Р Е
Ш Е Н
И Е
№
439
гр.
Троян, 07.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД – втори
граждански състав, в проведеното на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година публично съдебно заседание в състав:
Председател:
Светла Иванова
при секретар Емилия Петрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 467 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР, вр. чл.
9 ал.2 от НСОРЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
В Троянски районен съд е образувано горното дело по молба на Ц.М.Д.,
ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв.В.В. от АК Плевен, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,
адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 2 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР, вр.
чл. 9 ал.2 от НСОРЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е служител на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" гр. София към МВР, като осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от
23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.З от ЗМВР. Излага, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично, съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Заявява, че в процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. /обн. В ДВ, бр. 60 от
02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. Сочи, че в съответствие с чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Излага,
че за периода от период от 28.05.2016г. до 31.03.2019г. е положил
нощни дежурства както следва: За
В срока за отговор на исковата молба по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е представил писмен отговор, като е взел
становище за неоснователност иска.
Ответникът, чрез гл. юрисконсулт Р., е посочил, че през процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.). В
чл.3, ал.3 от цитираната наредба е регламентирано: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период". Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време/чл. 187, ал.1 от ЗМВР/към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР е 8:8, което е равно на коефициент 1, а не както е по
смисъла на КТ 7 часа : 8 часа /с коефициент 0. 143/. Твърди се, че съгласно
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на
която ищецът се позовава, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Това правило определя коефициент за превръщане на отработените
нощни часове в дневни, което произтича от различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време установени в чл. 136 и чл. 140 от Кодекса
на труда. В чл.187, ал.3 от Закона за МВР законодателят е определил
продължителност на нощния труд от 8 часа.
Затова ответникът счита, че е налице специфична законова
уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на часове нощен
труд от 8 часа. В отговора е посочено, че когато
положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на
министъра на вътрешните работи /х 0.25 лв на час/.
Ответникът излага, че законодателят ясно разграничава
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден
труд са посочени в закона, а тези за нощен
труд в Заповед на министъра на вътрешните работи. Заповедта
в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд е №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки
отработен час, в часовете между 22.00 - 06.00 /нощен труд/ на държавните служители се
изплаща възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. "
Ответникът сочи, че в
исковата молба ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд.
Извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада
извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато
е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с
оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по
съответния коефициент /в случая 1/, а се заплаща като нощен, по смисъла на
Заповед на министъра на вътрешните работи.
Твърди, че в чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в МВР, в сила през исковия период е регламентирано,
че : „За държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. При това положение
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време/ 8 часа,
съгл. чл. 187, ал.1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР е 8 /8 часа. За да има извънреден труд е необходимо, служителят да е
полагал дневен/нощен труд над /извън/ установеното работно време. Заплащането
на нощния труд в рамките на установеното работно време/ график на дежурство/ от
8 часа е по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще
бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане.
Нещо повече, дори при общата хипотеза /КТ, НСОРЗ/ е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на нощния труд. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е служител на МВР със статут на държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като през исковия
период е заемал длъжността ”старши пожарникар”, в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.
София към МВР.
Безспорно е и обстоятелството, че Д. е полагал труд на 12-
дванадесет часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, т. е. и през нощта –
общо 1549 часа за целия период,
така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че в процесния период положеният нощен труд от ищеца, по графиците
за дежурство, на отчетен едномесечен и тримесечен период, няма преобразуване на
нощен към дневен труд при отчитане от ответника на сумарното работно време.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР
държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се
образува от заплатата за длъжност.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е
предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща допълнително такова за извънреден
труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 - и за нощен. Условията и редът за заплащане
на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно ал.2 на чл.178 и
чл.179 от ЗМВР.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно
и 40 – седмично при 5-дневна работна
седмица. За
работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за три-месечен период,
с възможно полагане
на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8, за всеки 24-часов период,/чл.187 ал.3 ЗМВР/. В ал.5, т.2 е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187,
ал.9
от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служи-тели извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почив-ките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните ра-боти.
В процесния период от време са действали последователно
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Текстовете на чл. 3, ал. 1 и в трите Наредби са идентични и са в смисъл,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 06.00 ч., като работни часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 /чл. 31, ал. 2 от Наредбата/ и полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Подзаконовият нормативен акт е
отменен с приемането на втората цитирана Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
В периода от отмяната до изда-ването и обнародването
на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата,
предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че трудовото законодателство
дава право на работещите да
получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава работодателите
да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобра-зяват продължителността
на работния ден. Когато последният е надвишен,
очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.
Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. От
заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно
изгответно съдът изцяло кредитира, се установява, че за процесния
период от 28.05.2016г. до
31.03.2019г., ищецът е положил нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен
и тримесечен период в размер на 1549 часа и за исковия период няма
преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от ответника на сумарното
работно време. Експерта е констатирал, че общо за процесния период от 28.05.2016г. до 31.03.2019г., паричната
равностойност на часовете положен извънреден труд,
след преобразуването на нощния труд към дневен е в размер на 1470.28
лева и паричната равностойност на часовете положен извънреден труд, след преобразуването на нощния труд към дневен не е
начислена към заплатата на ищеца и не е платена от ответника.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана
по своето основание, а досежно размера, следва да
бъде уважен съобразно заключението на вещото лице – 1470.28 лева, тъй като при негова доказателствена
тежест, ответникът не ангажира доказателства, от които да е видно, че е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд до приключването на съдебното
дирене в настоящата инстанция, като за разликата до пълния претендиран размер от 2235.12 лева, като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
Основателна е и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.05.2019г., до окончателното плащане.
По искането за разноски:
Предвид изхода на
делото всяка от страните има право на разноски, съразмерно с уважената,
респективно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00-
шестстотин лева. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции. С
отговора на исковата молба, ответника е направил възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената
искова молба е предявен един оценяем иск с цена на
иска 2235.12 лева. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на
делото за ново разглеждане. Съобразявайки горното, както и цената на предявения
иск, съдът намира, че минималния размер на адвокатското възнаграждение следва
да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер
адвокатското възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер на
386.46 лева. Ищеца претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Съдът намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до размер от
400 лева, който съответства на сложността на делото. Ще следва на ищеца да
бъдат присъдени разноски в размер на 264 лева, съобразно уважената част на
претенцията.
Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК
ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ответникът е бил представляван
от юрисконсулт. До съдебното заседание, в което е приключило съдебното дирене
няма данни да е направил разноски, в т.ч. за вещо лице. Дори и да беше сторил
такива, ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по
производството във всички инстанции, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.1 т.1
от ГПК и чл.359 от КТ. На същото основание, при отхвърляне на иска не дължи
направените от работодателя разходи в размер на държавната такса и разноски (за
вещи лица, свидетели и др.), с изключение на разноските, които страната е
направила, ако е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Размерът на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в
този случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК „в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ”. От това следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите
посочени в Наредба за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на
чл.37 от ЗПрП препраща. Съгласно разпоредбите на
чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по
дела и определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., а ако
делото е продължило повече от три съдебни заседания или когато материалният
интерес е над 10000 лв. (какъвто не е настоящият случай), възнаграждението може
да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния размер от 300 лв. В случая,
сума от 100 лева съдът счита за
справедлива, съобразно правната и фактическа сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част на претенцията в размер на 34.00 лева.
Съгласно ТР
№ 6 ОТ 06.11.2013 Г., ОСГТК на ВКС държавните служители в Министерство на
вътрешните работи са освободени от заплащане на държавни такси по граждански
дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, поради което и при образуване
на делото такава не е събрана, предвид изхода му ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на РС-Троян държавна такса върху уважената част от
исковите претенции в размер на 58.81
лева за уважения иск и сумата от 99.00 лева, представляваща изплатения от
бюджета на съда депозит за ССчЕ, съразмерно на
уважената част от претенцията, като останалата част от
възнаграждението до 150 лева, предвид хипотезата на чл. 359 от КГ, следва да
остане за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187
ОТ ЗМВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Николов да заплати на Ц.М.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата
1470.28 /хиляда четиристотин и
седемдесет лева и двадесет и осем стотинки/
лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 1549 часа
/след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода
от 28.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на делото /27.05.2019 год./ до
окончателното й плащане, а за разликата до предявения размер от 2235.12 –
две хиляди двеста тридесет и пет лева и дванадесет стотинки ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“
№ 171 А, представител Гл. комисар Н. Николов на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Ц.М.Д., ЕГН ********** с
адрес: *** сумата 264.00 – двеста шестдесет и четири лева, представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Ц.М.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, да плати на „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София,
п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А,
представител Гл. комисар Н. Николов
сумата от 34.00- тридесет и четири лева, представляващи
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6
от ГПК
„Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Николов да
заплати по сметка на Районен съд - гр.
Троян държавна такса в размер на 58.81 – петдесет и осем лева и
осемдесет и една стотинки лева, както и сумата 99,00 –деветдесет
и девет лева възнаграждение за изготвеното заключение по СИЕ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: