№ 22755
гр. С., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110103401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу А. И. Б., Р. И. Т., Д. И. Т. и М. Б.
Т., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца следните суми: 5089,44 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот с адрес: гр. С................., с абонатен № 303705, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (23.01.2023 г.) до
окончателното й изплащане; 936,45 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020 г. - 15.12.2022 г.; 50,09 лв. - главница, представляваща цена за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.12.2019 г. -
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба (23.01.2023 г.) до окончателното й изплащане; 11,37 лв. – мораторна лихва
върху главницата за услуга за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. - 15.12.2022 г.
Ищецът твърди, че през исковия период М. Б. Т. и наследниците на И. Д. Т. (А. И. Б.,
Р. И. Т., Д. И. Т. и М. Б. Т.) в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били
клиенти на ищцовото дружество въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
1
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на
ищцовото дружество, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради
което дължат обезщетение за забава върху главниците в посочените размери. Поддържа, че
съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ
в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на
предявените искове, като претендира вземанията при условията на разделна отговорност при
следните квоти: за А. И. Б. - 1/8 част от общото задължение, за Р. И. Т. - 1/8 част от общото
задължение, за Д. И. Т. - 1/8 част от общото задължение, за М. Б. Т. - 5/8 част от общото
задължение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответниците Р. И. Т., Д. И. Т. и М. Б.
Т., чрез назначения им особен представител, които оспорват исковете по основание и размер.
Оспорват влизането в сила на общите условия на ищеца, както и одобряването им от
ДКЕВР. Оспорват ищецът да е публикувал фактурите на интернет страницата си. Оспорват
наличието на облигационно правоотношение между страните. Оспорват коректното
отчитане на стойността на доставената топлинна енергия и претендираните от ищеца суми.
Правят възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. И.
Б..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по
исковете за главница - в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз
основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества за исковия период и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, при съответни квоти, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца; по исковете за мораторна лихва –
в тежест на ищеца е да установи настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответниците в забава, както и размера на лихвата за забава.
2
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
На първо място спорно е дали ответниците имат качеството на потребители на
топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с открИ.е на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК
на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
3
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на
ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
(изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са
приети документи, които обсъдени в съвкупност водят до извода, че ответниците са
придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Това се установява по
несъмнен начин от приетия като доказателство – Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, видно от който на 01.02.1989 г. Главна дирекция за
изграждане на С. при СНС е продала на Р. Д.Н. – 1/4 идеална част, а на М. Б. Т. и И. Д. Т. –
3/4 идеални части от процесния апартамент – жилище № 48, находящо се в бл. 506, вх. Б, ет.
8 в ж. к. „Д. 2“ (видно от Удостоверение от „Географска информационна система – С.“
ЕООД от 12.08.2015 г. и Удостоверение от Столична община, район „И.“ от 01.03.2012 г.
стар адрес: ж. к. „Д. 2“, бл. 506, вх. Б е идентичен с нов адрес: ж. к. „Д.“, бл. 517, вх. А),
състоящо се от три стаи, дневна, кухня и сервизни помещения с площ от 103,24 кв. м.,
заедно с избено помещение № 24 и с 4,409 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото. С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот на
низходящ, срещу задължение за гледане и издръжка № 196, том LLXVII, нот. дело №
23642/1994 г. Р. Д.Н. е прехвърлила на дъщеря си М. Б. Т. на 26.10.1994 г. собствеността на
единствената си 1/4 идеална част от апартамент № 48, находящ се в гр. С., ж. к. „Д. 2“, бл.
506, вх. Б, ет. 8, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение № 24 и с
припадащите се на апартамента 4,409 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, срещу задължението на М. Б. Т. да поеме занапред
грижите за прехвърлителката Р. Д.Н., като й осигури нормален живот, какъвто е водила и до
сега, грижи при болест и немощ, а също при нужда – подпомагане в издръжката й – всичко
това лично или чрез другиго и до края на живота на прехвърлителката. Прехвърлителката Р.
4
Д.Н. си е запазила доживотно и безвъзмездно правото на ползване върху имота, съответно
на прехвърляемата по договора идеална част.
Установява се, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 107, том I, рег. № 1156, дело № 98 от 2008 г., на 24.03.2008 г. за
обезпечаване на отпуснат от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД на И. С. Б. кредит в размер
на 81 071,12 евро, ведно с лихвата, евентуалната наказателна лихва, комисионните, таксите
и/или разноските И. С. Б., съпругата му Ц. И. Б.а, М. Б. Т. и съпругът й И. Д. Т. са учредили
в полза на банката ипотека върху два недвижими имота – всеки от учредителите върху
собствения си недвижим имот, от които М. Б. Т. и И. Д. Т. - върху процесния апартамент №
48, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност,
находящ се в гр. С., район „И.“, ж. к. „Д. 2“, ет. 8, бл. 517, вх. А (стар административен
адрес: ж. к. „Д. 2“, бл. 506, вх. Б), със застроена площ от 103,24 кв. м., заедно с
принадлежащо избено помещение № 24 и с припадащите се 4,409 % идеални части от
общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото – държавна земя. Установява се, че на 05.07.2016 г. върху имота е вписана и
възбрана за обезпечаване на вземанията на „Т.С.“ ЕАД срещу М. Б. Т., Д. И. Т., Р. И. Т. и Ц.
И. Б.а по изпълнително дело № 20128440403577 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, с рег. №
844 на КЧСИ.
По делото се установява, че прехвърлителката Р. Д.Н. е починала на 31.08.2002 г., с
което се е прекратило и запазеното в нейна полза право на ползване върху 1/4 идеална част
от имота.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № РИС23-УГ51-1061/08.02.2023 г.,
издадено от Столична община, Район „И.“ И. Д. Т. е починал на 31.05.2013 г., като е оставил
за свои наследници по закон М. Б. Т. (съпруга), Д. И. Т. (син), Р. И. Т. (дъщеря) и Ц. И. Б.а
(дъщеря) – починала на 25.08.2018 г. и оставила за свой наследник А. И. Б. (син).
Следователно, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците е
наследил по 1/4 част от наследството на И. Д. Т. (ответникът А. Б. – като наследник на Ц.
Б.а, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН).
От представените доказателства съдът приема за доказано, че през исковия период
собственици на имота са били М. Б. Т., Д. И. Т., Р. И. Т. и А. И. Б.. Видно от договора за
придобИ.е на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт
№ 196/26.10.1994 г. ответникът М. Б. Т. е придобила 1/4 идеална част от процесния имот.
Договорът е сключен по време на брака между М. Б. Т. и И. Д. Т., от което следва, че имотът
е бил съсобствен в режим на съпружеска имуществена общност на М. Б. Т. и И. Д. Т.
(доколкото и останалите 3/4 идеални части от имота са придобити от посочените лица в
режим на съпружеска имуществена общност по силата на Договора за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 01.02.1989 г.). Следователно, М. Т. се
легитимира като собственик на 5/8 идеални части от имота (1/2 идеална част от
прекратената съпружеска имуществена общност със смъртта на И. Т. и 1/8 идеална част като
наследник на И. Т. (притежаващ 1/2 идеална част от прекратената СИО)), съответно
5
останалите наследници се легитимират като собственици на по 1/8 идеална част от имота.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено особено рекламационно производство - в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В
конкретния случай ответниците не твърдят, а и не установява по делото по отношение на
тях да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки
установения в закона механизъм. С решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по
описа на ВКС, III г. о. е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР (публично достъпно на
интернет страница https://www.dker.bg/bg/resheniya/resheniya-za-2016-god.html, поради което
доводите на ответниците, че няма данни общите условия действително да са одобрени от
КЕВР са неоснователни), публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016
г., за процесния недвижим имот, което правоотношение е възникнало с оглед качеството на
ответниците на съсобственици на имота през процесния период. Правоотношението е
възникнало по силата на закона с оглед качеството на ответниците на собственици на имота
през исковия период. Публикацията на Общите условия не е предпоставка за възникване на
облигационното правоотношение за доставка на топлинна енергия, а има само
оповестителен характер и публикацията на Общите условия в един местен ежедневник не
влияе върху вече възникналото облигационно правоотношение за доставка
на топлинна енергия. По делото не се твърди и не се установява правото на собственост да е
било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване върху имота, или да е
сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия между „Т.С.“ ЕАД и трето
за спора лице, поради което именно ответниците са пасивно материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените искове.
6
Установява се на следващо място от приобщените писмени доказателства и
заключението на СТЕ, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съдът приема за установено, че за сградата се извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, за което е взето решение по протокол от 03.08.2002 г. от
Общо събрание на собствениците на етажната собственост в ж. к. „Д. 2“, бл. 517, вх. А и е
сключен Договор № 3316/03.09.2002 г. между „Т.С.“ ЕООД и представител на етажната
собственост за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. От
представените от „Т.С.“ ЕООД писмени доказателства се установява и че през процесния
период именно това дружество е извършвало услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия (за което е представен и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона
за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като
изпълнител), на което етажните собственици не са се противопоставили, поради което
договорът е продължил действието си.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на топлинната
енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на приетата без
оспорване от страните съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която настоящият състав
кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвена, и от
документите, представени от третото лице - помагач, се установява, че дяловото
разпределение е извършено съобразно нормативните изисквания. През процесния период в
имота е доставяна и потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия за БГВ на стойност общо
4733,38 лв. (която сума е без включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от
предходни периоди). Тази топлинна енергия е начислена служебно поради неосигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение за първия отоплителен период
и при условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение за втория отоплителен период, за което са представени и документи от
третото лице – помагач – индивидуални справки за отопление и топла вода за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., протокол за неосигурен
достъп за първия отоплителен период, видно от който датите за отчет на уредите за дялово
разпределение са били 16.06.2020 г. и 23.06.2020 г., като и на двете дати не е осигурен
7
достъп до процесния апартамент № 48, което е удостоверено с подпис на етажен собственик
и служител на „Т.С.“ ЕООД, както и документ за годишен отчет за периода 01.05.2020 г. -
30.04.2021 г. от дата 30.05.2021 г., носещ подпис за клиент, в който са отразени показанията
на уредите за дялово разпределение.
Вещото лице по СТЕ е отразило, че в периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. в имота е
имало 6 отоплителни тела с монтирани разпределители на топлинна енергия, за които
служебно са начислени 17398,159 дялови единици и е начислена ТЕ, отдадена от
отоплителните тела в имота – 16363,473 кВтч. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от
отоплителните тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за
отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 246 куб. м. – 1740,047 кВтч,
както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход за брой ползватели - 102,480
куб. м. В периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. в имота е имало 6 отоплителни тела с
монтирани разпределители на топлинна енергия, по които са отчетени 11711 дялови единици
и е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в имота – 12744,933 кВтч. Не е
начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за
имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 246 куб. м. – 1868,952 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
отчетен разход по 2 броя водомери – 56 куб. м. От експертизата се установява, че
претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно
пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите през процесния период цени.
Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната
станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба.
Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на 11.07.2017 г. и на
11.07.2019 г., като не са констатирани отклонения.
Относно служебното начисляване на топлинна енергия съдът приема, че тази енергия
е начислена законосъобразно, при условията на установения по делото неосигурен достъп до
имота за отчет на уредите за дялово разпределение, което е предвидено като възможност в
действащата през процесния период нормативна уредба. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и последвалата Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане), като
според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
8
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря
съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигуреният достъп - чрез съставяне на
протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие
(респ. на съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на
етажната собственост.
В конкретния случай по делото са приети документи, посредством които ищецът
пълно и главно доказа правото си да начисли по реда на Наредбата за отоплителен сезон
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. служебно количество на топлинна енергия, което след това е
фактурирал въз основа на одобрените цени на ТЕ през периода, поради неосигурения
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение (за което е съставен надлежно
оформен протокол). Количеството топлинна енергия за БГВ е изчислено при норма за разход
на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, за два водомера, монтирани в имота
(съгласно СТЕ), по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването (ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), което се установява от данните, че за
периода са начислени общо 102,480 куб. м., т. е. в минимален съгласно нормативната уредба
обем за всеки водомер. Не се твърди и доказва ответниците да са се възползвали от
възможността да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в
сроковете, указани в общите условия на договорите и изискванията на Наредбата (чл. 70, ал.
8 НТ), поради което съдът приема, че топлинната енергия е начислена законосъобразно и за
двата процесни периода.
Като взе предвид данните от заключението на СТЕ и изравнителните сметки за
9
периода, представени от третото лице - помагач съдът приема, че искът за главница за
топлинна енергия за процесния период е доказан за сумата съобразно заключението –
4733,38 лв., доколкото от съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, която
съдът кредитира по чл. 202 ГПК се установява, че няма данни за извършени плащания на
суми за исковия период. Посочената сума се дължи от ответниците както следва: М. Т. –
2958,37 лв., Д. Т. – 591,67 лв., Р. Т. – 591,67 лв. и А. Б. – 591,67 лв.
Следва да се разгледа своевременно направеното от ответниците М. Б. Т., Д. И. Т. и Р.
И. Т. възражение за изтекла погасителна давност, по отношение на което съдът намира
следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на исковата молба –
23.01.2023 г., то в случая от 23.01.2023 г. давността е прекъсната, като в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), което обстоятелство съдът е обявил за служебно известно с
доклада по делото по чл. 146 ГПК, приет без възражения от страните. Ето защо, вземанията
на ищеца, станали изискуеми преди 16.11.2019 г. (с прибавяне на 69 дни, през които давност
не е текла), са погасени по давност.
В случая това са вземанията за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2019 г. (вземането за
м. 09.2019 г. е станало изискуемо на 15.11.2019 г.), или непогасени са вземанията за периода
01.10.2019 г. - 30.04.2021 г. При съобразяване на общата фактура за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г., изравнителната сметка за същия период, извлечението от сметка на ищеца и
заключението на съдебните експертизи, както и по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че
погасена по давност е сумата от 292,92 лв. (по 36,61 лв. за 1/8 част), съответно непогасена по
давност е сумата от 4440,46 лв.
За периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е изготвена изравнителна сметка за сумата от
10
411,98 лв. – за доплащане. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в
полза на ищеца, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай
това изравнително вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното
предприятие за месечни вноски, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата - в
този случай според чл. 33, ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплатят фактурите от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на
фактурата. Изравняването за сумата за доплащане в размер на 411,98 лв., включено в общата
фактура от 31.07.2020 г. съставлява ново вземане на ищеца - за по-голяма от претендираната
по прогнозни фактури топлинна енергия, чиято изискуемост настъпва 45 дни след датата на
издаване на общата фактура – 31.07.2020 г., поради което не попада сред погасените
по давност вземания.
По изложените съображения съдът намира, че непогасени по давност са вземанията за
периода м. 10.2019 г. – м. 04.2021 г. в размер на сумата от 4440,46 лв.
Следва да се съобрази обаче, че от страна на ответника А. Б. не е направено
възражение за погасяване на сумите по давност, поради което неговото задължение следва
да се присъди в пълен размер – 591,67 лв., без отчитане на погасената по давност част.
Ответниците Д. Т. и Р. Т. отговарят за сумата от 555,06 лв. (с отчитане на погасените по
давност вземания), а ответницата М. Т. за сумата от 2775,32 лв. (с отчитане на погасените по
давност вземания), до които суми исковете за главница за топлинна енергия следва да бъдат
уважени, съответно отхвърлени за разликата до пълните предявените размери.
Като законна последица от уважаването на исковете, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2023 г. до
окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответниците за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
11
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон.
Ето защо за главните вземания за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода
15.09.2020 г. - 15.12.2022 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2020 г. - за периода
15.09.2020 г. - 15.12.2022 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. - за периода
15.09.2021 г. - 15.12.2022 г.) и е в размер на 870,80 лв. (по 108,85 лв. за 1/8 част), определен
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор и експертните заключения.
По отношение на ответниците М. Т., Р. Т. и Д. Т. следва да се съобрази, че върху
погасената по давност главница за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2019 г. лихва не се дължи -
по аргумент от чл. 119 ЗЗД, или тяхното задължение за мораторна лихва следва да бъде
намалено с по 8,36 лв. (за 1/8 част) (погасена по давност лихва, изчислена по реда на чл. 162
ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор). Ето защо искът за мораторна лихва е
основателен спрямо М. Т. за сумата от 502,45 лв., спрямо Д. Т. и Р. Т. – за сумата от по 100,49
лв., а спрямо А. Б. – за сумата от 108,85 лв., до които суми исковете за мораторна лихва за
основателни и следва да бъдат уважени, съответно отхвърлени за разликата до пълните
предявените размери.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение н
а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, че през целия процесен период е извършвана услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание. Предвид началото на
периода, за който се претендира цена на услуга за дялово разпределение - м. 12.2019 г., няма
12
вземания, които да са погасени по давност.
Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г. в размер на 50,09 лв., който се установява от извлечението от сметка на ищеца
и от СТЕ, съответно искът следва да бъде уважен изцяло при посочените по-горе квоти в
съсобствеността, както следва: М. Т. – 31,30 лв., Д. Т. – 6,26 лв., Р. Т. – 6,26 лв. и А. Б. – 6,26
лв.
Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 23.01.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковете, като ответниците не
са установили в производството да са сторили разноски.
Ищецът е сторил разноски както следва: 255,58 лв. – държавна такса, 650 лв. –
депозити за експертизи, 833 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на
същото процесуални действия от пълномощника на страната. Разноските за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозити за експертизи в общ размер на 1005,58 лв.
следва да се възложат в тежест на ответниците съобразно квотата им в съсобствеността и
уважената част от исковете, или М. Т. следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК сумата от 546,60 лв., Д. Т. и Р. Т. – по 109,32 лв., а А. Б. – 116,74 лв.
Разноските в размер на 833 лв. за особен представител следва да се разпределят само
между ответниците, които са били представлявани от особен представител – М. Т., Р. Т. и Д.
Т., съобразно квотите им в съсобствеността и уважената част от исковете, или М. Т. следва
да заплати на ищеца сумата от 517,51 лв. (или общо 1064,11 лв.), Р. Т. и Д. Т. – по 103,50 лв.
(или общо по 212,82 лв.).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2775,32 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С................., абонатен № 303705 за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
сумата от 502,45 лв. за периода 15.09.2020 г. - 15.12.2022 г., както и сумата от 31,30 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот
за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане
на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата над 2772,32 лв. до сумата от 3180,90 лв. и за
периода 01.05.2019 г. – 30.09.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С................., абонатен №
303705; сумата над 502,45 лв. до сумата от 585,25 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 15.12.2022 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от 7,10 лв.,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода 31.01.2020 г. - 15.12.2022 г.
ОСЪЖДА Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 555,06 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. С................., абонатен № 303705 за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от
100,49 лв. за периода 15.09.2020 г. - 15.12.2022 г., както и сумата от 6,26 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода
01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата над 555,06 лв. до сумата от 636,18 лв. и за периода
01.05.2019 г. – 30.09.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С................., абонатен № 303705;
сумата над 100,49 лв. до сумата от 117,05 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
15.12.2022 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от 1,42 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. -
15.12.2022 г.
14
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 555,06 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. С................., абонатен № 303705 за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от
100,49 лв. за периода 15.09.2020 г. - 15.12.2022 г., както и сумата от 6,26 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода
01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу Д. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата над 555,06 лв. до сумата от 636,18 лв. и за периода
01.05.2019 г. – 30.09.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С................., абонатен № 303705;
сумата над 100,49 лв. до сумата от 117,05 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
15.12.2022 г. върху главницата за топлинна енергия и сумата от 1,42 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. -
15.12.2022 г.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 591,67 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. С................., абонатен № 303705 за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от
108,85 лв. за периода 15.09.2020 г. - 15.12.2022 г., както и сумата от 6,26 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода
01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата над 591,67 лв. до сумата от 636,18 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С................., абонатен № 303705; сумата над 108,85 лв. до сумата от
117,05 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.12.2022 г. върху главницата за
топлинна енергия и сумата от 1,42 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода 31.01.2020 г. - 15.12.2022 г.
ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „Т.С.“
15
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 1064,11 лв. – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 212,82 лв. – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 212,82 лв. – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от общо 116,74 лв. – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф. Г. П.“ № 3 на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16