Решение по дело №450/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 314
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 7 юни 2019 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520200450
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 09.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на първи април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело 450 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „Ауто Флаш” ООД, депозирана против наказателно постановление № 351430/03.08.2018г., издадено от Директор на Офис за обслужване – Русе в ТД на НАП - Варна, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на Министерство на финансите, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2, вр. чл. 355, ал. 1 КСО.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Във връзка с така ангажираните твърдения се релевират доводи, че АУАН е съставен след срока по чл. 34 ЗАНН. На следващо място се релевират съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, не изпраща представител. Депозирало е писмено становище, в което приповтаря съдържанието на депозираната жалба.

Административнонаказващият орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Във връзка с това релевира твърдения, че нарушението е безспорно установено и доказано, а санкцията наложена на дружеството е в минималния предвиден в закона размер.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена на 20.06.2018г. проверка на дружеството в базата данни на ТД на НАП от служители на Офис Русе към ТД на НАП - Варна, която проверка била инициирана във връзка с искане № 13801/05.06.2018г. било установено, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател и осигурител не е подало декларация образец № 6 с данни за дължимите осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на наетите работници и служители за месец март 2017г., в законоустановения срок – до 25-то число включително, на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, в компетентната ТД на НАП – Варна, Офис Русе, като крайният срок за подаване на декларация образец № 6 за месец март 2017г. е бил 25.04.2017г., а декларацията е предявена за подаване на 19.03.2018г. по електронен път и е приета с Протокол № 180000183043212.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол № ПО-03001818056864-073-001/20.06.2018г.

На същата дата 20.06.2018г. на дружеството била изпратена покана изх. № ПО-03001818056864, с която представляващият дружеството бил уведомен да се яви в 7 – дневен срок от получаване на поканата в ТД на НАП Варна, Офис – Русе за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение по чл. 125 ЗДДС.

На 27.06.2018г. срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № F391808/27.06.2018г., за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на Министерство на финансите, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2, вр. чл. 355, ал. 1 КСО, а именно за това, че дружеството, в качеството си на работодател и осигурител не е подало декларация образец № 6 с данни за дължимите осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на наетите работници и служители за месец март 2017г., в законоустановения срок – до 25-то число включително, на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, в компетентната ТД на НАП – Варна, Офис Русе, като крайният срок за подаване на декларация образец № 6 за месец март 2017г. е бил 25.04.2017г., а декларацията е предявена за подаване на 19.03.2018г. по електронен път и е приета с Протокол № 180000183043212.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани възражения от дружеството нарушител, в които са релевирани твърдения, че е изтекъл давностния срок по чл. 34 ЗАНН, за да бъде ангажирана отговорността на дружеството.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 351430/03.08.2018г., с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН и на дружеството, на основание чл. 355, ал. 1 КСО е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, а приобщените доказателства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи от правна страна:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление, съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

От установената фактическа обстановка, която не се оспорва от дружеството жалбоподател и едновременно с това се намира в корелативно единство с приобщените доказателства по делото, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател и осигурител не е подало в законоустановения срок - до 25-то число включително на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, Декларация Образец № 6 за месец март 2017г., а такава е била подадена от дружеството на 19.03.2018г.

Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, като размера на имуществената санкция наложена на дружеството е в предвидения в закона минимум на санкцията.

Съдът намира за неоснователни инвокираните с жалбата и поддържани по същество доводи, касаещи нарушение на чл. 34 ЗАНН в хода на административнонаказателното производство.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, систематично се намира в част трета от Кодекса за социално осигуряване, поради и което за него се прилага двегодишния срок от извършването му, което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.

Нарушението е извършено на 26.04.2017 г., а АУАН е съставен на 27.06.2018 г., т. е. в двегодишния срок.

Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством установяване на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение. В конкретния случай нарушението е установено едва в хода на извършената проверка на 20.06.2018г., когато именно са установени всички елементи от състава на това административно нарушение. АУАН е съставен на 27.06.2018г., поради и което съдът намира, че е спазен и тремесечния срок от установяване на нарушителя.

В същият смисъл са Решение от 16.04.2019 г. на АдмС – Русе, постановено по к. а. н. д. № 66/2019 г. и Решение от 25.02.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 316 по описа за 2018 г.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Нарушението, за което е санкционирано дружеството е формално на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се изисква да бъдат настъпили вредни последици, а е достатъчно да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие – неподаване в срок на декларация образец № 6, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на субекта. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, а напротив, в настоящият случай дружеството е изпълнило това свое задължение едва на 19.03.2018г., т.е. с единадесет месеца закъснение, което според настоящият съдебен състав, изключва приложението на чл. 28 ЗАНН, с оглед срока на бездействие от страна на нарушителя.

В същият смисъл, досежно приложението на чл. 28 ЗАНН е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 16.03.2016 г. на АдмС – Русе, постановено по к.а.н.д. № 44/2016г., Решение от 15.02.2016 г. на АдмС – Русе, постановено по к. а. н. д. № 298/2015г., Решение от 4.09.2015 г. на АдмС – Русе, постановено по к. н. а. х. д. № 194/2015г. и Решение от 3.09.2015 г. на АдмС – Русе, постановено по к. н. а. х. д. № 221/2015г.

Обстоятелството, че се касае за първо нарушение, само по себе си не може да обоснове извод, че извършеното нарушение е маловажно, а това обстоятелство правилно е съобразено от административнонаказващия орган при индивидуализацията на наказанието по чл. 27 ЗАНН, като размерът на наложената имуществена санкция е именно минимално предвидения в санкционната разпоредба.

Отделно от това отговорността на юридическите лица е безвиновна и въпросът за субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда, като достатъчно е да бъдат установени признаците на нарушението само от обективна страна, поради и което изложеното в писменото становище, че липсва умисъл е ирелеванто в настоящия случай.

В същият смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 11.10.2018г., постановено по к.а.н.д. № 250 по описа на съда за 2018г., Решение от 16.03.2016 г., постановено по к.а.н.д. № 44/2016г., Решение от 4.09.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 194/2015г. и Решение от 3.09.2015 г., постановено по к.н.а.х.д. № 221/2015г.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията на дружеството жалбоподател, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството и неправилно приложение на материалния закон.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът

 

               

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 351430/03.08.2018г., издадено от Директор на Офис за обслужване – Русе в ТД на НАП - Варна, с което на „АУТО ФЛАШ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ж.к. „Дружба – 3“, бл. 23, вх. Ж, ет. 7, ап. 21, на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за нарушение по чл. 3, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на Министерство на финансите, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2, вр. чл. 355, ал. 1 КСО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: