О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………../……….01.2020 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Т.
Кръстев
в.ч.т.д.
№ 2053 /2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. № 90677/06.12.2019 г., подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, срещу
разпореждане № 51084 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 18788/2019 г. по описа на ВРС,
в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.Т.С. за: сумата от 105.80 лева – такса за
експресно разглеждане на документи; сумата от 106.50 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода
от 29.05.2018 г. до 21.12.2018 г.; сумата от 145.00 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
В частната жалба се твърди, че разпореждането
е неправилно. Сочи се, че в рамките на заповедното производство не се извършва
проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се
установи дали това вземане е спорно между страните. В този смисъл се поддържа,
че заповедният съд е излязъл извън законовите си правомощия. Твърди се също, че
не са налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания,
поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за
изпълнение. Според жалбоподателя съдът не е следвало да извършва проверка за
неравноправност на договорни клаузи, тъй като заповедното производство е
едностранно по своя характер и в същото не се събират доказателства. Поддържа,
че неравноправността на отделни договорни клаузи е особен вид недействителност,
който не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите
нрави. Излага аргументация за същността на неустоечното
задължение. Сочи, че съобразно разясненията дадени с ТР № 1/15.06.2010 г., т.д.
№ 1/2009 г. ОСТК на ВКС, неустойката не може да бъде нищожна само поради
противоречие с добрите нрави, както е възприел ВРС. По отношение на претенцията
за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сочи, че допълнителните
услуги, от които тя е акумулирана са в резултат на виновното неизпълнение от
страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената сума в
уговорения срок и представлява такси за допълнителни услуги, извършени с цел
напомняне за изпълнението на поетото задължение. Начисляването на такива
разходи било предвидено от законодателя и те не са включени в годишния процент
на разходите. Сочи, че сумата за разходи за извънсъдебно събиране на
задължението е уговорена между страните, съгласно принципа за свобода на
договарянето и начисляването й е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поддържа,
че таксата за експресно разглеждане на документи е начислена на основание чл.
10а, ал. 1 ЗПК, съгласно който кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. По
същество отправя искане за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за
изпълнение за сумите предмет на атакуваното разпореждане в отхвърлителната му
част.
В хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от
частната въззивна жалба не е връчван на длъжника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за отчасти
основателна, по следните съображения:
Производството пред ВРС, е образувано по
заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу А.Т.С.
за сумите: 261.27 лева – незаплатена главница по договор за паричен заем №
5442636 от 25.05.2018 г., сключен с „Вива кредит“
ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД на 03.06.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 14.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 31.53 лева –
договорна лихва, начислена за периода от 24.06.2018 г. до 21.12.2018 г.; 105.80
лева – такса за експресно разглеждане на документи; 106.50 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода
от 29.05.2018 г. до 21.12.2018 г.; 145.00 лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането; 12.11 лева – лихва за забава за периода
22.12.2018 г. до 05.11.2019 г. Претендират се и направените по делото разноски
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева.
За да постанови съдебен акт в атакуваните му
части, първоинстанционния съд е приел, че досежно вземането за такса за
експресно разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение и разходи и такси за извънсъдебно събиране е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – искането противоречи на закона и
добрите нрави. Приел е също, че доколкото претендираните в настоящото
производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи.
При произнасянето си по подаденото заявление,
съдът извършва преценка, както на наличието на положителните предпоставки, закрепени
в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните,
съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът
е длъжен служебно да следи искането да не противоречи на закона и на добрите
нрави, а съгласно т. 3 (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането не се уважава,
когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. Последната разпоредба има процесуален
характер, поради което се прилага и спрямо висящите производства, каквото е
настоящото.
При анализа на
изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед
качеството на кредитополучателя – физическо лице и липсата на противни
твърдения, по своята правна характеристика то отговаря на договор за
потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед
качеството на кредитополучателя на "потребител" приложими са и
нормите на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява
неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните
норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
С оглед на това
въззивният съд не възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд
не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или
неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като
е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно
бъдещо исково производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N
797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012
г. по дело C-618/10,
с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
С оглед качеството на заемателя се налага извода, че е налице договор с
потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия договор за
финансова услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Възможността кредиторът да въвежда такси извън
стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Видно от изложеното в т. 12 от заявлението, клаузата за начисляване на
неустойка при неосигуряване на поръчител, който да отговаря на конкретни
материални условия и да следва да поиска да сключи договор за поръчителство за
обезпечение на предоставения кредит, е неравноправна и в явно противоречие с
изискванията за законност, равнопоставеност и
добросъвестност. Така уговорената неустойка не е свързана с непосредствено претърпяни вреди, излиза извън присъщите си по закон
функции и цели увеличаване на печалбата от дейността. Видно е още, че
посредством така уговорената неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33,
ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая се добавя
още едно акцесорно задължение, което няма връзка със
забава на кредитополучателя, което е недопустимо.
Сумата 145.00
лева, претендирана като разходи и такси за извънсъдебно събиране, е посочена
общо, без да се конкретизира каква част от нея са действително направени
разходи и каква част – такси и за какви точно услуги. Същевременно, дейността
по събиране на кредита по същество представлява дейност по управление на просрочен кредит, поради което събирането
на такса за тази дейност е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2
от ЗПК. В случай, че се касае за вреди от неточното изпълнение, същите могат да
се претендират на общо основание след доказването им – чл. 86, ал. 1, изр. 2-ро
от ЗЗД, но не и под формата на такси.
По изложените съображения се налага извода,
че в частта по претендираните неустойка за непредоставено обезпечение и разходи
и такси за извънсъдебно събиране, въззивната частна жалба, подлежи на
отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенния
съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден
в обсъдените по-горе части. Въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС по
тези въпроси на осн. чл. 272 от ГПК.
Не така стои въпросът с претенцията за такса
за експресно разглеждане на документи. Въззивният съд не споделя мотивите на
първостепенния съд, че експресното разглеждане на заявката за отпускане на
кредита е неразривно свързано с усвояване на кредита. Усвояване на кредита може
да се извърши само след постигнато съгласие за сключване на договора, докато в
случая таксата е за експресно разглеждане на искането, което би могло да бъде и
отхвърлено, т.е. изобщо да не се стигне до усвояване на кредита. Както бе
посочено по-горе, събирането на такси и комисиони за допълнителни услуги свързани
с договора, е законово закрепена възможност за кредитора съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Съставът на ВОС
намира, че таксата за експресно разглеждане на документи представлява услуга,
която по естеството си е свързана с договора за кредит, а именно с неговото
сключване, а не с неговото усвояване или управление.
По изложените съображения разпореждането в
тази му част следва да бъде отменено и постановено издаване на заповед за
изпълнение за сумата 105.80 лв., такса за експресно разглеждане на документи.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 51084 от 18.11.2019 г. по
гр.д. № 18788/2019 г. по описа на ВРС в
частта, с която е оставено без уважение искането на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу А.Т.С., за сумата 105.80 лева – такса за експресно разглеждане на
документи и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1527,
ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, срещу А.Т.С.,
ЕГН **********,***, за сумата 105.80
лева (сто и пет лева и 80 ст.)
– такса за експресно разглеждане на документи, дължима по силата на договор за
паричен заем № 5442636 от 25.05.2018 г., сключен с „Вива
кредит“ ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД на 03.06.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., и допълнително
за сумата 11.98 лв. (единадесет
лева и 98 ст.), разноски в заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8
ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 51084
от 18.11.2019 г. по гр.д. № 18788/2019 г., по описа на ВРС, в останалите обжалвани части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.