Решение по дело №10519/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 13.05.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

  МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 10519 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 24661 от 28.01.2019  г. по гр. д. № 18172 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 30-ти състав са отхвърлени, като неоснователни предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК********против А.Г.С., ЕГН ********** искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че А.Г.С. дължи на  Т.С. ЕАД, сума в общ размер на 322,37 лв., от които 50,58 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2014г. и 227,02 лв. законна лихва за забава от 31.05.2012г. до 17.04.2015г., както и 44,77 лв. за предоставена услуга дялово разпределение, от които: 36,72 лв. – главница и 8,05 лв. – лихва, ведно със законната лихва от 09.11.2015г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумите, както и искането за присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 от ГПК.

Решението е постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС - Т.С. ЕАД с изложени доводи за неправилност. Сочи, че СРС неправилно е приел за погасени чрез плащане дължимите суми позовавайки се на констатациите на приетата ССчЕ. Доколкото не е признал заплащане на сумите неправилно съдът е приел за доказан този факт по посочения начин. Заявява, че по правилата на ОУ "Заплащане на ТЕ"- чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г. е предвидено, че купувачите на ТЕ следва да заплащат месечните дължими суми за потребена ТЕ в 30-дневен срок след изтичане периода, за който се отнасят. Съответно с чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. бил определен 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят месечните дължими суми. В случая се касаело за незаплатени суми по фактури, вземанията по които ставали изискуеми, считано от посочените срокове след издаването им. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Постъпил е отговор от А.Г.С., ответник пред СРС. В с.з. на 05.04.2021 г. се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите по чл. 422 ГПК са били отхвърлени. Счита, че в обжалваната си част решението на СРС е съобразено със закона и съдебната практика. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема следното по въпроса дали обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

За издадената на 10.07.2016 г. по ч.гр. д. № 68499 по описа за 2015 г. на СРС, 30-ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, длъжникът А.Г.С. е бил уведомен на 03.11.2016 г.

В срока по чл. 414 ГПК - на 16.11.2016 г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение като е посочил, че не дължи вземанията.

На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 19.02.2018 г.

Исковата молба е подадена в СРС на 19.03.2018 г., т.е. в срока по чл. 415 ГПК.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е бил топлоснабден за исковия период; ответникът е потребител на ТЕ за битови нужди; дължимите суми за потребена ТЕ в имота са погасени чрез плащане. Приел е, че между страните по спора е налице валидно облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.

Възражението за погасяване на вземанията, чрез плащане е прието за основателно с оглед констатациите на експерта по ССчЕ и изразеното от него становище в с.з.

Решението е правилно.

С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е погасени ли са вземанията, предявени за установява по иска по чл. 422 ГПК чрез плащане по начина, приет от първоинстанционния съд.

 

Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че дължимите суми за процесния период са заплатени от абоната. Така, според заключението към 18.10.2018г. не са извършени плащания, с които да се погасяват задължения от процесния период за процесния имот, на който е даден абонатен № 100200. Това е така, защото по изравнителни сметки за периода от м.05.2011г. до м.04.2012г., осчетоводени през м.07.2012г. и м.07.2013г. сумата за доплащане възлиза на 69, 02лв., която е включена към начислените суми по прогнозните сметки. По изравнителните сметки за периода м.05.2013г. до м. 04.2014г., осчетоводени през м.07.2014г. сумата за доплащане възлиза на 1,17лв. и тя е включена в обща фактура № **********/31.07.2014г. В съдебно заседание на 05.11.2018г. по време на изслушването на вещото лице Михова, същата заявява, че дори и тази сума от 1,17лв. е била заплатена от длъжника, поради което понастоящем не се дължи. Този извод вещото лице потвърждава и въз основа на представеното като доказателство в проведеното пред СРС съдебно заседание сверено копие на платежно нареждане от 24.04.2015г. 

Следователно, правилно СРС е приел, че вземанията, предявени за установяване в производството по чл. 422 ГПК за периода м.05.2013г.-м.04.2014 г. са погасени чрез плащане. Доводите на въззивника в обратен смисъл се явяват неоснователни с оглед представените пред първата инстанция писмени доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението на СРС е правилно и в частта за разноските.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивника "Т.С." ЕАД разноски не се следват.

На въззиваемия се следват разноски и такива са сторени в размер на 300.00 лв.- за процесуално представителство.

По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК:

Договореният и изплатен размер на адв.възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения - чл. 7, ал. 2, т. 1. Поради това и възражението е неоснователно.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24661 от 28.01.2019  г. по гр. д. № 18172 по описа за 2018 г. СРС, ГО, 30-ти състав.

ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК********да заплати на А.Г.С., ЕГН ********** сумата в размер на 300.00 лв.-разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на "Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.