Решение по дело №582/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба вх. № 4685/19.03.2025г., подадена от Т. В. Н., с [ЕГН], от гр. Варна, срещу мълчалив отказ на Секретар на Община Варна относно предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление с вх. № ДОИ25000054ВН_001ВН/21.02.2025г.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на постановения мълчалив отказ, като сочи, че не му е била предоставена в пълнота заявената обществена информация в срок, което обуславя интереса му от обжалване на формирания мълчалив отказ. Изтъква, че последният е в противоречие с процесуалните правила и приложимия материален закон, изразяващо се в неоснователно ограничаване на достъп в пълнота до информация, която е обществена по смисъла на ЗДОИ. Искането е да се отмени оспореният мълчалив отказ като незаконосъобразен и да се задължи ответника да предостави изцяло исканата обществена информация в поисканата форма на достъп. В писмено становище с.д. 7045/28.04.2025г. жалбоподателят излага подробни доводи в подкрепа на жалбата и моли за отмяна на акта и присъждане на сторените в производството разноски, представляващи заплатена държавна такса за образуване на производството.

Ответникът в придружително писмо с.д. 5906/07.04.2025г. изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност за неоснователност на жалбата. Сочи, че в законоустановения срок се е произнесъл с решение, като е предоставил наличната в Община Варна информация по заявлението на жалбоподателя. Поради горното намира, че не е налице правен интерес за жалбоподателя да оспорва благоприятен за него акт. Изтъква, че релевираните с жалбата възражения имат касателство към изпълнението на издаденото решение и към производството по изпълнение на административния акт. В тази връзка сочи, че жалбоподателят има възможност да иска допълване на вече предоставената обществена информация или да търси защита чрез обжалване на действия на органа по изпълнение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че на 21.02.2025 г. жалбоподателят подава чрез ССЕВ Заявление за достъп до информация, с вх. № ДОИ25000054ВН_001ВН, с което е поискал от Кмета на Община Варна достъп до обществена информация - схема маршрута и пътя по която е предвиден достъп на линейка и специализиран автомобил за превозване на инвалиди до всеки вход на бл. 27, бл. 28, бл. 29, кв. „Св. Иван Рилски“, гр. Варна във връзка с издаване на Заповед №10/ГИ/15-03-2024г. от Община Варна, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № РД-02-20-2 от 2021г. В заявлението е посочено също, че при внимателното разглеждане на файл 5.рdf се виждат ясно очертани две успоредни червени линии северно от бл. 27, бл. 28, бл. 29, какво означават две успоредни червени линии е записано в легенда, това е осигурен път по който е възможен достъп линейка и специализиран автомобил за транспорт на инвалиди до всеки вход на бл. 27, бл. 28, бл. 29, кв. „Св. Иван Рилски“, гр. Варна, което води до обоснован извод за спазване закона, по точно Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г. при издаване на Разрешение за строеж №204/ГИ/21.09.2022 г. Заявителят сочи и, че след издаването на Заповед №10/ГИ/15-03-2024 г., пред бл. 27 са монтирани метални преградителни колчета, ограничаването или липсата на предвиден алтернативен път за достъп до входа на всеки блок за линейка и специализиран транспорт на инвалиди е закононарушение на Наредба № РД-02-20-2 от 2021 г., закононарушението е дискриминация на всички живущи в бл. 27, бл. 28, бл. 29, кв. „Св. Иван Рилски“, гр. Варна, а сред живущите във бл. 28 има инвалиди от години на легло.

С писмо с рег.№ ДОИ25000054ВН_002ВН/25.02.2025 г. от Директор Дирекция „Контрол и санкции“ при Община Варна до Директор Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ е изискано да бъде предоставена поисканата със заявлението от Т. Н. информация в срок до 04.03.2025 г.

В отговор, с писмо с рег.№ ДОИ25000052ВН_003ВН/05.03.2025 г., от Директор Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ е изпратена поисканата със заявлението от Т. Н. информация.

С Решение № ДОИ25000052ВН_005ВН от 07.03.2025 г. Секретарят на Община Варна предоставя достъп до обществена информация по Заявление с рег.№ ДОИ25000054ВН_001ВН/21.02.2025 г. подадено от жалбоподателя, като в решението е посочено, че исканата информация е изготвена под формата на писмена справка и същата следва да се сканира и предостави на заявителя чрез ССЕВ от служител на отдел „Деловодно обслужване и архив“, ведно с екземпляр от решението.

С писмо рег.№ ДОИ25000054ВН_006ВН/07.03.2025 г. от Секретаря на Община Варна до Т. В. Н. е предоставена информацията по ЗДОИ, а именно, уведомява се заявителят, че въпросът с премахване на антипаркинг елементи в кв. „Иван Рилски" (бл. 27, 28, 29) е поставен за разглеждане на седмото редовно присъствено заседание на Общинската комисия по безопасност на движението по пътищата на Община Варна, провело се на 10.12.2024 г. След оглед от страна на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване” при Община Варна е установено, че незаконно са премахнати антипаркинг елементите до бл. 27 в кв. „Иван Рилски", район „Младост“. На място на незаконно премахнатите антипаркинг елементи има поставени камъни, които да ограничават достъпа на моторни превозни средства по пешеходната алея обслужваща входовете на блока. Каменните препятствия не са поставени от Община Варна, вероятно от живущи в блока, които не желаят да има достъп на моторни превозни средства по пешеходната алея, обслужваща входовете на блока.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представя писмени доказателства - писмо № ВН-512-02-538/19.05.2025 г. от ДНСК, съдържащо информация, че във връзка с постъпили сигнали от жалбоподателя от служители на РДНСК – Варна е извършена проверка и е изразено становище, че кмета на район „Младост“ следва да осигури достъп на линейки до входовете на бл. 27, 28 и 29 в кв. „Св. Иван Рилски“, привеждайки строежа в съответствие с изискванията на чл. 169 от ЗУТ, а с Писмо рег. № СИГ22003459ВН008_МЛ_001МЛ/11.06.2025г. заместник-кмета на район „Младост“ е уведомил Директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, че във връзка с постъпилото писмо от РДНСК-Варна следва да предприемат действия по компетентност относно възстановяването на обект: „Благоустрояване в част от 15-ти м.р.- междублоково пространство между ул. „Георги Пеячевич“, бул. „Владислав Варненчик“, бул. „Васил Левски“ и ул. „Родина“ в първоначалния му вид, съгласно издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация №172/31.12.2024г. Жалбоподателят представя и доказателства на електронен носител DVD - чертеж 5.

Предвид установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, е подадена от правоимащо лице, подало заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, пред компетентния съд по чл. 133, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Доколкото се твърди наличието на формиран мълчалив отказ, оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Като взе предвид изложените от жалбоподателя оплаквания и извърши проверка на оспорвания административен акт, на всички основания за законосъобразност, съдът достигна до следните изводи:

Безспорен е фактът, че Кметът на Община Варна е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1, доколкото и съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА той е орган на изпълнителната местна власт. Като такъв, същият е длъжен да издаде решение за предоставяне на достъп до искана обществена информация, съответно да издаде мотивиран отказ от това, ако са налице особените предпоставки, установени в ЗДОИ. В случая оспореното Решение е постановено от Секретаря на Община Варна, което е лице с делегирани правомощия по ЗДОИ съгласно Заповед № 3620/07.11.2022г., т.е. оспореният мълчалив отказ е от компетентен орган в кръга на предоставените му по делегация правомощия.

Несъмнено правото да се търси и получи информация е конституционно признато в чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, като това право е в корелативна връзка със задължение на държавните органи да осигурят достъп до обществено значима информация, освен ако няма нормативно уредените ограничения на това право. Един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация е регламентиран именно в ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят дефинира „обществената информация“, като всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В чл. 9, ал. 1 ЗДОИ се регламентира, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ законодателят дава и легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация“ и „служебна обществена информация“ и определя предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ.

„Официална“ според ЗДОИ е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Правните актове на органите по чл. 3, ал. 1 от закона и в които по дефиниция следва да се приеме, че се съдържа официална информация биват нормативни, общи и индивидуални. За нормативните актове достъпът се осигурява чрез обнародването им в Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично няма предвиден друг начин. Втората категория информация, съобразно дефиницията на чл. 11 от ЗДОИ – „служебна“ е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации.

Няма съмнение, че исканата от жалбоподателя информация по всички точки от заявлението му притежава качествените характеристики на „служебна“ обществена информация. За да се определи една информация като „служебна обществена“ такава, законодателят определя, че субектът по чл. 3, ал. 1 от закона е длъжен да събира, създава и съхранява една информация, която информация да е във връзка с официалната информация или която се събира, създава и съхранява по повод дейността на органите и техните администрации.

В случая жалбоподателят подава заявление, с което иска достъп до информация, която е създадена по повод дейността на Кмета и ръководената от него общинска администрация, във връзка с извършването на строително-монтажни работи на строеж: „Благоустрояване в част от 15-ти м.р. - междублоково пространство между ул. „Георги Пеячевич“, бул. „Владислав Варненчик“, бул. „Васил Левски“ и ул. „Родина“, който като четвърта категория строеж следва да бъде приведен в съответствие с изискванията на чл. 169 от ЗУТ, като се осигури достъп на линейки до входовете на бл. 27, 28 и 29 в кв. Св. Иван Рилски“.

От събраните по делото доказателства се установява, че по подаденото заявление в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, задълженият субект не е постановил решение в съответствие с изискванията на закона или решение за предоставяне на достъп, или решение за изричен отказ от предоставяне на достъп. Нормите на чл. 34 и чл. 37 от ЗДОИ регламентират съдържанието на решението по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, като разпоредбата на чл. 24 от ЗДОИ императивно определя съдържанието на акта, с който се предоставя достъп, а разпоредбата на чл. 37 изчерпателно определя хипотезите, в които е налице основание за постановяване на отказ. Същественото е, че и в двата случая на възможно произнасяне на органа по чл. 3 от ЗДОИ, законодателят поставя изрично изискване за неговата форма - или със задължителното по чл. 34 от ЗДОИ съдържание на решението си, или с обосноваване на основанията за отказ по чл. 37 от ЗДОИ.

В настоящия случай в диспозитива на оспореното решение за предоставяне на обществена информация се разглежда въпроса за премахването на антипаркинг елементите в кв. „Св. Иван Рилски“ – бл. 27, 28 и 29, но задълженият субект не мотивира изрично съществува ли „схема маршрута и пътя по която е предвиден достъп на линейка и специализиран автомобил за превозване на инвалиди до всеки вход на бл. 27, бл. 28, бл. 29, кв. „Св. Иван Рилски“, гр. Варна във връзка с издаване на Заповед №10/ГИ/15-03-2024г. от Община Варна, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба №РД-02-20-2 от 2021г.“ и ако съществува такава защо не предоставя достъп до исканата от заявителя информация, нито сочи дали исканата от него информация не се събира, създава и съхранява от него, или въобще такава не съществува, с други думи казано изобщо липсва обективиране на причините, поради които не се предоставя достъп до исканата информация.

След като липсва изрично произнасяне в законния срок по предвидения начин, задължения субект нарушава административно-производствените правила. Така се формира мълчалив отказ на Секретаря на Община Варна да се произнесе по подаденото Заявление. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че за да е налице мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация, е необходимо да е налице задължение за произнасяне на сезирания с конкретното искане орган и той да не се е произнесъл в установения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ срок. Безспорно установено в случая е, че Секретарят на Община Варна е задължен да се произнесе по постъпилото искане, доколкото същият е компетентен и исканата информация има качеството на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Въпреки това липсва съответно на закона произнасяне, поради което обжалвания мълчалив отказ се явява незаконосъобразен.

Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим. За ответника в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е възникнало задължението да разгледа подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация и да се произнесе по поставените въпроси по начина и в сроковете, регламентирани в закона, като съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, административният орган и в случай на отказ е следвало да издаде мотивирано писмено решение за това. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение. Това правило е приложимо и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. Следователно, единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт и в този смисъл мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което същият само на това основание подлежи на отмяна.

В настоящия случай ответника по делото – Секретаря на Община Варна не е спазил предвидената по ЗДОИ процедура, като на практика изобщо не се е произнесъл по същество по постъпилото от Н. заявление за достъп до обществена информация. С оглед на това следва административната преписка да се върне на задължения субект за произнасяне процедирайки по предвидения в ЗДОИ ред по чл. 32, респ. чл. 38 от ЗДОИ, или да постанови решение по чл. 34, респ. чл. 38 от ЗДОИ, като изложи мотиви за това.

При този изход на спора основателно и своевременно направено се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в размер на заплатената държавна такса от 10.00 лева.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Секретар на Община Варна по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ25000054ВН-001ВН/21.02.2025г., депозирано от Т. В. Н., с [ЕГН], от гр. Варна.

ВРЪЩА административната преписка по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № ДОИ25000054ВН-001ВН/21.02.2025г., депозирано от Т. В. Н., [ЕГН], от гр. Варна на Секретаря на Община Варна, за изрично произнасяне по същество, при съблюдаване на указанията по прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т. В. Н., с [ЕГН], от гр. Варна, сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.