О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер                         29.11.2013 год.                                    гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                         ХІІІ граждански състав

На двайсет и девети ноември          две хиляди и тринайсета година

В закрито заседание,  в следния състав:

  

Председател: Райна Кирякова

 

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело № 9928 по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от Б.Н.М., с ЕГН **********,*** 8000, ж. к. Зорница, бл. 5, вх. 2, ет. 6, aп. 18, със съдебен адресат адв.Г.Я.,***, против Ж.М.А., гражданин на Кралство Испания, роден *** год., с лична карта № 53064290 R, с адрес Pais ESPANA, Civdad Barcelona, Santa Coloma De Gramanet С/Torre Roja 2 4-1, с която моли съда да постанови решение, с което да промени режима на упражняване на родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство малолетното им дете Дженифър М.М., род. на *** г. в Испания, Барселона, с ЕГН **********, постановен със решение на съда в Кралство Испания № 149/11 на тридесети ноември две хиляди и единадесета година в гр. Санта Колома де Граменет, и да й присъди родителските права и грижи над детето като осъди бащата да заплаща месечна издръжка на малолетното дете, в размер на EUR 200, която да се актуализира всяка година въз основа на индекса на Националния статистически институт или органа който го замесва. Твърди, че е настъпила промяна на обстоятелствата, по смисъла на чл. 59, ал. 9 от  Семейния кодекс/СК/ на Република България-наложително прибиране с детето Дженифър в България, от който момент са изтекли над две, през които детето живее при нея в България, гр. Бургас, на нейния постоянен адрес, в който период бащата не полага грижи за детето и не дава издръжка за него.   

            Конститутивният иск по чл. 59, ал. 1 от СК е недопустим, поради запазена компетентност на съда в Кралство Испания, като такъв по обичайното местопребиваване на детето, непосредствено преди неправомерното му отвеждане, на осн. чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000. С член 8 от регламента е предвидена общата компетентност на съдилищата на държава-членка по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.

Спорът е за упражняване на родителски права и режим на лични отношения между родители, които са граждани и с местожителство на територията на различни държави-членки на ЕС. Държавите-членки на ЕС не са загубили своята самостоятелност, но са станали част от общност с общовалидна регулация и общо приложими защитни механизми. Всеки от родителите, независимо от гражданството и местожителството си, се ползва с равни възможности да защити правата си и тези на децата-Регламент № 2201/03 г. и Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 21.02.2003 г., ДВ, бр. 20 от 04.03.2003 г. Съществува регламентация от общностното паво за директен ефект и примат пред националното законодателство.

Съдът на Кралство Испания с горепосоченото решение е постановил родителските права над малолетното дете Дженифър да се поемат oт двамата родители, като грижите се поемат от бащата г-н Ж.М., при режим на отношения между майката и детето, при липса на споразумение, във вторник и четвъртък от 18 ч. до 20 ч. и уикендите през седмица от 20 ч. в петък до 20 ч. в неделя. В режима съдът на чуждата държавата-членка е предвидил двамата родители да прекарват половината от училищните ваканции(Коледа, Великден, лятото и всякакви други периоди, които се установят от учебните заведения през учебната година, независимо дали се наричат „извънредна ваканция” или по друг начин, като ще редуват всяка година тези половини. На бащата ще съответства първата половина през нечетните години и втората половина през четните години. С решението изрично се забранява на г-жа Б.Н.М. да излиза от територията на страната, придружена от детето, когато ползва този режим на лични контакти, освен при писмено съгласие на бащата. По делото липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, че такова съгласие при извеждането на детето е било налице. Следователно, в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 10 от регламента-отвличане на дете, при която е предвидено, че в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава-членка. Ето защо, Българският съд не е компетентен да разгледа и реши спора за изменение режима на упражняването на родителските права над малолетното им дете Дженифър М.М., поради което производството по делото следва да бъде прекратено. В този смисъл е определение от 22.06.2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, постановено по частно гражданско дело № 314/2010 г. по описа на съда, докладчик съдия Мария Иванова. Допустимостта на производството е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

            Мотивиран от горното и на осн. чл. 129, ал. 4 от Гражданско процесуалния кодекс, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 9928 по описа за 2013 година на Районен съд-гр. Бургас.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищцовата страна, пред Окръжен съд-гр. Бургас.

 

 

 

 

                                                                  Районен съдия: