Р Е
Ш Е Н И Е
№ II- 70 15.07.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на девети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
EЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
При секретаря ………………………Ст.Вълкова……….като разгледа
докладваното от съдията Темелкова ……………. гражданско дело № 869 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпилата
въззивна жалба от А.Ф. ***, съдебен адрес:***, адв.Силвия Михайлова против решение
№85/08.05.2019г по гр.д.№ 259/2019г на
районен съд-Несебър ,с което е изменена издръжката за малолетните деца А.С. и А.С. , присъдена с решение №
109/31.07.2015г по гр.д.№626/2015г на НРС ,като същата е увеличена от 100лв на
180лв, за всяко дете и е осъден въззивникът за заплаща увеличената издръжка , считано от 11.03.2019г до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В нея се оспорва атакуваното решение като неправилно и
необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.Въззивникът счита,че
по делото не са доказани увеличени нужди на децата от издръжка, с оглед на това
,че от постановяване на първоначалната издръжка са изминали три години.Счита
също ,че исковете за увеличение на присъдената издръжка за двете деца са
основателни до минималния размер по
чл.142,ал.2 СК , а именно 140 лв за всяко дете. Определеният от съда размер на
издръжката за всяко дете е непосилен за ответника.Съдът не е съобразил ,че
размерът на издръжката следва да се определи от нуждите на децата и
възможностите на родителите ,които са задължени да издържат своите непълнолетни
деца. Следва да се има предвид, че извънкласните занимания ,които посещават
децата са безплатни, че те са ученици в началните класове и учебниците и образованието също са
безплатни. Съдът не е взел
предвид, че за миналата година учебните помагала са закупени от ответника, а
децата нямат нужда от посещаване на допълнителни курсове и извънкласни
занимания, с оглед на ниската си възраст.Съдът не е взел предвид също , че освен издръжката , която заплаща, бащата
купува допълнително и дрехи, ученически пособия и подаръци за децата, както
такива от първа необходимост, така и луксозни. От показанията на разпитания по
делото свидетел е видно ,че преди да замине за В., през миналата година бащата
е закупил всичко необходимо за подготовката на децата за училище, а освен това
докато е в България децата се гледат от
него, който им осигурява всичко необходимо, както за този престой, така
и за в бъдеще.Счита,че неправилно съдът е възприел като доход на ответника сумата от 600 п. месечно, защото
този доход е изключително нисък за В. ,а освен това той заплаща и наем за жилището, където
живее.Следва също да се вземе предвид
,че работата в чужбина не е сигурна и
това означава ,че ответникът не е във възможност да заплаща по-висока издръжка
от минимума по закон, в размер на 140лв.Не е доказано както увеличение на
нуждите на децата, така и увеличение на материалните възможности на даващия
издръжка родител. Моли атакуваното
решение да бъде изменено, като се увеличи определената издръжка за двете деца
от 100 на 140лв, за всяко дете, като за разликата претенциите да се отхвърлят.В
съдебно заседание представя трудов
договор ,сключен на 31.05.2019г.
В законоустановения
срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Неделчева,
процесуален представител на З.М.Н.,в качеството й на майка и законна
представителка на малолетните деца А.С. и А.С..Поддържа становище, че
постановеното решение е правилно ,съобразени се нарастналите нужди на децата, с
оглед на възрастта им и голямата динамика на икономическата обстановка в
страната.Неотносим към претенциите за изменение на издръжката за двете деца
е фактът ,че бащата е плащал редовно
определената издръжка с предходното решение,чието изменение се иска. Неотносимо
е също така, според въззиваемата, дали ответникът има трудности, с оглед пребиваването му във В., тъй като родителите
дължат издръжка на ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и мога да се издържат от имуществото си. Установен по делото е
доход на бащата в размер на 600 п. /показания на свид.А./,като оплакването за
възприетия размер на трудово възнаграждение е неоснователно ,тъй като ответникът не е представил доказателства
за доходите си през последната година ,въпреки дадената възможност от
съда.Счита,че така определеният размер
на издръжката за двете деца е съобразен изцяло с доходите на двамата
родители.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени
разноски в размер на 500лв.При условия
на евентуалност прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
процесуалния представител на въззивника.
Производството е по чл.150 СК.
Ищцата З.Н. ,в качеството си на майка и
законна представителка на двете малолетни деца А. и А., е предявила искове за
изменение на присъдената с решение по
гр.д № 626/2015г на НРС издръжка, като претендира тя да бъде увеличена от 100лв
на 200лв за всяко дете.В обстоятелствената част на исковата молба са изложени
факти, установяващи увеличени нужди на двете деца ,както и възможност на
бащата –ответник да заплаща по-висока издръжка.
Ответникът е оспорил исковите
претенции по размер ,като е
изразява съгласие да заплаща
увеличен размер на издръжката за всяко дете от по 140лв месечно ,в рамките на
минимума по смисъла на чл.142,ал.2 СК.
С атакуваното решение исковете за изменение и увеличение на
издръжката са уважени до сумата от 180лв за всяко дете.Съдът е изложил мотиви, че
исковете са доказани по основание- налице е изменение на обстоятелствата ,при
които е определена първоначалната издръжка, чието увеличение се иска.Счел е ,че
от момента на определяне на тази издръжка са изминали около четири
години,децата са порастнали и това води до нарастване и на техните нужди от
храна ,облекло ,а също и възникват нови потребности- образователни,
социални и др. ,за задоволяването, на
който са необходими повече средства.При определяне на размера на увеличената
издръжка съдът е взел предвид доходите на двамата родители,изплащаната на
майката помощ от 90лв за отглеждане на децата
и е приел ,че двамата следва да поемат по равно издръжката за всяко дете
–по 180лв на месец ,при обща необходима издръжка от 360лв месечно.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Безспорно е , че ответникът е баща на малолетните деца А. и А.,
а също и че с решение №109/31.07.2015г по гр.д.№626/2015г на НРС бракът между
родителите е прекратен, родителските права върху децата са предоставени на
майката –ищца и ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 100лв за всяко дете. Макар да изразява
съгласие да заплаща увеличена издръжка в минимален размер от 140лв, въззивникът
в жалбата оспорва като недоказани и увеличените нужди на децата от такава. При определяне на необходимия размер на издръжка на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите
на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК - налице ли е трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или съществена промяна във възможностите на задълженото лице /чл. 142 СК, чл. 150 СК, т. 19 от ППВС 5/16.11.70 г/. В случая искането за изменение на издръжката се
мотивира с промяна както в потребностите
на децата, така във възможностите на задълженото лице.
Според настоящия
състав от събраните доказателства
се установява трайно и съществено
изменение на нуждите на двете деца.При определяне на първоначалната издръжка те
са съответно на 6 години- А. и на 5
години –А..При предявяването на настоящите претенции вече са на 10 години –А. и на 9 години- А.,
ученички в *, съответно *.Фактът,
че децата са ученици, а също и
нарастналата им възраст обуславя трайно увеличени потребности- освен от храна и
облекло, и от учебни пособия, за задоволяването на които са необходими повече
средства. Безспорно учебниците са
безплатни ,но с тях не се изчерпват всички нужди на децата, които посещават
училище. Предвид възрастта им следва да бъдат отделяни повече средства и за
нормалното им интелектуално развитие.Налице е също съществено
изменение в икономическата обстановка в страната, изразяващо се в нарастване на
цените на стоки и услуги в сравнение с 2015г, към който момент е била
определена издръжката ,чието увеличение се претендира.Съвкупният анализ
на всички тези обстоятелства - нарастналата
възраст на децата,посещаването на училище и изменената икономическа
обстановка в страна водят до извод за трайно увеличение на нуждите на
издържаните деца.
Това е достатъчно основание за
изменение на определената по-рано издръжка.
По отношение на възможностите на
задължените да дават издръжка лица, съдът намира следното: в производството по
гр.д.№626/2015г на НРС липсват доказателства за размера на доходите на двамата
родители. По настоящото дело са представени доказателства за доходите им към
настоящия момент – майката получава
заплата в размер на 580лв ,ответникът е работил във В. със заплата 600 п.
месечно / показания на свид.А./,а от 31.05.2019г работи по трудов договор в Б., със заплата от 560лв месечно.Последният няма други
задължения за заплащане на издръжка на непълнолетни деца и е в трудоспособна възраст .Доходите на двамата родители
са приблизително равни- ответникът понастоящем получава минималната за страна
работна заплата,а майката има доход ,близък до минималния, но тя е тази, която полага ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на двете деца. Усилията, които се полагат в
този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи.Освен това следва да се има предвид и средномесечния доход на страните за година
назад, като бащата има по-висок доход- около 1358лв
месечно, определен на база заплатата, получавана във В.. Нещо повече, дори въззивникът да среща затруднения при
посрещането на своите нужди, приоритет следва да бъде даден на нуждите на
малолетните му деца. При това размерът на дължимата от ответника издръжка от
180лв месечно за всяко дете правилно е
определен от районния съд.Той е съобразен както с нуждите на децата ,така и с
възможностите на даващия издръжка родител.Събраните по делото доказателства ,че
бащата купува подаръци на децата- мобилни телефони и ролери ,а също и
ученически чанти за миналата учебна година не променят изводът за размера на
дължимата издръжка. Касае се за отделни покупки и подаръци, докато месечната издръжка се определя ,за да се
посрещат ежемесечните нужди на децата от
храна, облекло, учебни пособия и всякакви други нужди. Няма доказателства по
делото бащата ежемесечно да закупува или да дава средства за задоволяване на посочените по-горе базисни
потребности на децата.Недоказано е и твърдението ,че през миналата година бащата е закупил всичко необходимо за
подготовката на децата за училище – свид.А. установява само ,че бащата е купил
ученически чанти на децата, с което не се изчерват техните нужди при тръгване
на училище. Така определеният размер на издръжката от по
180лв ще съдейства за правилното
развитие, възпитание и отглеждане на децата, за покриване на нуждите им така,
както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
Що се отнася до
това, че когато бащата е в България, взема децата при себе си и им осигурява
всичко необходимо, от показанията на свид.А.
се установи,че през 2018г бащата е взел
децата за един месец през лятото, но това е в рамките на определения режим на
лични отношения, съобразно решението по гр.д.№626/2015г и твърденията ,че
винаги когато е в страната ,той се грижи за децата и ги издържа са голословни и
неподкрепени от никакви доказателства.Без значение за определяне на размера на
дължимата издръжка са и твърденията ,че работата на ответника във В. е
несигурна,още повече,че той представя доказателства за сключен понастоящем
безсрочен трудов договор в България.
С оглед на
гореизложеното въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.На осн.чл.78 ГПК, с оглед изхода
от спора, въззивникът дължи направените от въззиваемата разноски в настоящото
производство, в размер на 500лв.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №85/08.05.2019г по гр.д.№ 259/2019г на Районен съд-Несебър.
ОСЪЖДА А. Ф.С. , ЕГН **********,с адрес: *** ,съдебен
адрес:***, адв.Михайлова да заплати на З.М.Н. , ЕГН ********** сумата
500/петстотин/лв ,разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: