№ 1042
гр. Варна, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20243100102188 по описа за 2024 година
Производството е заведено от С. М. П., ЕГН **********, гр. Ш., общ. К., гр. К., ул.
„К.“ №*, със съдебен адрес – гр. В., ул. „П. К.“ №*, ет.*, оф.* против О.В., ЕИК ********, гр.
В., бул. „О. п. п.“ №*, по иск с правно основание чл.50, във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от
100 000 лева, частичен от общо 200 000 лева, за причинените на ищеца неимуществени
вреди, вследствие на смъртта на неговата майка Д.Р.М., ЕГН **********, починала на
18.11.2023 г., поради травми причинени от паднал клон на дърво на 18.11.2023 г., в района на
ул. „А.К.“, гр. В., което дърво било общинска собственост, ведно със законната лихва
считано от 18.11.2023 г. до окончателното изплащане на претендираните суми за главница. В
исковата молба е изложено, че на 18.11.2023 г. около 21:00 часа в близост до дома си Д.Р.М.
била ударена и затисната от паднал от дърво голям клон. Вследствие на това на
пострадалата били причинени значителни телесни увреждания – съчетана травма на
гръбначния стълб и гръдния кош, които били несъвместими с живота. Вследствие на това
почти незабавно след инцидента пострадалата Д.Р.М. починала. Това констатирал и
пристигналия по сигнал лекарски екип от МБАЛ „Св А. – В.“. Намира, че настъпилата смърт
на М. била в пряка и непосредствена причинна връзка с падането на клон от дървото.
Твърди, че посоченото дърво е общинска собственост по арг. от чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, във вр.
с чл.61, ал.4 от ЗУТ и чл.3, ал.3 от ЗОС. Намира, че причината за падането на клона са
скрити недостатъци на вещта, като намира, че вследствие на това следва да се претендира
обезщетение от О.В. на основание чл.50 от ЗЗД. Твърди, че до общината многократно били
подавани сигнали за премахване на сухи дървета, намиращи се по улица „А.К.“. Намира, че
настъпилият инцидент е можело да бъде предотвратен, ако от О.В. е била проявена грижа и
1
наличните клони са били премахнати. Намира ,че възможността за преодоляване на подобни
рискове е предвидена в нормата на чл.45 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и
опазване на зелената система на територията на О.В.. Сочи, че за настъпилата смърт на М. в
резултата на падането на клона е образувано наказателно производство като ДП №203/2023
г. по описа на СО – ВОП, пр.пр. №7405/2023 г. по описа на ВОП. В уточнителна молба
представена по делото на 04.12.2024 г. е посочил изрично, че падането на клона на дървото е
вследствие на силен вятър, като намира, че бездействие на ответника – необходимостта
ответника да се погрижи за отстраняване на изсъхналите и неустойчиви клони е довело до
настъпване на деликта.
В ИМ е посочено, че ищецът С. М. П. живеел единствено с майка си – починалата
Д.Р.М. в гр. В.. Единствено тя се грижела за него и го издържала. Двамата имали дълбока
емоционална връзка, като за ищеца тя била най-близкият му човек и източник на
материална и емоционална подкрепа. Когато ищецът е заведен на мястото на инцидента, за
да разпознае майка си той изпаднал в силен шок. Твърди се, че случилото променило живота
му из основи. Ищецът не можел да приеме загубата, отказвал да продължи подготовката си
за кандидатстване във ВВМУ. Починалата е обрисувана като съвестен и отговорен човек,
грижовен и всеотдаен родител. Ищецът П. претърпял значителни вреди, изразяващи се в
силна и трайна мъка и значително, непреодолимо страдание от внезапната, необратима и
абсурдна загуба на своята майка. Внезапното прекъсване на връзката между двамата било
изключително стресиращо за ищеца, довело до силна психологическа травма, която не била
преодоляна към момента. Вследствие на инцидента ищеца бил лишен от майчината грижа и
опора и това довело до невъзможност да бъде преодоляна мъката от тежката загуба. Намира,
че загубата на родител е една от най-тежките, които човек може да претърпи в млада
възраст.
Моли да бъде уважен предявеният иск, както и да му бъдат присъдени сторените в
производството съдебни и деловодни разноски.
На основание чл.131 от ГПК ответника в производството – О.В. е подала отговор
на ИМ в дадения срок. В отговора се твърди, че искът не е конкретизиран, тъй като в ИМ не
се съдържа твърдение, къде, в кой имот се е намирало дървото, чието падане е предизвикало
смъртта на пострадалата. Намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания в подобен
смисъл. Моли също така ищецът да бъде задължен да посочи банкова сметка на основание
чл.127, ал.4 от ГПК, по която да бъдат преведени средства, ако искът бъде уважен. Намира,
че искът е и недопустим, и неоснователен. Изтъква, че установените от Постановление
№4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС
постулати във връзка с обезщетяването на неимуществени вреди претърпени от преживели
роднини е свързано с действителното установяване на подобна вреда. Намира, че нямат
право на обезщетение близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с
него в лоши лични отношения. Въпреки, че излага горното твърдение не твърди, че
починалата и ищеца са били в лоши отношения. Твърди, че независимо от обстоятелството,
че по делото има данни, че ищецът е син на починалата М., той оспорва, че родствената
2
връзка между двамата е била изпълнена със съдържанието, което има връзката между
родител и дете.
Сочи, че оспорва всички твърдения свързани с фактическата обстановка описана в
ИМ. Оспорва механизма на настъпване на инцидента, оспорва причинно-следствената
връзка между инцидента и настъпилите вреди. Оспорва твърдението, че увреждането е
настъпило от недостатък на самата вещ. Сочи, че налице била непреодолима сила, тъй като
отчупването на клона било вследствие на непреодолима сила – буря, придружена с ураганен
вятър, дъжд и сняг, които било непредвидимо и непреодолимо събитие. Твърди като ноторен
факт обстоятелството, че вследствие на тази буря били налице значителни разрушения –
стотици паднали, пречупени и изкоренени дървета, паднали или наклонени стълбове, щети
по сгради и съоръжения, разрушения на инфраструктура – последствие от преминалия
ураган. Сочи, че със Заповед на Кмета на общината №3991/19.11.2023 г., считано от 02:00 ч.
на същия ден на цялата територия на О.В. е обявено бедствено положение и е въведен в
действие общински план за защита при бедствия и аварии Твърди, че тази заповед е била
качена на сайта на О.В., а бедственото положение в града било отменено едва на 29.22.2023
г. За да бъдат отстранени щетите било сключено споразумение с 20 търговски дружества за
ликвидиране на нанесените щети. Сочи, че с оглед установената практика ако при ползване
на някаква вещ са допуснати нарушения на предписани правила отговорността за поправяне
на вредите е по реда на чл.45 от ЗЗД или чл.49 от ЗЗД. Когато подобни нарушения не са били
допуснати, но са произлезли вреди от вещта , отговорността е по чл.50 от ЗЗД. Намира, че
отговорността по чл.50 от ЗЗД не е отговорност за чужда поведение, а същата е обективна и
безвиновна. Сочи, че в т.10 от Постановление №7/1959 г. на Пленума на ВС, собственикът на
вещта и лицето под чиито надзор се намира същата се освобождават от отговорност за
причинените от нея вреди, ако се установи, че вредите са резултат от непреодолима сила.
Намира, че природните бедствия са случайни и не могат да бъдат предотвратени. Те водят
до невъзможност за изпълнение. Сочи практика, според която непреодолимата сила е
обстоятелство, което не може да бъде вменено във вина на длъжника. Цитира практика
според която непреодолимата сила е обстоятелство освобождаващо от отговорност по чл.50
от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди. Намира, че в конкретния случай
увредата е предизвикана от такова явление – ураган, което е било нетипично не само за
региона, но и за климатичния пояс, като не е могло да бъде предвидено и не е могла да се
избегне, като последиците му бъдат предотвратени посредством общоприложимите
средства и възможности на науката и техниката.
Ответника оспорва и размера на предявения срещу О.В.иск за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв., като частичен иск от общо 200 000
лева. На първо място оспорва наличието на вреда, евентуално намира, че размерът на
обезщетението е прекомерен, като не отговаря на икономическата конюктура и на
причинената вреда. Намира, че неимуществените вреди при смърт обхващат болките и
страданията от загубата на починалия близък, като поначало са неизмерими в пари. Намира,
че претендираната сума е завишена и не отговаря на установеният в закона критерий за
3
справедливост. Намира ,че в производството не се установява, че ищецът е имал близки и
здравословни отношения с починалата. Оспорва твърдението в ИМ, че ищецът е бил в тежко
психологическо състояние. Твърди се, че е налице съпричиняване, което обуславя и по-малък
размер на отговорността. Сочи се, че съпричиняването е вследствие на несъобразяване на
поведението на починалата с множеството предупреждения за опасно време и указанията
към гражданите да останат по домовете си, освен в случай на необходимост. В тази насока в
отговора на ИМ са инкорпорирани текстове публикувани по електронен път, касаещи
предупреждения за лошото време за периода от 18.11.2023 г. насетне изходящи от Кмета на
О.В., метеорологични прогнози, други интернет публикации. Цитирани са и решения взети
в сформиран към О.В. извънреден кризисен щаб. Намира, че по този начин се установява, че
починалата не е спазила препоръки направени към гражданите и е допринесла за
съпричиняване на вредоносния резултат. Моли на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД да бъде
намалено дължимото обезщетение поради наличие на съществен принос за настъпването на
вредите от страна на пострадалата. Намира, че това намаляване следва да е в размер от ½
(една втора), тъй като приноса на увредената е равен на приноса на деликвента.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като на ответника бъдат
присъдени и всички направени в производството съдебни и деловодни разноски.
Исковата молба е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
В последното съдебно заседание представител на ищеца заема становище за
основателност на предявения иск. Моли да му бъдат присъдени и сторените в
производството съдебни и деловодни разноски. Представител на ответника сочи, че
поддържа подаденият отговор на исковата молба.
Страните депозират и писмени бележки, съобразно представената от съда
възможност, в които развиват подробно своите аргументи.
От фактическа страна съдът констатира следното:
Установява се от доказателствата по делото, а между страните не е спорно, че на 18
и 19.11.2023 г. на територията на град В. е имало екстремни метеорологични явления –
силна буря, придружена от валежи на дъжд и сняг и ураганен вятър. Според приетата по
делото метеорологична експертиза (л.258 и сл. по делото) посоката на вятъра в района на гр.
В. е била север-северозапад, температурите били паднали под 5 градуса по Целзий, а силата
на вятъра е била значителна, като е можела да достига до 30 метра в секунда (м/сек) на
18.11.2023 г. (л.264). Вследствие на тези екстремни метеорологични явления на територията
на града имало множество инциденти свързани с щети причинени от вятъра и валежите. Не
е спорно, че на територията на О.В. било въведено и извънредно положение – Заповед
№3991/19.11.2023 г. на Кмета на О.В., считано от 02.00 ч. на 19.11.2023 г. Метеорологичната
експертиза заема становище, че силният вятър със скорост до 30 м/сек не е необичаен за град
В. – на л.263 е посочено с каква честота в града могат да се появят ураганни ветрове. Вятър
със скорост 26 м/сек може да има всяка година, със скорост 33 м/сек може да има веднъж на
4
5 години, а такъв с 34 м/сек веднъж на 10 години, със скорост 37 м/сек – веднъж на 15
години и т.н.
В тази обстановка на 18.11.2023 г. на тротоара пред административен адрес – гр.
В., ул. „А.К.“ №**, вследствие на значителната сила на вятъра се отчупил и паднал голям
клон от намиращо се на отсрещния тротоар – пред административен адрес ул. „А.К.“ №**,
дърво. В приетата по делото съдебно-техническа експертиза се твърди, че посоченото дърво
е от вида „полски ясен“, а от изслушването на експерта в съдебно заседание става ясно, че то
е било здраво – без изсъхнали и увредени части и на възраст около 70 години, при живот на
тези дървета около 250 – 300 години. При изслушването на експертизата в съдебно
заседание експерта по СТЕ (л.267 и сл.) изрично сочи, че не е имало основания за
подкастряне на соченото дърво с оглед осигуряване на безопасност от същото.
Потвърждава, че за подкастряне на това и съседно дърво са били подавани сигнали, но не за
привеждането им в безопасно състояние, а по-скоро тъй като дърветата са пречели на
съседните сгради. Сочи, че при подобни сигнали няма практика да се извършват орязвания
на короната изцяло, а само на пречещи клони. Твърди, че при процесния инцидент -
отчупването на клон от дървото касае част от него, намиращ се над нивата на съседните
сгради, тъй като стърчащата част е била по-силно засегната от вятъра. При изслушването в
съдебна зала експерта по процесната СТЕ сочи, че няма нормативна уредба, която да
урегулира по какъв начин да се извършва подрязването на дърветата в градска среда.
Твърди, че при пътувания в чужбина (Австрия) й направило впечатление голямо и силно
орязване на короните на дърветата, като й било обяснено, че това се правело, за безопасност
и за предотвратяване на инциденти с отчупване на части от дървото или цялото дърво при
вятър.
По делото са налице данни за подавани до О.В. сигнали за опасност от високи
дървета, касаещи административен адрес – гр. В., ул. „А.К.“ №**. Молба от 22.07.2021 г.,
входирана в О.В. (л.176) – в нея се иска изрязване на дърветата, поради значителната им
височина и поради това, че затъмняват жилищата в сградата; сигнал от 13.07.2023 г. подаден
в О.В. (л.162), в който дърветата са определени като „опасни“ и се иска премахването им,
тъй като при силен вятър същите започвали да падат, в няколко случая падащи клони
причинили щети по сградата, поискано е премахване на сухи и опасни клони, за да не стават
инциденти; на 26.10.2023 г. е подадена молба от „А.*“ ЕООД, в която е поискано от О.В.
разрешение за премахване на две дървета на ул. „А.К.“ №** (л.148), за които е записано, че
сухи клони от дърветата падали при буря и причинявали щети, сочи се, че кореновата
система на дърветата също причинявала щети, тъй като създавала пукнатини по настилката
и довела до пукнатини, което причинило течове в сградата.
Падналият на 18.11.2023 г. , около 21.00 ч., клон от процесното дърво на посочения
адрес – гр. В., ул. „А.К.“ №** затиснал преминаващата междувременно оттам Д.Р.М., като
тежестта му и събраната кинетична енергия при падането довели до множество и
изключително тежки травми по тялото на пострадалата. Тези травми са описани в
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (л.248 и следващи):
5
травма на гръден кош, изразена в многофрагментно счупване на двете ключици, всички
ребра вляво и от трето до шесто ребра вдясно, контузии и разкъсвания на белите дробове,
1.5 л. кръвоизлив в гръдния кош; травма на гръбначен стълб – счупване на телата на трети
шиен и всички гръдни прешлени, с прекъсване на гръбначния мозък в местата на
счупванията; травма на главата – напречно счупване на кости на черепната основа, счупване
на носни кости; травма на долните крайници – многофрагментно счупване на костите в
областта на подбедриците на двата крака и глезена на левия крак; общо малокръвие (анемия)
на вътрешните органи; множество кръвонасядания, разкъсноконтузни рани и ожулвания по
глава, тяло и крайници. Вследствие на тези травми пострадалата починала веднага и доста
преди пристигането на извикания лекарски екип за спешна помощ. СМЕ сочи, че смъртта на
пострадалата се дължала преди всичко на травмите на гръбначния стълб и гръдния кош,
които били несъвместими с живота. По подобен начин е описана и причината за смъртта в
приложеното към ИМ съобщения за смърт (л.9 по делото). В заключението на СМЕ е
посочено, че гореописаните травми е възможно да бъдат получени по указания начин – при
падане на дърво върху пострадалата. Настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с
получените травми.
В производството е установено, че починалата Д.Р.М. е майка на ищеца С. М. П. –
Удостоверение за насредници изх. №1152/22.11.2023 г. на Община К., обл. Ш. (л.7 по
делото). По данните от удостоверението е видно, че тя била неомъжена, а ищецът бил
единствения й наследник.
В производството са разпитани двама свидетели – М. П. Д., който е баща на ищеца
и Б.И. П., съученик и приятел на ищеца.
Свидетелят М. П. Д. установява, че като баща на ищеца не живеел заедно с
починалата и ищеца като семейство. Сочи, че дълги години работел в чужбина, като към
момента на смъртта на Д. М. от 10 години били разделени. Сочи, че всички грижи за детето
били поети от починалата, като тя била единствената му морална и емоционална подкрепа и
обезпечавала изцяло материалните му потребности. като цяло издръжката на ищеца била
давана от неговата майка, а свидетеля Д. сочи, че той и да е пращал пари за детето били
малко. Сочи, че ищецът правел планове да учи висше образование в гр. В., както и да си
закупи жилище в града, но след инцидента, който той преживял много тежко, той рязко се
променил. Затворил се в себе си, спрял да поддържа връзка с други хора, а комуникацията с
него била трудна. Свидетелства, че ищеца С. П. в момента живеел при баба си (майка на
свидетеля М. Д.) в гр. К.. Сочи, че той го завел там. „Насила го заведох да живее при майка
ми.“ Намира, че ако не е сторил това С. щял да „пропадне“. Свидетелства, че ищеца дълго
време не можел да си намери работа, но към момента от по-малко от месец работел в БДЖ.
Сочи, че преди инцидента ищеца бил комуникативен, имал голям приятелски кръг във В., но
след смъртта на майка си се затворил. Не си вдигал телефона, не поддържал контакти с
други хора и той го откривал в квартирата му в неадекватно състояние – състояние на
„делириум“.
Сидетелят Б.И. П. сочи, че с ищеца се познавали от ранна детска възраст – още от
6
предучилищната група на Седмо основно училище в гр. В.. Твърди, че оттогава до момента
поддържали връзка и били близки приятели. Свидетелства, че за смъртта на майка му бил
информиран от С., още вечерта, когато инцидента се случил. Сочи, че инцидента повлиял
силно на ищеца. Намира, че дотогава той бил добро и отзивчиво момче, а след това бил
напълно променен. Станал по-затворен, спрял да контактува с приятелите си, включително и
със свидетеля П.. След случая бил депресиран, спрял да се къпе, изглеждал мизерно. Сочи,
че вечерта на инцидента ищецът бил изпаднал в шок. Свидетеля Б. П. сочи че именно той
звънял на близките на ищеца, за да съобщи за станалото, като и той лично звънял на баща
му. Сочи, че С. имал съхранена връка с баща си, но основните грижи и най-близък човек за
него била майка му. Всички планове за бъдещето той правел с майка си. Те искали да
пътуват заедно в чужбина, като сочи, че с майка си ищецът бил изключително близък. Сочи,
че ищецът имал планове да учи във Военноморското училище в гр. В.. Намира, че ищецът
много дълго време – около година, не можел да се съвземе от случилото се, като намира, че
се е посъвзел едва след като заминал за гр. К., където живеел при баба си. Намира, че все
още не бил възстановен от преживяното – твърди, че били изчезнали характерната за него
преди това лъчезарност и спокойствие на духа.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна съдът направи и следните
правни изводи: Съдът, както е посочено в изготвения предварителен доклад по делото
(л.50-51 по делото) е сезиран с разглеждане на претенция за обезщетяване на щети
възникнали от вещи – чл.50 от Закона за задълженията и договорите – „За вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под
чийто надзор те се намират.“ В настоящото производство не се спори от страна на
ответника, че попадащите на тротоар по улица „А.К.“ в гр. В. са общинска собственост и се
стопанисват от страна на О.В.. В тази насока следва да се имат предвид нормите на чл.61,
ал.1 от ЗУТ, който въвежда термините „озеленени площи“ и „зелена система“, както и чл.61,
ал.2 от ЗУТ, в който е дефинирано, че „Основа на зелената система са озеленените площи
за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично
озеленяване.“ Безспорно процесното дърво, от което е отчупен причинилият деликта клон, е
част от уличното озеленяване, а следователно от зелената система на територията на О.В..
По смисъла на чл.61, ал.4 от ЗУТ – „Озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично
предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична
собственост.“, във вр. с чл. 3, ал.1 от ЗОС, става въпрос за вещ публична общинска
собственост. Според приетата от Общински съвет В. на основание чл.62, ал.10 от ЗУТ
Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на
територията на О.В. – чл.43 – чл.46 от Наредбата са уредени и правила по отношение на
стопанисването и грижите за дървесните и храстовите видове находящи се на територията
на общината. Нормата на чл.45 от посочената наредба въвежда общо задължение за
собственици на имоти, в които попадат дървета и храсти да следят за наличие в имотите си
на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота
на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка.
7
Следва да се има предвид, че отговорността по смисъла на чл.50 от ЗЗД е
обективна и безвиновна отговорност. Тя възниква без да е елемент от поведението на човек.
Това е безспорно в теорията – стр.423 от „Облигационно право. Обща част“, четвърто
издание – „Сиби“, 2007 г., проф. А.К.. При вредите от вещи вредата е причинена от
самостоятелно действие на вещта - „от нейната вътрешна динамика, от нейните
вътрешни свойства. Вредата е причинане от самостоятелно действие на вещта, от
нейното активно участие, от нейния собствен динамизъм.“ – „Облигационно право“, пето
издание, „Ф.“, 2013 г., проф. П.Г. – гл. XIV, §12.3 – стр.593. „В този смисъл в ППВС 4/1975 г.
– т.3 Върховният съд е приел, че „когато при ползване на дадена вещ са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на
вредите е по чл.45 или чл.49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са
произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 от ЗЗД.“ – пак там. Че не е нужно
човешки поведение за настъпване на вредите при отговорността по чл.50 от ЗЗД говори и
обстоятелството, че, за да възникне тази отговорност не само не е необходимо да се установи
вина, като част от конкретно човешко поведение, но не е необходимо да съществува
противоправност. Това дава основание възникването на вредоносния резултат да се определя
като събитие, а не като деяние – „Вредата в този смисъл се причинява от едно събитие.“ –
пак там. „Вредите могат да са причинени от каквито и да е вещи. … Вредите може да а
причинени от недостатъци на вещите или от тяхната повишена опасност, но могат да
бъдат причинени и от вещи без недостатъци, както и от такива, които не създават
особена степен на повишена опасност. В този смисъл Върховният съд смята, че не е
необходимо да се доказва, че вещта е имала някакъв недостатък, в резултат на който е
настъпила вредата.“ – стр.595 „Облигационно право“, пето издание, „Ф.“, 2013 г., проф.
П.Г..
Във връзка с гореизложеното и тъй като в производството не се установи
нормативно установено задължение, което не е удовлетворено от ответника, предвид
посоченото от СТЕ, че се касае за здраво дърво, по отношение на което няма установени
нормативни изисквания за типа поддръжка на който би подлежало, каквито изисквания има
нормативно установени по отношение например на болните и изсъхнали дървета – чл.45 от
Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на
територията на О.В., то следва да се приеме, че не може да бъде ангажирана отговорност на
О.В. по реда на чл.45 от ЗЗД, но същата следва да бъде ангажирана в хипотезата на чл.50 от
ЗЗД.
Тази отговорност, както бе посочено е обективна, безвиновна и не следва да се
установява противоправност на поведението на собственика на вещта. Т.е. подлежи на
доказване собствеността на вещта, която е причинила вредите и тяхното настъпване и
размер. По-горе бе коментирано, че вещта е собственост на О.В., т.е. те са материално
легитимирани да отговарят за настъпилите щети и се установи настъпването на смъртта на
починалата Д.Р.М.. В случая са напълно ирелевантни обстоятелствата дали е имало
нормативно установени правила как да се третира процесното дърво и дали то да бъде
8
кастрено или не.
Направеното от ответника възражение за неотговорност поради непреодолима сила
– причиняване на щетите от ураганни ветрове не се споделя от съда. Както се установи от
съдебно-метеорологичната експертиза вятър със скорост от 30 м/сек не е нещо нетипично за
гр. В. и може да се случи с честота от 5 или по-малко години. Тъй като много дървета в
града и най-вече конкретното дърво са значително по-стари, то явно е, че тази растителност
следва да бъде поддържана в състояние, което няма да води до подобни инциденти.
С оглед изложеното О.В. се явява легитимирана да отговаря по настоящата
претенция за заплащане на неимуществени вреди.
Тъй като от страна на ответника са направени възражения, че ищецът не е имал
близка емоционална връзка с починалата следва да се уточни, че ищецът С. М. П. като син е
признат от Постановление № 4 от 25.V.1961 г. за роднина, който безусловно е материално
легитимиран да предяви иск за неимуществени вреди от смъртта на своята майка Д.Р.М.. Ето
защо той не следва да установява някакви по-особени отношения и привързаност към нея.
Все пак в производството са установени подобни отношения на привързаност, които
надхвърлят типичните и обществено установени отношения между син и майка. На първо
място починалата Д. М. в продължение на години е била единственият родител, който се е
грижел за ищеца. Бащата на ищеца – свидетеля М. Д. сочи, че от поне 10 години не живеел
със семейството си и почти не изплащал издръжка. За това време единствената опора на
ищеца е била неговата майка, която е следвало да задоволява всички негови емоционални
нужди от закрила, грижа и родителска подкрепа. Същевременно тя е била за него и
единственият човек, който го е издържал. Те са живеели заедно на квартира в гр. В., като с
оглед данните от свидетелите той напълно е разчитал на нея, като всички планове за
бъдещето на двамата били общи. Това лесно обяснява силната реакция на ищеца към
настъпилата трагедия. Отказът му да контактува с хора, затварянето му, невъзможност да се
адаптира към живот без майка си. За тази степен на реакция подпомагащ фактор е и
обстоятелството, че се касае за много млад човек – на 20 години към момента на смъртта,
който не е имал други непосредствени близки хора, с които да е живял трайно. В този смисъл
съдът намира, че в житейски и човешки план загубата, която е претърпял ищеца е една от
най-големите загуби, която може да претърпи едно лице, особено съотнесено към
специфичния момент на неговото личностно развитие и съзряване.
С оглед изложеното до тук съдът намира, че претенцията на ищеца е доказана в
своето основание. Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се определят от съда по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни страдания на
ищеца с невъзвратимата загуба на неговата майка, особено като се има предвид, че
случилото се е дошло в един ранен етап на развитието му като личност. Следва да се приеме,
че тези страдания продължават и към момента, почти две години след настъпилия инцидент.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди настъпили за ищеца Н.А.А.
следва да се репарират със сума в размер на 175 000 лева. Приемането на иска в този размер
е във връзка с данните за остра, невъзвратима загуба, която е претърпял ищеца, също и
9
поради установените изключително близки отношения с починалата. Предвид
обстоятелството, че искът е предявен като частичен в размер на 100 000 лева от общо
200 000 лева, то следва да се уважи искът в пълния предявен размер от 100 000 лева.
Съдът не приема направеното от представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалата в размер на половината от вредите.
Съпричиняването се претендира във връзка с обстоятелството, че на територията на О.В. е
било обявено бедствено положение, както и че е имало ясни данни за настъпване на бурното
време и множество публикации в тази насока. Данните за обявено бедствено положение
произтичат от Заповед №3991/19.11.2023 г., с която Кмета на О.В. е обявил бедствено
положение за цялата територия на Общината от 02:00 ч. на 19.11.2023 г. Тази Заповед обаче
следва настъпването на инцидента, доколкото той е станал на 18.11.2023 г. (в ИМ е
неправилно посочено 19-ти) около 21:00 ч. Предвид това съдът намира, че ответникът следва
отговаря в пълна мяра без да се редуцира отговорността му за виновно поведение у
пострадалата.
Разноски:
В производството ищецът не е направил разноски. Осигурената му адвокатска
помощ е предоставена от адвоката пълномощник на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Претендира се заплащане на хонорар в полза на адвоката пълномощник.
Същият определен по смисъла на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа е 8650 лв. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат К. Н. Т. от АК В. сумата от 8650 лв.
С оглед цялостното уважаване на предявения иск разноски в полза на ответника не
се дължат макар и да са претендирани.
С Определение №5378/05.12.2024 г. ищецът С. М. П. е бил освободен от такси и
разноски в настоящото производство.
Предвид това разноски по СМЕ и СТЕ в размер на общо 800 лв. са били заплатени
от бюджета на съда. Предвид изхода на правния спор тези разноски следва да бъдат
възложени на ответника.
Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС В. и дължимата сума
за държавна такса, съобразно уваженият размер на иска или 4000 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ********, гр. В., бул. „О. п. п.“ №* да заплати на С. М. П.,
ЕГН **********, гр. Ш., общ. К., гр. К., ул. „К.“ №*, със съдебен адрес – гр. В., ул. „П. К.“
№*, ет.*, оф.* сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, дължими на основание чл.50 от Закона за
задълженията и договорите, предявени частично от общо 200 000 (двеста хиляди) лева, като
неимуществени вреди причинени от вещ и настъпили вследствие на смъртта на Д.Р.М., ЕГН
10
**********, майка на ищеца, починала на 18.11.2023 г., вследствие на травматични
увреждания причинени от паднал клон на дърво на 18.11.2023 г., в района на ул. „А.К.“ №**,
гр. В., ведно със законната лихва върху сумите за главница, дължими от 19.11.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ********, гр. В. да заплати на адвокат К. Н. Т. от АК В.
сумата от 8650 (осем хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляващи дължимо на
адвоката възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ********, гр. В. да заплати по сметка на Окръжен съд В.
сумата от 4000 (четири хиляди) лева, представляващи дължимата държавна такса, предвид
уважения размер на иска.
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ********, гр. В. да заплати по сметка на Окръжен съд В.
сумата от 800 (осемстотин) лева, представляващи заплатени от бюджета на съда средства за
изготвяне на експертизи по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
11