Р Е Ш Е Н И Е № 1863
гр. Пловдив, 09.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти гр.с., в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 18313 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на обективно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.245, ал.1 от Кодекса на труда вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът М.И.А.,
ЕГН ********** с адрес: ***, твърди, че на **** г. е сключила трудов договор
номер ***** г. със „Стомпер“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на
работодател. Длъжността, на която е назначена, е *****, като горепосоченият
договор е сключен със срок на изпитание шест месеца, в полза на работодателя и
месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. /петстотин и шестдесет
лева/, платимо до 25-то число на следващия месец.
Трудовото
правоотношения между ищцата и „Стомпер“ ЕООД, ЕИК ********* било прекратено на ****** г., със Заповед № *****
г. От същата става ясно, че ищцата не е използвала полагаемия й се годишен
отпуск в периода на трудовото правоотношение и следва да й бъде заплатено
обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 243,48 лв, /двеста
четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/.
За
периода, в който М.И.А., ЕГН ********** е била трудово
ангажирана към ответното дружество на същата са били изплатени трудовите
възнаграждения само за месец Февруари 2019 г. и месец Март 2019 г.
Към
настоящия момент „Стомпер“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на ищцата месечните
трудови възнаграждения за месеците Април 2019 г., Май 2019 г., Юни 2019 г., Юли
2019 г., Август 2019 г., както и сумата от 243,48 лв., представляваща
обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Правени
са многократни опити от страна на ищцата да постигне диалог с работодателят си
относно дължимите й се суми, но в малкото проведени разговори е получавала
уклончиви обещания за скорошно плащане. Месеци наред ответното дружество
„Стомпер“ ЕООД, ЕИК ********* е заблуждавало ищцата, че ще й бъдат изплатени
дължимите й се работни заплати, но и към днешна дата това не е изпълнено. Дори
след прекратяването на трудовия договор, работодателят не отговаря на телефона
си, не бил открит и на адрес при опит за връчване на покана за доброволно
плащане.
Падежът
за заплащане на трудовите възнаграждения за посочените месеци отдавна е
изтекъл, но и до този момент плащане не е осъществено от страна работодателя
„Стомпер“ ЕООД, ЕИК *********.
Така към
настоящия момент ответникът дължи на ищцата сумата от общо 2 763,48 лв. /две
хиляди седемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/.
Моля
съдът да ОСЪДИ ответника „Стомпер“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Н. Вапцаров“ № 26, ет, 5, ап. 17, представлявано
от ***** Е.Г.Г. да заплати на М.И.А., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 2
520 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лева/ представляваща трудово
възнаграждение за месеците Април 2019 г., Май 2019 г., Юни 2019 г., Юли 2019
г., Август 2019 г., дължимо по Трудов договор № ***** г., както и сумата от
243,48 лв. /двеста четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение в брутен размер за 10 дни неползван платен годишен
отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законата лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на настоящата молба в съда до
окончателното й изплащане.
Към
молбата са приложени доказателства и са направени доказателствени искания.
Впоследствие
е уточнено, че се претендират сумите за трудови възнаграждения в нетния им
размер в размер общо на сумата от 1939,50 лв. за същия период
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок.Ответникът е бил редовно призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 04.06.2020 г. ответникът не се
е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото
да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Не се претендират разноски от ищеца. Липсва
искане в тази насока, както и представени доказателства за направени такива.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 127,58 лева, от които 77,58 лева - ДТ за
иска по чл. 245 КТ и 50 лв. по иска по чл. 224, ал.1 КТ.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Стомпер“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Н. Вапцаров“ №
26, ет, 5, ап. 17, представлявано от ***** Е.Г.Г. да заплати на М.И.А., ЕГН **********
с адрес: ***, сумата от 1939,50 лв. /хиляда
деветстотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки/ представляваща нетния
размер на трудово възнаграждение за месеците Април 2019 г., Май 2019 г., Юни
2019 г., Юли 2019 г., Август 2019 г., дължимо по Трудов договор № ***** г.,
както и сумата от 243,48 лв. /двеста четиридесет и три лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение в брутен размер за 10 дни неползван
платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законата
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
-12.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Стомпер“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Н. Вапцаров“ № 26, ет, 5, ап. 17,
представлявано от ***** Е.Г.Г. да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 127,58 лева (сто двадесет и седем лева и
петдесет и осем стотинки), представляваща държавна такса върху уважените
искове.
Решението
е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Дафина Арабаджиева
Вярно
с оригинала!
КЯ