№ 4324
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора Г. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно
дело № 20251100203710 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П. Х. И. – редовно призован, явява се,
доведен от служители на РД „Охрана -София”, от ЗООТ „Казичене“ към
затвора в гр. София.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА в гр. София - редовно призован, не се
явява, изпраща представител.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА инсп. Т.Г.Г..
ИНСПЕКТОР Г.: Представям заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на заповед № Л- 266/04.09.2024 г., с която съм
упълномощена от ВПД Началника на затвора в гр. София да го представлявам
по всички дела, по които той е страна и предметът им е свързан с дейността на
затвора в гр. София.
За СГП – прокурор К..
ОСЪДЕНИЯТ И.: Няма да се възползвам от възможността да бъда
защитаван от адвокат. Да гледаме делото сега.
Председателят на съдебния състав уведоми страните, че съгласно заповед № РД-01-
1336/07.03.2025 г. на председателя на съда, в залата може да бъде извършван аудиозапис на
провежданото открито съдебно заседание, включително и на изнесените в него лични данни,
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и на чл. 4, т. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/679.
Горното може да бъде извършвано при изрично дадено съгласие на страните за това,
единствено и само за целите на изготвяне на пълен и коректен протокол от съдебното
1
заседание и за осигуряване възможност за пълноценно упражняване правото на страните по
реда на чл. 312, ал. 1 от НПК.
Поради посоченото, Председателят на съдебния състав предостави възможност на
страните да изразят съгласие или несъгласие за извършването на аудиозапис на откритото
съдебно заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Съгласни сме да се води аудиозапис.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуална пречка за даване ход на
делото, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 439 от НПК защитата не е
задължителна в това производство, поради което моля да се даде ход на
делото.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Да гледаме делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно
отчитайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ПРОВЕРКА самоличността на осъдения
П. Х. И., по формуляр за досие със снимка от затворническото му (лично)
досие № 766/23.
П. Х. И. – роден на ******** г., в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, ЕГН **********,
понастоящем в затвора в гр. София.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото
производство, както и правото му на отвод на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ОСЪДЕНИЯТ И. : Разбрах правата си. Няма да правя отвод
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи.
СЪДЪТ, отчитайки липсата на искания за отводи и на такива по реда на
съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
2
ДОКЛАДВА делото чрез прочитане на молба от осъдения и лишен от
свобода П. Х. И., за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на наложеното му с протоколно определение № 138/29.04.2024
г., постановено по НЧД № 107/2024 г. по описа на РС – гр. Радомир, влязло в
законна сила на 15.05.2024 г., едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 2 години и 10 месеца.
/Прочете се./
ПРОКУРОРЪТ: По реда на съдебното следствие нямам искания,
бележки и съображения.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г.: Няма да представям други доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Нямам искания за доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпили по факс по делото, преди днешното
съдебно заседание, материали, както следва:
- справка от инсп. „РД“ Т. Г., с рег. № 131/21.08.2025 г., за изтърпяно и
оставащо за изтърпяване наказание ЛОС на осъдения П. Х. И., наложено по
НОХД № 85/2024 г. по описа на РС – Радомир;
- Доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от ИСДВР ЗООТ
„Казичене“, от 20.08.2025 г.;
- Препланиран план на присъдата от 16.09.2024 г. и
- експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
осъдения и лишени от свобода П. Х. И., изготвено от инспектор-психолог при
затвора в гр. София - ЗООТ „Казичене“, от 20.08.2025 г.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с представените писмени доказателства
от затворническата администрация, същите са относими към предмета на
делото и следва да бъдат приети и приобщени като доказателства по делото.
ОСЪДЕНИЯТ И. : Запознат съм, да се приобщят.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните, както и
обстоятелството, че докладваните от него справка, доклад по реда на чл. 155,
ал. 1 от ЗИНЗС и експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на осъдения и лишен от свобода П. Х. И., а също и допълнително
изпратеното препланиране на присъдата от 16.09.2024 г., от една страна са
изискани - без последното - от съда, а от друга, както правилно отбеляза
представителят на СГП, са относими към предмета на доказване в настоящата
съдебна процедура, поради което и на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото:
- справка от инсп. „РД“ Т. Г., с рег. № 131/21.08.2025 г., за изтърпяно и
оставащо за изтърпяване наказание ЛОС на осъдения П. Х. И., наложено по
НОХД № 85/2024 г. по описа на РС – Радомир;
- Доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от ИСДВР ЗООТ
„Казичене“, от 20.08.2025 г.;
- Препланиран план на присъдата от 16.09.2024 г. и
- експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
осъдения и лишени от свобода П. Х. И., изготвено от инспектор-психолог при
затвора в гр. София - ЗООТ „Казичене“, от 20.08.2025 г.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед преценка процесуалната допустимост на
молбата за УПО и отразеното в справка с рег. № 131/06.06.2025 г. по описа на
затвора – гр. София, че молбата е преждевременно подадена и не е спазен 6-
месечният срок по чл.441 от НПК, то правя искане да се направи справка в
информационната система на СГС дали има постановено определение за отказ
от УПО, инициирано по молба на осъденото лице, както и за датата на влизане
в сила на съдебния акт, с оглед преценка допустимостта на настоящата молба,
предмет на разглеждане в настоящото производство.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г.: Във връзка с искането на прокуратурата, на 1 стр., като се разгърне
досието, е проверен и записан срокът, след който лицето може да подава нова
молба за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Нямам искания.
СЪДЪТ, по така направеното искане от страна на прокуратурата,
съобразявайки становищата на страните, намира същото за неоснователно.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 441 от НПК, ново
предложение или молба за УПО, по реда на чл. 437 от НПК, не могат да бъдат
правени по-рано от 6 месеца от деня на влизане в сила на определението, с
което предходно такова или такава са оставени без уважение. В този смисъл,
прокуратурата е права, че иска изследване на това обстоятелство. Съдът обаче
не намира за необходимо събирането на доказателства в тази насока, с оглед
наличие на такива в самото затворническо досие. Видно от него, което е
неномерирано, то съдържа в себе си протокол с рег. № 100/13.01.2025 г., в
заверено електрофотографско (ксерографско) копие, с печат на последната му
страница, че е влязло в законна сила на 17.01.2025 г. С този протокол СГС –
НО, 6 състав, по НЧД № 8136/2024 г. е отказал със свое протоколно
определение молбата на лишения от свобода да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му по НОХД
№ 85/2024 г. по описа на РС – Радомир наказание.
4
Поради гореизложеното не се налага събиране на желаните от
прокуратурата доказателства в тази насока.
СЪДЪТ запитва представителят на началника на затвора – гр. София –
инспектор Г., относно наличието на заповеди за наложени наказания и/или
дадени награди след изпращане на затворническото /лично/ досие на
осъденото лице до съда и ако такива съществуват - дали са предадени за
прилагане по делото.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г.: Всички заповеди относно лицето са по досието. След датата на подаване на
молбата няма нови такива нито за награди, нито за наказания.
СЪДЪТ запитва представителят на началника на затвора – гр. София –
инспектор Г., дали се касае за техническа грешка в изготвения доклад по реда
на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от ЗООТ „Казичене“ от 20.08.2025 г., посоченото на
стр. 3 от него, че осъденото лице е награждавано със заповед №
135/21.07.2025 г. или действително такава заповед съществува, което би било в
противоречие с току-що изтъкнатото от нея.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г.: Награден е със „Свиждане с близки извън ЗО за срок от 12 часа“,
проведено на 26.07.2025 г. В доклада не е описано докрай.
Тази заповед вероятно не е приложена в самото досие. В класьора в
затвора също я няма, но инспекторът ми каза, че е награден. Аз не съм
виждала лично тази заповед. Коментирали сме за наградите.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Потвърждавам казаното от инспектор Т.. Имам 3
заповеди за свиждане с по 12 часа с моите близки. Последната беше на 25 или
26.07.2025 г.
СЪДЪТ, с оглед липсата на направени искания от страните, освен вече
обсъденото от страна на прокуратурата и изясненото по служебно
отправените запитвания от съда към началника на затвора в гр. София за
събиране на други, освен вече представените пред него доказателствени
източници, и след като сам, служебно не установява необходимост за
извършване на съдебно - следствени действия в тази насока, намира
фактическата обстановка по делото за обективно, всестранно и пълно
изяснена, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
5
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Градски съдия, оспорвам така
депозираната молба за УПО, депозирана от осъденото лице П. Х. И., тъй като
считам, че същата е процесуално недопустима, неоснователна и не следва да
бъде уважена, поради следните мотиви:
От приобщените към делото писмени доказателства е видно, че
молителят е постъпил в Затвора - София, на 27.09.2023 година, за изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 10 месеца, при
първоначално „строг“ режим, определено му по НОХД № 85/2024 г., по описа
на РС - Радомир, за деяние, извършено при условията на опасен рецидив.
Считано от 29.01.2024 година режимът на наказанието е променен в „общ“. От
изготвената и приложена към делото актуална справка за правното положение
на осъдения, приобщени в днешното съдебно заседание, е видно, че към
днешната дата осъденото лице П. е изтърпял фактически наказание в размер
на 1 година, 10 месеца и 25 дни, остатъкът за изтърпяване е в размер на 1
месец и 12 дни, като същият е изчислен без да е взет предвид положения труд
от лицето. От анализа на данните, съдържащи се в писмени документи и
книжа се установява, че към настоящия момент осъденият е изтърпял
наказание в размер повече от 2/3 от наложеното му, поради което формално е
налице първата фактически изискуемата се предпоставка от чл.70, ал.1, т.1 от
НК.
От друга страна обаче, намирам, че депозираната молба е
преждевременно подадена и процесуално недопустима, тъй като от
цитираното в днешното съдебно заседание протоколно определение за отказ е
видно, че отказът е влязъл в сила на 1701.2025 г. По настоящото производство
е приложена молба от осъденото лице за условно предсрочно освобождаване,
която е входирана в СГС на 19.05.2025 г. Поради което намирам, че
производството не следва да се провежда, тъй като молбата е процесуално
недопустима.
Не е налице и втората материална предпоставка, изискуема се наред с
фактическата такава, тъй като намирам, че до настоящия момент осъденият не
е проявил доказано необратимо добро поправяне.
От така изготвения доклад по делото е видно, че по време на престоя си
в пенитенциарното заведение П. И. действително е награждаван
неколкократно. Същият не е наказван, но това обстоятелство, че не е наказван
не служи като предпоставка за УПО, тъй като съгласно чл.96 от ЗИНЗС
лишените от свобода имат задължение да спазват вътрешния ред и
дисциплина. Прави впечатление, че първоначалната оценката на риска от
рецидив е била в изключително високите стойности - 97 точки, а към
настоящата дата, въпреки положената корекционна работа в рамките на 11
месеца след предходната оценка, рискът от рецидив е снижен една на 76
точки, т.е. рискът от рецидив остава в средните стойности, дори към високите.
Следва да се има предвид, че съгласно установената скала, на риска едва пред
20 точки се счита, че рискът от вреди е преодолян.
6
На следващо място, рискът от вреди за обществото е в среден размер,
като същият е изчислен в строго контролирана среда. До настоящия момент
Планът на присъдата не е изпълнен, като още има предвид, че планът изтича
на 16.09.2025 г. и в доклада много ясно изразени дефицити в зоната на
нуждите, както следва: отношение към правонарушение; образование и
обучение; трудова заетост; управление на финанси и доходи; начин на живот и
обкръжение; междуличностни проблеми; умения за мислене. Предвид
горното, намирам, че лишения от свобода все още не е готов за интегриране в
обществото, въпреки малкият остатък от наказанието, което следва да изтърпи
и трябва да се проведе задълбочена корекционна работа с него. В тази насока
следва да се изтъкне, че И. е осъждан множество пъти за извършени тежки
умишлени престъпления. А съгласно практиката на Съда на правата на човека,
то при преценка на личния и обществения интерес следва да се даде превес на
обществото. В тази насока следва да се отбележи, че молителят не притежава
образование или специализация, поради което не би могъл да се реализира на
пазара на труда. В доклад и по делото се съдържат данни, че лицето, макар и
епизодично е употребявало наркотици. Всички тези обстоятелства навяват на
извода, че ресоциализацията на И. не би могла да протече безпроблемно.
От материалите по делото е видно, че осъденият е полагал труд,
съгласно чл. 66 от ЗИНЗС, то очевидно прогресивната система не е изпълнена
в цялост.
Предвид горното, намирам, че не са събрани изискуемите се
доказателства по чл. 439а от НПК, като и че наказанието наложено на
осъденото лице П. И. не е изиграло своята индивидуална превенция, поради
което моля, уважаемия съд, да остави без уважение молбата за УПО на
осъденото лице П. Х. И..
Благодаря за вниманието и моля за Вашия акт в този смисъл.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА –
ИНСПЕКТОР Г.: Уважаеми господин Председател, моля да оставите молбата
на П. Х. И. без уважение. Същата началникът на затвора счита за
неоснователна. П. Х. И. е многократно осъждан, не за първи път е в местата за
лишаване от свобода и е адаптиран към начин на живот в пенитенциарното
заведение. Трудово е ангажиран. Не е извършвал дисциплинарни нарушение.
Налице са известни позитиви в тази насока, които от затвора са обезпечени
посредством получените награди – свиждания с близки и роднини, три пъти
по ред.
Прави впечатление обаче, рискът от рецидив, който действително
първоначално е висок, почти над 95 точни, не е достатъчно занижен към
момента, остава в средни стойности към високи. Планът на присъда не е
изпълнен. Отчетени са някой позитиви и в някой от зоните дефицит, като
например отношението към правоотношението, където е отразено, че вече се
приема вината за извършеното престъпление, но това не е достатъчно.
Цялостното поведение на И. не показва трайно затвърдено мислене и не
се характеризира като изключително по своя характер. Всичко това, което той
7
прави да работи, да полага усилия в тази насока и да спазва реда и
дисциплината са абсолютно изискуемият минимум на поведение от всички
лишени от свобода. За това, макар да е едва 2 месеца и 12 дни остатъка
присъдата му, моля да оставите молбата без уважение и да изтърпи докрай
присъдата в пенитенциарното заведение.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Няма какво да кажа.
Работя на външен обект. Жената е зле, болна е от рак. Не може да влезе
в болница, няма кой да гледа децата. Ако влезе сега в болница, няма кой да
гледа децата. В момента жената е зле, но ако влезе в болница няма кой да ми
гледа децата. Не ми е проблем да доизлежа двата месеца.
ПРОКУРОРЪТ /Реплика/: Следва да отбележа, че наличието на
семейни причини и тежко здравословно състояние на съпругата му е
предпоставка за прекъсване изпълнение на наказанието, съгласно чл. 447, т. 2
от НПК, но не и предпоставка за УПО.
СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 6 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се изкаже
последно.
ОСЪДЕНИЯТ И.: Съда да укаже на администрацията на да работи по-
активно с лишените от свобода.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ на доказателствата по
делото и постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след като обсъди изложените в молбата на осъденото и лишено
от свобода лице обстоятелства, становищата на страните, наведени в
днешното съдебно заседание, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
по делото писмени доказателствени източници, вкл. и тези, находящи се в
личното затворническо досие № 766/2023 г. на осъдения П. Х. И., и след като
ги съотнесе към приложимите разпоредби на закона, намира за установено
следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК.
Същото е инициирано от молба от осъденото и лишено от свобода лице
- П. Х. И., за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното му едно общо, най-тежко наказание, постановено по НЧД №
107/2024 г. по описа на РС – Радомир, в размер на 2 години и 10 месеца,
съобразно протоколно определение № 138/22.03.2024 г.
8
С последното е извършено групиране на наложените по НОХД №
85/2024 г., по НОХД № 273/2023 г., и двете по описа на РС – гр. Радомир, и по
НОХД № 98/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд наказания „Лишаване от
свобода“, като е определено едно общо, най-тежко такова, в размер на 2
години и 4 месеца, което, на основание чл. 24 от НК, е увеличено с 6 месеца и
по този начин е формиран актуалният период, в който лишеният от свобода П.
Х. И. следва да изтърпи, а именно 2 години и 10 месеца.Определение №
138/2024 г. на РС – гр. Радомир е влязло в законна сила на 15.05.2024 г.
В днешното съдебно заседание прокуратурата изтъква първо доводи за
недопустимост на депозираната от осъденото лице молба за УПО, с оглед
разпоредбата на чл. 441 от НПК, а именно като такава, подадена преди
изтичане на законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на
протоколното определение на СГС, с което предходна молба по реда на чл. 447
от НПК от осъденото лице е оставена без уважение. Алтернативно сочи, че
първата фактическа предпоставка, а именно да е изтърпяно не по-малко 2/3 от
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е налице, но не и втората
такава, а именно доказателства за поправяне на осъденото лице. Навежда
доводи в тази насока.
Представителят на началника на затвора в гр. София се солидаризира с
изразеното от прокуратурата становище, като също сочи мотиви. Последните
касаят най-вече високия размер на актуалната стойност на риска от рецидив,
както и неизпълнение на препланирания план на присъдата, в неговата цялост.
Осъденото лице, в правото си на лична защита, изтъква, че желае да
бъде предсрочно условно освободено, най-вече в случай, че жена му, която е с
онкозаболяване, влезе в болница, за да има кой да се грижи за малолетните му
деца.
В правото си на последна дума, отправя молба към съда да укаже на
администрацията на затвора в гр. София да работи по активно с лишените от
свобода.
Съдебният състав, извършвайки собствена преценка и анализ на
събрания до момента доказателствен обем, констатира, на първо място, че
молбата на осъденото лице не е процесуално недопустима.
Действително, права е прокуратурата, че същата е подадена преди
изтичане на 6-месечният срок от влизане в сила на протоколното определение
на СГС - НО, 6 състав, с рег. № 100/13.01.2025 г., влязло в законна сила на
17.01.2025 г. Конкретно, молбата на осъденото лице е постъпила в
регистратура на СГС едва 4 месеца и 2 дни след това, а именно на 19.05.2025 г.
/лист 3 от съдебното производство/. До насрочването на датата за разглеждане
в открито съдебно заседание обаче, т.е. до днешна дата, са изминали
визираните в нормата на чл. 441 от НПК 6 месеца, което, по мнение на този
съдебен състав, означава, че е изтекъл предвидения от законодателя 6-месечен
срок, в който с осъденото лице да бъде провеждана работа от
администрацията на съответното пенитенциарно заведение, т.е. то да изтърпи
поне още 6 месеца от своето наказание, преди да подаде следващата молба за
УПО.
9
Без съмнение, чл. 441 от НПК създава ограничения за депозиране на
нова молба, тъй като законодателя е употребил изразът „да се направят“, т.е.
да бъде направена такава молба.
Изхождайки от разума и духа на закона, този съдебен състав намира, че
в настоящият случай, с оглед изминалия период от образуване на съдебното
производство до насрочване за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание, визираният срок е изтекъл, като през него осъденото лице е
продължавало да търпи наказанието си „Лишаване от свобода“. Това,
изхождайки, както вече се посочи, от духа на закона и с оглед охрана правата
на засегнатото от настоящия процес осъдено и търпящо наказание „Лишаване
от свобода“ лице, сочи, че законовата пречка за 6-месечен срок, който следва
да изтече от постановяване на последното съдебно определение и съответно
влизането му в законна сила, с което е отказана предходна молба за УПО, до
разглеждане на нова такава е отпаднала.
Вярно е, че съдебната практика нееднозначно тълкува нормата на чл.
441 от НПК.
В преобладаващата си част тя застъпва становището, изводимо именно
от буквалното тълкуване на нормата. Конкретно, че следва да се преценява за
недопустима молба, която е подадена не по-рано от шест месеца от деня на
влизане в сила на определението, с което предходно предложение по чл. 437 от
НПК или молба за това е оставена без уважение. Но както до тук вече се
изясни позицията на този съдебен състав, тази норма следва да се тълкува
съобразно нейния смисъл и разум. В такава насока има и практика на съда -
определение № 519/13.06.2022 г. по НЧД № 571/2022 г. на АС - София.
Мотиви за горното вече бяха изложени от съда, така че не е необходимо
отново да бъдат повтаряни. Единствено следва още веднъж да се наблегне на
вече изтъкнатото обстоятелство, че смисълът на коментираната норма на чл.
441 от НПК касае осигуряване на съда на възможност за нова преценка, при
обективно отчитане на новонастъпили обстоятелства, за настъпването на
които законодателят е предвидил минимален 6-месечен срок, който в
настоящия случай, поради изтеклия период от образуване на съдебното
производство до насрочването му и разглеждане в открито съдебно заседание,
вече е изтекъл.
Видно от депозираните актуални доклад по реда чл.155, ал.1 от ЗИНЗС
и допълнително издадената заповед за награда на осъденото лице от
27.05.2025 г., такива обстоятелства са налице и в разглеждания случай.
С други думи, към днешна дата, съдът вече разполага с обективни данни
за новонастъпилите през изтеклия от датата на влизане в сила на
определението, с което предходна молба по чл. 437 от НПК на осъденото лице
е оставена без уважение, до днешната такава, шестмесечен период. С това му
е осигурена възможността да формира нова преценка, въз основа на нови
обстоятелства, които вече са налице и не са могли да бъдат взети при
предходното произнасяне.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира възражението на
прокуратурата за недопустимост на молбата за неоснователно, респективно
10
приема процесната молба за допустима и годна за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Действително, налице е, както правилно изтъкна представителят на
прокуратурата, първата необходима, тъй наречена формална предпоставка.
Конкретно, с оглед материалноправния състав, за който е бил осъден по НОХД
№ 98/2023 г. по описа на РС – гр. Радомир лишеният от свобода П. Х. И., за
престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, което престъпление
е едно от тези, чиито наказания са групирани с протоколно определение №
138/29.04.2024 г., влязло в законна сила на 15.05.2024 г., по ЧНД № 107/2024
г.по описа на РС – гр. Радомир, приложимата в настоящия случай норма на
чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК. В частност, осъденото лице е изтърпяло не по-малко
2/3 от така определеното му едно общо, най-тежко наказание. В случая,
съобразно актуалната към днешна дата справка, рег. № 131/21.08.2025 г. от
затвора в гр. София, осъденото лице е изтърпяло фактическа 1 /една/ година,
10 /десет/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни от наказанието „Лишаване от
свобода“, което с приспадане от работа на 5 /пет/ месеца и 25 /двадесет и пет/
дни формират всичко изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
2 /две/ години, 7 /седем/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни и остатък за
доизтърпяване 2 /два/ месеца и 12 /дванадесет/ дни.
На следващо място, Съдът констатира безспорни доказателства за
поправяне на осъденото лице по време на изтърпяване на така наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“.
В този смисъл, Съдът не се съгласява с представителя на началника на
затвора в гр. София, че това е на минимално изискуемо се нормативно ниво.
Това е така, тъй като минимално изискуемото се нормативно ниво
обективно се установява с липса на каквито да е наложени наказания.
В конкретния по делото случай, освен че такива не са налагани в този
период от фактически 1 година, 10 месеца и 25 дни, следва да се изтъкне, че
дори нещо повече – на лишеното от свобода лице са дадени и поощрения, т. е.
награди. Същите не се полагат, съобразно императивната разпоредба на чл.
98, ал. 1 от ЗИНЗС, за минимално изискуем спазен стандарт на поведение в
местата за лишаване от свобода, а за подчертана дисциплинираност, проявена
съвестност и постигнати успехи, както и за други положителни прояви на
лишените от свобода. Именно това сочи на този съдебен състав, че
минималният стандарт в конкретния случай е надвишен в положителна насока
и лишеното от свобода лице е демонстрирало обективно своето поправяне.
Впрочем, отново обективен факт за това са и дадените му 4 награди, всичките
от които са с удължено свиждане, като последните 3 и извън затворническото
общежитие. Следва да се изтъкне, че последната такава е съобразно заповед
№ 135/21.07.2025 г., т.е. именно след депозиране на молбата за УПО на
осъденото лице до съда.
Поради горното, както и съобразявайки изрично изтъкнато в актуалния
към 20.08.2025 г. доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно, че
осъденият не е допускал нарушение на ЗИНЗС и трудовите разпоредби,
работи на външни работни обекти с нощуване там, справя се отлично с
11
възложената му работа и няма данни за рисково и безразсъдно поведение,
както и настъпилите обективно отразени в стойността на риска от рецидив
подобрения, в констатираните при първоначалното му постъпване в
пенитенциарното заведение проблемни зони, сочат за видим и невъзможен за
отричане процес на превъзпитание и подобрение.
Същевременно обаче, независимо от така постигнатите безспорни
успехи в гореизложената насока на превъзпитание и подобрение, в противовес
стои средната стойност, актуална към момента на разглеждане на настоящото
съдебно производство, на индекса на риска от рецидив, в размер на 76 точки.
Вярно е, че тя е редуцирана с 21 точки от първоначално констатираната
такава, но все още остава в такива стойности, които не позволяват на съда да
изгради безспорен извод за настъпил окончателен ефект на поправяне на
осъденото лице или поне за необратим в тази насока процес.
Независимо от минималния остатък за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ от осъдения П. Х. И., а именно 2 месеца и 12 дни, този
съдебен състав е на мнение, че и през него може да се постигне подобрение, в
насока снижаване на първоначално отчетените проблемни зони, в които вече
има сериозен напредък.
В този смисъл е и желанието на самото осъдено лице, което отправи
молба към съда да укаже на администрацията на затвора в гр. София да
работи по-активно с лишените от свобода.
И съдебният състав се солидаризира с мнението, че ако се работи по-
активно с лишеният от свобода, могат да се постигнат и по-добри показатели,
до крайната дата на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
В този смисъл, при продължаващо, демонстрирано до момента,
образцово поведение на осъденото лице, биха могли такива прояви да бъдат
третирани, по суверенна преценка, разбира се, на съответното длъжностно
лице от администрацията на затвора в гр. София, и с поощренията, посочени в
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 7, т. 8 от ЗИНЗС, а защо не и т. 9 - т.е. месечен
домашен отпуск до 2 денонощия, домашен отпуск до 5 денонощия или
ползване на годишна почивка извън затворническото общежитие от открит
тип, в каквото е настанено осъденото лице.
В заключение, независимо от така по-горе изтъкнатите безспорни
положителни промени в поведението на осъденото лице, с оглед средната
стойност на индекса на риска от рецидив от 76 точки и все още високите
такива в отделните констатирани проблемни зони, не е налице именно такава
изключителност на поправителния процес у самото осъденото лице, която да
позволи приложение на института на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно условно
предсрочно освобождаване от остатъка за изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“.
С оглед изтъкнатото от осъденото лице за влошено здравословно
състояние на жена му, изразяващо се в онкологично заболяване, и
произтичащата от това опасност, ако постъпи в болнично заведение за
лечение, да остана децата им без родителска грижа, следва да се посочи, при
евентуално неблагоприятно влошаване на здравословно състояние на неговата
12
жена, която макар и да не му е съпруга, но е майка на 2-те им общи деца, едно
от които е малолетно, а именно на 4 години, изводимо от материалите по
делото и в частност от докладите, на основание чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, за
компенсиране на необходимостта от полагане на грижи за това малолетно дете
законодателят е предвидел изрично не процедурата по реда на чл. 437 от НПК,
а тази на чл. 447, т. 2 от НПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70,
ал. 1 и ал. 6 от НК, СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на П. Х. И., ЕГН **********, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наложеното му с протоколно определение № 138/29.04.2024 г., постановено
по НЧД № 107/2024 г по описа на РС – гр. Радомир, влязло в законна сила на
15.05.2024 г., едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, в
размер на 2 години и 10 месеца, а именно за оставащия срок за изтърпяването
му от 2 месеца и 12 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен
срок от днес, пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,45 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13