О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

гр. Сливен, 01.02.2019  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,          в закрито заседание на първи февруари

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                                                                                 и с участието на прокурора                                                                              като разгледа докладваното от           председателя                                     КЧАД № 11     по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е касационно и намира основанието си в § 19 ал.1 ЗИД АПК във вр. с чл.130 ал.4 във вр. с чл.229 и сл. от АПК.

С Определение №  278 от 18.10.2018 г., по административно дело № 385 по описа за 2018 г на Районен съд Котел, на основание чл.130, ал.4 от АПК е изпратена на Областния управител на Областна администрация Сливен жалбата, наименована „искова молба“, подадени от „Пастир 11“ ЕООД против решение на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, обективирано в протокол от 10.04.2017 г., с което оспорващия не е бил допуснат до участие в процедурата за предоставяне под наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд.

Против горното определение е подадена частната жалба от Областен управител на Област Сливен, който счита определението за нищожно, тъй като изпълнението му било невъзможно, по същество счита определението за незаконосъобразно, тъй като не се касаело до отказ за регистрация на заявление, а до недопускане в административна процедура. Моли съда да отмени определението на КРС. Претендира за направените разноски по делото.

Горепосоченото определение е обжалвано и от „Пастир 11“ ЕООД. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като жалбата била насочена срещу решение на комисията по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, обективирано в протокол от 10.04.2017 г.. Моли съда да отмени определението на Котелския районен съд.

Заинтересованата страна Община Котел в писмено становище, счита частните жалби за неоснователни. Претендира за направените по делото разноски.

Комисията, назначена със Заповед № РД -13-93/14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел не е изразила становище по жалбите.

Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, поради което е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Частният жалбоподател „ПАСТИР 11“ ЕООД, е земеделски производител по смисъла на ЗСПЗЗ, с регистрация за 2017 г. и има регистриран животновъден обект в БАБХ на територията на землището на село Жеравна община Котел от 2016 г. 

На основание чл.37и и 37о от ЗСПЗЗ, Общински съвет Котел определил със свое  решение  № 376/28.02.2017г. пасищата, мерите и ливадите за общо и индивидуално ползване. Списъкът на имотите за индивидуално ползване с категории бил обявени в общината и кметствата и публикуван на интернет страницата на общината в срок до 1 март 2017 г.

Пастир 11“ ЕООД подал заявление по реда на чл.37и, ал.5 ЗСПЗЗ с Вх.№ 30-726 от 08.03.2017г. с приложени към него документи, определени в правилника за прилагането на закона и Опис на пасищните животни , като в т.7 били посочени коне 11 бр. автохтонни. В Приложение № 3 от заявлението бил посочен номера на имота – 29283.2.1, предмет на искането за ползване с  площ от 450 дка в  землището на село Жеравна, основание – договор за наем с краен срок на действие – 31.12.2017г.

Със Заповед на Кмета на Община Котел № РД-13-93/14.03.2017 г. реда на чл.37и, ал.6 ЗСПЗЗ е назначена комисия, която да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище.

Комисията съставила протокол от 10.04.2017 г. за окончателното разпределение на имотите по реда на чл.37и ал.8  от ЗСПЗЗ, който е обявен в кметствата на съответните землища и публикуван на интернет страницата на общината на 03.07.2017 г..

В Протокола е посочено, че  след като е разгледала всички заявления, Комисията констатирала, че „Пастир 11“ ЕООД няма регистрирани животни в животновъден обект на територията на Община Котел. Въз основа на тази констатация Комисията приела решение, с което не допуска „Пастир 11“ ЕООД  до участие в процедурата за предоставяне под наем на пасища, мери и ливади от ОбПФ.

С писмо изх.№ 94Н-173-1 от 03.07.2017 г. Кмета на Община Котел е изпратил на  „Пастир 11“ ЕООД извлечение от протокола в частта относно подаденото от дружеството заявление.

На 17.07.2017 г. „Пастир 11" ЕООД, е подало до Котелския районен съд искова молба, с която е  предявен иск  против Община Котел, с посочено правно основание  чл. 37„и", ал.11 ЗСПЗЗ, с който ищецът моли съда да разпореди на ответната Община Котел и Комисията за разпределение на пасищата, ливадите и мерите за стопанската 2017/2018 г., назначена със Заповед № РД-13-93 от 14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел, за допускане до участие в разпределението на пасищата, мерите и ливадите от Общинския поземлен фонд, които се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а,  ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, да извърши ново разпределение на заявените имоти в землището на село Жеравна, община Котел, в което да включи и дружеството ищец.

По тази искова молба е образувано гр.дело № 257/2017 г. на КРС с ищец „Пастир 11" ЕООД и ответник Община Котел, по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение, с което е признато за установено по отношение на Община Котел и Комисията, назначена със Заповед № РД -13-93/14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел, че „Пастир 11“ ЕООД се допуска до участие в разпределението на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните, съобразно броя и вида на регистрираните животни, за стопанската 2017/2018 година.

С решение № 4 от 18.07.2018 г. по КАД № 146/2018 г. на АдмС Сливен, решенето на КРС е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като в мотивите е определен и подлежащия на оспорване административен акт, а именно протоколът от 10.04.2017 г.  на Комисията, назначена със Заповед № РД -13-93/14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел.

При новото разглеждане на делото по което е образувано адм.дело № 385/2018 г. на КРС, съдът неколкоктратно оставял без движение жалбата на  „Пастир 11" ЕООД с указания за уточняване на искането. В отговор е представено уточнение, че се оспорва протоколът от 10.04.2017 г.  на Комисията, назначена със Заповед № РД -13-93/14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел, в частта относно землището на с.Жеравна, община Котел.

С определение №  278 от 18.10.2018 г., по административно дело № 385/2018 г. районен съд Котел, приел, че по същество недопускането на оспорващия до участие в разпределението представлява отказ от регистрация по смисъла на чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ, който подлежи на обжалване по реда на АПК пред областния управител по местонахождение на имота, поради което жалбата следва да се препрати по реда на чл.130, ал.3 от АПК на Областният управител на Областна администрация Сливен като компетентен да я разгледа. При тези мотиви КРС прекратил производството по делото, изпратил преписката на Областният управител на Областна администрация Сливен и осъдил „Пастир 11“ ЕООД да заплати на Община Котел направени поделото разноски в размер на   4000.00 (четири хиляди) лева, за адвокатско възнаграждение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Неоснователно е твърдението на Областния управител на област Сливен за нищожност на обжалваното съдебно определение. Нищожно то би било, ако не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на основите на правовия ред, съставен от свръхповелителни норми (например разпорежда престъпление), изпълнението му е правно или фактически невъзможно при никакви обстоятелства или пък е непълно неразбираемо, така, че волята на съда не може да се изведе дори и чрез тълкуване. Нито една обаче от гореописаните хипотези не е налице относно проверяваното определение, а доводите на частния жалбоподателя не обуславят извод за противното, доколкото именно областния управител е компетентен да се произнеси относно отказ за регистрация на заявление по чл.37и от ЗСПЗЗ. Следователно няма основание за произнасяне по реда на  чл. 221, ал. 5 от АПК.

Съгласно чл.37и ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за целта лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. (чл.37и ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ). Заявленията се подават лично или по пощата и се регистрират в общинската администрация. Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред областния управител по местонахождението на имота.

Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. (чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ)

Протоколът се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго. (чл.37и ал.8 ЗСПЗЗ)

В случая липсва отказ за регистрация на заявлението на „Пастир 11“ ЕООД, което е заведено в общинска администрация Котел с Вх.№ 30-726 от 08.03.2017 г. и е разгледано от Комисията, назначена със Заповед № РД -13-93/14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел. Доколкото това заявление е било допуснато до участие в процедурата по предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, където комисията по  чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко землище, то не би могло да се приеме, че отстраняването на „Пастир 11“ ЕООД от разпределение, представлява отказ за регистрация на заявлението му.

Административен съд Сливен изрично е посочил в мотивите на  № 4 от 18.07.2018 г. по КАД № 146/2018 г., че в случая по делото, процедурата по отношение на „Пастир 11“ ЕООД е стартирала от първия етап, който обаче не е приключил, т.к. в решение  от протокола на Комисията, органът не е допуснал дружеството до участие в разпределението на имотите. По правна същност решението на органа представлява отказ от участие в административната процедура, т.к. заявителят не е допуснат до извършеното разпределение на имотите от ОбщПФ. Отказът носи белезите на индивидуален административен акт по см. на легалната дефиниция на чл. 21, ал.1 от АПК – издаден е от орган с административни правомощия, овластен въз основа на закон (§1, т.1 от ДР на АПК) и засяга по негативен начин правото на заявителя за участие в разпределението на площите, като отрича това право. Липсата на изрична законова възможност за оспорване на отказа в нормите на ЗСПЗЗ се преодолява от нормата на чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република България, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените в закон. В нормите на чл. 37и от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ липсва забрана за съдебен контрол на отказа. Текстът на чл. 15, ал.1 от АПК гарантира участие на „Пастир 11“ ЕООД като страна в административното производство по издаване на отказа, а правото на съдебно оспорване се реализира на основание чл.147, ал.1 от АПК. Налице е непосредствен, пряк и личен правен интерес от оспорването.

В този смисъл именно РС Котел следва да се произнесе по жалбата протоколът от 10.04.2017 г.  на Комисията, назначена със Заповед № РД -13-93/14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел.

В уточненията към исковата молба (жалба) подадена от „Пастир 11“ ЕООД точно и ясно е посочено, че се оспорва протоколът от 10.04.2017 г.  на Комисията, назначена със Заповед № РД -13-93/14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел, в частта относно землището на с.Жеравна, община Котел и именно като такова оспорване следва да бъде разгледана същата. Именно в производството по разглеждане на тази жалба съдът следва да се произнесе по нейната допустимост и основателност, но това не е въпрос от компетентността на друг административен орган, както неправилно е приел КРС. 

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за разглеждане на жалбата по същество.

При този изход на спора следва да бъдат присъдени и направените от Областен управител на област Сливен разноски в размер на 30 лв. за внесена д.т., които следва да бъдат заплетени от Община Котел.

Съдът установи, че неправилно е определил дължимата д.т. за подадените частни жалби, като същата съгласно чл.235а от АПК е в размер на 150 лв., когато се отнася до организации. В случая разликата за дължимата от Областна администрация Сливен д.т. от 120 лв. следва да бъде внесена на основание чл.78 ал.6 от ГПК от Община Котел. Доколкото „Пастир 11“ ЕООД не е направил искане за присъждане на разноски, то на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъден да внесе допълнителна д.т. от 120 лв. по сметка на АдмС Сливен.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Отменя Определение № 278 от 18.10.2018 г., по адм. дело № 385/2018 г. на Районен съд - Котел, като незаконосъобразно.

Връща адм. дело № 385/2018 г. на същия състав на Районен съд Котел за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата против протокол от 10.04.2017 г.  на Комисията, назначена със Заповед № РД -13-93/14.03.2017 г. на Кмета на Община Котел, в частта относно землището на с.Жеравна, община Котел.

Осъжда Община Котел да заплати на Областна администрация Сливен направени по делото разноски в размер на 30 лв. (тридесет лева).  

Осъжда Община Котел да заплати по сметка на Административен съд Сливен допълнителна държавна такса в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева). 

Осъжда „Пастир 11“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С*, ул.“Б.“ №*, да заплати по сметка на Административен съд Сливен допълнителна държавна такса в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева).

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.