М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия
*** за това, че на 08.03.2020
г., в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив отнел от владението на ***сумата
от 217 лв. /двеста и седемнадесет лева/, собственост на дружеството, без
съгласие на представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да
я присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК
Районна прокуратура – Плевен,
редовно призована, се представлява от Районен
прокурор ***.
Подсъдимият ***, редовно
призован, се явява лично. За него се явява адв. ******, назначен за служебен защитник
от Досъдебното производство.
Ощетеното юридическо лице „***“
редовно призован, се представлява от управителя ***. Преди започване на
разпоредителното заседание, същият заявява, че не желае да участва в настоящото
производство.
Съдът даде ход на делото за
провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане
самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите
и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните
изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани
страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по
чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.
Защитниците на подсъдимия *** –
адв. ****** изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено
по т. 4 заяви, че желае делото да мине по реда на съкратеното съдебно следствие
по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли
съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК,
веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият ***, изразяват съгласие
с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.
Съдът като изслуша становището на
страните и след съвещание намери следното:
Делото е подсъдно на настоящия Съд.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение
на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
и на пострадалия.
Налице е основанието за разглеждане на делото по реда на особените правила,
предвидени в НПК, а именно - за разглеждането му по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с оглед
изявлението на страните.
Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
Не се налага вземане на мярка за неотклонение по отношение на подсъдимия, тъй като същият се намира в
Затвора – гр. Плевен.
Не се налага събирането на нови доказателства и следва да се пристъпи към
разглеждане на същото веднага след приключване на разпоредителното заседание.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на
страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема
следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
3.Не са допуснати на досъдебното
производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
4.С оглед изявленията на
страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК -
чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от
НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването
на процесуални действия по делегация.
6. Не се налага вземане на мярка
за неотклонение по отношение на подсъдимия, тъй като същият се намира в Затвора
– гр. Плевен.
7.Не се налага събирането на нови
доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че
незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се
пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т.
2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават
свидетели и вещото лице.
Съдът посочи, че Определението
подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати
процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен
съд – Плевен в седемдневен срок, считано от днес.
Съдът, като взе предвид
становището на защитника на подсъдимия намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370
от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и
решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две
хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да
прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по
реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и
обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на
подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на
съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за
провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът
следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в
частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признава изцяло
фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на
съкратеното съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия *** правата
му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се
ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да
констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия ***, дали
признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия ***:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното.
Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “
При това положение, след като
съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2
от НПК, че самопризнанието, което подсъдимия *** направи в съдебно заседание,
относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното
следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита
подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване
становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия *** бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат
ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване
на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК,
прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали
намиращи се в досъдебно производство № Д-862/2020г. по описа на РП – Плевен,
които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически
данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания
за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за
приключено и даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните
прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на
фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по
отношение на подсъдимия.
Прокурорът поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия
обвинение, като намира същото за доказано от обективна и субективна страна,
доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата по
обвинителния акт, намира, че не следва да се спира по отделно на фактическата
обстановка. Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи
наказание ,,Лишаване от свобода“ в размер на 6 години, което да бъде намалено с
1/3, а именно – „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което да се изтърпи
при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти
по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание. Счита, че на подзащитния му следва да бъде наложено
минимално наказание, което да е на минимума предвиде в закона за това деяние,
което да бъде редуцирано с 1/3. По този начин смята, че ще се постигнал целите
на чл. 36 от НК.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК -
пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт,
приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в
същия, а именно:
Районен съд - Плевен с присъда
по НОХД № 428/2016 г., влязла в законна сила на
20.04.2016 г.
е наложил на подсъдимия *** наказание 4 години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване за престъпление по чл. 196 от НК,
извършено на 02.10.2015 г. Присъдата е проверена от възивната инстанция
ОС-Плевен като е потвърдена изцяло !!!
Така наложеното наказание е изтърпяно на 05.03.2019 г.
Районен съд - Плевен с
определение по НОХД № 1377/2019 г., влязло в законна сила на 19.07.2019 г. е одобрил споразумение по силата на което на обв. ***е
наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 196 от НК, извършено на 02.04.2019 г.
Обвиняемият *** ***. Същият имал трайни престъпни навици
и често извършвал битови кражби
На 08.03.2020 г, подсъдимият *** ***. На същата улица се
намирал и „***“, където бил обособен детски кът.
Подсъдимият *** решил да извърши кражба от „***“. Около
14:30 часа подсъдимият *** отишъл до детския кът на „***“. В този момент
рецепцията на детския кът била оставена без служители. В прозрачен джоб на
плота на боулинга била оставена сумата от 217 лв. Въпросната сума
представлявала дневния оборот на детския кът на „***“ - Плевен. Възползвайки се
от отсъствието на персонал подсъдимият *** взел сумата от 217 лв. и напуснал „***“.
Свидетелят *** - управител на „***“ констатирал
извършването на кражбата. Депозирал жалба до Първо РУ на МВР - Плевен.
С протокол за доброволно предаване от свидетелят ***бил предаден видеозапис от охранителната
камера на „***“.
От проведените оперативно издирвателни мероприятия
полицейските служители установили извършителя на деянието – подсъдимият ***.
От заключението на назначената видеотехническа и лицево
идентификационна експертиза е видно, че извършител на деянието е подсъдимият ***.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и
несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание
самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от приложените към досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 НПК
писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са
относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече
изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие,
че направеното от страна подсъдимия *** признание относно всички релевантни
факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал.
2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна
страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:
Анализът
на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК,
сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия ***, което
от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния
състав по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Доказано
е безспорно от обективна страна, че:
На 08.03.2020 г., в гр. Плевен,
при условията на опасен рецидив отнел от владението на ***сумата от 217 лв.
/двеста и седемнадесет лева/, собственост на дружеството, без съгласие на
представителен орган на дружеството, с намерение противозаконно да я присвои.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с деянието подсъдимият *** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер, наказуеми по на 08.03.2020 г., в гр. Плевен, при условията на опасен
рецидив отнел от владението на ***сумата от 217 лв. /двеста и седемнадесет
лева/, собственост на дружеството, без съгласие на представителен орган на
дружеството, с намерение противозаконно да я присвои, поради следното:
От обективна страна - с действията си подсъдимият, е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнел посочената парична сума, без съгласието на представителен
орган на дружеството ***, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
установил своя фактическа власт.
От субективна страна - деянието
е извършено умишлено – при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Налице е съзнание у
подсъдимия, че вещта е била чужда, както и че подсъдимият установява фактическа
власт върху нея без съгласието на нейния собственик.
По въпроса за вида и размера на
наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът стриктно се съобрази със
задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от общите
разпоредби в НК – чл.54 от НК и така определеното наказание се намалява с 1/3.
Съдът отчете задължението си и по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да
са налице такива обстоятелства, които да го мотивират да определи
наказанието при условията на чл.55 от НК, още повече че това не е
искано нито от подсъдимия нито от
защитника му !!!
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази степента на обществената опасност
на деянието и на личността на дееца.
Съдът
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието, както и с оглед на
използваната от подсъдимите възможност за предварително изслушване,
както и направените от тях самопризнания, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Като
смекчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимия - съдът приема единствено и само съжалението за извършеното , но това съжаление
в никакъв случай не беше искрено а беше плод на една защитна негова позиция –
един театър за пред съдебния състав .
Като
отегчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимия съдът взе предвид
предишните му многобройните осъждания също за извършени престъпления против
собствеността.
Този
подсъдим не се занимава с трудови доходи . Основни негови ангажименти са кръжби
и грабежи на вещи .С това той изкарва прехраната си . Не се съобразява с
правните порядки и е изключително дързък , самонадеян и брутален в кражбите си
.
Всяка осъдителна присъда следва да почива на два
основни фундаментални принципа :
ПЪРВИЯТ ПРИНЦИП Е ТОЗИ НА
ЗАКОННОСТТА !!!
В
конкретният случай за това престъпление което е извършил подсъдимият
законодателят в разпоредбите на НК е предвидил наказание в размер от 2 – до 10 години Лишаване
от свобода .
При така
отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия *** наказание "Лишаване
от свобода в размер на 7 /седем/ година и 6 /шест/ месеца”, което на основание
чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и
съдът определи наказание лишаване от
свобода в размер на 5 /пет/ години, което да бъде изтърпяно, при първоначален
строг режим.
Съдът определи наказанието при условията на чл.54
от НК.
При
индивидуализацията на наказанието относно размера съдът отчете предишните многобройни
осъждания на името на подсъдимия извън тези, които предопределят правната квалификация,
както и престъпленията за които е осъждан до сега.
Видно от богатата
справката за съдимост подсъдимият е осъждан многократно все за престъпления
против собствеността, което дава основание на съда да приеме, че същият се
отличава като личност, проявяваща изключително трайна престъпна упоритост и
склонна да върши престъпни прояви от един и същи вид като е превърнал тази своя
дейност в препитание и начин за набавяне на средства за съществуване .
Видно от справката за съдимост обаче част от деянията,
за които е осъждан, извън тези, които предопределят правната квалификация,
престъпленията са извършени от него като
непълнолетен което показва че това е личност която е започнала с престъпленията
в много млада възраст и до настоящият момент все още не се е спрял !!!
КАТЕГОРИЧНО
досегашните осъждания на този подсъдим явно не са изиграли своята роля
за превъзпитание и респект към спазването на закона и настоящият съдебен състав
не вижда защо следва да го „награждава „
с присъда в минималният предвиден от закона размер така както бе поискано от
защитата и самия подсъдим .
Недопустимо , Нелогично и
Несправедливо е тази
осъдителна присъда да бъде в размер по малък от последното осъждане на подсъдимия
за същото подобно деяние !!!
Именно това
са били и съображенията на настоящият състав относно размера на определеното по
това производство наказание – то да бъде по средата на предвиденото в закона .
ВТОРИЯТ ПРИНЦИП Е ТОЗИ НА
СПРАВЕДЛИВОСТТА !!!
Всяка присъда
било то оправдателна било то осъдителна освен законна следва да бъде и
справедлива .Именно това се спазва в този съдебен състав и винаги е основен
принцип при постановяване на съдебният акт .
Настоящият
съдебен състав в лицето на председателя РАЙОНЕН СЪДИЯ КРАСИМИР ДИМИТРОВ намира,
че така определеното наказание в този му вид и в този точно размер е изключително
справедливо и КАТЕГОРИЧНО ще изпълни целите на закона / в случая на наложеното
наказание / – да се поправи ако е
възможно и превъзпита подсъдимия, да му се окаже необходимото сплашващо
въздействие и най вече и не на последно място да се въздейства изключително предупредително
и възпитателно върху останалите членове
на обществото – особено на тези занимаващи се с такива престъпления против
собствеността .
Всяка
друга присъда по размер в настоящият случай би се явила крайно несправедлива с
оглед личността на дееца и би имала точно обратният ефект на целените правни
последици от нея .
При
друг размер на наказанието подсъдимият би счел ,че съдът за пореден път е
прекалено благосклонен към неговата личност и към извършеното от него деяние и
за пореден път би го го наградил с минимална присъда , което е недопустимо и
няма да отговаря на целите на закона !!!
С оглед на така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение на
съда и с оглед стриктното спазване разпоредбите на закона, както и с оглед
принципа за справедливостта на наказанието , съдът постанови своята осъдителна
присъда в този и вид и в този размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: