Р Е Ш Е Н И Е
№ 420/15.11.2019 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Перник І състав
В
публичното заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман
Николов, въззивно гражданско дело № 439 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 536 от 15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 4455
по описа на Районен съд Перник за 2018 г., съдът е признал за установено по отношение на С.В.М., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, че дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата
от 545,97 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен
№ ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 108,46 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., за които суми
по ч. гр. дело № 00628 по описа на Районен съд – Перник за 2018 г., е издадена
Заповед № 408 от 29.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
С Решението първоинстанционният съд
е осъдил жалбоподателя, да заплати на „Топлофикация – Перник“
АД, сумата от 75 лв.,
представляваща сторени разноски в производството ч. гр. дело № 00628 по описа
на Районен съд – Перник за 2018 г. и сумата от 410 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първо инстанционното производство С.М., който в законоустановения срок, е подал въззивна жалба. Със същата се моли обжалваното решение да бъде изменено, като въззивният съд да коригира дължимите суми, за които е осъден до действителните такива, тъй като в обжалваното Решение те са нереални. Оспорва размера на разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира разноски във въззивното производство.
Окръжен съд Перник,
извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата
и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл. 124, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ********* против
С.В.М., с ЕГН: **********,
с искане съдът да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 545,97 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***,
с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 108,46 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 11.01.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 00628 по описа на Районен съд – Перник за 2018 г.,
е издадена Заповед № 408 от 29.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените искове по основание и размер. В подадения отговор на искова молба са изложени съображения, че до имота не е доставяна, съответно потребена топлинна енергия, в частност топла вода, доколкото още през 2004 г. се е отказал от такава доставка. Поддържа, че тръбите в жилището му са изолирани. Посочва, че лирата в помещението баня по време на сезона не е в състояние да затопли помещението. Възразява срещу начисляването на суми за сградна инсталация, тъй като във входа на жилищната сграда липсват тръби и радиатори.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира следното:
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита,
че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа
страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния
съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че районният съд е приел, че ответникът М. дължи посочените в исковата молба суми, тъй като същите са нереални. В тази връзка районният съд подробно и изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства включително и заключенията по СТЕ и ССчЕ, въз основа, на които правилно и законосъобразно е приел, че ответникът е пасивно легитимиран в процеса, че е налице неизпълнение от страна на С.М., както и размера на неплатените суми, които мотиви изцяло се споделят и от настоящият състав на въззивния съд.
Следва да се има предвид, че всички оспорвания направени от ответника в отговора на исковата молба са останали без резултат, тъй като същият не е ангажирал абсолютно никакви доказателства в подкрепа на изложеното от него.
Предвид
гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в
първоинстанционното производство остават
така, като са изчислени от районния съд.
При изчисляване на разноските Районният съд е взел предвид всички относими към
спора изисквания и с оглед изхода на спора и направените от процесуалния
представител на ищцовото дружество искания за присъждане на разноски и списъка
по чл. 80 от ГПК е определи правилно размера на дължимите суми.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не
следва да се присъждат разноски за
въззивното производство.
Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия и не се е явил процесуален представител, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на въззиваемата страна по жалбата.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 536 от 15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 4455 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА С.В.М.,
с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: BG113012360,
гр. Перник, ТЕЦ „Република“ сумата от 100 лв. (сто
лева) направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.