РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330116768 по описа за 2020 година
съдът взе предвид следното:
Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, против И. Х. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „***“ № ***, ап.*, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1
614,80 лв., представляваща главница по неплатени задължения за консумиране на
питейна и отведена канална вода за периода от 13.07.2011 г. – 21.07.2020 г. за обект,
находящ се в гр. П., ул. „***” № ***, ап.*, както и мораторна лихва в размер на 317,55
лв. за периода 30.09.2011 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд
Пловдив, ** гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ***, което се
извеждало от това, че И.К. бил собственик по силата на договор за покупко-продажба
от *** г. на водоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № ***, ап.*. Твърди се, че
за периода от 13.07.2011 г. до 12.03.2015 г. отчетът е извършван по показания на
измервателното устройство, а след 12.03.2015 г., при констатирана необходимост от
смяна на измервателното устройство – съгласно ОУ на дружеството при условията на
неизправно измервателно устройство. Съгласно разпоредбите на ОУ в тези случаи се
начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицитано
жилище на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на
човек за всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за
1
монтаж на измервателното устройство. Начислявано било количество вода за един
обитател. Сочи се, че в карнетите са поставяне подписи на потребителя или негов
представител, изпращани са покани за доброволно плащане, но такова не било
последвало. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а доколкото
отношенията между страните се уреждали с публично известни Общи условия,
предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни след фактурирането, се
дължала мораторна лихва, за която също били издадени фактури. Ищецът е поискал
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №*** г. на Районен съд Пловдив, а
издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. Х. К.,
чрез особения представител адв. Р. К., с който се оспорват предпоставките за
начисляване на потребеното количество вода при условията на неизправно
измервателно устройство, доколкото не било връчено писмено известие до абоната на
абоната за поставяне на валидно устройство. Направено е възражение и погасяване на
част от вземанията по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ***
гр.с. в, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта е била връчена на
длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415,
ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен
идентитет, предвид направеното уточнение от ищеца, между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. В тази
насока предявените искове се намират за допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода,
че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр.
П., ул. „***” № ***, ап.*, че ищецът е изправна страна по договора, както и да
установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора зависи от това, дали ответника притежава качество на „потребител” на В и К
услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. За да възникне това качество, ответната страна следва да е
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази
връзка по делото е представена справка от Агенция по вписванията относно извършени
вписвания по партида на ответника К.. Видно от същата И.К. е придобил по силата на
покупко-продажба още през м. февруари 2005 г. правото на собственост върху
2
процесния апартамент, с адрес гр. П., ул. „***” № ***, ап.*. Липсва други вписвания
по партидата на И.К., които да индикарат, че същият е продал това жилище и вече не е
негов притежател. Следователно ответникът, като собственик на процесния
водоснабден обект, има качеството на потребител на В и К услуги за същия. С оглед
изложеното, доколкото ответникът има качеството на потребител, то съдът приема и че
той има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищеца
по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на
питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР.
По делото се установява, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е
отвеждало канална вода за част от процесния период – от м. юни 2014 г. до последния
претендиран месец от юли 2020 г. вкл. Поради това ищецът се явява изправна страна
по договора, касателно посочения период. Начинът за отчитане на изразходваното от
потребителите на количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото
дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). От изложеното в исковата молба
и приложените по делото карнети /л.16 – 17 и л.90-91/ се установява, че отчетът на
водомера в процесния обект първоначално е извършван по показанията на водомера, а
след м. март 2015 г. по тарифа, при условията на неизправно измервателно устройство.
Съгласно разпоредбите на Общите условия /чл. 23, ал. 5, чл. 25, ал. 8 и чл. 26, ал. 2 от
ОУ/ в тези случаи се начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за
топлофицитано жилище на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с
по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на
потребителя за монтаж на измервателното устройство. Видно от представените
карнети, считано от м. април 2015 г. на ответника са начислени 5 куб.м. вода, което е
съобразено с начина на отчитане – по тарифа, и с данни по делото, относно живущите
лица в жилището – липсва информация в имота да се живели две или повече лица,
както и липсва информация апартамента да е топлоснабден. Отново съгласно приетите
карнети това количество е завишавано с по 1 куб.м. на тримесечие и то не на всяко
тримесечие, като са налице два продължителни периода без завишаване, т.е. отчетът не
е извършван в ущърб на потребителя, а напротив – начислявани са по-малки
количества от предвижданото по тарифата. Относно начина на отчитане на
количеството доставена питейна и отведена канална вода е разпитана и св. Д. Т., ***
имота за периода 2018 г. – 2020 г. Същата, излагайки лични впечатления, сочи, че
обектът е бил отчитан по тарифа, като на нея не й е бил осигуряван достъп, но по
данни на съседи собственикът живеел в имота. Начинът за отчитане бил заварен от
свидетелката, като предишният инкасатор също отчитал имота по тарифа.
Свидетелката винаги слагала бележка за датата и часа на отчета.
За да достигне до положителен извод, че отчетът на имота е бил воден редовно в
посочения по-горе период, съдът е съобрази още, че ответникът е придобил
собствеността върху апартамента през февруари месец 2005 г. Т.е. към този момент
той е придобил качеството потребител и за него е възникнало задължение да монтира
годен водомер в имота. По делото липсват данни да е извършена смята на водомера на
ответника. Не са налице данни и за извършена периодична проверка по чл. 34а, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., предвид и дългия период от придобиването на имота,
надвишаващ 10те години за проверка, който период към м. март 2015 г. вече е бил
изтекъл. Както се установява и от показанията на свидетелката Т., на същата й е бил
отказван достъп до жилището и не е било отговаряно на оставените бележки за часа и
датата на отчета. Следователно инкасаторът е бил възпрепятстван от самия потребител
да извърши и надлежна проверка на водомера. В тази насока и по аргумент от чл. 34а,
ал. 5 вр. чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредбата и предвид това, че в процесиня обект е
3
установено да живее поне един човек, видно пак от показанията на свидетелят, съдът
намира, че отчетът на водата в имота е бил надлежно и законосъобразно воден за
посочения период, и в частност за периода от 12.03.2015 г. до 30.06.2020 г., когато
отчитането се е извършвало по тарифа.
За доказване исковата претенция по размер е прието по делото заключение по
ССчЕ, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно
изготвено от експерт в съответната област на науката, който е отговорил пълно и
обосновано на поставените задачи. Съгласно експертното заключение за периода
13.07.2011 г. – 21.07.2020 г. не са извършвани плащания от стана на ответника в полза
на ищцовото дружество за погасяване на задължение за процесния период. За периода
13.07.2011 г. – 21.07.2020 г. са начислени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода в размер на 1614,80 лева и лихви за забава за изпълнението на
посочените задължения в размер на 317,55 лева. За процесния период счетоводството
на ищеца е водено редовно, при спазване на изискванията на Закона за счетоводството,
като издадените фактури съответстват на въведените цени на питейна вода, както и на
записаните количества в карнетите. Размерът на задълженията на ответника за период
от 3 години назад, считано от депозиране на заявлението в съда, е 1 091,35 лв. за
главница и 219,87 лв. за мораторна лихва.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да се
отбележи, че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, приложими в настоящия случай, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след фактурирането, в противен случай дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа. С оглед данните от
експертизата длъжника не е заплатил сумите, за които са съставени процесните
фактури, поради което същият е изпаднал в забава след изтичането на 30 дни от дата на
издаване на съответната фактура. В тази насоки искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
доказан по основание.
От направените от особения представител на ответника оспорвания и
възражения за основателно се явява възражението, че част от претендираните суми са
погасени по давност. Доколкото в случая се касае за повтарящи се задължения за
предаване на пари, с единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, то процесните вземания са явяват „периодични плащания“ по смисъла на чл.
111 б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Следователно същите се погасяват с изтичане на краткия
тригодишен давностен срок. В тази връзка съдът съобрази заключението на вещото
лице по ССчЕ, касателно размера на процесните вземания за главница и обезщетение
за забава за период от 3 години преди депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда. Това се явява периода от 05.08.2017 г. до 21.07.2020 г., през който същото така
съдът намира отчетът в имота да е извършван редовно и законосъобразно, предвид
гореизложените мотиви. До посочените размер и период предявените искове следва да
бъдат уважени, а за разликата – до пълните претенции и за предхождащия период,
следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции в общ размер на 538,48 лв.,
от които 11,67 лв. за заплатена държавна такса за исковото производство, 248,77 лв. –
възнаграждение за особен представител на ответника, 13,60 лв. – депозит за свидетел, и
4
102,04 лв. – депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК в полза на ищеца ще
се присъдят разноски по съразмерност за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство в размер на 68,08 лв. Следва да се присъдят и сторените разноски в
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, а
именно – сумата от 204,08 лв. за адвокатско възнаграждение и 26,29 лв. за държавна
такса, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Х. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, ап.*, дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 1 091,35 лв., представляваща
главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална
вода за периода от 05.08.2017 г. – 21.07.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***”
№ ***, ап.*, както и мораторна лихва в размер на 219,87 лв. за периода 05.08.2017 г. –
30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, *** гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на сумата над присъдените 1 091,35 лева до пълния претендиран размер от
1 614,80 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода и за периода от 30.09.2011 г. до 04.08.2017 г. и иска за
обезщетението за забава върху главницата за разликата над присъдените 219,87 лева
до пълния претендиран размер от 317,55 лева за периода от 30.09.2011 г. до
04.08.2017г., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Б. И. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, ап.*, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със сдалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, съразмерно на
уважената част от исковете сумата от общо 538,48 лева – съдебно-деловодни разноски
пред първата инстанция, и сумата от 68,08 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, както и сторените разноски в заповедното
производство, от които 204,08 лева за адвокатско възнаграждение и 26,29 лева за
държавна такса
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5