П. с абонатен № *** са вписани
ежемесечните отчети на показанията му. Въз основа на обявените резултати
от измерванията е пресметната разлика от показанията на водомера, т.е.
изчислен е обема на доставената и консумирана от абоната вода.
В Приложение № 2 за абонат И. Х. П. с клиентски № *** за отчетен
период 29.06.2021г. – 28.07.2021г. са вписани показания на водомера,
съответно: старо – 181 m3 и ново – 184 m3. Въз основа на обявените
резултати от измерванията е пресметната разлика от показанията на
водомера, т.е. изчислен е обема на доставената и консумирана от абоната
вода – 3 m3 и е начислена дължимата сума за плащане от абоната – 9.04 лева.
От Приложение 3 се установява, че описаният водомер е бил използван
до 28.07.2021г., когато е демонтиран с показание 184 m3.
При надзорната проверка на 21.07.2021г. актосъставителят е установил,
че показанието на водомера е 183 m3, като то е между показания на водомера
от двата отчета: от 29.06.2021г. – 181 m3 и от 28.07.2021г. – 184 m3. Датата на
надзорната проверка също е между датите на тези два отчета.
Според административнонаказаващият орган, водомерът се използва
правилно и по предназначение от „Водоснабдяване и канализация Д.” АД за
непрекъснато измерване на обема на доставената вода за абоната И. Х. П. с
абонатен номер *** и клиентски номер ***, с цел осъществяване на търговски
плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ.
При извършената надзорна проверка е установено, че върху описания
водомер е поставен знак за последваща проверка – знакът за последваща
проверка е съгласно чл. 846 т. 5 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол /НСИКПМК/, Приложение № 52 от
Наредбата и представлява оловна пломба с отпечатък: върху едната страна на
пломбата индивидуалния номер на проверителя 07702, от другата -
последните две цифри на годината на извършване на проверката – 10, т.е.
4
последващата проверка е била извършена през 2010г.
Последваща проверка за водомери с номинален разход Qn ≤ 15 m3/h се
извършва на пет години. Тази периодичност е определена в заповеди на
Председателя на ДАМТН, издадени на основание чл. 43 ал. 4 от ЗИ.
Съобразно чл. 43 ал. 3 от ЗИ, последващата проверка се извършва преди
изтичането на срока на валидност на периодичната проверка. Следователно
по отношение на посочения водомер 5 - годишният срок е изтекъл на
31.12.2015г. и преди тази дата на водомера, намиращ се в употреба, е
следвало да бъде извършена последваща проверка, която да се удостовери със
знак за последваща проверка, съгласно чл. 846 т. 5 от НСИКПМК.
При надзорната проверка на 21.07.2021г. е извършен външен оглед на
процесния водомер за наличие на знак за последваща проверка и е
установено, че върху водомера няма поставен знак за последваща проверка на
средство за измерване в употреба по чл. 43 ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ
извършването на последваща проверка, с валиден срок на проверката.
Достъпът до обекта – водопроводно отклонение с водомерен възел на
посочения адрес е бил осигурен от Ф. А. – инспектор при „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД и надзорната проверка е била извършена в негово
присъствие.
Въз основа на предоставените документи и установената фактическа
обстановка, административнонаказващият орган е приел, че на 21.07.2021г.,
като използва за непрекъснато измерване на обема на водата, която преминава
през процесния водомер, намиращ се в гр. Д., който е монтиран правилно и се
използва по предназначение на посочения адрес, с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща
проверка, „Водоснабдяване и канализация Д.” АД е извършило нарушение на
чл. 44 т. 4 във вр. с чл. 43 ал. 1 от ЗИ.
Изложеното се потвърждава от показанията на актосъставителя и
свидетелите по АУАН, които са непротиворечиви, последователни и логични
и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано с всички негови
съставомерни признаци, като това описание и съответно правна
квалификация, не създават неяснота, за какво точно нарушение е
санкционирано дружеството.
5
В АУАН и в НП недвусмислено е описано, в кой обект наказаното лице
използва средство за измерване – водомер, с цел осъществяване на търговски
плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка на
средството за измерване в употреба по чл. 43 ал. 1 от ЗИ.
Законосъобразно за извършеното нарушение е санкционирано ЮЛ –
търговското дружество „Водоснабдяване и канализация Д.” АД.
Обстоятелството, че нарушението е било отстранено на 28.07.2021г. и
преди даденото с протокол предписание, не е оневиняващо, а смекчаващо
отговорността обстоятелство. Още повече, жалбоподателят е санкциониран за
нарушение по чл. 44 т. 4 във вр. с чл. 43 ал. 1 от ЗИ, изразяващо се в
използване на средство за измерване без знак за последваща проверка, а не за
нарушение по чл. 92 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИ - за неизпълнение на
задължителни предписания.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 85
ал. 2 от ЗИ. От значение е това, дали е било изпълнено задължението по чл.
44 т. 4 от ЗИ да не се използва средството за измерване без необходимия знак,
в случая такъв по чл. 43 ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща
проверка. Липсата на установено отклонение в точността на отчетените
количества потребена вода не е елемент от състава на нарушението. Без
правно значение е и обстоятелството дали водомерът е работил непрекъснато,
както и дали впоследствие е бил изправен.
Предвидената имуществена санкция по чл. 85 ал. 2 от ЗИ е в размер от
200 до 500 лв. Наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден
в закона размер, като не подлежи на преразглеждане от съда.
Неоснователно е направеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя, че нарушението представлява маловажен
случай, по следните съображения:
Съгласно чл. 93 т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност
6
на нарушението от страна на съда, респективно на
административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения
от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по - ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. Липсват и
други обстоятелства, които да обуславят по - ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид, поради липсата на обективни причини, довели до извършване на
нарушението.
Не без значение е, значимостта на охраняваните с нарушената
материалноправна норма обществени отношения, свързани с осигуряване на
достоверност и точност на измерванията - касае се за средство за измерване
/водомер/ на потребена вода, с цел осъществяване на търговски плащания по
чл. 5 от ЗИ.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Регионален отдел „Метрологичен
надзор Североизточна България” в Главна дирекция „Метрологичен надзор”
при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор искане, следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37
от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д
ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно
заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № МН - СИБ - 21 - 135/26.11.2021г., издадено от
Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор Североизточна
България” на Главна Дирекция „Метрологичен надзор” /ГД МН/ към
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
„Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от Изпълнителния директор Т.
ИЛ. Г. за нарушение по чл. 44 т. 4 във вр. с чл. 43 ал. 1 от Закона за
измерванията /ЗИ/ на основание чл. 85 ал. 2 във вр. с чл. 85 ал. 1 от Закона за
измерванията е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от
изпълнителния директор Т. ИЛ. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ сума в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8