Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004
гр. Трявна, 14.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на десети септември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното
от съдия Петракиева ГР.Д. № 18 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е
главен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, както и евентуални
искове с правно основание чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ.
В
исковата молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ЕАД против П.К.П. се твърди, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит
№1710112249712842/12.10.2017г., по силата на който банката отпуснала кредит на
ответника в размер на 8767,75 лв. С договора страните се уговорили сумата да
бъде погасена на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на
съответния месец, считано от 20.11.2017г. до 20.10.2024г., в размер 134,48 лв.
Ищецът изпълнил задълженията си по процесния договор, включително задължението
да предостави временно и възмездно ползването на паричната сума. Кредитът се
усвоил на 13.10.2017г. На датите на падеж от 20.02.2019г. до 20.07.2019г.
кредитополучателят не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски /включващи
главница и лихва/ към банката в необходимия размер. Поради настъпилото
неизпълнение, банката упражнила правото си да обяви изцяло и предрочно изискуем
целия ползван кредит /всички дължими от кредитополучателя на банката суми във
връзка с кредита/. До задълженото лице изпратили писмо за обявяване на случай
на неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от
кредита по договора. На 05.08.2019г. на кредитополучателя била обявена
предсрочната изискуемост на вземането по договора за потребителски кредит. Волеизявлението
на банката, обективирано в изпратеното писмо, било редовно връчено на адресата.
На същата дата 05.08.2019г. предсрочната изискуемост на вземанията била
осчетоводена от банката. В исковата молба се твърди също, че в договора
страните уговорили размер на възнаградителна лихва, наречена редовна лихва,
както и фиксирана годишна лихва за целия срок на договора в размер на 7,50%.
Уговорената лихва представлявала възнаграждение за ползването предоставения
кредит. При забава в заплащането на дължимите вноски била дължима неустойка –
наказателна лихва към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената
сума /вноска или част от вноска/, считано от деня на забавата до окончателното
им погасяване. Поради липсата на изпълнение от страна на ответника, банката
подала заявление по чл.410 ГПК срещу ответника. В исковата молба се сочи, че тя
служи като покана за изпълнение, от който момент длъжниците изпадат в забава,
както и че има характер на уведомление до длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията за главницата.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с
което да се установи спрямо ответника съществуването и изискуемостта на
следните вземания, произтичащи от посочения по-горе договор за потребителски
кредит съгласно издадената заповед за изпълнение но по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№219/2019г. по описа на Районен съд – Трявна, а именно: 7518,80 лв. – изискуема
главница, от които: 533,19 лв. – редовно падежирали главници за периода
20.02.2019г. – 20.07.2019г. включително; 6985,61 лв. – предсрочно изискуема
главница; 295,52 лв. – изискуема редовно начислена за периода 20.01.2019г. –
04.08.2019г. включително; 133,17 лв. – изискуема наказателна лихва начислена за
периода 20.02.2019г. – 04.09.2019г.; законната лихва за забава за периода от
05.09.2019г. до изплащане на вземането. При условията на евентуалност се
претендира да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:
12 136,28 лв. – изискуема главница; 1490,98 лв. – изискуема редовна лихва
начислена за периода 15.08.2016г. – 29.10.2017г. включително; 288,06 лв. –
изискуема наказателна лихва начислена за периода 15.08.2016г. – 21.11.2017г.
включително; законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му
заплащане. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лв.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът не е предоставил писмен отговор.
В
открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощения ю. Л.
Х., поддържа депозираната искова молба, в която се съдържа искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован при
условията на чл.41 ал.2 ГПК, не се явява лично и не изпраща представител.
Въз
основа на направеното от ищеца в исковата молба искане, с протоколно
определение от 10.09.2020г. е приета за разглеждане претенция по чл.238 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото,
намери следното:
Ответникът
П.К.П. е получил редовно препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Получил е редовно и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение, ако не представи отговор в указания
срок и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да направи
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Въпреки дадените
указания, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът не представя отговор на
исковата молба и не се явява в първото по делото съдебно заседание, проведено
на 10.09.2020г., като не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Същевременно
с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото
доказателства - заверени копия на: договор за потребителски
кредит №1710112249712842/12.10.2017г. и погасителен план към него; писмо
изх.№001-57874 от 11.07.2019г. на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД до П.К.П. на
адрес: *** и известие за доставяне /със статус непотърсено/; писмо
изх.№001-57873 от 11.07.2019г. на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД до П.К.П. на
адрес: *** и известие за доставяне /със статус непотърсено/; заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, съдът счита предявеният по делото главен иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК за вероятно основателен.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице процесуалните предпоставки на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца следните суми: СУМАТА от 7518,80 лв. - изискуема главница по договор за потребителски
кредит №1710112249712842 от 12.10.2017г., от които: 533,19 лв. - редовно падежирали главници за периода 20.02.2019г. –
20.07.2019г.; 6985,61 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението 10.09.2019г. до окончателното
изплащане на задължението; СУМАТА от
295,52 лв. - изискуема редовна лихва за периода 20.01.2019г. – 04.08.2019г.; СУМАТА от 133,17 лв. - изискуема
наказателна лихва за периода 20.02.2019г. – 04.09.2019г., за което е издадена заповед №112/15.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №219/2019г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
Поради уважаването на главния иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, съдът не следва да се произнася по предявените
евентуални искове с правно основание чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 208,95 лв. - направени разноски в заповедното
производство, от които: 158,95 лв. внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лв.
С оглед
изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 541,80 лв. - направени разноски в настоящото
исково производство, от които 241,80 лв. внесена ДТ, 300,00 лв. –
възнаграждение на вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв. по чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Юрисконсултското
възнаграждение е претендирано от ищеца в размер на 450,00 лв., докато съгласно чл.78
ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, такова възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до 300,00 лв. С оглед
правната и фактическа сложност на делото и най-вече, че по него е постановено
неприсъствено решение, съдът определи като дължим минималния предвиден в закона
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на П.К.П., с ЕГН **********,***,
че дължи на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. “Никола Вапцаров” №55, представлявано
от изпълнителен директор А.В.А. и прокурист М.Т. П., следните суми: СУМАТА от 7518,80 лв. /седем хиляди
петстотин и осемнадесет лева и 80 ст./ - изискуема главница по договор за потребителски
кредит №1710112249712842 от 12.10.2017г., от които: 533,19 лв. - редовно падежирали главници за периода 20.02.2019г. –
20.07.2019г.; 6985,61 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението 10.09.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; СУМАТА
от 295,52 лв. /двеста деветдесет и пет лева и 52 ст./ - изискуема редовна лихва
за периода 20.01.2019г. – 04.08.2019г.; СУМАТА
от 133,17 лв. /сто тридесет и три лева и 17 ст./ - изискуема наказателна лихва
за периода 20.02.2019г. – 04.09.2019г., за което е издадена заповед №112/15.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по Ч.ГР.Д. №219/2019г. по описа на Районен съд – Трявна, на
основание
чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН **********,***, да заплати на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. “Никола
Вапцаров” №55, представлявано от изпълнителен директор А.В.А. и прокурист М.Т. П.,
сумата от 208,95 лв. /двеста и осем лева и 95
ст./ - направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН **********,***, да заплати на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/"ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. “Никола
Вапцаров” №55, представлявано от изпълнителен директор А.В.А. и прокурист М.Т. П.,
сумата от 541,80 лв. /петстотин четиридесет и
един лева и 80 ст./- направени разноски в настоящото исково производство, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто лева и 00 ст./ по чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП
вр.чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: