РЕШЕНИЕ
№ 812
гр. гр. Хасково, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20255640100049 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ул. „РА. Петков - Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс
Тауър“, представлявано от Райна Иванова Миткова - Тодорова – Управител,
против А. К. Й., ЕГН:**********, от гр.****, ул. „****“№*, с правна
квалификация по чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл.99 и следв. от ЗЗД, за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лв. за
главница, представляваща част от общо дължима и изискуема главница в
размер на 4637,60 лева по договор за потребителски кредит № **** от **** г.,
сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до датата на погасяване на дължимата сума, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1659/24 по описа на
ХРС.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството -
ищец:
Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД и ответника А. К. Й. Договор за потребителски кредит № ****
от ****г., по силата на който кредитодателят одобрил и предоставил на
1
ответника парична сума в размер на 5051,19 лева. Твърди, че сумата на
кредита била предоставена по сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на името на
кредитополучателя, с което кредиторът изпълнил изцяло и точно
задълженията си по договора. Сочи се, че по искане на ответника договорът
бил сключен при застрахователна премия в общ размер на 1051,19 лева,
съгласно Договор за застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките",
по полица/сертификат № ****, с „К****", със съответните покрити рискове.
Съгласно клаузата на чл. 7.2.2. от договора за кредит, в случаите когато
потребителят пожелал да сключи застраховка или да се присъедини към някоя
от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима застраховка, се
превеждала от кредитора, по сметка на съответния застраховател или по
сметка на кредитополучателя. В случай, че сумата на застрахователната
премия била преведена от кредитора, по сметка на кредитополучателя, както
било в настоящия случай, последният по своя воля и с изрично нареждане я
заплащал по сметка на застрахователя. Застрахователната премия ставала част
от дължимата главница и била платима заедно с вноските за главница и лихва,
съгласно погасителния план. Посочено е, че съгласно чл.19 от договора
сключването на застраховка не било задължително условие за сключването на
договора за кредит. Твърди се, че срокът на действие на така сключения
договор е бил за 36 месеца, като същият действал за периода от ****г. до
****г. Съгласно уговореното в него, кредитополучателят се задължил да
погаси усвоения кредит на месечни вноски, всяка от които в размер на 246,23
лева, представляващи главница, застрахователна премия и лихва, дължими на
15-то число от съответния месец. В чл. 9.1. от договора бил уговорен размерът
на лихвения процент по договора за кредит - 41,09%, в чл. 9.3.- начинът на
определяна на дневния лихвен процент, а в чл. 10 - размерът, начинът на
формиране и допусканията при които е изчислен ГПР, който към датата на
сключване на договора за кредит възлизал на 49,60%. В Чл. 15.1. от договора
било предвидено още, че при просрочие/забава на дължимите погасителни
вноски, кредитополучателят дължал законна лихва върху цялата просрочена
сума за целия период на просрочието, като ищецът отбелязва, че въпреки
допуснатото просрочие, лихва за забава не е претендирана. Твърди се от него,
че кредитополучателят е приел всички клаузи на договора, които са му били
предоставени предварително, съгласил се е с тях и е приел да изпълни своята
част от договора за кредит, съгласно уговореното, както и че липсвали данни
същият да се е отказал от сключването на договора. Твърди се, че сумата по
кредита е била усвоена, но е останала непогасена от кредитополучателя. На
****г. кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД прехвърлил на ищеца „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД чрез сключен между тях „Договор за продажба на
вземания“, портфейл от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към
2
договора, измежду които и вземането си към ответника, който бил уведомен за
извършената цесия. Изложено е, че на ****г. е настъпил крайният срок за
погасяване на потребителския кредит, включително и дължимите лихви,
съгласно подписания между страните погасителен план към договора за
кредит, но на крайния падеж, както и към датата на предявяване на иска,
ответникът не бил изпълнил договорните си задължения за погасяване на
предоставения кредит. По заявление на кредитора за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано гр.д. № 1659/2024г. по описа
на РС-Хасково, по което на ****г. ищецът бил уведомен със съобщение, че
длъжникът е депозирал възражение срещу издадената от съда Заповед
изпълнение на основание чл.410 ГПК. Предвид изложеното и съгласно чл.
415, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 422 ГПК, в предвидения от закона срок
предявявал настоящия установителен иск, който моли да бъде уважен.
Претендира и разноски за заповедното и исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който намира предявения иск за допустим, а по същество - неоснователен.
Оспорва дължимата сума от 2000 лева, представляваща част от дължимата
главница 4637.60 лева, тъй като от данните по делото и приложените
документи и банкови извлечение не се установявало как е определена от
кредитора, при положение, че длъжника погасявал кредита. Оспорва, че е бил
надлежно уведомен с нарочно уведомление за предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит. Счита, че в конкретния казус не са
налице предпоставките за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК и че
предявения установителен иск е неоснователен и недоказан, като излага
съображения в такава насока. Моли за отхвърляне на предявения иск, както и
претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на **** г. в град **** е сключен договор за потребителски
кредит № **** между А. К. Й. - потребител и ,,Ти Би Ай Банк" ЕАД -
кредитор. Предмет на договора е потребителски паричен кредит в размер на
5051,19 лв., от които 4000,00 лв. размер на кредита и 1051,19 лв. размер на
застрахователна премия „Bank Защита на кредита".
От приетия като писмено доказателство Договор за продажба на
вземания от ****г. се установява, че кредиторът Ти Би Ай Банк ЕАД е
прехвърлил на ЕОС МАТРИКС ЕООД вземания, индивидуализирани в
3
Приложение № 1 към договора, както и вземането към А. К. Й..
Към исковата молба е приложено Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания по чл. 99, ал. 3 ГПК.
По делото е назначена и изговена и съдебно-счетоводна експетиза, от
заключението неоспрено от страните и прието по делото се установява, че На
**** г. в град ****е сключен договор за потребителски кредит № **** между
А. К. Й. - потребител и ,,Ти Би Ай Банк" ЕАД - кредитор. Предмет на
договора е потребителски паричен кредит в размер на 5051,19 лв., от които
4000,00 лв. размер на кредита и 1051,19 лв. размер на застрахователна премия
„Bank Защита на кредита". На **** г. е извършен банков превод на сумата 505
1, 19 лв. към получател: А. К. Й., банкова сметка с IBAN ****, открита в ,,Ти
Би Ай Банк" ЕАД. Основнието за превода е: Усвояване на кредит, бордеро №
****. Със същото бордеро е удържана сумата на засграхователната премия в
размер на 1051,19 лв. от „Ти Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на
застрахователен посредник. Посочената банкова сметка на получателя е
вписана и в чл.11, т.2 от договора за кредит. В същата постъпват и внесените
суми, с които се погасява задължението. Чистата стойност на кредита възлиза
на 4000,00 лв. Със сумата са извършени следните банкови транзакции: -
196,00 лв. на **** г. са преведени към банкова сметка с IBAN ****, титуляр А.
К. Й.; - 3300,00 лв. на **** г. са изплатени на каса на А. К. Й.. Към **** г.
наличността по банковата сметка е в размер на 504,00 лв. Към договора има
сключена застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията",
сертификат № **** със застраховател „Кардиф Общо застраховане, клон
България" ЕИК *********. Сумата по застрахователната премия е изчислена
съобразно размера на кредита, а именно: 4000,00 лв. 0,73% 36 месеца. В
общата сума са включени дължимата еднократна застрахователна премия,
данък върху застрахователната премия и еднократна такса за ползване на
медицинска услуга „Второ медицинско мнение". Сумата на застрахователните
премии от месец **** г. е преведена от „Ти Би Ай Банк" ЕАД на
застрахователя на **** г. В погасителен план към Договор за потребителски
кредит № ****, сключен на **** г. са регламентирани падеж и размер на
месечната погасителна вноска /включваща главница и възнаградителна
лихва/. Размера на кредита възлиза на 5051,19 лв. /главница/, годишен процент
на разходите 49,6 % и договорна лихва при годишен лихвен процент 41,09%.
Общата сума за плащане е в размер на 8864,33 лв. Съгласно изготвения
Погасителен план към договора срокът за погасяване на задължението е 36
месеца и съдържа 35 броя равни месечни погасителни вноски в размер на
246,23 лв. и последна 36-та изравнителна вноска в размер на 246,28 лв. В
погасителния план е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска
Поредността на погасяване на задълженията по кредита е регламентирана в
4
чл.25 т.4.2 от Договора - първо се погасяват съдебните разноски, после
обезщетения за забава, начислените такси, начислените лихви и накрая
главницата на задължението. При отразяване на плащанията, извършени от А.
К. Й., е спазен гореописаният ред на погасяване на дължимите вноски. За
периода от **** г. до **** г. /първо и второ плащане по договораl сумите
съответно: 246,23 лв. и 246,23 лв. са платени от наличното към **** г. салдо
по сметката в размер на 504,00 лв. Крайното салдо по сметка към **** г.
възлиза на 11,54 лв. /504,00 лв. - 492,46 лв./ На **** г. е внесена на каса сумата
246,30 лв., с която на 05.02.2021 г. е погасена трета месечна вноска в размер на
246,23 лв. Крайното салдо по сметка към **** г. възлиза на 11,61 лв. На **** г.
със сумата е погасена частично договорна лихва, отнасяща се четвърта
погасителна вноска. Внесените суми, съответно 250,00 лв. на **** г. и 246,23
лв. на **** г., са постъпили по банков път от банкова сметка с IBAN ****. На
**** г. е постьпила сумата 169,77 лв. в резултат на прехвърляне на средства
при закриване на кредитна сделка ****. Обобщено, с общо платената сума в
размер на 1416,30 лв. са погасени: 413,59 лв. - главница, дължима за периода
от **** г. до **** г.; 998,31 лв. - договорна лихва, дължима за периода от ****
г. до **** г.; - 4,40 лв. - обезщетение за забава за периода от **** г. до **** г.
Първата неплатена /частично погасена/ месечна вноска по договора е с падеж
**** г. Непогасеното вземане по кредита за главница е в размер на 4637,60 лв.
/начислени 5051,19 лв. - платени 413,59 лв./. Сумата е посочена и в
Приложение № 1 към Договор за продажба на вземания /цесия/ между "Ти Би
Ай Банк" ЕАД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Към **** г. няма извършени
плащания към „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
В заключенителната си част от експертизата се установява, че на **** г.
е извършен банков превод на сумата 5051,19 лв. към получател: А. К. Й.,
банкова сметка с IBAN ****, открита в ,,Ти Би Ай Банк" ЕАД. Основнието за
превода е: Усвояване на кредит, бордеро № ****. Със същото бордеро е
удържана сумата на застрвхователната премия в размер на 1051,19 лв. от „Ти
Би Ай Банк" ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник. Чистата
стойност на кредита възлиза на 4000,00 лв. Със сумата са извършени следните
банкови транзакции: - 196,00 лв. на **** г. са преведени към банкова сметка с
IBAN ****, титуляр А. К. Й.; - 3300,00 лв. на **** г. са изплатени на каса на А.
К. Й.. - 504,00 лв. са изплатени по Договор за потребителски кредит №
****/**** г.. По Договора постъпилите плащания са в периода от **** г. до
**** г. Общо платената сума е в размер на 1416,30 лв., с които са погасени:
413,59 лв. - главница, дължима за периода от **** г. до **** г.; 998,31 лв. -
договорна лихва, дължима за периода от **** г. до **** г.; 4,40 лв. -
обезщетение за забава за периода от **** г. до **** г. Първата неплатена
/частично погасена месечна вноска по договора е с падеж **** г. Към **** г.
5
непогасеното вземане по кредита за главница е в размер на 4637,60 лв.
/начислени 5051,19 лв. - платени 413,59 лв./.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да
установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за
цесия/ и в претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен
за цесията. Ищецът следва да докаже изправността на цедента – наличието на
сключен договор за потребителски паричен кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната
договореност между страните за връщане на заемната сума, настъпване на
предпоставките за изискуемост на претендираното обезщетение за забава,
като установи вземанията си и по размер, включително и поемането на
задължение от страна на ответника за заплащане на застрахователна премия,
както и сключване на договор за застраховка и заплащане на премия по него в
размерите, отразени в уточнителната молба. Ищецът следва да докаже, че
кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора за паричен кредит, в
това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да
установи изложените в отговора на искова молба правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Видно от приетите по делото, като доказателства договор за цесия,
приложение и уведомление, е налице валидно прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит. С връчване на препис от исковата молба и
приложеното към нея уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът се счита
уведомен за прехвърляне на вземанията.
С оглед установяване на материалноправната легитимация на ищеца,
следва съдът следва да се произнесе по направените от ответника възражения
за недействителност на договора за кредит, обосновани с твърдения, че
същият не е съобразен с императивните разпоредби на ЗПК. Съдът дължи и
служебна проверка за съобразяване на договора с императивните разпоредби
на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й,
визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй
6
като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита.
Настоящият съдебен състав счита, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с
недействителност на договора за кредит. В този смисъл доводите на
ответницака се явяват напълно основателни. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая потребителят е поел задължение за заплащане
на гаранция в размер на 1051,19 лева при сключване на договора. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до
неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е
поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на
клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания
заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява
свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на
това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да
влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител
не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита,
включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат
50 процента на годишна от база от стойността на кредита. Следва да се
изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е
следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
В случая и без специални знания може да се заключи, че действителният
размер на ГПР ще надхвърли многократно законоустановения минимум от 50
%, ако към общите разходи по кредита, които потребителят ще заплати се
включи и сумата от 1051,19 лева за застраховка „BANK Защита на кредита“,
7
което само по себе си води и до недействителност на договора.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие,
уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се
дължи размерът на непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на
всички права и задължения по сключения договор и не е приравнена по
последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит
продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на
дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране на търговска
печалба, а не към ликвидиране на главното задължение за връщане на
главницата по кредита.
Ето защо и предвид констатираните от съда нарушения на разпоредбите
на чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК, следва да се приеме, че договорът за потребителски
кредит е недействителен и без да се обсъждат останалите несъответствия
между формулираните клаузи и разпоредбите на ЗПК.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
както е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия по аргумент от разпоредбата на
чл.23 ЗПК. В този смисъл, ищецът като кредитор принципно може да се
легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената
главница по заемния договор спрямо ответника.
В случая видно от ССчЕ че чистата стойност на кредита е в размер на
4000 лева, а по Договора постъпилите плащания в периода от **** г. до **** г.
са общ размер на 1416,30 лв.
В тежест на ответната страна е да докаже плащане на дължимите по за
остатъка от чистата стойност на кредита, което не е направено. Следователно
на присъждане подлежи неплатената сума за главница в размер на 2000 лева,
която съобразно петитума на исковата молба, следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от от датата на издаване на заповедта за изпълнение
– **** г., до окончателното й изплащане. В тази връзка иска е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
При този изход на спора ищеца има право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за настоящото исковото производство и за заповедното
производство.
Ищецът претендира и представя доказателства за направени разноски в
исковото производство в размер от общо 726,30 лв., включващи сумата от
66,30 лв. –държавна такса, 300 лв. - възнаграждение за вещо лице и 360 лв.
адвокатско възнаграждение и в заповедното производство в общ размер от
8
303,74 лв., от които сумата от 63,74 лв. - разноски за платена държавна такса и
сумата от 240 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. Й., ЕГН:**********, от
гр.****, ул. „****“№** ДЪЛЖИ „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ул.“РА.
Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, сумата от – 2000 лева
за главница, представляваща част от общо дължима и изискуема главница по
договор за потребителски кредит № **** от ****г., сключен между „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – ****г. до датата на погасяване на дължимата сума.
ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН:**********, от гр.****, ул. „****“№**, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“,
ул.“РА. Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, сумата от общо
1030,04 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д.
9