№ 5325
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.ЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско
дело № 20221110154261 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА Т. Г. К. – редовно призована, представлява се от адв. К. с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ , - редовно призован, представлява от адв. Д..
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните са редовно призовани за днешното съдебно
заседание, намира, че не съществува процесуална пречка за даване ход на делото, поради
което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО съгласно определението на съда от 30.01.2023 г.
Предявен е иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС от Т. Г. К.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,кв.“,5,с пълномощник адв.В. К.,против етажните собственици в сграда в режим на
етажна собственост в гр.София,кв.“Карпузица“ ул.“Върба“ № 10,с искане за отмяна на
решения на общото събрание,проведено на 14.08.2022 г. Ищцата К. твърди,че е собственик
на самостоятелен обект в сградата,при което е активно легитимирана да оспори
решенията,приети от общото събрание.
В исковата молба се излагат твърдения,че са допуснати нарушения при свикване и
провеждане на общото събрание – твърди се,че общото събрание е свикано поради
неотложен случай,но липсва яснота кой е неотложният случай,твърди се,че не е избран
протоколчик от общото събрание,сочи се,че в нарушение на закона протоколчик и
1
председателстващ събранието са едно и също лице,твърди се,че не са представени
доказателства – пълномощни,които да доказват наличието на представителна власт,не е ясно
дали има кворум и мнозинство за приемане на решенията,не е посочен начинът,по който
всеки от етажните собственици гласува по всяко от отделните решения. Твърди се,че
решенията противоречат на материалния закон – решението по т.1 б.Б противоречи на
чл.19,ал.3 и чл.24,ал.2 от ЗУЕС,решението по т.12.8 противоречи на чл.51,ал.1 от
ЗУЕС,решението по т.12.9 противоречи на чл.48,ал.3 от ЗУЕС,сочи се,че изцяло
незаконосъобразни са решенията,приети по т.12 „Други възникнали въпроси“.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответниците чрез
процесуалния им представител със становище,че искът е недопустим като подаден извън
преклузивния срок по чл.40,ал.2 от ЗУЕС. Твърди се,че съобщение за протокола от общото
събрание е поставено на 18.08.2022 г.,а искане по чл.13,ал.2 от ЗУЕС за уведомяване по
имейл адрес е направено от ищцата едва на 10.11.2022 г. Ако не бъде възприето,че срокът се
изчислява от 18.08.2022 г.,то следва да бъде взето предвид,че на 22.08.2022 г. е изпратен
имейл до ищцата К.,а от същият имейл адрес впоследствие ищцата е изпратила
уведомление. Ответната страна оспорва твърдението,че препис от протокола е връчен на
ищцата на 07.09.2022 г. Ако иска бъде възприет за допустим, ответната страна намира за
неоснователно твърдението на ищцата за допуснати нарушения при провеждане на Общото
събрание, като се твърди, че доказателства за представителна власт са налични, единствено
липсва пълномощно, че ищцата ще бъде представлявана от сестра си. Оспорват се
твърдения за допуснати нарушения на материалния закон.
Съдът намира, че представените писмени доказателства спомагат за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА същите.
УКАЗВА- При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК
ищцата следва да проведе доказване,че искът е предявен при спазване на предвидения
преклузивен срок,да докаже,че притежава право на собственост върху обект в сградата в
режим на етажна собственост. В тежест на ответната страна е възложено да проведе
доказване,че решенията са приети при спазване на процесуалните правила и са съобразени с
материалния закон. Съдът указва на основание чл.146,ал.2 от ГПК на ищцата,че не е
ангажирала доказателства,че препис от протокола й е връчен на 07.09.2022 г.
АДВ.К. – Твърдя, че доверителката ми е разбрала за решението на 07.09.2022г., на
която дата й е връчен протоколът. Доверителката ми не живее в Етажната собственост, като
управителния съвет е наясно с това обстоятелство. Моля да укажете на ответника да заяви
дали признава този факт, или го оспорва.
АДВ.Д.: Процедурата по чл. 13 от ЗУЕС е строго формална и такова уведомление е
изпратено от ищцата чак на 10.11.2022г., т.е. след предявяване на исковата претенция. В
хипотезата, когато лицето не е посочило електронна поща, същото се смята за уведомено с
поставяне на съобщението – 18.08.2022г.
2
АДВ.К.: Моля съдът да укаже на ответника да заяви дали отрича или признава, че
ищцата живее в ЕС. В случай че го оспори, имам доказателствени искания.
АДВ.Д.: Знаем, че ищцата не живее там.
СТРАНИТЕ/ поотделно/- Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ като съобрази обстоятелството, че с определението за насрочване на делото
изрично е посочил, че ще се произнесе по възражението за недопустимост на иска поради
неспазване на предвидения в Закона преклузивен срок в първото по делото заседание и с
оглед това, че страните не ангажират нови доказателства, различни от вече представени по
делото, съдът намира, че предявеният на 06.10.2022г. иск е предявен след изтичане на
предвидения съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС преклузивен срок, в която насока съдът намира,
че Законът предвижда, че срокът тече считано от обявяване на протокола по реда на чл. 16
ал.7 от ЗУЕС, а от ангажираните към писмения отговор доказателства, се установява, че
протоколът е обявен на 18.08.2022г. при което искът, предявен на 06.10.2022г. е предявен
извън преклузивния законов срок. Отделно от това, съдът намира, че твърдението на
ищцата, че се е запознала и узнала за провеждане на ОС чрез връчване на протокол на
07.09.2022г., е опровергано с оглед представеното доказателство, че до ищцата е изпратен
имейл относно протокола от Общото събрание, което доказателство позволява да бъде
възприето, че ищцата е имала възможност в по – ранен момент да узнае за проведеното
Общо събрание. За да приеме, че срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС който е преклузивен не е
спазен, съдът намира, че следва да бъде отчетено, че Законът еднозначно посочва, че
началният момент от който тече този срок, е обявяването на протокола, а по делото не са
ангажирани доказателства преди предявяване на исковата претенция ищцата да е отправила
искане за уведомяване по имейл за провеждане на Общо събрание, респ. за приетите
решения от ОС. С оглед обстоятелството, че протоколът е обявен на 18.08.2022г., съгласно
чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ без разглеждане предявената искова претенция от Т. Г. К. против ,, поради
предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54261/2022г. на СРС, ГО, 42 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, в едноседмичен
срок от днес.
3
АДВ. Д.: Претендираме съдебни разноски.
АДВ. К.: Претендираме съдебни разноски, не възразявам по размера на разноските на
ответната страна.
Съдът като съобрази обстоятелството, че производството по делото е прекратено в
днешното с.з. и при съобразяване разп. на чл. 78, ал. 4 от ГПК намира, че разноски при
произнасянето на съда в днешното с. з. са дължими на ответната страна, като следва да бъде
уважено искането за присъждане на възнаграждение в размер на 1 000 лв., доколкото по
делото на л. 54 е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено
изрично, че уговореното възнаграждение в размер на 1 000 лв. е заплатено, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСЪЖДА Т. Г. К. да заплати на ,, сумата в размер на 1 000 лв., представляваща
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10,51часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4