РЕШЕНИЕ
№ 706
гр. Варна, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20223110109172 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от адв. М. В. М.,
Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: **, в качеството м у на
пълномощник на Т. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: **0, съдебен адресат по
делото: ** против „С.-К." АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в**,
представлявано от Изпълнителния директор Х. М. Т. установителни искове , с които се
претендира от съда да обяви за нищожна, клаузата на чл.27 ал.1 от ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №751619/04.11.2021г. сключен между ищеца и „С.-К." АД,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2246.46 лева, на основание чл. 26, ал. 1
пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и в условията на евентуалност да обяви за
нищожна, клаузата на чл.27 ал.1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 751619 /
04.11.2021г. сключен между ищеца и „Стик-Кредит" АД, предвиждаща заплащането на
неустойка размер на 2246.46 лева на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявените искове навеждайки
следните фактически твърдения:
Ищецът е страна по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №
751619/04.11.2021г. сключен със „С.-К." АД. Съгласно чл.1 от Договора за кредит
Кредитодателят се задължава да предостави на Кредатополучателя кредит в размер на
1
1150.00 лева, а Кредитополучателят /ищецът/ се задължава да върне сумата от 1767.96 лева,
съгласно условията на договора.
Съгласно ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 751619/04.11.2021г. , ГПР
по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %, срок на кредита 24 месеца.
В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително
обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто)
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска.
В тази връзка на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 2 246.46 лева,
разпределена на 24 месечни вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и
лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска
нараства на 167.27 лева. Това е видно и от предоставения погасителен план към ДОГОВОР
ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 751619 / 04.11.2021г.
Счита, че клаузата на чл.27 ал.1 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №
751619 / 04.11.2021г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 246.46 лева е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на
основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.
На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на
ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008п, Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,
определение №877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката
дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки
конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал. 1, предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.27 от Договор за предоставяне
на кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на
2
чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 2 246.46 лева е
в размер на над два пъти сумата на отпуснатия кредит в размер на 1150.00 лева. По този
начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия
случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа
на добросъвестност и справедливост.
Именно и въз основа на това, така уговорената клауза в чл.27 от ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 751619/04.11.2021г. е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит,
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.27 от ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 751619 / 04.11.2021г. според които се дължи неустойка в
размер на 2246.46 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на
договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.
33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза на чл.27 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №
751619 / 04.11.2021г, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е т.32 от извлечение от
протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък
към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още
% от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС -
3
Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по
т.д.№ 818/2009г., П т.о, Решение № 511 от 17.04.2018п, на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№
324/2018г.
На следващо място, при условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.27 ал.1 от
ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 751619 / 04.11.2021г. предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 2 246.46 лева е нищожна на основание чл. 146 ал.1 от
ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.27 ал.1 от ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 751619/04.11.2021г. не се явява индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №
751619/04.11.2021г. по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.27 ал.1 от същия е
част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и
кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „С. - К." АД с ЕИК *, със седалище
и адрес на управление град Шумен, пл. „Оборище" № 13 Б, чрез адв. Х. Н. от АК град
Разград, пълномощник на законният представител Изпълнителният Директор Стефан Н.
Топузаков, по договор за правна помощ и съдействие Серия Г № 00043 от 03.08.2022 година,
депозира отговор.
С подадения отговор на основание чл. 131 от ГПК дава следното становище по
подадената срещу него искова молба въз основа на която е образувано гр.д. № 9172 / 2022
година по описа на Районен съд град Варна.
Относно допустимостта на иска. Предявеният иск намира за допустим.
Относно основателността на иска: Счита, че предявеният иск е неоснователен.
Не оспорно ,че в действителност на 04.11.2021 година между „С. - К." АД като
кредитор и ищеца Т. А. В., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с № 751619, по силата на който
кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1 150 лв. (хиляда сто и петдесет
лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за
ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и
при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Сумата е предоставена на ищеца по
посоченият от него начин в заявката, а именно за изплащане в брой на каса на „Изипей".
Следва да се има в предвид, че в чл. 26 и следващите от горепосоченият договор е
предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна
4
на потребителя визирани в чл. 17 от договора, може да му бъде начислена неустойка.
Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор
е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави излага
следното: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е
посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С. - К." АД и неговите клиенти,
по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние" наричани за
краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се
намират и са общодостъпни на уебсайта на **.
Съгласно приложимите към настоящия договор ОУ - страните ползват Интернет (и по
точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „С.
- К." АД, находящ се на адрес: ** и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления.
Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез
извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може
да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за
регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на
Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на
кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
В раздел 2 „Термини и Понятия" на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер"
представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем
по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях
(настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен
номер са изявления на заявителя". Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща,
потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт". Съгласно ОУ „Профил/Електронен
профил/" представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано
от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща
посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство
за индивидуализация на същия от страна на Кредитора". В допълнение, в ОУ е посочено, че
използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил" и
електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена
силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване
на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.
На 04.11.2021 година чрез създаденият от Т. А. В. личен профил, същият е попълнил
Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са
5
въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за
контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и
желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият
„Идентификационен номер".
След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в
чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация,
включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите", което
действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от
Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите" на Потребителя се
предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, като ако е
съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис", с което действие
последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на
договора и за неговото сключване.
След одобрението на подадената Заявка от страна на „С. - К." АД за отпускане на
сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени
автоматично проект на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
751619 от 04.11.2021 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат
предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в
ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни
изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него са посочени
дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните
вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне
на обезпечение.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 04.11.2021 година ищеца
е натиснал бутона „Подпис", с което последният е изразил и своето не двусмислено
съгласие за сключване на Договора.
В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „С. - К." АД и
ищеца като кредитополучател на 04.11.2021 година е сключен във формата на електронен
документ Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 751619.
Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение излага следното:
Счита, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство.
На първо място съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката
представлява самостоятелен договор по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да
се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80
6
от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест
неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един
и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение
на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а
общите условия на ЗЗД.
За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко
предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от
17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2 - ро търг. Отделение/, като всички тези
обстоятелства са налице в настоящия случай. Неустойката се дължи от неизправната страна
по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а
именно - не предоставяне на обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична
санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх", че в противен случай би се
начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/.
С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде
изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство
не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция.
В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне
на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се
определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент
своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от
заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това
зависи изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д.
3238/2018 г. на ВКС, Гр. Отделение, при определяне, дали неустойката противоречи на
добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и възможността неизправният длъжник сам
да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за
неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по Договора.
Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално
не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата
спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би
било единствено виновното поведение на ищеца.
Счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно
чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски
кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява
предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на
блага/Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. отд./.
Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции -обезпечителна и
санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира допускане на
неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции, като
7
аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция",т.к. няма данни за ответника да са
настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна практика.
Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй
като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва
настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е
предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение №
11 от 27.06.2016 г. по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.2015 г.
по гр.д. № 5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. №
516/2010 на Софийски Апелативен съд/. Въпреки това счита вредите от неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни. С оглед на не предоставянето на
обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение
в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да реализират точното
изпълнение и ако не се постигнат - да санкционират за неизпълнение, както е в настоящият
случай /в този смисъл Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро
търг. отд./. С оглед изложеното, счита, че задължението на заемателя да предостави
обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово
задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.
Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма
въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може
да бъде и по - голям от размерът на главното задължение. Доколкото по -големият размер на
неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като
изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Нищожността, поради противоречие
с добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз
основа на размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. /Решение № 80 от
25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Съгласно чл.
92 ал. 2 от ЗЗД, както и в съдебната практика се приема, че дори неустойката да се приеме за
прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде намалявано,
без обаче да отпада изцяло. Намаляването не цели да установи пълна еквивалентност между
неустойката и действително понесените вреди, като този извод се налага от дефинитивно
определения и обезпечителен и санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от
19.04.2016 г. по по т.д. № 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по
в.гр.д. № 1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/. С оглед на което, ако се
приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не
би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна.
По правило неустойката представлява предварително определено обезщетение
/Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на ВКС, 3 ГО/с оглед което е
нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част
от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска само при
8
хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи
обезпечение. Поради това счита включването на неустойката в падежните вноски за
правилно с оглед изискванията на закона.
Освен това съгласно TP от 15.06.2010 г по тълк.д. № № 1 по описа на за 2009 г. на
ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , a priori, нищожна поради
накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Счита, че с оглед изложеното до тук несъмнено се
установява задължението за неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия предоставен от разстояние № 674903 от 09.03.2021 година
отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за нищожна.
Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в
Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е бил
запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на
първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането
на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора
веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него
и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни
задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е
нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори и сключването на
договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. Отново отбелязва, че въпросната неустойка се начислява САМО докато не
бъде предоставено обезпечение.
Няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на
обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и
да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият. Именно поради това и
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по договора да стане
предсрочно изискуемо при не предоставяне на обещаното обезпечение от страна на
длъжника.
В съдебно заседание страните , редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител. В писмена форма изразяват становище по хода на делото и същедството на
спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искане на ищеца, като писмени доказателства са приети следните документи ;
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №751619/04.11.2021г.;
9
погасителен план; преводно нареждане от 13.07.2022г.
По искане на ответника, като писмени доказателства са приети следните документи:
заповед БНБ-61374 от 06.07.2016г.; Общи условия на договора за потребителски кредит
предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик – кредит“ АД и
потребителите; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; договор за потребителски кредит предоставен от разстояние
№751619/04.11.2021г.; погасителен план; разписка за извършено плащане от 04.11.2021г.;
платежно нареждане за кредитен превод от 19.11.2021г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните правни изводи :
Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договора,
поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправна по смисъла на
чл.143,ал.1 от ЗЗП и в условията на еветуалност на основание чл.146,ал.1 от ЗЗп вр. с чл.24
от ЗПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че в
договора за кредит е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка.
В тежест на ответника е да докаже валидна клауза за неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
Не е спорно между страните , а и от приетия по делото договор за потребителски
кредит от разстояние се установяват твърденията за сключен договор за паричен заем от
04.11.2021год. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е посочена като
съдържание в исковата молба.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „С.- К.“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от договора за кредит № 751619 от 04.11.2021 г. /л.6-10/ в чл.17 е
уговорено задължение за потребителя да представи обезпечение в предвидените в договора
видове, а съгласно чл.27, ал. 1 от договора при неизпълнение на задължението за
10
предоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на 0.9 % от усвоената
сума за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение.
Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка
противоречие с добрите нрави и неравноправни клаузи.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена,съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди
от неизпълнението.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение.Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 27, ал.1 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на
клаузата за неустойка, предвидена в чл.27, ал.1 от договор за кредит № 751619 от 04.11.2021
11
г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не
дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за
неустойка.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на ищцовота страна следва да се
присъдят разноски . Доказани като сторени са разноските за внесена държавна такса в
размер от 90лева.
По делото ищецът се е представлявал от адв. М. М., който е поискал присъждане на
адв.възнаграждения по реда на чл.38 от ЗА.От представения по делото договор за правна
помощ/л.5/ и /л.66/ липсва договореност между страните, че е предоставена безпланта
правна помощ по реда на чл.38 от ЗА.
Съгласно определение №95/19.02.2015год. на ВКС по ч.т.д. №1451/2014год. ІІ т.о. в
хипотезата на чл.38,ал.1,т.3,пр.2 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на
неговите близки, на които оказва безплатна правна помощ. В цитирания акт ВКС е възприел
разбиране за това, че за да упражни правото си по чл.38,ал.2 от ЗА е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да
посочи, че осъществява правна помощ безплатно на основание чл.38 от ЗА. От представения
по делото договор не се установява,че договорената между ищеца и адвоката правна помощ
е безплатна с оглед на което съдът не определя възнаграждения на адвоката.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка в размер на 2246.46 лева за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в чл.27, ал.1 от
договор за кредит № 751619 от 04.11.2021 г., сключен между Т. А. В., ЕГН ********** и „.
- К.“ АД, ЕИК**, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26,ал.1 ,пред.3 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА „С. - К.“ АД, ЕИК** ДА ЗАПЛАТИ НА Т. А. В., ЕГН ********** ,
сумата в размер на 90 лева – разноски в производството за внесена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщаването на страните.
12
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13