№ 2197
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3083/21.02.2024 г., постановено по гр.д. № 22582/2023 г.
по описа на СРС, 55 състав, са уважени частично обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника З. Р. С., ЕГН
**********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Хаджи Димитър“, бл. **, вх. ****, **, аб. № 231429, суми, както следва:
167,78 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
(ТЕ) за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането;
33,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 12.04.2023 г. върху главницата за ТЕ;
8,24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г., до окончателното
1
изплащане на вземането.
С решението са отхвърлени:
искът за главница за ТЕ за сумата над 167,78 лв. до 203,82 лв. като
погасен по давност и над 203,82 лв. до първоначално претендираните
407,67 лв. като неоснователен;
искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за сумата над 33,42 лв.
до 43,37 лв. като погасен по давност и над 43,37 лв. до първоначално
претендираните 88,51 лв. като неоснователен;
искът за главница за ДР за сумата над 8,24 лв. до първоначално
претендираните 16,48 лв. като неоснователен;
искът за мораторна лихва върху главницата за ДР за сумата от 4,11 лв. за
периода от 15.05.2020 г. до 12.04.2023 г. като неоснователен.
С решението е разпределена и отговорността за разноски съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 162,11 лв. – разноски в
исковото производство. Ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на ответника сумата от 285,46 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Директ“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – З. С..
Във въззивната жалба се поддържа, че въззиваемият ищец не е доказал
приемането на наследството на М.Н. С., което е било в негова доказателствена
тежест. Оспорва изготвената по делото съдебнотехническа експертиза, като
навежда доводи, че са използвани документи, които не се намират сред
кориците на делото. Излага съображения, че не е установена точно реално
консумираната топлинна енергия. Така мотивиран, моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а
исковете – изцяло отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“
ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли
същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.
2
Третото лице помагач „Директ“ ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба (уточнена с молба
от 19.06.2023 г.), с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника З. Р. С., ЕГН **********, да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. **, вх. ****, **, аб. № 231429, суми, както следва:
407,67 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
(ТЕ) за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането;
88,51 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 12.04.2023 г. върху главницата за ТЕ;
16,48 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането;
4,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2020 г. до
12.04.2023 г. върху главницата за ДР.
От Заповед № А-0-08-274/26.01.1979 г. се установява, че в полза на
И.Н.К. и М.Н. С. е определено обезщетение на основание чл. 100, ал. 1 и чл.
102 ЗТСУ (отм.), представляващо **, находящ се в бл. **, Х. Димитър, вх.
****.
Видно е от Декларация по чл. 14 ЗМДТ, че ответникът З. С. е
декларирал процесния имот с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. **,
вх. ****, **, за облагане с данък върху недвижимите имоти, като в същата е
посочено, че имотът е придобит по наследство през 2004 г.
По делото е представено и Удостоверение за наследници, от което е
3
видно, че З. С. е единствен наследник на М.Н.К..
От Договор от 03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между
„Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Директ“ ЕООД
/Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя
извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради етажна собственост.
По делото са събрани още Протокол от 19.08.2002 г. от Общо събрание
на етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.
**, вх. **, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с
„Техем Сървисиз“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение
/топлинно счетоводство/, както и Приложение към Протокола, от който се
установява, че на общото събрание са присъствали етажните собственици,
чието участие е удостоверено с подпис, като срещу наследодателя на
ответника З. С. – М.Н. С., липсва положен такъв.
По делото е представен Списък на живущите в жилищна сграда на бл. **,
вх. В, в който за ет. 5, ал. 67 от жилищната сграда е записан ответникът
наследодателя на ответника – М.Н. С., като същият е положил подписа си.
От Договор от 17.09.2002 г. между „Техем Сървисиз“ ЕООД
/изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. **, вх. ** /възложител/ се установява, че етажната собственост
е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в
сградата.
По делото са представени и Съобщение към Фактура № ********** с
дата на издаване 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., от
което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 197,19 лв., както и
Съобщение към Фактура № ********** с дата на издаване 31.07.2021 г. за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 210,48 лв., и Извлечение
от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и
дялово разпределение в размер на 424,15 лв. и за лихви в размер на 92,62 лв.
Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и
публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за
4
отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сума за
възстановяване в размер на 29,95 лв. и Индивидуална справка за отопление
и топла вода за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сума за
възстановяване в размер на 19,01 лв., както и 2 броя Известия за доставяне
на изравнителните сметки от 15.07.2020 г. и 09.07.2021 г. с посочване
съответно „Пуснати в пощите“ и „Пуснати в ПК“.
Представени са и доказателства, че „Директ“ ЕООД е вписан в публичния
регистър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на
лицата, извършващи услугата дялово разпределение.
В хода на първоинстанционното производство е изготвена и
съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало
с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице
помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че
топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. В
процесния имот е налице 1 брой щранг-лира без уред за дялово разпределение,
поради което отдадената енергия се определя по изчислителен път, а битово
горещо водоснабдяване не се използва. Общият топломер е преминал
метрологични проверки за определяне на техническа изправност и
експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в
сградата е бил „Директ“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни
сметки. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния
период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на
407,65 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
5
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с
която исковете са частично уважени.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен
съд е правилно в обжалваната част.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената
топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния
период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява
легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази
услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово
разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер
на дължимата лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да докаже и факти, обуславящи спиране или прекъсване на
погасителната давност, ако твърди такива.
По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният
съд намира следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
6
подзаконови актове по прилагането му. Установява се от съдебнотехническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
7
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай клиент на топлинна
енергия и страна по облигационно отношение с „Топлофикация София“ ЕАД
е З. С., като оплакванията за противното са неоснователни.
8
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че лицето
М.Н. С., ЕГН **********, и лицето М.Н.К., ЕГН **********, са идентични.
Въззивният съд прави този извод въз основа на съвпадението на единните
граждански номера, както и въз основа на факта, че това обстоятелство е
безспорно между страните.
На следващо място безспорно се установява, че ответникът З. С. е
единствен наследник на М.Н.К., поради което по силата на универсално
правоприемство е титуляр на всички права и задължения на последния. Във
въззивната жалба е релевирано възражение, че ищецът въззиваем не е доказал
приемането на наследството на М.К. от ответника З. С.. Следва да се
отбележи, че по арг. от чл. 133 ГПК възраженията на ответника, основани на
факти, известни нему към датата на изтичане за срока за отговор на исковата
молба, които същият е могъл и е трябвало да направи срещу твърденията в
исковата молба, са преклудирани. Възражението за това, че ответникът не е
приел наследството на М.К., е направено едва в третото открито съдебно
заседание по делото, проведено на 13.02.2024 г. Доколкото същото не е
релевирано в срока за отговор на исковата молба, навеждането му с
въззивната жалба също се явява преклудирано, поради което съдът не следва
да го обсъжда.
От събраните по делото доказателства – Заповед № А-0-08-
274/26.01.1979 г. и декларация по чл. 14 ЗМДТ, се установява, че М.К. е била
собственик на част от процесния апартамент, а вследствие наследственото
правоприемство притежаваната от същата част от апартамента е преминала в
патримониума на ответника, като в процесния период същият е бил
собственик на тази част. Районният съд е установил, че тази част е ½, срещу
която констатация не са наведени възражения във въззивната жалба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в момента на придобиване на процесния имот е
възникнало облигационното отношение с топлопреносното предприятие и за
З. С. е възникнало задължението за заплащане на доставената и потребена
топлинна енергия по отношение на процесния имот за съответната ид.ч.
Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот е
установено от писмените доказателства, приети в първоинстанционното
производство, както и от изслушаното заключение по назначената
съдебнотехническа експертиза. От последното се установява, че в процесния
9
имот през процесния период е реално консумирана топлинна енергия на
стойност 407,65 лв., включваща отопление на имот и сградна инсталация. В
експертизата изрично е посочено, че отоплението на имота се осъществява
чрез една щранг-лира без уред за дялово разпределение, както и че не се
използва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Видно е от
същата и от представените от третото лице помагач индивидуални справки за
двата отоплителни сезона, че отдадената чрез щранг-лирата топлинна енергия
без уред за дялово разпределение се определя по изчислителен път – чрез
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, а не чрез реален
отчет на индивидуален разпределител на разход за отопление. В тази връзка
въззивният съд счита, че заключението на съдебнотехническата експертиза
установява точния размер на реално потребената ТЕ в процесния имот за
претендирания период, поради което възраженията на въззивника в тази
насока се явяват неоснователни.
Въззивният съд кредитира така изготвеното експертно заключение по
допуснатата експертиза. За установяването на доставено количество топлинна
енергия до топлоснабдения имот са необходими специални познания, поради
което законосъобразно съдът е допуснал и назначил съответната експертиза.
При изготвянето вещото лице се е запознало с материалите, приложени по
делото, и е извършило съответна справка на място в „Топлофикация София“
ЕАД и „Директ“ ЕООД. Съдът няма основание да се съмнява в
компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, както и в
правилността на даденото заключение.
Неоснователно се поддържа от въззивника недопустимост вещото лице да
работи по документи, представени му от посочените дружества. Съгласно чл.
197, ал. 1 ГПК при възлагане на експертизата съдът задължително посочва
предмет и задача на същата. Разпоредбите на чл. 195 и сл. ГПК не
регламентират изискване материалите, които се предоставят на вещото лице,
съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по делото. Изготвянето на
експертиза, респективно даване на пълни и обосновани отговори с оглед
конкретния предмет на делото, може да обуслови необходимостта вещото
лице да извърши на проверка на материали, намиращи се при страната, или да
изиска други такива, ненамиращи се между кориците на делото, което не води
до нарушаване правото на другата страна за участие в делото – в този смисъл
10
Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. отделение, Определение № 333 от 21.05.2013 г. по
т. д. № 833/2012 г., Т. К., ІІ Т.О. на ВКС. В процесния случай е допуснато
изслушване на СТЕ по поставена задача от ищеца в исковата молба, която
включва отговор на поставените въпроси след запознаване на наличната
документация в „Топлофикация София“ ЕАД и „Директ“ ЕООД. В този
смисъл, запознавайки се със съответните документи и изготвяйки
заключението си, взимайки предвид и тях, вещото лице в пълнота е изпълнило
поставената му от съда задача.
Заключението на СТЕ е категорично, че количеството доставена и
разпределена топлинна енергия до процесния имот е изчислена в съответствие
с нормативните изисквания, вкл. като са приспаднати технологичните
разходи, които се отчисляват за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД.
Експертът е установил, че количеството топлинна енергия е начислено по
предвидената в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
методика. Посочено е изрично в заключението по експертизата, че общият
топломер е минал през метрологични проверки, като в процесния период
същият е бил технически изправен, поради което възраженията на въззивника
в тази насока са неоснователни.
При това положение общата стойност на доставената топлинна енергия за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза в размер на 407,65 лв.
Въззивният съд намира за установено, че сградата, в която се намира
процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение. Сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение. Това не съставлява нарушение на чл. 13
от Директивата на ЕС 2006/32/ЕО – транспонирана в българското
законодателство чрез Закона за енергийната ефективност /пар. 3 от ДР на ЗЕЕ/,
според който в сметките следва да се включва само реално потребената
енергия. Плащането по прогнозни сметки съответства на разпоредбата на чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на
двете страни по правоотношението – потребителят може да заплати както
повече, така и по-малко от изразходваната за месеца енергия, респ.
11
топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-
малко количество от заплатената му топлинна енергия. В крайна сметка обаче
с последната изравнителна сметка отношенията между страните се уреждат
справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия
за целия отчетен период. Този принцип не се накърнява и при служебно
изчисление на топлинната енергия, отдадена за конкретния апартамент.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за правилни изводите на
районния съд, че между топлопреносното предприятие и въззивника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, въз основа на което
въззиваемият ищец е доставил топлинна енергия до процесния имот, в
резултат на което въззивникът като собственик на част имота се явява
задължен за цената на доставената услуга. В тази част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено. Въззивникът не е навел конкретни оплаквания по
отношение на размера на задължението, определен от районния съд, който е
взел предвид установената собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот и
частично погасените по давност суми. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е
ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато контролира
правилността на решението, поради което същият не следва да обсъжда
първоинстанционното решение по този въпрос. В този смисъл Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Същото се отнася
и за претенциите на ищцовото дружество за главница за дялово разпределение
и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, доколкото
конкретни възражения не са релевирани във въззивната жалба, а съдът не
констатира да е приложена неправилно императивна правна норма.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено напълно в
обжалваната част.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е претендирала
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова
не следва да се присъжда. Както подаденият отговор на въззивната жалба,
така и последващата молба са абсолютно бланкетни, като по време на
проведеното публично съдебно заседание не е изпратен процесуален
представител. Поради което и съдът приема, че не са налице доказателства,
12
които да обосноват извод за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3083/21.02.2024 г., постановено по гр.д. №
22582/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД – „Директ“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13