М О Т И В
И
към
присъда № 35 от 03.06.19 г. г. по НОХД № 100/2019 г.
Обвинението срещу подс. С. Н. С. е по чл. 183, ал. 4 вр.
ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че за периода от м. септември 2018 г. до м. ноември 2018
г. включително в с. Г.С., общ. П.Б., след като е била осъдена с решение по
гр. д. № 630/2018 г. по описа на РС Казанлък, влязло в сила на 25.04.2018 г.,
да издържа свои низходящи – децата си Т.Е.А., роден на *** г., А.Е.А., роден на *** г., и Д.Е.А.,
роден на *** г., чрез техния баща и законен представител Е.А.Г. – съзнателно не
е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
– общо три месечни вноски на обща стойност 900 лева (всяка месечна вноска е в
размер на 100 лева за всяко от децата, или 300 лева месечно за всички деца,
което възлиза на 900 лева за три месеца),
като от тях частично са изплатени 100 лева, т.е. дължимата сума за издръжка е в
размер на 800 лева, като деянието е извършено повторно.
Подсъдимата в с.з. се
признава за виновна.
Представителят на РП
Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства
по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
От съвместното
съжителство на св. Г. и подс. С. се родили четири
деца – момчетата - Т.А. (р. 2007 г.), А.А. (р. 2008
г.) и Д.А. (р. 2010 г.) и момиче. През 2013 г. родителите им се разделили. При
св. Г. останали момчетата, а при подс. С. момичето и
последствие за неплащане на издръжка за момчетата по отношение на подсъдимата
била постановена присъда по НОХД № 602/16 г. - в сила от 22.06.2016 г. за престъпление
по чл. 183 от НК.
С определение по гр.
дело № 630/18 г. (БП) на РС Казанлък подсъдимата била осъдена на увеличение на
издръжката за всяко едно от момчетата по 100 лв. или 300 лв. месечно, считано
от 01.04.2018 г. Определението на
съда е влязло в сила на 25.04.2018 г.
Първоначално подсъдимата не заплащала издръжка. Така за месеците април и май
2018 г. подс. С. дължала издръжка в размер на 600 лв.
спрямо определеното от съда начало на издръжка – 01.04.18 г. Въз основа на определението на съда по молба на св. А. бил
издаден изпълнителен лист, по който ДСИ при РС Казанлък започнал да удържа от
трудовото възнаграждение на подсъдимата сумата от 315 лв., включващо и държавната
такса в размер на 15 лв. като само за м.06.18 г. ДСИ успял да събере сумата 100
лв., от които 70 лв. били преведени на взискателя за
издръжка, а 30 лв. били удържани за държавна такса за месец юни и месец юли. ДСИ
удържал сумите за издръжка както следва през м.06 – 70 лв. (13.06.2018 г.) и за
периода м.07-м.11.2018 г. включително
– по 300 лв. През м.12.18 г. подсъдимата напуснала работа. За периода от 01.04
до 01.12.2018 г. подсъдимата не е заплатила издръжка в размер на 800 лв.
Описаната фактическа
обстановка се установява от фишове за платено възнаграждение за месеците от юни
до ноември 2018 г. включително, определение по гр. дело № 630/18 г.,
изпълнителен лист, три удостоверения за раждане, справка на ДСИ, експертното
заключение на съдебносчетоводната експертиза,
показанията на св. Г. и обясненията на подс. С.,
които напълно кореспондират помежду си.
В с.з. приетата от
съда фактическа обстановка не се оспорва от някоя от страните.
При така приетата
фактическа обстановка съдът счита, че подс. С. не е
осъществила от обективна и субективна страна престъпление по основния състав на
чл. 183, ал. 1 от НК.
Съгласно състава на чл.
183, ал. 1 от НК, който, като е осъден да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до
една година или с пробация.
Преценката, дали деецът е извършил
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, ангажира съда съобразно рамките на
обвинението, което формира предмет на доказване по см. на чл. 102, т. 1 от НПК
– извършеното деяние и участието на обвиняемия при извършването му (главен факт
на доказване). Определените от прокурора рамки на обвинение реципрочно формират
от своя страна границите на правото на защита на обвиняемия.
Деянието от своя страна се
индивидуализира по време, място и начин на извършване.
В случая съдът следва да постанови
акт – отговор на обвинението, а именно, че в периода от м.09 до м. 11.2018 г. включително подс. С.
не е заплатила повече от две месечни вноски, но от доказателствата е видно
(справка на ДСИ и фишовете за заплата за същите месеци), че на подсъдимата за
посочения период, са ѝ били удържани суми за издръжка в размер по 300 лв.
месечно, за което тя е имала пълно
съзнание, че издръжка се заплаща чрез ДСИ.
След като за периода на обвинението
подсъдимата е заплащала вноските, то от обективна страна тя не е осъществила престъпния
състав на чл. 183, ал. 1 от НК и следва да бъде оправдана.
След като за периода на обвинението
подсъдимата е имала пълно съзнание, че издръжка се заплаща чрез ДСИ, то от
субективна страна тя не е осъществила престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК
и следва да бъде оправдана.
За да обоснове обвинението си, РП
Казанлък се е позовала на изготвената съдебносчетоводна
експертиза, според която подсъдимата дължи издръжка от 01.04.2018 г., съобразно
постановеното в определението на съда и за периода от 01.04.2018 г. до
м.11.2018 г. включително не е заплатила сумата от 800 лв.
Поначало логиката на експертното
заключение е правилна, съобразно гражданските закони, а именно, че ако не е
уточнено между страните, се заплащат най-старите задължения (чл. 76 от ЗЗД), но
изискването за обективна и субективна съставомерност при определяне на наказателната
отговорност, определя различна логика.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК
изисква деецът да е осъден по граждански път, като този момент се преценява от
влизане в сила на съдебния акт на гражданския съд, а в случая той влиза в
законна сила на 25.04.2018 г.,
независимо, че определя начален момент на издръжката 01.04.2018 г., което е без значение за наказателната отговорност.
Следователно първата дължима вноска от
гл. точка на НК е за периода от 25.04 до 25.05.2018 г., а втората от 25.05.2018
г. до 25.06.2018 г., но от справката на ДСИ е видно, че за м.06.18 г. е налице
заплащане на сумата от 70 лв., което не дава основание да се приеме, че налице
неплащане на две вноски. За да се осъществи състава на чл. 183, ал. 1 от НК е
необходимо да не се заплатят съзнателно поне две вноски. При частично плащане
съставът определя отговорност също, когато неплащането на двете и повече вноски
се извършва и в по-голям период от време, стига за съответния период вноските
да не са били заплатени. Това е така, защото е възможно длъжникът да
злоупотребява, но съставът е осъществен при неплащане на поне две цели вноски. Дори
да не се приеме този аргумент от фиша за заплата за м. юни (л. 19) е видно, че
сумата от 300 лв. е била удържана, което е формирало субективна увереност у
подсъдимата, че за месец юни 2018 издръжка е била заплатена, т.е. от субективна
страна липсва съзнание за неплащане на цели два месеца.
Следователно деянието не е съставомерно, дори ако РП Казанлък беше съобразила момента
на влизане в сила на определението на гражданския съд и беше изменила обвинението
за по-ранен период на извършване на престъплението.
Тук следва да се уточни, че макар и
да се касае за издръжка на три деца, месечната вноска е една по см. на чл. 183,
ал. 1 от НК, защото обратното би означавало, че дори при пропуск от един месец
за три деца, деецът би носил отговорност като за три неплатени вноски за всяко
от децата, което е нелогично.
По тези съображения подс. С. следва да бъде оправдана, като без правно значение
е, че тя се признава за виновна, защото никой не може да бъде осъден само по
направеното от него самопризнание (чл. 116, ал. 1 от НПК).
Районен
съдия,